Във външната политика на Тръмп скоростта е по-важна от посоката - докато светът осъзнае единия шок, следващият вече е на хоризонта
Геополитическият мислител Робърт Каплан веднъж заяви, че “макар разбирането на световните дела да започва от географските карти, то завършва с Шекспир”. Състоянието на днешния свят далеч не е така възвишено. Неговото разбиране започва от публикациите на Доналд Тръмп в социалните медии и завършва с бизнес интересите на приятелите и семейството на американския президент.
Една скорошна публикация на Европейския съвет за външна политика стига до заключението, че почти
пълното упование на Тръмп на приятели и роднини
като специални пратеници, определени за посредници при решаването на остри външнополитически проблеми, представлява системен риск за Европа.
Използването на специални пратеници от страна на президента “следва модел, който наподобява ритъма на морзовата азбука”, смятат авторите на този текст. “Започва се с натиск върху по-слабата страна… следва отлагане на трудните въпроси [и] постигане на споразумения чрез лични мрежи”. Европа с основание трябва да се бои от тази нова “дипломация без дипломати”, ала тя също така трябва да се опита да я разбере.
Специалните пратеници се превръщат в необходимост в свят без споделени принципи и функциониращи институции. Единственото нещо, което крепи света в момента, е фактът, че едни и същи хора водят преговорите за прекратяване на войните в Украйна, Газа и Иран и те имат възможността да се обадят на президента по всяко време. Съветът за мир не може да се превърне в заместител на ООН, но
игрището за голф може да бъде също толкова добро място
за постигане на споразумение, колкото и масата за преговори.
Дипломацията се променя, защото се променя и природата на американската сила. След Втората световна война хегемонията на САЩ се основаваше на осигуряването на достъп до публични блага – открити морски пътища, стабилна финансова система и колективна сигурност. Днес Америка вече не желае или не може да предоставя тези блага. Вместо това тя предпочита да действа като главния световен разрушител.
Останалите държави трябва да признаят този факт и да се държат по съответния начин, имайки предвид, че основната цел на външната политика на САЩ днес е да напомня на останалия свят колко могъща е Америка. САЩ практикуват една нова форма на
театрална хегемония,
в рамките на която всички войни са просто “специални операции”, а всички неуспешни специални операции (като тази в Иран) са глобални проблеми, които трябва да бъдат решавани от другите.
Във външната политика на Тръмп скоростта е по-важна от посоката. Пълната липса на предсказуемост държи всички в напрежение. Съюзниците не могат да планират, противниците не могат да формулират своя отговор, а институциите не успяват да се приспособят. Докато светът осъзнае единия шок, следващият вече се задава на хоризонта.
Този хаотичен подход беше определен от американския политически теоретик Стивън Холмс като “йерархия без ред”. Бихме могли да го наречем и
доктрината “Агамемнон”,
според която възмездието – както за враговете, така и за нелоялните съюзници – е неизбежно.
Според този светоглед държавите са неравностойни и дори великите сили не са еднакво велики, затова тези сили имат право да се радват на своите привилегии и да се наслаждават на плячката, но при условие че признават върховенството на САЩ. Това не е политиката на сфери на влияние в обновена версия от XXI век, тъй като според тази нова визия хегемонът вече не действа въз основа на своите интереси, а се ръководи от гордост и гняв.
Да бъдеш професионален дипломат в ерата на Тръмп, е като да бъдеш кочияш в епохата на автомобила. Казано просто, ти вече си ненужен. Твоят опит предопределя твоята безполезност.
Специалните пратеници са новите миротворци именно защото са свободни от бремето на експертизата и не са ограничавани от бюрократични процеси. Фактът, че посредниците на Тръмп - Стив Уиткоф и Джаред Кушнер - са затънали в конфликти на частни бизнес интереси, е дори предимство – без тези конфликти на интереси те не биха имали стимул да решават и военните конфликти. А това, че през цялото време говорят за бизнес, трябва да накара света да повярва, че наистина искат мир.
Да живееш в света на Тръмп, е като да се въртиш на виенското колело
в Пратера, историческия увеселителен парк във Виена, където световъртежът носи печалба. Този свят е формиран не от средни сили, а от посредници, затова и средните сили (като Турция, държавите от Персийския залив или Пакистан) мечтаят да бъдат посредници.
Америка е припряна, тя няма време да снима истински филми, има време само за трейлъри. Някои от трейлърите може да бъдат достатъчно убедителни – като този във Венецуела; но други ще имат обратен ефект – като този в Иран.
Това, което има значение обаче, е времето. Конфликтите трябва да са кратки и ако Америка не може да ги приключи, тя ще остави другите да го направят. Истинският смисъл на силата за Тръмп е тъкмо в това: тя не е в способността да налагаш волята си на другите, а да принудиш другите да решават твоите проблеми. Ролята на специалните пратеници е да накарат всички останали да разберат това.
* Текста на Иван Кръстев публикуваме по kultura.bg
