На голям дебат по темата стана ясно, че предметът ще влезе за 1-и клас от 2026/2027 г., ако депутатите одобрят
Задължителен час по добродетели и религии най-вероятно ще влезе за учебната 2026/2027 г. за първи клас, ако депутатите подкрепят проекта. Трябва да се въвежда поетапно, част от разговора ще бъде дали да обхване всички класове, но смятаме, че трябва да започне от първи клас. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев, който организира вчера мащабна дискусия за изучаването на добродетели и религии в училище. Форума уважиха патриарх Даниил и главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи, депутати, учители, родители, неправителствени организации и др.
“Училището е призвано, освен да обучава, и да възпитава. Образователната система има за цел да направи децата освен знаещи и можещи и добри хора. Цел на всяка образователна система е духовно-нравственото развитие на детето. Тази цел е задължителна, а не е избираема.” С тези думи министър Вълчев откри форума.
Той обясни, че
българското образование е светско
и ще остане такова, както във всички други европейски страни, в които се учи религия. Същевременно трябва да дадем на децата знания и умения, благодарение на които да опознаят собственото си минало и да развият критериите си за добро и зло. Няма да има задължителен час час по религия. “Той ще бъде много повече час по етично възпитание, по възпитание в добро, уточни министърът.
Ако предложението се приеме, трябва да се разработи програма с фокус върху формиране на ценности и добродетели, съчетаваща хуманистичното, философското, културното и етичното възпитание със знания за религиите. “Недогматична програма, базираща се на плуралистичен подход”, подчерта министърът. Тя трябва да е подобна на програмите в Норвегия, Дания, Испания, Словакия, Германия. Всеки родител ще има право да избере дали детето му да учи по програма със или без елементи на конфесионално образование. До 8 май МОН ще публикува концепцията на алтернативната програма.
Важно е децата да знаят, че
Великден не е само шарени яйца и козунак,
традиционните религии проповядват мир и любов, а не агресия, каза шефът на комисията по образование в НС проф. Андрей Чорбанов. Той подчерта, че винаги води гостите си от чужбина на централния площад в София, за да видят как близо са разположени 3 православни храма, католическата катедрала, джамията и синагогата.
Подкрепям изцяло светското образование, категорична беше Елисавета Белобрадова от ДБ. Като един от проблемите, които могат да възникнат, акад. Николай Денков посочи работата в смесените райони.
Това ли е най-важното във време на криза в образованието, пък попита Ирина Манушева, родител и противник на реформата.
Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев поздрави министър Вълчев за смелостта да постави въпроса. “Имаме готовност в много кратки срокове да запълним вакуума от квалифицирани преподаватели. Имаме ресурсите да предложим преквалификация и допълнителна квалификация, за да се случат междупредметните връзки”, каза още проф. Вълчев.
60% от българите смятат, че обучението по религия може да допринесе за изграждане на морални ценности у учениците. Това показва представително проучване на Изследователски център “Тренд”, представено по време на дискусията. Много по-малко - 23% са тези, които смятат, че тези уроци няма да допринесат за морала на децата.
В отговор на друг въпрос - върху какво трябва да бъде фокусирано съдържанието на обучението по религия, най-много българи - 51%, казват “Върху морала и духовните ценности”. Отговорът “Общочовешки ценности без конкретна религия” събира 46%, а
фокус върху история на религиите - 33%
(процентите са повече от 100, защото на този въпрос анкетираните са давали по повече от един отговор). 32% са посочили, че центърът на уроците трябва да е православното християнство, а 17% - че трябва да е съобразено с религията на ученика, сочи проучването на “Тренд”.
Патриарх Даниил: Време е да се върне това образование, а родителите да избират профил
От времето на покръстването на българския народ при свети цар Борис, от което епохално събитие тази година отбелязваме 1160 г., и особено след идването на свети Кирило-Методиевите ученици през 886 г. общообразователната и духовната просвета в българското училище са неразривно свързани през цялото историческо развитие на народа ни до средата на миналия век до установяването на атеистичния режим в България. (...)
През атеистичния период въпреки репресиите спрямо църквата и ограничаване на обществената ѝ дейност почти изключително в границите на църковните учреждения църквата бе единствената институция в народната република, която отстоя правото на гражданите за свобода на мисълта. Църквите, манастирите, духовните семинарии и академия бяха единствените учреждения по онова време, където вярващите открито изповядваха своите убеждения и несъгласия с официалната идеология. Църквата запази високо академично ниво на преподаване на своята духовна академия и високо духовно и общообразователно ниво в духовните семинарии. В най-ново време БПЦ преодоля страшен разкол, инспириран от политически сили. (...) В последните десетилетия и към настоящия момент БПЦ е институцията с най-високо обществено доверие в съвременното общество. (...) През всички епохи и превратности на времето православната ни църква винаги е била надежден духовен ориентир и стожер за народа и държавата ни. (...) Добродетелите правдолюбие, ученолюбие, гостоприемство, милосърдие, родолюбие, смелост, самопожертвователна любов, които са традиционни български добродетели, всъщност са основни християнски добродетели.
Българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в принципите на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата. Време е българската държава да върне православното религиозно образование на подобаващото му място в българското училище, като се отчитат възгледите и се даде възможност на родителите от други вероизповедания или неизповядващи религия да изберат за децата си профила за този предмет, съответстващ на ценностната им система.
Главният мюфтия Мустафа Хаджи: Различните етноси живеем добре заедно заради религиозното възпитание
Живеем във време, в което технологията е постигнала завидни успехи. Живеем във време на интернет и изкуствен интелект. Не трябва да забравяме, че децата ни са хора, а не роботи. Възпитанието в добродетели трябва да заеме важно място в техния живот.
Свидетели сме на насилие от ученици върху ученици, от ученици върху учители, от възрастни върху деца. Нормално е всеки да си зададе въпроса може ли възпитание на тези добродетели да бъде предавано на младото поколение без религия.
Атеистичната система на комунистическия режим се опита да ги предаде като насаждаше атеизма от ранна възраст у децата. Всички сме свидетели обаче, че те се провалиха.
Ако погледнем в исторически аспект, ще видим, че българският народ независимо от вероизповедание и етнос, хората са живели заедно. Това добро съжителство се дължи на религиозното възпитание.
Свидетели сме как на много места по света религията се използва за користни цели. Има хора, които се убиват в името на религията. Религията трябва да влезе в програмата на държавните училища, за да бъде обяснена на разбираем език, че религията не иска от нас да бъдем агресивни, обичта и любовта към човека трябва да бъдат водещи. Хората, които са радикализирани, не са възпитани в час по религия в държавните училища. Те са приели религията или на места, където ние като мюсюлмани не одобряваме, или в интернет.
