Над 100 000 мъже в Сирия са безследно изчезнали. Предполага се, че много от тях са мъртви. Съпругите им живеят в правен вакуум, а децата им нямат нужните документи, за да учат и да се лекуват
За над 100 000 жени в Сирия е трудно да оставят войната зад гърба си. Не само емоционално. И законът не им го позволява. Те са загубили съпрузите и близките си, но тъй като не се ползват със същите права като мъжете, им е трудно да продължат напред.
Според данни на ООН и сирийски правозащитни организации между 150 000 и 170 000 души все още се водят безследно изчезнали - основно мъже. Повечето са "изчезнали" след 2011 - след като бунтът срещу режима на Асад прерасна в гражданска война. Смята се, че по време на войната между един и два милиона души са били вкарани в затвора, а около 600 000 са убити. Много от тях са погребани в общи гробове, пише "Дойче веле".
Борбата за смъртен акт
"Съпругът ми изчезна преди 14 години", казва 33-годишната Нора. Тя предполага, че той не е сред живите. Но и до днес не може да получи смъртен акт за него - семейството му не позволява. Според законодателството в Сирия, ако някой човек се смята за безследно изчезнал, той може да бъде официално обявен за мъртъв едва когато навърши 80 години. Има изключения - например в случай на въоръжен конфликт. Тогава може да се приеме, че човекът е мъртъв четири години след изчезването му.
Правото да вземат решенията по тези въпроси обаче имат само мъжете - така е според закона. За Нора това означава, че не може да получи смъртен акт за съпруга си без семейството му да се съгласи. Последствията са тежки: тя не може да наследи собствеността му, не може да получи попечителство за сина им, не може да се омъжи повторно. "Синът ми се нуждае от одобрение от семейството на съпруга ми за всяко нещо, докато не навърши 18 години", обяснява тя.
Правен вакуум
"Това не е маргинален проблем", казва изследователката на Близкия изток и Северна Африка в "Хюман Райтс Уоч" Хиба Заядин. "Жените на тези изчезнали мъже живеят в правен вакуум, а децата им нямат нужните документи, за да учат и да се лекуват." Подобряването на тяхната ситуация трябва да бъде в центъра на всеки сериозен дебат за правосъдие и равноправие в Сирия, смята анализаторката.
Сирийското временно правителство създаде специален орган, който да се грижи за изчезналите хора, но ключови реформи още не са направени. Лекторката по право в Катарския университет Лена-Мария Мьолер смята, че не е реалистично да се очаква единен закон за семейните въпроси в държава с толкова разнообразно общество.
Майките - втора класа хора
По-практичен подход би бил диференцирана система, която предоставя на отделните общности известна степен на автономия и в същото време гарантира последователна правна структура. Такъв подход съответства и на обявената цел на преходното правителство да зачита малцинствата и да включва всички обществени групи.
Но развитието изглежда върви в обратната посока. Сирийското министерство на правосъдието е сложило край на досегашната гъвкавост на съдиите при прехвърлянето на настойничеството на майките в отсъствие на бащите, казва сирийската изследователка и експертка по правата на човека Лина Готук.
От декември 2025 нова заповед ограничава законната опека над непълнолетни до голям брой мъжки роднини – и изтласква майките в периферията. "Това сочи към постепенно нарастване на дискриминацията, от която са засегнати особено съпругите на изчезнали лица", каза Готук. Жените продължават да се намират в социална и правна сива зона.
Борба за повече права
Активистката Яфа Науаф от Алепо смята, че тази заповед е повратен момент. "Законът не е справедлив за нас - дори и по отношение на издръжката и основните ни нужди", казва тя. Нейната инициатива "Моите деца, моите права" събира хиляди сирийки в социалните мрежи. "Обединява ни това, че не можем да получим дори основни документи за децата си, освен ако не минем през т.нар. Назначен от съда настойник."
Науаф призовава да се направят фундаментални реформи с новата конституция, която преходното правителство обеща да промени. Едно е ясно за активистите: "Не става дума просто за реформи, става дума за оцеляване".
В същото време жените се страхуват от обществената реакция. Други организации искат да използват края на гражданската война, за да премахнат остарели и рестриктивни закони, които предопределят дискриминация - например и този, според който децата не могат да приемат гражданството на майката. Проблемите са многопластови, смята и Кристиан Бракел от бейрутския офис на Фондация "Хайнрих Бьол". "Жените понесоха огромна тежест по време на войната. И въпреки че настъпиха фундаментални промени в Сирия, за тях почти нищо не се е променило", казва експертът. Според него големият проблем не е само в правната система в страната, но и в "мирогледа на много от доминираните от мъже държавни институции".
