Защото две бели нинджи правят една черна, но не могат да я убият
Ивайло Мирчев възторжено се зарече да обедини демократичната общност, Атанас Атанасов, чийто кариерен връх е по време на концентрацията на синята власт в България, се готви за “реванш на концентрацията на червената власт”. И капка съмнение не остава, че в цялото разгромено статукво по-вдъхновени и доволни от ПП и ДБ няма. Не могат да се нахвалят как са спечелили един мандат повече от предишния път (нищо че откакто през 2023-а се явяват заедно на избори, до днес са изгубили малко над 200 хиляди гласа), особено се гордеят с тяхното МВР, което като никое друго успяло да пребори изборната мафия (отделен въпрос е защо мероприятията на служебната власт са подходили избирателно към търговците на гласове).
Общинският съветник Ваня Григорова услужливо заостря пред “Дарик” вниманието към вота в бунтовния видински град Грамада. Там, на трийсетина километра от Дунава, без да се натрапва с физическо присъствие, ПП-ДБ прибира половината гласове. Както през 2024-а, така и на 19 април т.г.
Но в неприятните
теми не
се дълбае,
вдъхновените и доволни хора по принцип не са дребнави.
На фона на техния емоционален комфорт ГЕРБ-СДС и “Възраждане”, от които Румен Радев за една нощ отмъкна по 200 хиляди избиратели, са се умърлушили като стари моми на чужда сватба. Дори Пеевски е омиротворен и пестелив на изразни средства, с нехарактерна за него любезност нападна Иво Прокопиев заради задкулисните зависимости на кръга “Капитал”.
Политиците преживяват депресивно големите изборни загуби като лични трагедии, ходят с наведени глави, докато не измислят ъпдейт на съсипания си публичен образ. Развенчаният Орбан тъне в дълбока покруса, по собствено желание остава извън унгарския парламент за първи път от 36 години насам. Затова непукизмът на ляволибералните нарциси е стъписващо нереален, честват поражението си с оглушителна заря. “Елитарността в ДБ - споделя прогоненият им коалиционен партньор Настимир Ананиев - е едно от най-дразнещите и отблъскващи неща и докато не се адресира и промени, резултатът ще е “шест-седем”, както казват тийнейджърите.”
Настояваха Радев да подели с тях властта, да управлява с техните министри, да приеме съчинените от техните адвокати закони, да издигне техните фаворити за ВСС, тях да слуша, ако иска да му е мирна главата. На академик Николай Денков не му мигна окото да заплаши едноличния държавен владетел на всеослушание:
“Можем да вдигнем хората на крак,
ако “Прогресивна България” прекрачи границите”.
Сегашният трус в ПП и ДБ - вътрешен, външен и всякакъв, е девета степен по Рихтер в сравнение с ужким срамния резултат през лятото на 2024-а, заради който Христо Иванов самоотвержено подаде оставка. Тогава бяха трета сила, имаха 39 депутати в 7-партиен парламент и реални шансове за “осребряване” на политическите си предимства.
Прослойката, нарекла сама себе си “градска десница”, днес по селски се пъчи, не прави равносметка, нито претендира за лидерска отговорност. Както великодушно опрощаваше провала на кабинета “Петков”, “сглобката”, общинската корупция, печално провалилия се кмет на София Васил Терзиев, свързването на знакови фигури с разследвания на контрабандни канали и със скандалното дело “Петрохан”, така ще благослови и междуособните предизборни войни в ПП-ДБ, приятелския огън с преференциите, греховното разединение, извършено от Асен Василев.
Вярват на Мирчев, че неустоимият чар на Ана Бодакова спечелил сърцата на 24-и МИР, та затова с преференции отскочила от десето на второ място. Но защо иначе бдителната десница не забелязва, че в същото време
неустоимата чаровница единствена
от дъното на листата е качена предизборно на билборд в центъра на София? Тези дискретни дисонанси някак се изплъзват на доволните.
Всеки заклет жълтопаветник искрено вярва в превъзходната си степен, святост и безгрешност, защото досегашният опит на ПП и ДБ недвусмислено сочи, че желанията им са обречени на сбъдване - убедени са, че именно те и никой друг на този свят държат изключителните права за граждански протести. От години медийните им платформи и дежурните пророци внушават, че Борисов и Пеевски ги е страх от площада, изграждайки у своите превъзбудени фенове самочувствие на повелители на възмездието. Номерът с надвикването неизменно минаваше, докато не се сблъска челно с о.р. генерал-майор Румен Радев.
Когато ГЕРБ победи БСП-то на Сергей Станишев с един милион бюлетини разлика, се възроди легендата, че само черна нинджа може да убие друга черна нинджа. И предвид лекотата, с която още в първите си дни новите господари отхвърлят пламенните щения на разцепените леви либерали, краят на протестния рекет изглежда близо.
Онзиден в “Панорама” водещият пита има ли нужда България от нова посока. Петър Петров от “Възраждане” аргументирано
издига справянето с демографската криза като пътеводна светлина,
след него Ивайло Мирчев се разгръща по познатите опорни тези на ПП и ДБ за незабавно разграждане на модела “Борисов-Пеевски”, каквото и да означава това. Михаела Доцова, Радевата председателка на парламента, търпеливо изслушва малобройната опозиция и с блага усмивка слага точка на разговора: “Новата посока вече е зададена на последните парламентарни избори със сериозния резултат на “Прогресивна България”.
С други думи, в условията на абсолютна власт гръмкото жълтопаветно шоу не е тренд, ще излъчва на MUTE. Защото две бели нинджи правят една черна, но две бели не могат да убият черна нинджа.
