Депозитната система трябва да се управлява от бизнеса, без монопол и далеч от политическа намеса, казва служебният министър на околната среда и водите
Още акценти:
- Страната е зарината с отпадъци, а ключови политики не се придвижват
- Разполагаме с воден ресурс, но лошото управление на ВиК дружествата води до недопустими загуби
- Законът трябва да гарантира свободата на гражданските инициативи, а не да ги поставя под подозрение
- Едва от няколко дни сте министър, а казахте, че сте заварили министерството в много лошо състояние, по-специално в частта, която засяга отпадъците. Какво точно установихте, г-н Попов?
- Взеизвестен факт е, че страната е буквално зарината с отпадъци, а ключови политики в това направление не се придвижват напред. Това включва въвеждането на депозитната система, принципа “замърсителят плаща”, модела за плащане според изхвърленото количество, разделното събиране и така нататък - всичко това е в тежко положение.
Министерството обаче не може да поеме всичкото това, ние сме формираща политики институция, а много политики, които се развиват и инициират, са забавени. Много е важно също кметовете да бъдат повече предприемачи, отколкото администратори, да търсят решения и различни варианти за справяне с проблема.
Отделно в самото министерство се наблюдава сериозен недостиг на кадри, компетентността трябва да бъде изцяло преосмислена. За два месеца е трудно да се постигнат радикални промени, но ще направим всичко възможно да задвижим процесите.
- Когато говорим за отпадъци, знае ли се нещо повече относно новината, че в Италия разследват незаконен трафик на отпадъци към нас и Гърция? Ние правим ли вътрешно проучване?
- МОСВ не е разследващ орган и няма правомощия да води преследвания при престъпни канали или трафик. Нашата роля е да налагаме норми и да инициираме закони, които регулират вноса или контрола на изгаряне и разпространението на отпадъци. Разбира се, ако има криминален канал, ние оказваме пълно съдействие на компетентните органи, ако такова бъде поискано.
Засега никой не се е свързал с нас. Това е една новина, която излезе в медийното пространство, следим какво се случва, но нямаме компетенциите да разследваме.
- Заговорихте вече за принципа “замърсителят плаща”. Това е модел, който се отлага непрекъснато, но как е най-справедливо да се въведес?
- Първо, справедливо е да се въведе. В момента съпротивата е базирана на принципа справедливостта ни пречи. Намираме се в абсурдна ситуация - собственици на големи терени, които не генерират боклук, плащат високи такси, докато големи замърсители на малка площ плащат малко.
Има такива, които защитават това положение и твърдят, че таксите ще се вдигнат 5,10 пъти, което не е така, няма универсално качване на таксите. Естествено тези, които произвеждат повече отпадък, ще плащат повече, а не таксата да се определя на база площ на имота.
Освен това справедливото разпределение на таксите ще създаде икономически стимул за намаляване на отпадъка, разделно събиране и рециклиране. Трябва да разберем, че отпадъкът е ресурс, а неговото закопаване в земята вреди на икономиката ни и ни прави зависими от внос на суровини. Това е въпрос на национална и ресурсна сигурност.
- Предшественикът ви Манол Генов каза, че вече има готов вариант за промяна на Закона за управление на отпадъците, който засяга въвеждането на депозитната система. Смятате ли да го задвижите и внесете в Народното събрание?
- Депозитната система съществува и сега в някои вериги, но това е много недостатъчно и недобре разпределено, защото някои имат, някои – не.
Аз лично поддържам идеята за система, която се управлява и разпределя от самия бизнес и участващите организации, но в същото време трябва да се гарантира, че една такава депозитна система ще трябва да бъде предпазена от монополизация. В момента работим по преосмисляне и уточняване на подхода, за да се гарантират две неща – максимално изземване на отпадък и конкурентна среда.
- Тоест вие ще настоявате депозитната система да се управлява от държавата, а не от частен оператор?
- Доколкото разбирам, идеята е за публично дружество с 51% държавно участие и това трябва да се обсъди внимателно с бизнеса и обществото.
Моят личен поглед е, че държавата не е добър мениджър на предприятия. Основният ни ангажимент към ОИСР е предприятията държавна собственост да се управляват на конкурсен принцип, напълно отделени от политическото ръководство.
Недопустимо е например министър да може да уволнява, да речем, директора на такова предприятие с едно телефонно обаждане. Ако не можем да защитим една структура от политическо своеволие, по-добре да не създаваме нови такива.
- Стана ясно, че член от групата на Ивайло Калушев е идвал и при вас с молба да подновите споразумението с неправителствената им организация. Защо не го направихте?
- Да, Ивайло Иванов. Идвал е много пъти, за да иска да се поднови, подкрепи или да се спрат опитите на министерството споразумението да бъде прекратено. И администрацията, и Росица Карамфилова като министър, след това аз, Манол Генов, по време на чието управление вече окончателно се прекратява, всички сме настоявали за неговото прекратяване. Не е било лесно да се случи, защото няма клауза за прекратяване.
Когато той дойде при мен, разговаряхме, задавах въпроси, за да разбера за какво става дума, но моята преценка беше, че няма основание министерството да сключва такова споразумение, нито да го подновява или потвърждава.
- А трябва ли държавата изобщо да подписва подобни меморандуми с частни организации?
- Първо, аз лично смятам, че подписването му е било по-скоро пропуск, базиран на добронамереност, а не на дълбока конспирация.
Не искам и много да влизам в тази тема, защото тя е предмет на, надявам се, професионално разследване от службите с много висок обществен интерес и аз мисля, че това, което ние правим с непрестанно ровене и генериране на всякакви конспирации, е изключително нарушение на чувството на достойнство на загиналите, на техните роднини и на дълбокия принцип за невинен до доказване на противното. Ние обвиняваме наляво и надясно всичко живо. Би трябвало малко по- достойно да се отнасяме към това, малко да се отдръпнем и общественият и медийният натиск трябва да бъде за сдържано, но професионално разследване, а не за раздухване на хипотези и конспиративни теории.
А конкретно на въпроса, по принцип не мисля, че министерството има основание да сключва такива споразумения, защото те поставят една организация в привилегирована позиция спрямо останалите. Държавата е длъжна да води диалог с гражданския сектор, но не и да раздава конкурентни предимства.
В същото време искам категорично да защитя неправителствения сектор, който е ключов стълб на демокрацията. И опитите за атака срещу тях ни връщат към най-мрачните години на комунизма.
Неправителствените организации включват не само фондации и сдружения, но и профсъюзи, религиозни общности, граждански инициативи и местни културни организации. Хората, които се обединяват, за да решават обществен проблем или да организират културно събитие, от почистване на градска среда до фестивал на традициите например, също са част от този сектор. Законът трябва да гарантира свободата на гражданските инициативи, а не да ги поставя под подозрение и контрол. НПО-тата не подменят държавата, те допълват.
- Започнахте ли проверки за обществените поръчки, както нареди премиерът Андрей Гюров, и успяхте ли да откриете нередности до този момент?
- Проверките на обществените поръчки са непрекъснат процес, който не е спирал. За мен обаче е важно не само дали процедурата е формално изрядна, но и дали е стратегически разумна. Например практиката за 100- процентови грантове за енергийно обновяване или пълното финансиране на водни цикли само с европейски средства е неразумна и лоша политика. Не бива едно търговско предприятие да разчита за пълно обновяване на инфраструктурата си просто на европейски фондове. Или иначе казано, можем да имаме една перфектна система от обществени поръчки и тя да е фундаментално грешна. Трябва да се търси баланс между перфектно изпълнени процедури и смислени политики.
- В момента язовирите са пълни, но лятото идва, а с него и сушата. Какво трябва да се прави отсега, за да се избегне водният режим?
- Това не е в нашата сфера. Основният проблем с това, което наричаме воден режим, е в битовите води. Това е работа на общините, на други министерства, на ВиК дружествата. България разполага с достатъчно ресурс, но лошото управление на ВиК дружествата води до недопустими равнища на загуби на вода както технически, така и търговски. Общините и ВиК операторите трябва да работят заедно и да имат дългосрочна инвестиционна програма, която да е ясно обсъдена с гражданите.
Защото те трябва да знаят какво става, как се управлява това дружество, какви са загубите, защо цената на водата се вдига или сваля.
Сега има точно такива атаки към дружествата, затова е хубаво да имат инвестиционна програма, която, за да се изпълни - ще обяснят на гражданите, че цената на водата трябва да се вдигне с 2, 3 или 5% на година заради това. Така и вярата в институциите ще се вдигне, защото сега процесът на диалог, на осведомяване отсъства.
- А какво трябва да се промени, за да не повтаряме сценария с наводненията в Елените и тази година? Къде беше пропускът на държавата тогава?
- Това е системен пропуск. Правени са проверки, които обаче не са довели до някаква радикална мярка. Реката, върху която бяха строежите в Елените, е така наречената суха река, която пресъхва през лятото, но така, както е суха, може изведнъж да отнесе всичко по пътя си.
Недопустимо е да се строи там и трябва стриктно да се спазват регулациите и да се оценяват предварително рисковете. Край морето е много вероятно тези казуси с наводненията да се усилят и да зачестят по простата причина, че Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, съответно изпарява се повече вода, която трябва да падне в един момент.
Сега започваме нова актуализация на плановете за управление на риска от наводнения, което се прави на шест години. Там Царево е определено като място с висок риск. Може би наше задължение е да направим тези данни разбираеми, но кметовете и областните управители са тези, които трябва всеки ден да следят картите на НИМХ, за да реагират адекватно при прогноза за риск.
- МОСВ ежегодно предоставя минерални находища на общини, но и тази година няма никакъв интерес към тях. Къде е проблемът?
- Проблемът не е в административната процедура, а в икономическата преценка на общините и инвеститорите. Минералната вода е ценен актив, който може да носи приходи в местните бюджети, но изисква административен ресурс за управление. Общините трябва да решат дали искат да използват този ресурс за отопление или туризъм, защото ако те се откажат, управлението остава в басейновите дирекции, но тогава приходите отиват в държавния бюджет, а не в общинския.
- Има ли инициатива, която остана недовършена и за която ще работите в сегашния ви мандат?
- Има неща, които ме вълнуват, като темата за декарбонизацията на икономиката, но не насилствената, а конкурентната. Смятам, че е важно и министерството, и държавата да се ангажират много по-сериозно с тези политики, защото те са неизбежни - и регулаторно, и технологично.
Приоритет ми е и националната ни стратегия за Черно море, което е изключително важен ресурс. То не е само плаж, а най-уязвимата граница на ЕС и ключов елемент от националната ни сигурност. И според мен всеки един компромис в наблюдението, контрола, мониторинга, научните изследвания е пробив не само в нашата национална сигурност, но и в сигурността на Европа. Ще продължа да работя и за по-малки, но значими теми като градските реки.
CV
- Роден е на 21 септември 1959 г.
- Завършва Софийския университет
- Старши съветник на Европейската фондация за климата
- Създател на настоятелството на Нов български университет и съосновател на Тунизийското училище за политика
- Автор е на две книги и съавтор на “Европейската супермрежа” и “Дипломация в областта на енергетиката и климата”
- Бил е министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков, както и в редовното правителство на Николай Денков
