Трифон Попов e студент 5-и курс в Медицинския факултет на Медицински университет - София. Успехът му от следването е отличен 6,00. Владее немски и английски на най-високото ниво. През последните 3 г. се занимава и с научни изследвания. Тази година е носител на Студентска награда за високи постижения в овладяването на медицинската наука и активно участие в научната и изследователската дейност на името на проф. Асен Златаров.
- Каква специалност ще практикувате?
- Не съм напълно сигурен. От ученик се насочих към ендокринология, тъй като хормоните, отделяни от жлезите с вътрешна секреция, с техните многобройни ефекти и взаимодействия будят най-голям интерес у мен. В университета ми допадна и неврологията поради своята комплексност и с колеги създадохме Българска неврологична студентска асоциация.
- Как си представяте кариерата си - у нас или в чужбина?
- Моето голямо желание и мечта е да специализирам и практикувам в България. Намирането на подходящо място за специализация обаче, особено по ендокринология например, не е лесна задача за човек като мен, който не е от семейство на потомствени лекари. Но съм оптимист и силно се надявам, че ще успея да намеря не само подходящо място, но и ментор, при когото да специализирам тук. При специализацията си представям, че ще посетя различни допълнителни курсове, обмени и стажове в чужбина, но непременно кариерата ми ще е в родината ми.
- Защо избрахте медицината?
- Моят път към медицината е белязан от лични преживявания и дълбокото убеждение, че е не просто професия, а мисия. Още като дете гледах медицински сериали и беше вълнуващо как лекарите разрешават заплетени случаи и спасяват животи. А когато мой близък имаше медицински проблем, който не беше разрешен навреме правилно и за съжаление почина - тогава казах, че ще стана лекар, за да помагам особено в по-малките населени места, където има недостиг на специалисти. Изборът ми е движен и от страстта към науката. Затова се надявам освен като лекар да се развия и като учен изследовател. Що се отнася до заплащането, само ще кажа, че един млад току-що завършил лекар специализант на 26 г. (ако е успял веднага след завършването си да започне да специализира, тъй като нерядко може да започне и 1-2 г. след като е завършил и да се наложи да доброволства), който е учил близо 7 г. за висшето си образование, получава почти минимална заплата.
