Ако Тръмп загуби от Джо Байдън, европейските външнополитически кръгове няма да съжаляват за липсата на сегашния президент на САЩ. Но дори и при новото управление Белият дом няма непременно да се спогажда със своите европейски съюзници.
Като президент, избран под лозунга "Америка на първо място", Доналд Тръмп не беше лесен партньор за Европа. Затова, ако не бъде преизбран днес, вероятно няма да има много натъжени лица от другата стана на Атлантика.
"Повечето европейски страни силно биха се радвали на победа на кандидата на демократите Джо Байдън", написа Улрих Шпек от "Германския Фонд Маршал" в кратко политическо есе тези дни. Това е защото "те широко споделят мнението, че президентството на Тръмп бележи най-ниската точка в трансатлантическите отношения след Втората световна война", добави Шпек.
А Натали Тоци - директор на римския мозъчен тръст Ай Ей Ай (IAI) и специален съветник на външнополитическия емисар на ЕС Жозеп Борел, каза пред ДПА: "Състоянието на сегашните трансатлантически отношения е направо катастрофално, не зная как иначе бих могла да ги определя."
Президентството на Тръмп скъса с редица подкрепяни от ЕС международни споразумения, като Парижкото споразумение за климата и ядрената сделка с Иран. Той изтегли САЩ от Световната здравна организация в разгара на пандемията от коронавируса и постави под въпрос полезността на НАТО.
Настоящият американски президент също така постави в затруднено положение Европа с действията си по близкоизточния мирен процес и Сирия, предизвика чрез търговски санкции остър конфликт с ЕС, нарече Евросъюза "неприятел", поставяйки го наравно с Китай и Русия, и каза, че той има "голям проблем с Германия" - най-мощната икономика на континента.
Когато бе запитана да посочи една област, в която Европа и САЩ са си сътрудничили успешно през последните години, Тоци доста се затрудни, преди да каже, че нещата в НАТО "не вървяха чак толкова зле, колкото би могло, може би защото той (Тръмп) не се занимаваше лично с този въпрос".
Едностранният, националистически и непредсказуем подход на Тръмп към външната политика - може би към политиката изобщо - бе трудно съизмерим с многостранния, постепенен модел, на който залага Европейският съюз. "Всичко онова, което е характерно за ЕС, като правило противоречи на визията на Тръмп за света. Проблемът е не само в дълбоко залегналата у него антипатия към мултилатерализма, на която ЕС е най-яркият изразител, но също и в неговата също толкова дълбока антипатия към Германия", посочи Тоци.
Очаква се, че Джо Байдън - бивш председател на сенатската комисия по външните работи и два мандата вицепрезидент в екипа на Обама, с десетилетния си външнополитически опит ще бъде далече по-чувствителен към онова, което вълнува Европа.
"Външнополитическият дневен ред на Байдън ще върне САЩ на челно място на масата, в позиция, от която да могат да работят заедно със съюзниците и партньорите за организиране на колективни действия срещу глобалните заплахи", написа кандидат-президентът на демократите в списание "Форин афеърс".
Един от неговите съветници - Тони Блинкен, се изказа миналия месец за прекратяване на "изкуствената търговска война" с ЕС, и обеща, че една администрация на демократите би искала да се заеме с преодоляване на дисбалансите в търговията в аграрния сектор.
Очаква се едно президентство на Байдън да бъде повече настроено към сътрудничество с Европа на различни фронтове, начиная от климатичните промени чрез връщане към Парижките споразумения, и да поднови ангажимента си към НАТО като военен съюз.
"Първото, което ще трябва да направя, и не се шегувам: ако бъда избран, ще се свържа по телефона с всички лидери на съюзническите страни (от НАТО) и ще им кажа, че Америка се връща и вие можете да разчитате на нас", каза Байдън пред "Старс енд страйпс" - вестника на американската армия.
Като други стъпки, които със сигурност ще бъдат приветствани в Европа, Байдън обеща да възстанови дипломатическите връзки с палестинците и намекна, че би бил готов, при определени условия, да се върне в ядреното споразумение с Иран. Той обаче не каза нищо по въпроса за отмяна на друго решение на Тръмп, което постави Вашингтон в изолация от по-голямата част от международната общност - преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим.
В по-широк план, очаква се и при Байдън САЩ да продължат оттеглянето си от ролята на световен полицай. Самият той обеща "да прекрати завинаги войните в Афганистан и Близкия изток" и точно като своя предшественик вероятно ще очаква Европа да разчита по-малко на САЩ.
Според Дейвид О'Съливан, бивш посланик на ЕС във Вашингтон, никой президент не може да игнорира "преобладаващото усещане (в американското обществено мнение), че Америка трябва да се отдръпне на този етап от управлението на света и да погрижи по-дълго за подобряване на своето благосъстояние."
"Ние - приятелите и съюзниците на САЩ - трябва също да разберем, че и ние имаме своя роля. Ще трябва да правим повече, за да поемем отговорност за собствената си отбрана и сигурност", писа дипломатът в коментар на мозъчния тръст "Европейски политически център".
Подобно мнение изложи и германската канцлерка Ангела Меркел пред вестник "Файненшъл таймс" през януари: "Европа трябва да формира своя собствена геополитическа роля. Фокусирането на САЩ върху Европа вече отслабва. И така ще бъде, който и да е президент (във Вашингтон)."
"Въпроси, по които има търкания, ще продължат да съществуват" и с Байдън, каза Тоци.
Тя специално спомена Китай и отпора на САЩ срещу китайското икономическо нахлуване в Европа. "Ще има обаче отново отваряне на САЩ към мултилатерализма и към работа в партньорство, и нашият партньор номер едно вече няма да ни смята за обществен враг номер едно", отбеляза Тоци.
(БТА)
