Той бил незрял и липсвали предпоставки за успех, въпреки че са похарчени милиарди
Вестник „Ал-Шарк ал-Ауст", издаван в Лондон на арабски език, разкри, че на фона на бурните дебати в Израел относно оценките на външната разузнавателна служба (Мосад), че войната срещу Иран може да доведе до свалянето на режима, в сряда бе разкрит „ожесточен конфликт между службите за сигурност", който е продължавал през последните години, относно това коя служба ще поеме тази задача. Кореспондентът на вестника в Тел Авив Назир Мджали пише, че Мосад е подготвил мащабен план за милиарди долари и е започнал да го изпълнява, но премиерът Бенямин Нетаняху го е спрял, защото "той е незрял и липсват предпоставки за успех". Армията и военното разузнаване били натоварени с изготвянето на алтернативен план, но избухването на войната го спря.
Текущите дискусии в коридорите на израелското правителство и американската администрация сочат, че поставянето на свалянето на режима като пряка цел на войната е било преувеличено и не се основава на солидна реална основа.
Това доведе до разочарование както в Иран, така и извън него, като подтикна Техеран към напрегнати реакции, включващи разширяване на атаките, за да обхванат около 12 държави.
В тази светлина Вашингтон и Тел Авив понижиха очакванията след първите две седмици, като вместо това се изказаха, че войната може да „подготви" вътрешни условия, които по-късно да доведат до смяна на режима в рамките на година или повече.
Споровете се засилиха в началото на седмицата, след като от Вашингтон дойдоха съобщения, че Мосад е намекнал на американските си колеги, че в първите дни на войната милиони иранци може да излязат по улиците, което ще ускори свалянето на режима.
Тази оценка се счита за един от факторите, които са насърчили президента Доналд Тръмп да влезе във войната, което засили критиките в САЩ срещу Израел и обвиненията срещу Нетаняху, че тласка Вашингтон към конфликт, който не е в негов интерес.
Стара стратегия
Директорът на Мосад Давид Барнеа побърза да опровергае тези информации. Вестник „Йедиот Ахронот" го цитира, че нито преди, нито по време на операцията е давал обещание за сваляне на режима, а е посочил, че това може да се случи едва след приключването на операциите.
Вестникът обаче цитира източници, които твърдят, че макар и да не е дал изрично обещание, той е намекнал за възможността за постигане на тази цел.
Планът за сваляне на режима е бил изготвен в „Мосад" след атаката на „Хамас" на 7 октомври 2023 г. по искане на Нетаняху, който от 2011 г. насам се стреми към неутрализиране на иранската заплаха.
През годините в тези усилия са инвестирани милиарди долари, но планът се нуждаеше от многократни съществени промени, което накара Нетаняху да го отхвърли поради рисковете и липсата на зрялост.
Корените на плана се простират до времето на бившия шеф на Мосад Тамир Бардо (2011 – 2016 г.), неговият наследник Йоси Коен (2016–2021) не се ентусиазира от него, но настоящият шеф Доди Барнеа го връща на преден план, иска допълнителни ресурси и ги получава. Планът обаче продължава да страда от хронични пропуски.
Дълга поредица от пропуски
Тъй като въпросът засягаше Мосад, бе сформирана комисия, оглавявана от Яков Нигел, бивш и.д. председател на Съвета за национална сигурност, за да провери оперативния план. Комисията препоръча спирането му след като установи „дълъг списък с пропуски". Въпреки това части от първоначалния план са били одобрени и изпълнени.
Наблюдатели в Тел Авив смятат, че Нетаняху е разочарован, тъй като оптимистичните прогнози за възможността за сваляне на режима не се оправдаха. Но според „Йедиот Ахронот" решаващият тест все още предстои на Израел: ако режимът се срине в рамките на една година, това ще се отчете в полза на шефа на Мосад, а ако това не се случи, от него ще се иска обяснение.
