- Ваше преосвещенство, какъв е най-дълбокият духовен смисъл на празника Възкресение Христово за съвременния човек? Как посланието на Възкресението може да даде надежда във времена на войни, пандемии, социални разделения?
- Празникът на Възкресението Христово е историческо събитие, но в същото време остава и тайна. Надмогнало времето, но преживявано във времето. Всяка божествена литургия е мистично преживяване на това събитие, на която Христос присъства между нас. Трябва да кажем, че нашият живот е пронизан от парадокс, който не могат да обяснят и най-великите умове. От една страна, всички живеещи без изключение се стремят към живот и щастие, а от друга - в света има толкова много страдания, войни и непонятни разрушения. Всяка радост рано или късно ще я помрачи тъга и всеки живот непременно ще свърши със смърт. Трагедията на това противоречие усеща всеки човек, особено съвременният.
Дори когато житейските му ситуации протичат нормално, човек не може в пълнота да се освободи от чувството на безпокойство, че неговото щастие може всеки момент да се загуби, че смъртта няма как да се избегне. А причината за тази трагедия са грехът и беззаконието. Бог създал човека за безсмъртие и ако той не беше съгрешил, нямаше да последват нито страданията, нито болестите, нито смъртта. Следователно установена е причината, поставена е диагнозата, но от това на човека не му става по-леко.
Възкресението на Христос от мъртвите - ето го спасението от трагедията
То е началото на обновлението на цялата Вселена. Това се възприема чрез вяра, че ще настане ден, когато всички по всемогъщото слово на Твореца ще възкръснат и това ще бъде едно величествено и потресаващо събитие. Разбира се, да доказваме на невярващите, че всичко това така ще се случи, е невъзможно, защото то се възприема чрез вярата.
- Значи надеждата ще дойде само към вярващите, така ли?
- Не казвам това. Вярващи или невярващи, Възкресението е факт. Но нашата вяра не е сляпа, тя е обоснована от вътрешни свидетелства. Вярващият усеща в себе си животворящата сила на възкръсналия Спасител. Общението с него е напълно реално и непосредствено. Господ е близо до нас както одеждата, която носим, или въздуха, който дишаме. Затова е важно как живее човек в църквата, колко е въцърковен, пребивава ли в нея, по различен начин се възприема празникът от различните хора.
- А как да обясним тази истина на хората, които са далеч от църковния живот?
- Това става постепенно. И тук са важни думите на апостол Павел - нашето спасение е надеждата. Тези думи говорят, че всичко, обещано от Бога, ще се сбъдне. И болестите и разлъките ще се превърнат в радост, и всяка сълза Господ ще изтрие от очите на скърбящите. И това се осъществява именно в празника на празниците, защото това велико чудо преобрази целия свят.
- Какво послание отправя празникът към младите хора, които често търсят смисъл извън традиционната духовност? Успява ли Църквата да “преведе” вярата на техния език, без да се изгуби същността ѝ?
- Много е важно възпитанието в семейството - ако родителите са въцърковени хора, то и децата задължително стават такива. Големият въпрос е, че няколко поколения подред живеят различно и не всички са свързани със светата Църква. И това не от вчера. Днес съществуват много идоли. Например обожествяването на науката, голямата политизация на обществото, култът към материалните блага. Днес повече от всякога има нужда от хора, които са преживели събитието на Възкресението, за да съборят идолите. И наистина, колкото повече минават годините, толкова по-привързани ставаме към идолите на света. Христос възкръсна, за да ни освободи от това съвременно робство и да ни направи свободни да се борим за своето спасение. Как да достигнем до това, за което говори Христос? Единият начин е
да влезем в Божия дом
и да общуваме с църковните хора и да живеем с тях. Другият начин е чрез слушане и четене на словото Божие, защото вярата идва чрез слушане, казва свети апостол Павел.
Тоест, ако ние се докоснем до словото Божие, ще видим, че по различен начин евангелистите, светият апостол Павел, библейските личности разказват и свидетелства за Възкресението Христово.
А ако човек е добре възпитан и има страх от Бога, той ще развие религиозно чувство. Но това никога не става бързо, никога без волята Божия и естествено, става с помощ и съдействие на човеците. Но не всеки чете, за съжаление. И затова тук вече въпросът е свободният избор на човека.
Църквата не го прави с взлом и
Христос не влиза с взлом в човешкото сърце
Прави го със спокойствие и умереност. Човек трябва свободно да направи този избор.
- Каква е ролята на Църквата, когато днес обществото е силно разделено и има толкова много агресия?
- Тя е изключително важна, учителна, възпитателна и градивна. Но най-важното е всекидневната молитва за всички и за всичко, за мир, помнейки думите на Господ Исус Христос: “Мир ви оставям, моя мир ви давам”. Когато говорим за Възкресението Христово, трябва да знаем, че то не е просто факт от миналото, то е реалност, присъстваща тук и сега.
Възкръсналият Спасител среща човеците, идващи към него с покаяние и вяра,
изпълва техните сърца с благодатна сила. Възгласяйки “Христос воскресе”, свидетелстваме стремежа си към промяна на нашия живот. Съобразно с тази велика надежда потвърждаваме, че желаем да изправим своите пътища, да отхвърлим това, което принадлежи на тъмнината. Всяка злоба, ненавист, завист, всяка неправда както в личните, така и в обществените отношения. Любов, която в земния ни живот се проявява в помощ към тези, на които е трудно, и в грижа за тези, които страдат и се нуждаят. Това не е само на слово, но е и на дело.
- Вярата или традицията – кое води българина в храма по празниците?
- Хората са различни - за тези, които са въцърковени, това е начин на живот. Има хора, които смятат, че трябва да отидат там, за да спазят традиция, но това е повече външно. А пък от друга страна, вярата е тази, която води човека, защото тя е живата представа за онова, за което се надяваме, казва светият апостол Павел. Много хора имат нуждата да видят, да се докоснат. Христос дава тази възможност на свети апостол Тома, за да може той след това да изрече онези паметни думи - “Господ мой и Бог мой”. И след това си свидетелство на вярата апостол Тома е готов да умре за Христос.
Съмнението винаги е пред човека, то стои пред неговия избор
как да постъпи. При апостол Тома това е повече опит за познаваема вяра, отколкото неверие. Той имал нуждата от това свидетелство и Господ му го е дал и така печели един човек за себе си завинаги. Традицията е важна, особено когато почива на вярата. А когато човек има някакви въпроси - било към духовника, било към своя свещеник, да не му е неудобно да попита.
- Църквата е отворена към тези хора и към техните въпроси?
- Църквата винаги е с отворени врати, защото ние не можем да предвидим какво ще се случи в живота на човека. Много светии са влезли, след като са живели порочен живот, сложен живот. Някои са били разбойници, някои са били крадци, измамници, убийци. Бог си избира човеците, нали? Той си ги насочва, той се докосва до тях по удивителен начин.
Седят в храма, чуват словото на проповедника, чуват благото Божие слово и нещо ги жегва, нещо ги докосва, нещо ги облагородява и променя, докосват се до икона и променят себе си, покайват се. Възкресението Христово, когато сърдечно е изживяно, то преобразява човека. “Чукам на вратата, хлопам и който иска, ще ми отвори, който иска да върви след мене, ще вземе кръста си, ще се отрече от себе си, тоест ще се отрече от собствената си воля, ще вземе кръста си и ще ме последва”, казва Христос.
За всеки човек по силата на старанието му има и различна радост. И тя винаги е голяма, когато я разберем и познаем себе си. И така,
познавайки себе си, ще стигнем до възкръсналия Христос.
- Какъв е вашият съвет към хората, които идват по празници, но трудно намират път към постоянния духовен живот - да влязат в църквата?
- Правилният подход е да проявят постоянство в това, увереността във Възкресението Христово ще превърне нашата скръб в радост.
А за да имат увереността, че самият Христос мина по пътя на самоунижението и вървя от него към славата, от смъртта към възкресението. И всеки път, когато провъзгласяваме тази велика и спасителна пасхална вест “Христос воскресе”, трябва да усещаме тази убеденост, да вярваме, че благодатта, че силата на възкръсналия Христос ще разсее злоба, завист, гордост, омраза между хората.
Моят духовен старец казваше много пъти: “Не става с трамвая в рая”. Трябва да има усилие и съзнателно следване и изпълняване на Божиите заповеди. Но за да спазим заповедите Христови, трябва да знаем кои са те. А за да знаем кои са те, трябва да сме прочели евангелията. За да знаем кои са те, трябва да сме отворили светата Библия, Божието слово. Ако са възникнали въпроси, да се допитаме до хората, които могат да ни отговорят.
Човек трябва да се въоръжи с търпение и спокойствие и по никакъв начин да не пренебрегва мисълта, че Бог е любов, че
Бог безкрайно много обича своето творение човека и иска винаги да му помогне
Човек трябва да осъзнае, че точно вярата означава път. Път, по който Бог и човек вървят един към друг. И в този път човек трябва да върви към Бога и ако човек успее да устои, ще разбере как това става постепенно. Така ще спази и веровите традиции, и себе си от беззаконието, което е грях. Завесата, която съществува между Бог и човек, създава греха. Извършвайки престъпления или недостойни неща, се отдалечаваме от Божието присъствие и благодат.
- На вас какво ви дава сили в трудните моменти като духовен водач?
- Ние също сме хора, доста грешни, с много недостатъци, немощи и вътрешни недомогвания понякога. И много е важно да помним, че в моменти, когато дойде болка, болест, житейска буря, когато дойдат мисли, които да отчаят човека, тогава най-доброто, което можем да направим, е да засвидетелстваме своята любов към Бога и да си зададем въпроса “Аз обичам ли Господа?”
Да, нямам съмнение, че Господ ни обича като свое творение. Но ние обичаме ли Бога и след като го обичаме, как свидетелстваме това пред човеците? Аз лично в такива моменти си хващам по-здраво молитвеника, отварям си го и си чета определени молитви. И казвам: “Господи, това съм аз. Това съм аз със своята немощ, със своето несъвършенство, със своята неспособност, със своите кривици и недостатъци.
Но твой съм аз, Господи. Спаси ме. Ти знаеш как да ме спасиш, както искаш да бъде твоята воля. Но ми дай да преодолея, да се преборя със своите грехове и несъвършеност.
- Какво ще пожелаете на българите в нощта, когато всички поздравяваме с думите “Христос воскресе”?
- Пожелавам всесърдечно всеки по мярата на своята вяра и сили да преживее събитието на Възкресението, което да му донесе много радост, надежда и упование в бъдещия му живот.
Визитка
- Варненският и Великопреславски митрополит Йоан е роден на 13 февруари 1969 г. в Ямбол. Завършва Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
- Специализира в Московската духовна академия "Св. Сергий Радонежки". През 2002 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия.
- За Варненски и Великопреславски митрополит е избран от членовете на Светия синод през декември 2013 г.
