"Партията" печели милиарди от кокаин и каптагон и ги пере в Европа чрез търговия с диаманти и произведения на изкуството
Прикритие са уж благотворителни ислямски организации, но също така и цели родове агенти
През годините „Хизбула" успя да проникне на европейския континент, като понякога се възползваше от банковите услуги, за да заобикаля санкциите, а друг път – от пазарите и транспортните мрежи, за да си осигури суровини за оръжията си и да ги пренася контрабандно в Ливан. Френският вестник „Le Figaro" разкри мрежа на партията в Европа, която е осигурявала части за производството на дронове.
Вестникът основава разследването си на повдигнатото от френската прокуратура обвинение срещу заподозрян, който е осъден на затвор за „терористичен заговор", след като е закупил компоненти за безпилотни летателни апарати в Европа и ги е изпратил в Ливан.
Според „Le Figaro" мрежата за логистична подкрепа на „Хизбула", която е действала в Испания, Франция, Германия и Обединеното кралство между лятото на 2024 г. и 2025, е била разбита. Тази мрежа е работила за „закупуване на необходимото оборудване за производството на безпилотни летателни апарати", и това оборудване „би могло да послужи за производството на стотици дори над хиляда устройства".
Разкриването на тази мрежа започна в Каталуния през лятото на 2024 г., когато Гражданската гвардия засече подозрителни покупки на големи количества материали и компоненти, използвани за производството на безпилотни летателни апарати, извършвани от лица с ливански произход.
Според „Le Figaro" закупените в Испания продукти е трябвало да бъдат изпратени в Ливан.
Сред оборудването, закупено от мрежата за логистична подкрепа на „Хизбула", са електронни системи за насочване, пропелери, десетки бензинови двигатели и над 200 електродвигателя, както и тонове продукти, използвани за производството на корпуси, крила и други части за безпилотни летателни апарати.
В заповедта, издадена от испанския съдия, се потвърждава, че заподозрян, който е с ливанско гражданство, сътрудничи на „Хизбула" чрез закупуване на „материали, които могат да бъдат превърнати в оръжия и да бъдат използвани срещу граждански и военни цели в Израел и Европа".
Според същото разследване тази група е била на път „да започне незабавно да транспортира по море до Ливан огромно количество основни компоненти за производството на безпилотни летателни апарати".
След като Европейският съюз включи военното крило на партията в черния списък четири месеца по-късно, т.е. в края на 2013 г., на летище в Брюксел бяха задържани двама ливански пътници, при които бяха открити около 770 000 евро. Европол смята, че поне част от тази сума е била предназначена за „Хизбула". Няколко месеца по-късно германската полиция нахлу в централата на „Проект за ливански сираци" в град Есен, като обвини организацията, че служи за прикритие за събиране на средства в полза на „Хизбула" . Наскоро германската разузнавателна служба съобщи, че партията разполага с около 950 активни членове в страната.
Stars Group Holding
Освен това продължиха операциите по закупуване на оръжие и технологии в полза на партията в Европа. През юли 2014 г. Министерството на финансите на САЩ включи ливанската компания за потребителска електроника Stars Group Holding, както и нейните собственици и дъщерни дружества, в черния списък, наред с „някои мениджъри и лица, които участват в незаконните дейности" . Всички те съставлявали „основна мрежа за доставки, която е закупувала технологии от цял свят, включително за разработване на безпилотни летателни апарати, които „Хизбула" изпраща в израелското и сирийското въздушно пространство.
В разследване , публикувано от Института „Вашингтон", изследователят в областта на финансирането на тероризма Марио Левит потвърждава, че последната задача на осъдения Абдула е била да намери склад за съхранение на взривни вещества, което сочи, че планът за пренасяне на експлозиви в малки пакети към Европа вероятно е бил в процес на изпълнение. Докато Абдула използва оригиналния си канадски паспорт за пътуване, „Хизбула" му предоставя фалшива британска лична карта, която да използва на място в Кипър, за да наеме този склад. Това може би е довело до разкриването му, тъй като предпочитаният начин на работа на „Хизбула" вече е да се пътува с оригинални документи и да се използват фалшиви лични карти за извършване на местни дейности, които не са свързани с държавни институции. Ако Абдула не беше използвал фалшивата лична карта, вероятно властите нямаше да заподозрат пратките, тъй като според разузнавателните доклади „Хизбула" използва много тайно фиктивни търговски компании – някои от тях в отдалечени райони като Китай и Дубай – за превоз на химически вещества с двойно предназначение за производство на експлозиви.Този механизъм беше използван в атентата в Сарафово!
"Хизбула" може да загуби бойци, командири, влияние на терен и коридори за снабдяване, но ще продължи да бъде в силата си, докато финансовите му мрежи функционират ефективно. Оттук се налага една тревожна констатация, която Европа трябва да осъзнае: последните неуспехи, които тази организация претърпя, не са достатъчни, за да я отслабят, докато източниците на финансиране и икономическите ѝ дейности продължават да съществуват. Това се потвърждава от наскоро публикуван подробен доклад, озаглавен „Финансовите операции на „Хизбула" в Европа", издаден от „Център за документиране на политическия ислям" в Австрия.
Войната с Израел през 2023 и 2024 г. отслаби „Хизбула" на военно и политическо ниво, както и ограничи способността на Иран да я финансира с предишния темп. Що се отнася до Ливан, промените след войната стесниха привилегиите, от които „Хизбула" се ползваше в продължение на дълги години в пристанището на Бейрут и летището.
Търговията с каптагон
Падането на режима на Асад в Сирия на 8 декември 2024 г. удвои натиска върху „Хизбула", след като унищожи средата, която отдавна му осигуряваше стратегическа подкрепа и разнообразни източници на финансиране, особено чрез търговията с каптагон. Никой от тези удари обаче не засегна глобалните финансови мрежи, на които се опира „Хизбула".
В изследване, изготвено от Лина Ал-Хатиб, специалист по въпросите на глобалния тероризъм, САЩ оценяват годишния му бюджет на над 1 милиард долара, от които около 700 милиона долара идват от Иран всяка година, което означава, че не по-малко от 30 процента от неговите ресурси произтичат от незаконни или полузаконни дейности. Тези мрежи продължават да бъдат активни, разклонени и дълбоко проникнали в ежедневните търговски потоци.
Европа в сърцето на системата на „Хизбула"
„Хизбула" не е просто въоръжена групировка, получаваща незаконно финансиране, а функционира като трансгранична финансова система, разполагаща със специализиран апарат за управление на търговските и престъпните си дейности по целия свят. В сърцето на тази система се намира „Отделът за търговски въпроси", който е част от „Организацията за външна сигурност" на „Хизбула" и е основан от Имад Мугния (един от най-видните лидери на „Хизбула", убит в Сирия през 2008 г.). Тази единица координира систематично връзките на мрежите на „Хизбула" с контрабандата на наркотици и оръжия и операциите по изпиране на пари на международно ниво.
Ето защо финансирането на „Хизбула" не се основава само на Техеран, нито на примитивни методи като пренасяне на пари в куфари. „Хизбула" събира и прехвърля средства чрез търговия с кокаин и каптагон, с употребявани автомобили и други стоки с висока стойност, благотворителни организации, обменни бюра, включително системи за парични преводи, и днес дори чрез криптовалути. Операциите по изпиране на пари се простират през всички тези дейности.
Финансовата сила на „партията" произтича от факта, че голяма част от тези операции не се извършват в един скрит свят, напълно отделен от легалната икономика, а в пространството, където законното се преплита с незаконното. В този контекст една обикновена търговска сделка, пратка стоки или благотворително дарение могат да станат част от система, която изпира приходи от престъпна дейност и подкрепя мощна въоръжена група.
Система за пране на пари
Хатиб подчертава, че Европа продължава да представлява основен център за пране на пари, които „Хизбула" набира по целия свят, както и ключов възел в търговските маршрути, по които преминават тези средства и се прикриват следите им. Старият континент предоставя на „Хизбула" благоприятна среда по практични причини. Богатите й пазари, развитите банкови системи, големите пристанища и секторите, в които неяснотата често е нещо обичайно, всички те отварят пространство, в което „партията" се движи с гъвкавост. Финансови дейности, свързани с него, са се появили в редица европейски държави, сред които Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство.
Богатите европейски икономики предоставят на „Хизбула" обширен пазар за реализация на кокаина, както и среда, в която е лесно да се манипулира стойността на стоките с цел изпиране на пари. Освен това стоките в Европа преминават границите с ограничена вероятност за проверка, а транзакциите преминават през множество държави и финансови системи, докато проследяването на първоначалния им криминален източник се превръща в изключително сложна задача. Европейската полицейска служба „Европол" оценява, че само между 2 и 10 процента от контейнерите, чийто брой надхвърля 90 милиона годишно в европейските пристанища, се подлагат на проверка.
„Мрежата на Арз" и „Проект Касандра"
Операциите, ръководени от „Отдела за търговски въпроси", често са се насочвали към Европа под прикритието на „Мрежата на Арз", която е най-ярък практически пример за механизмите за международно финансиране на „Хизбула". Американската Агенция за борба с наркотиците разкри тази мрежа през 2016 г. в рамките на „Проект Касандра" като структура, подчинена на „Отдела за търговски въпроси", която фокусира дейността си върху Европа и е свързана с контрабандата на кокаин, изпирането на пари чрез търговия и закупуването на оръжие във Венецуела, Колумбия и Мексико.
Според американски правителствени документи Адхам Хасан Табаджа и Абдула Сафидин са поели ръководството на „Отдела за търговски въпроси". Табаджа е виден финансист на „Хизбула", класифициран от САЩ като международен терорист, за чието залавяне Вашингтон е обявил награда от 10 милиона долара. Що се отнася до Сафидин, той е бил представител на „Хизбула" в Иран и е играл централна роля като финансов посредник с Техеран. Под тяхно ръководство Мохамед Нурдин пое управлението на паричните потоци от офис в Бейрутската фондова борса, където координираше операции по изпиране на пари в Европа и Западна Африка, организираше плащания в полза на структури, свързани с „Хизбула", и управляваше парични преводи, свързани с колумбийски контрабандисти.
Механизмът на действие на тази мрежа е разкрит, според изложеното от Ал-Хатиб в нейното важно изследване, в което се разбира как „Хизбула" е успяла да развие способността си да действа в рамките на глобалната престъпна система. Кокаинът, закупен от латиноамериканските картели, се продава в Европа и САЩ, а след това парите от тези продажби се използват в Европа за закупуване на законни стоки, като луксозни автомобили и часовници. След това тези стоки се изнасят в Западна Африка и се продават там, преди приходите от тях да бъдат прехвърлени в Ливан или към други дестинации. По този начин се рециклира незаконният паричен поток: от приходи от наркотици към търговия, която изглежда обичайна, след това към печалби от препродажба, преди да се превърне в пари, които могат да се използват. „Хизбула" вземаше своя дял от тази операция и в някои случаи насочваше част от парите за закупуване на оръжие за себе си и за своите съюзници в Сирия и Ирак.
В рамките на свързана с това операция „Арз" бяха арестувани 16 души във Франция, Белгия, Германия и Италия по подозрение в участие в изпиране на пари чрез международна търговия с луксозни стоки. В разгара на дейността си тази мрежа изпираше около един милион евро седмично, предимно през Германия. Тя дори отиде по-далеч, като предлагаше услуги за изпиране на пари на други престъпни мрежи срещу комисиони.
Семейните връзки – гръбнакът на мрежата
Това, което прави тези мрежи трудни за разбиване, е, че те не само са разпръснати в различни сектори, но и са вкоренени в сплотена социална среда. Финансовите операции на „Хизбула" често се основават на надеждни идеологически поддръжници и на дългогодишни мрежи сред ливанските общности в чужбина, които често включват членове на едно и също семейство. Тази свързаност дава на системата способност да продължи да функционира, дори ако някой от нейните членове бъде подложен на санкции или арест, или напусне кръга на дейността по каквато и да е причина.
Връзките, основани на доверие, са трудни за разкриване от правоприлагащите органи. Освен това членовете на семейството, близките и бизнес партньорите могат да си разменят ролите и да се заместват един друг – като представители, посредници или пратеници, което позволява на мрежата да продължи да функционира дори под натиск.
Дейности на пазара на изкуство и диаманти за незаконно финансиране
Този модел се повтаря в сектори, които много от вземащите решения все още не свързват автоматично с финансирането на тероризма. Начело на тези сектори е пазарът на произведения на изкуството. Според Хатиб Назим Саид Ахмед, финансист на „Хизбула", срещу когото САЩ и Обединеното кралство са наложили санкции, е използвал псевдоними, членове на семейството си, познати и фиктивни компании, за да прикрие ролята си в сделки с произведения на изкуството и диаманти в Европа, Африка, САЩ и Близкия изток. Твърди се, че от 2012 г. насам той е придобил произведения на изкуството на стойност над 54 милиона долара чрез аукционни къщи, галерии, изложби и ателиета на художници.
Значението на това се крие в метода, а не само в сектора. Изкуството е подходящо за изпиране на пари, защото ценообразуването на произведенията на изкуството се основава на оценка, защото собствеността може да бъде скрита и защото сделките често преминават граници в среда, в която преобладава дискретността. Някоя страна може да надцени или да подцени стойността на дадена картина, истинският купувач може да бъде скрит зад фирма или роднина, а произведението на изкуството може да бъде прекарано през границата без относително голяма проверка. Това, което на пръв поглед изглежда като елитна световна търговия, всъщност може да се превърне в средство за прехвърляне на незаконно придобито богатство и за прикриване на следите от него.
Също така САЩ наложиха санкции срещу Фирас и Хинд, синовете на Ахмед, заради ролята им в закрилянето на мрежата от правна отговорност и съдействието им при организирането на схеми за заобикаляне на санкциите в полза на баща им. По-широката мрежа на Ахмед също така разчиташе на посредници и фиктивни компании за прехвърляне на диаманти през процесите на оценка и износ, което спомагаше за придаване на законен вид на тяхната стойност. Според доклада са използвани неамерикански фиктивни компании за изпращане на 482 пратки с диаманти, с общо тегло около 1 546 карата, до американска компания, специализирана в оценяването, преди камъните да бъдат върнати в Ливан. Стойността на един от диамантите, с тегло 45 карата, е достигнала 80 милиона долара.
Този пример илюстрира как сертификатите за диаманти, процедурите за тяхната оценка и трансграничното им пренасяне могат да бъдат използвани, за да се придаде вид на законност на активите и да се прикрие истинският източник на средствата. Финансовите дейности на „Хизбула" не се ограничават до периферията на икономиката, а се простират и в сектори с уважавани фасади, които се възползват от културата на секретност, обгръщаща техните сделки. И тук уязвимостта на Европа не се крие само в недостатъчното прилагане на законите, а и в наивното предположение, че уважаваните пазари са по-чисти, отколкото са в действителност. Въпреки наложените му санкции, Ахмед все още е на свобода.
Тясната връзка на „партията" с благотворителните организации
Това прикриване в публичното пространство се дължи на връзките на „Хизбула" с благотворителните организации в Европа. Организации в Германия и Обединеното кралство бяха обвинени в събиране или изпиране на пари в полза на структури, свързани с партията. В Германия само организацията „Weiskinder Project Lebanon" или „Проектът за сираците в Ливан" събра 4,5 милиона долара от дарения между 2007 и 2013 г. в полза на „Фондацията на мъчениците" в Ливан, която бе част от системата на „Хизбула", преди да бъде забранена.
Финансовите фасади на „Хизбула" могат да изглеждат уважавани и да се вписват в обичайни граждански или търговски дейности, което им позволява да работят в продължение на години в толерантна среда. Това е особено очевидно в контексти, в които държавите се опасяват, че политиките им ще бъдат тълкувани като враждебни към исляма, като тази чувствителност води до отслабване на контрола върху проблематични дейности, извършвани под прикритието на ислямска благотворителност.
Криптовалутите са върхът на финансовата дейност на „Хизбула"
Криптовалутите се явяват като допълнителен слой в системата на финансиране, а не като заместител на старите методи. „Хизбула" все по-често използва мрежата „Трон" и стабилната валута Tether, което се дължи отчасти на факта, че правоприлагащите органи са по-опитни в проследяването на „Биткойн", отколкото в преследването на тези по-нови и по-трудно контролируеми цифрови канали.
В този контекст се откроява случаят с Туфик Мохамед Саид Ал-Лу, посредник по парични преводи, пребиваващ в Сирия, който е осигурявал дигитални портфейли за „Хизбула" и е управлявал преводи, свързани с продажби на ирански стоки. През 2023 г. израелските власти конфискуваха 1,7 милиона долара в криптовалути от 40 портфейла, свързани с тази мрежа.
Хатиб казва, че днес „Хизбула" умее да съчетава старото и новото: паричните преводи с криптовалути, фиктивните компании с цифровите портфейли и продажбите на стоки с трансграничните преводи. Трудно е да се изолира група, която се адаптира финансово с такава бързина. „Хизбула" не е единствената, която следва този път, тъй като много престъпни мрежи по света се насочват към криптовалутите за прехвърляне на средства. Използването им обаче отново доказва способността ѝ да въвежда нови инструменти в вече съществуващи и стабилни системи.
Грешката на европейската „дипломатична прагматичност"
Европейската политическа реакция закъсня да осъзнае тази реалност. Основният проблем се състои в това, че някои европейски държави се придържат към разграничаването между „военното крило" на „Хизбула" и „политическото крило", като класифицират само „военното крило" като терористична организация. В държави като Франция това разграничение често се представя като подход на дипломатичен прагматизъм, но всъщност оставя пропуски в правоприлагането.
Когато забраната се ограничава до военното крило, доказването, че средствата са отишли именно към това крило, се превръща в решаващо условие, но е изключително трудно. Европейската полицейска служба „Европол" призна именно този проблем.
Въпреки това финансовите структури на „Хизбула" са взаимосвързани. Така че всяко дарение, търговски трансфер или благотворителен принос допринася за поддържането на цялата система. Същият проблем важи и за класифицирането на иранската „Революционна гвардия" като терористична организация, тъй като нейният „Корпус на Йерусалим" работи в координация с „Хизбула" в своите глобални финансови операции. Последната класификация на „Революционната гвардия" като терористична организация от страна на Европейския съюз предоставя на Европа допълнителни инструменти за прекъсване на тези мрежи. Обединеното кралство обаче остава забележително изключение, тъй като правителството му все още не е изпълнило обещанията си за класифициране на „Революционната гвардия". Това оставя празнина в трансграничното правоприлагане.
Ливан – черната дупка в „сивия списък"
Пропуските в правоприлагането се разширяват, колкото повече средствата се прехвърлят към държави с по-либерален контрол. Ливан остава най-забележителната черна дупка в тази верига. Веднага щом средствата достигнат дотам, проследяването им става по-трудно поради слабия контрол, политическата намеса и влиянието на „Хизбула", което е дълбоко вкоренено в държавните структури. Включването на Ливан в „сивия списък" от ФИНФАЦ от октомври 2024 г. отразява тези структурни нередности. Докладът цитира резултата на Ливан по индекса за контрол над държавата, който е 80,5 от 100.
В по-широк глобален мащаб системата за борба с изпирането на пари остава слаба, като обемът на изпираните средства в световен мащаб за една година се оценява на около 2 до 5 процента от световния брутен вътрешен продукт, което се равнява на 800 милиарда до 2 трилиона долара. Въпреки това в рамките на международната финансова система се конфискуват или замразяват по-малко от 1 % от тези средства.
Ето защо предизвикателството, пред което е изправена Европа, не се ограничава само до вероятността от възникване на финансиране, свързано с „Хизбула", или от изпиране на пари на нейна територия, а се простира отвъд това, тъй като тя е звено от по-широка верига, включваща събиране или „изпиране" на пари в Европа, след което преминава през различни държави и финансови системи, преди да изчезне в среди, където контролът е слаб, а политическата защита е силна.
Как Европа може да отслаби „Хизбула"?
Ако Европа иска, според Хатиб, да отслаби „Хизбула" ефективно, тя трябва да спре да ограничава подхода си до ракетите, граничните сблъсъци и регионалната дипломация.
Тя трябва да обърне внимание и на „отдела за търговски въпроси", който движи средствата през борсата в Бейрут, и на автокъща в Германия, използвана за закупуване на превозни средства с пари от наркотици, и на канала за препродажба през Западна Африка, и на придобиването на произведения на изкуството чрез фиктивни компании, и на член на семейството, който работи като агент, както и към благотворителна организация, която прехвърля пари под законен прикритие, към крипто портфейл, базиран на „мрежа за парични преводи", и към правния трик, който разделя една организация на политическо и военно крило, сякаш са две отделни структури.
С други думи, Европа трябва да разглежда „Хизбула" не само като въоръжено движение, но и като финансова система с незаконни практики. Докато това не се случи, партията ще продължава да е в състояние да поема военните загуби, като същевременно запазва финансовата гъвкавост, която ѝ позволява да се възстанови. А Европа ще остане, макар и неволно, част от структурата, която я поддържа.
Николас Кулиш пише във вестник „Ню Йорк Таймс", че докато американските власти отправят предупреждения за заплаха от страна на „радикалната шиитска" групировка „Хизбула", хиляди нейни членове и поддръжници действат открито в Европа, събирайки средства, които се превеждат на ръководството на групировката в Ливан. САЩ и Израел настояват, че „Хизбула" е терористична организация, подкрепяна от Иран, с ръце, оцапани с кръв, и че тя работи в тясно сътрудничество с Техеран. Въпреки това Европейският съюз продължава да я третира като ливанско политическо и социално движение.
Докато Израел изразява опасения от превантивен удар срещу иранските ядрени обекти, анализатори от разузнаването предупреждават, че Иран и „Хизбула" ще отвърнат с атаки срещу външни цели.
Годишният доклад на германските вътрешни разузнавателни служби посочва, че макар да се смята, че организацията действа в цяла Европа, Германия представлява център на дейност с около 950 членове и симпатизанти на организацията, което е с 50 повече в сравнение с 2010 г. Предстои привържениците на партията и други да излязат в събота на шествие в Германия по повод ежегодния Ден на Йерусалим, в знак на протест срещу израелския контрол над града. Организаторите са уведомили полицията в Берлин, че събитието ще привлече хиляда души и е възможно да се проведат и две контрадемонстрации.
Колиш сочи, че „Хизбула" е поддържала тайната на дейността си в Европа след атаките от 11 септември 2001 г. и е провеждала тайни срещи, събирайки средства, които се изпращат в Ливан, където местните лидери ги използват за редица дейности – строителство на училища и клиники, предоставяне на социални услуги и извършване на терористични атаки, според западни разузнавателни агенции.
Той добавя, че европейските служби за сигурност наблюдават политическите поддръжници на групировката, но експертите казват, че това наблюдение е неефективно, когато става въпрос за проследяване на спящите клетки, които представляват най-голямата опасност. Александър Рицман, политически съветник в Европейската фондация за демокрация в Брюксел, който свидетелства пред Конгреса срещу „Хизбула", заяви: „Групата има истински и обучени агенти в Европа, които не са били използвани от дълго време, но ако иска да ги активира, може да го направи".
Черният списък
Авторът сочи, че нежеланието на Европейския съюз да включи организацията в списъка с терористични организации също затруднява усилията на Запада да се справи с атентата срещу българския автобус и конфликта в Сирия. Седмица след атаката израелският външен министър Авигдор Либерман замина за Брюксел за рутинна среща с европейски служители и по време на срещата призова Европейския съюз да включи „Хизбула" в списъка, но призивите му останаха без отговор.
