- Учениците от дуалните паралелки стават отговорни служители още от първите месеци на 11-и клас, излизат от училище с 2-годишен стаж
- Абитуриенти влизат без изпит в университет, ако са първи в олимпиади. Голяма част следват в чужбина
Приложение, което превежда образа и текста от компютъра в звук за незрящи. Корпоративни сайтове. Всевъзможни детайли с помощта на 3D принтер. Роботизирана ръка, която автоматизирано извършва различни действия. Това е малка част от нещата, които правят тийнейджърите в Професионалната гимназия по електроника “Джон Атанасов”. В елитното училище се влиза с много висок бал, особено след като свиха приема от 10 на 7 паралелки.
Кандидат-гимназистите са привлечени от атрактивните специалности - “Системно програмиране”, “Приложно програмиране”, “Програмиране на роботи”, “Компютърна техника и технологии”, “Компютърни мрежи”, “Микропроцесорна техника”, “Промишлена електроника”. Всичките са много актуални професии. Динамиката на развитието на технологиите кара и нас, учителите, да гоним времето не само в знание, да търсим много контакти с бизнеса. Гимназията
работи с над 60 фирми в сектора,
обяснява директорката Полина Костова, която е поела училището през 2016 г. Машинен инженер е по подемно-транспортна техника. Има и втора магистратура за учител по информационни технологии.
Според директорката голямо предизвикателство е дуалното обучение. В модерната форма има завършили два випуска - “Приложно програмиране” и “Промишлена електроника”. Учениците и родители избират “Системно програмиране” и “Приложно програмиране” и най-високият бал е за тези специалности, но бизнесът най-много търси “Промишлена електроника”, защото тя е основата на всичките специалности.
Учениците от дуалната форма в 11-и и 12-и клас са във фирмите партньори на училището. 11-класниците 2 дни от седмицата работят по 7 часа, а в останалите 3 дни са в училище за общообразователната си подготовка. Абитуриентите пък 3 дни са във фирмите. Там те получават професионално образование и обучение. В реална работна среда са. Свикват с режима и правилниците за работа в самата фирма. На тях им се
създават трудови навици, умения за работа в екип,
различен от училище. Те са на работа, доволна е директорката. Голяма част от завършващите са избрали дипломен проект. Разработили и теоретична, и практическа част. Създали детайли, механизми или различни приложения за туризма, счетоводството, туризма... В теоретичната част описват начина, по който са стигнали до финализирането на проекта. Във фирмите има наставник, който се занимава, консултира и контролира ученика.
Много от учениците получили предложения за работа. Ценно е също, че от училище излизат с 2-годишен стаж. Според Полина Костова най-позитивно настроени към дуалното обучение са смесените фирми, защото 80% от образованието в Германия и Швейцария например е професионално. “За съжаление, интересът към техникумите беше голям, но в един момент се получи отлив и имаше залитане към езиковите гимназии. В този период доста техникуми и професионални гимназии бяха закрити. Изчезнаха много професии и специалности, което води в момента до
липса на кадри среден техник. Боли ни
Все повече и в личен план усещаме липсата на квалифицирани кадри”, коментира директорката.
Автор на разработката за незрящи е ученик, участвал в националната олимпиада по информатика и информационни технологии. Бил 10-и клас, когато проектът спечелил на национално ниво. Тази година го доразвил и взел първа награда на БАИТ в младежката група. Всъщност учителят по философия в гимназията е незрящ и използва придобивката. Лесно отразява оценки, прави съвместни уроци с учители по други предмети.
В “Промишлена електроника” усвояват основата на всяко устройство - всичко е електроника в която и да е сфера. Запознават се с основни елементи, с основни схеми, как да ги свързват.
“Програмирането е за творци. Както е с пеенето и рисуването. Трябва да можеш да си представиш какво се случва зад екрана, как е разписан кодът на едно приложение”, казва още директорката.
Много университети приемат без изпит абитуриенти от елитната гимназия, които са първенци в различни олимпиади. Над 90% от учениците стават студенти. Със съжаление учителите отбелязват, че голяма част заминават в чужбина, а и не всички се връщат. А българските университети ги искат за свои студенти, за да има приемственост. Затова и висшите училища, и фирмите често се представят пред учениците. А сред най-удовлетворяващите за учителите моменти са тези, когато от фирмите идват бивши възпитаници на гимназията, за да ги привлекат на работа.
