От началото на годината само по реда на Закона за насърчаване на инвестиции имаме 7 проекта за близо 144 млн. евро, казва министърката на иновациите и растежа, твърди служебният министър на иновациите и растежа
И още:
За 2026 г. по оперативните програми над 255 млн. евро са достъпни за бизнеса
Иновациите в отбраната са ключови за сигурността и ще имат ефект за икономиката
Стартира мрежа от тестови центрове за изкуствен интелект, киберсигурност и автономни системи
Държавата създава хъбове за технологичен трансфер, за да свърже учени и компании
- Г-жо Младенова, какви са основните приоритети, които сте си поставили?
- С екипа ми си поставихме задачи в две области - технологичен трансфер и иновации, в частност в отбраната и технологиите с двойна употреба, които намират приложение както в отбраната, така и в гражданския сектор.
Иновациите имат ключова роля в сегашния динамичен геополитически свят. Ключови са за икономиката, но и за всички сфери в обществения живот. Това е единственият начин бизнесът, но и цялото общество да се придвижва напред.
Единият подход е да чакаме ябълката да ни падне на главата и да ни дойде гениална идея. Аз по-скоро вярвам в това, че може да се създаде среда, която да подпомага иновациите, да ги канализираме. И водени от разбирането, че държавата има ключова роля в това да създаде средата и да насърчава, стартирахме доста дейности с идеята да ускорим процеса.
В сегашната геополитическа среда е важно да си гарантираме сигурността и отбраната, затова искаме България да бъде бърза писта за внедряване на иновации и технологии с двойна употреба. Ние исторически имаме добре развита отбранителна промишленост, но по-нови технологии и сфери се развиха сравнително бързо - микроелектроника, оптика, технологии с двойна употреба. Вече имаме примери на компании, които успяват да се позиционират добре и в световен мащаб.
- Да, тази тема е много актуална и Европа силно се стреми към развитието на тези технологии. Какво правите конкретно в тази насока?
- Преди дни инициирахме подписване на споразумение за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между четири тестови центъра – “София Тех парк”, Института по отбрана “Проф. Цветан Лазаров”, Института GATE към Софийския университет, както и Висшето военноморско училище във Варна и Сдружението за научноизследователска и развойна дейност.
Целта е да се насърчи развитието на технологии като изкуствен интелект, анализ на данни, автономни системи, киберсигурност. Това е основа, която дава възможност на стартъпи, малки бизнеси, хора с идеи да тестват готовността им за пазарна реализация.
- А има ли достатъчно компании, които се занимават с тези неща?
- Да, говорили сме с доста компании. Но това ще помогне и на иноватори, хора в научните и социалните среди, които също искат да тестват свои идеи.
В “София Тех парк” бе създаден и Център за иновации в отбраната. Работим по кандидатурата за ускорител към системата на НАТО - DIANA. Това е фонд за иновации, който търси разработки на нови технологии във водещи области за развитие. Компаниите, които кандидатстват, имат право да си изберат ускорител, в който да развият бизнеса си, и след това могат да получат директен достъп до пазара на НАТО. Участието в тази програма се финансира от НАТО.
Това ще даде друг вид подкрепа на стартиращите бизнеси - при формирането на идеята, маркетинга, комуникацията. Така се сформира цяла една екосистема. Тя се допълва и от финансовите инструменти, които са под шапката на министерството към Фонд на фондовете.
Министерството на иновациите и растежа организира специален форум в рамките на международното изложение за отбранителни продукти и услуги “Хемус 2026” в Пловдив. За тази цел откриваме процедура, с която ще изберем няколко стартиращи фирми с голям потенциал и ще им предоставим места в рамките на изложението от 3 до 6 юни.
- Обяснете какво е технологичен трансфер - другият ви приоритет?
- Това означава комерсиализиране на научни разработки, как свързваме бизнеса с учените и изследователите. Ние имаме страхотни учени със страхотни постижения, а от другата страна - страхотни иновативни бизнеси, но нямаме системен подход как да ги обединим. Въпреки че досега доста е работено по темата, нашата идея е това да се превърне в системен подход - ясни правила и структура. Работим и с Министерството на образованието и науката за общи мерки.
Например в “София Тех парк” се работи по създаването на хъб за технологичен трансфер, финансиран от “Научни изследвания, иновации, дигитализация за интелигентна трансформация” (ПНИИДИТ). Освен централен хъб ще има и други звена в университети из страната. Ще се подготвят и специалисти по технологичен трансфер, които трябва да имат проактивна роля, да могат да видят какво се случва в лабораториите, какъв е потенциалът на една разработка да се внедри в бизнеса и да създаде връзка между двете. Или обратното - да виждат какво е необходимо на бизнеса и да го свържат с екип учени, който може да тества идеята му.
- Една фирма може ли да отиде в тези центрове и да потърси помощ?
- Да, там ще я насочат. Ако работи в химическата индустрия, ще я свържат с подходящ учен от химическия факултет например. В тази система влизат и Центровете за върхови постижения, където също могат да помогнат. Това е споделяне на ресурса на знанието.
- Как върви изпълнението на оперативните програми?
- Там нямаме сериозни проблеми, всичко върви по план, бизнесът трябва да е спокоен. По Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП) са обявени 22 процедури, сключени са договори за над 1,2 млрд. евро. По програма “Научни изследвания, иновации, дигитализация за интелигентна трансформация” са обявени 27 процедури за малко повече от половин милиард евро.
- Какви са основните процедури, които предстои да се отворят?
- Акцентите тази година са модернизация и партньорства. В момента по ПКИП има две отворени процедури. Едната е за промишлен капацитет в областта на отбранителните способности с бюджет 70,6 милиона евро. Тя е отворена до 15 април.
Другата процедура е за въвеждане на нови модели в предприятията - подобрени нови стоки, услуги, усъвършенстване на бизнес процеси. Там бюджетът е 96,3 милиона евро, като почти половината от тях ще бъдат инвестирани приоритетно в по-слабо развитите региони в Северна България. Срокът за кандидатстване е 27 май и размерът на грантовете е между 25 000 и 400 000 евро. С тях могат да се купуват машини, съоръжения, оборудване, софтуер, патенти. Ще обърнем и специално внимание на мерки в области, зелени технологии, устойчиви практики.
По ПНИИДИТ също се предвиждат няколко процедури. Ще бъде отворена втората фаза на мярка за предоставяне на малки грантове с бюджет 11 млн. евро. Втората процедура е за дългосрочно устойчиво сътрудничество между индустрия и бизнес с научни организации, като там 89 млн. евро ще бъдат отделени за индустриални програми за сътрудничество за иновации и трансфер на технологии, тоест ще могат бизнес и изследователи заедно да кандидатстват.
- По плана за възстановяване винаги има някакви препятствия с изпълнението на заложените реформи. Бизнесът трябва ли да се притеснява, че може да не получи средства?
- Не, бизнесът не бива да се притеснява. Ние имахме две реформи, които успяха да се приемат. Едната беше промяна в Закона за корпоративно подоходно облагане, с която се въвеждат 25% данъчни облекчения при инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Втората реформа беше за изграждане на електрически зарядни станции, което малко драматично в последния момент също мина в парламента.
От Плана за възстановяване и устойчивост при нас е и инвестицията за индустриалните зони, където се изграждат 10 зони и паркове за над 98 млн. евро. Шест са в Северна България, четири са в Южна. Те също се изпълняват по план. Изгражда се вътрешна довеждаща инфраструктура. Финално трябва да са готови до юни тази година, някои са вече почти изградени. Това е важно, защото инвеститорите, когато избират държава, трябва да имат място, на което лесно да могат да влязат с цялата необходима инфраструктура, електричество, газ, вода.
- Има ли интерес от инвеститори в момента?
- Имахме вече срещи с инвеститори, интерес има, но те посочват и някои проблеми - например с върховенство на закона, корупция и административна тежест. Това са теми, които трябва да бъдат решени. Иначе за първото тримесечие на тази година само по реда на Закона за насърчаване на инвестиции имаме седем проекта за близо 144 милиона евро и над 400 нови работни места, което е доста повече от същия период на миналата година. Тогава са били регистрирани два проекта за 14,5 милиона евро и 65 нови работни места.
- Какви са тези компании?
- В секторите машиностроене, автомобилостроене, електроника, IT. Положителното е, че са повече високотехнологични инвестиции. Наскоро например връчвахме сертификат на “Либхер” за производство на изделия за авиационната индустрия. Те ще развият и сериозна развойна дейност у нас.
Моето послание е, че може би е стратегически важно вече да поставяме фокус върху инвестиции, които са във високотехнологични дейности с висока добавена стойност, ако искаме като държава да вървим в друга посока, за което вярвам, че имаме потенциал. Имаме и инфраструктурата, ако щете суперкомпютъра в “София Тех парк”, института INSAIT, които ни поставят на световната карта по друг начин. Тези неща се забелязват.
- Тази сложна геополитическа обстановка в наша полза ли е, или сега по-скоро не е момент за инвестиции?
- Има бизнеси, които не се притесняват особено от това. Ние все пак сме член на НАТО, на Европейския съюз. Те не участват във военните действия, така че сме на сигурно място и това се оценява.
Ако изходим от преподавателския ми опит, една от сферите, които са ми интересни, е организационната промяна и въобще промяната в системи. За мен държавата трябва да осигурява условията. Трябва да бъде мостът, който да спомогне всички тези участници да си намерят мястото, да намерят стимулите, но те да имат инициативата.
В такава ситуация промяната, която се очаква да се случва, е възникваща, т.е. имаме отгоре правила и насоки и в това е ролята на държавата. Това спомага за създаване на хоризонталните връзки, екипи, които да намират решенията и отсяване на тези добри практики, които могат да излязат на системно ниво. Това е моето четене на нашата роля тук - да подбутнем малко повече тези участници.
- Вие сте дошли в министерството да приложите теорията в практика. Затова ли се съгласихте да станете министър?
- Ами, да. Темите, които са в това министерство, са ми на сърце отдавна. И да, надявам се, че мога да ускоря и подобря някои неща за това време. Предизвикателство е, но вярвам, че могат да се случат полезни неща, дори в служебен кабинет. Особено в ситуация на криза. Кризите са и възможности.
