Или как да се избегне кръвопролитието в Иран
Някои блогъри биха камбаната, че като почне войната, Иран ще удари България заради американските самолети, които кацат на софийското летище.
Спокойно, казвам аз - аятоласите едва ли ще си хабят ракетите! Започне ли войната, те ще ни накажат чрез хладилниците.
Кога ще започне войната и дали изобщо ще започне – това знаят само Тръмп и зет му Кушнер. Но върху предстоящия скок в цените на суровините вече са заложени стотици милиарди покерджийски долари, защото в отговор Иран вероятно ще затвори Ормузкия проток, през който минава около 20-25 на сто от световния петрол и втечнения газ.
Отвори ли се дори малък дефицит в предлагането, световните цени ще полудеят. И естествено най-пострадала от всички ще е Европа, където енергията и без това е най-скъпа в целия свят. Още едно поскъпване окончателно ще нокаутира европейското машиностроене. В частност, у нас
в България вероятно ще се закрият още цехове, които работят за германски заводи,
и още няколко хиляди българи ще останат без работа. Кризата ще се стовари за да докаже за кой ли път, че ГЕРБ много мъдро е абдикирал, а червената президентка правилно е дала властта на синьото служебно правителство.
Мисълта ми е, че предстоящата война на САЩ с Иран би трябвало да ни интересува чисто вътрешнополитически, и без това във външната политика нямаме думата.
Като древен пенсионер аз добре си спомням войната между Израел и Египет през 1973 г. главно с това, че в резултат страните от ОПЕК вдигнаха цената на барел с петрол от 3 на 12 долара. До този момент кажи-речи цялото пловдивско поле покрай шосето беше покрито с шпалир от стъклени оранжерии. И изведнъж тези оранжерии бяха изоставени на стихиите – километри и километри мръсни и изпочупени стъкла, бурени, тъжна картинка от Пазарджик до Пловдив и по-нататък. И въпреки, че петролът го купувахме от СССР по специални цени,
българското зеленчукопроизводство така и не се съвзе от онзи близкоизточен удар.
Днешните поколения не могат да си го представят, но
в един момент бяхме излезли на първо място в света по производството на домати.
Днес ги внасяме от Турция, Гърция, Италия, Нидерландия, веднъж в “Лидл” видях домати от …Полша! Сега очаквам да видя и домати от Гренландия.
Ето какви поразии правят близкоизточните войни у нас. Но тъй като Тръмп е непредсказуем, има все пак един лъч надежда войната да се размине.
Вероятно неговата програма максимум е да смени режима в Техеран и да сложи на поста наследника на династията Пахлави, а министрите да са до един грантоеди от фондациите. Уви, засега това няма как да стане. На този етап Тръмп и Нетаняху искат режимът да се откаже от ядрената си програма, повече никакво обогатяване на уран, а освен това и да унищожи своите ракети с обсег над 300 километра.
С първото Иран едва ли ще се съгласи, но второто е направо изключено – това би го оставило беззащитен като ивицата Газа. И тъй като САЩ очевидно нямат никакво намерение да превземат Иран по суша,
остава им пак да хвърлят бомби, но в по-големи количества. Повече от същото. Само че и бомбите са кът, няма за Украйна. И ако аятоласите не вдигнат бялото знаме, ще се наложи пак да се споразумеят и да се разделят до следващата среща.
Само че по-мащабното бомбардиране носи сериозни рискове - ами ако в отговор Иран потопи самолетоносача “Джерълд Форд”, който спешно се притече на помощ на самолетоносача “Ейбрахам Линкълн”? С най-новите променящи траекторията си хиперзвукови ракети това е напълно възможно. Цената на този самолетоносач е около 13 милиарда долара, а на борда му са близо 5 хиляди души персонал плюс около 90 от най-модерните изтребители.
Подобна загуба ще придаде съвсем друго измерение на войната. Тръмп ще бъде опозорен. Ще се опита да мобилизира огромна армия от близо половин милион войници за сухопътно нахлуване, но дали Конгресът ще му позволи? В момента вътрешната обстановка в САЩ изобщо не е патриотична. Досиетата “Епстийн”, обвиненията, че работи за Израел, бунтовете срещу емиграционните служби - чергата му дими и пуши.
На всичкото отгоре тези дни Върховният съд му отне правото да налага каквито си ще мита - основното му външнополитическо оръжие. Цялата му търговска агресия през 2025 г. сега е под въпрос. В друго време една война сигурно би сплотила нацията зад вожда, но не и сега.
Затова според мен по-логично би било Тръмп да се уговори с иранските власти за контролирана размяна на удари - както предишния път. САЩ ще бомбардират пак някой опразнен ядрен бункер, Техеран ще удари ливадата край базата в Катар и ще се разотидат като победители. И Нетаняху сит, и аятолахът цял.
Пардон, истинският, триумфалният успех е ако иранските власти позволят на Тръмп да отвлече върховния лидер Али Хаменей. Щом успя да плени венецуелския президент Мадуро, защо не и аятолаха?
За Тръмп това би било триумф, достоен за Цезар.
Но още по-полезно би било за самия Иран. Има предостатъчно признаци, че 47 години теокрация вече е омръзнала на населението – жените отказват да ходят със забрадки, стотици хиляди излизат на протести и т. н. и т. н. Религиозният режим доста се е поизтъркал и захабил. И тъй като истинската власт е в Иранската революционна гвардия, естествено, че има други силни мъже, които мечтаят за ново начало и продължаване на промяната.
Така че защо не? Сделката си е сделка, а Тръмп е царят на сделките.
Това, разбира се, е шеговита хипотеза, но една от големите загадки е доколко пъстрото население на Иран е лоялно към властта. Очевидно е, че израелското разузнаване е проникнало на много места – това пролича и по време на 12-дневната война миналото лято, и по време на стохилядните протести и размирици в началото на годината. Но в същото време се видя, че елитът е силен, че е сплотен и че успява да овладее положението. Той се е окопал и е готов на всякакви изпитания.
Разбира се, в този конфликт по-важен е сблъсъкът на великите империи, САЩ търсят геостратегическа победа. Но и в това отношение Тръмп може лесно да бъде зарадван – просто Техеран трябва да обещае, че ще продава петрола си на Китай срещу долари.
