Най-вероятният е режимът да се срине
Отмина времето на въоръжената дипломация, моментът е за масираните удари
Според вестник „ Уолстрийт джърнъл" в предстоящите дни САЩ ще нанесат удар по Иран. В региона продължават да пристигат американски подкрепления на фона на иранската заплаха да атакуват американските бази като пряк отговор на евентуална атака.
Остава въпросът какви са възможните резултати от евентуална атака на САЩ срещу Иран, ако преговорите се провалят?
Разглеждаме 7 възможности за резултатите от военно действие по думите на британската BBC:
1.Прецизнии целенасочени удари и демократизация
Военновъздушните и военноморските сили на САЩ нанасят ограничени и прецизни удари, насочени към военни бази, принадлежащи на Революционната гвардия (КГРР) и Басидж - паравоенна сила, която е под контрола на КГРР, места за изстрелване и съхранение на балистични ракети, както и към ядрената програма. Тогава иранският режим ще бъде свален и ще постави началото на истински демократичен преход.
2. Иранският режим оцелява и политиките му се ограничават
Това е най-малко вероятният сценарий, който може да се оприличи на „венецуелския модел", при който бързи и решителни действия на САЩ запазват режима непокътнат, но го подтикват към по-умерени политики.
В случая с Иран това би означавало, че настоящият режим ще остане на власт, но Ислямската република ще бъде принудена да намали подкрепата си за въоръжените сили в Близкия изток, да спре или ограничи вътрешните си програми за ядрени и балистични ракети и да облекчи репресиите срещу протестите.
3. Срив на режима и замяна с военно правителство
Широко се разпространява убеждението, че това е „най-вероятният" изход. Сред хаоса, който би последвал евентуални удари от страна на САЩ, Иран може да се наложи да се довери на силно военно правителство, съставено предимно от членове на иранското КСИР.
Иран неведнъж е заплашвал да отговори на всяко нападение от страна на САЩ, а иранският върховен лидер аятолах Хаменей е обещавал „силен шамар" на американските сили, ако страната му бъде нападната.
Покрай арабската част на Персийския залив са разпръснати американски бази и съоръжения, особено в Бахрейн и Катар, но Иран може да извърши атака срещу част от критичната инфраструктура на всяка държава, която смята за съучастник в американско нападение, като Йордания или Израел.
5. Иран минира Персийския залив
Този проблем представлява потенциална заплаха за световното корабоплаване и доставките на петрол още от времето на иранско-иракската война, когато Иран действително постави мини в корабоплавателните пътища, а в разчистването им се включиха миночистачи на британския кралски флот.
Тесният Ормузки проток между Иран и Оман е жизненоважен транзитен пункт, през който годишно преминават около 20 % от световния износ на втечнен природен газ и между 20 и 25 % от петрола и неговите деривати.
Във вторник, по време на ядрените преговори в Женева, Иран затвори протока за няколко часа, за да проведе учения с бойна стрелба - за първи път от 80-те години на миналия век насам - като символична демонстрация на сила. Миналия четвъртък Иран провеждаше военни маневри заедно с руски моряци в Оманския залив и Индийския океан.
Ислямската република проведе и учения за разполаган на морски мини. Ако Иран повтори това, което направи през 80-те години на миналия век, това неминуемо ще се отрази на световната търговия и цените на петрола.
6. Иран отговаря с потапяне на американски военен кораб
Един от вариантите, от които се опасява военноморският флот на САЩ, е „атаката на рояк", при която Иран изстрелва огромен брой безпилотни летателни апарати с висока експлозивност и бързи торпедни катери към една или няколко цели до степен, че мощната защита на американския флот от близко разстояние не би успяла да ги прехваща навреме.
Потъването на американски военен кораб, придружено от евентуалното пленяване на оцелели сред екипажа, би било „тежка обида" за САЩ.
Въпреки че този сценарий е малко вероятен, разрушителят USS Cole, струващ милиарди долари, беше сериозно повреден при самоубийствена атака на Ал Кайда в пристанището на Аден през 2000 г., при която загинаха 17 американски моряци.
7. Иранският режим се срива и настъпва хаос
Този сценарий е съвсем реален. Освен вероятността за гражданска война, както в Ирак, Сирия, Йемен и Либия, съществува и рискът етническото напрежение да се наложи като въоръжен конфликт в хаоса и объркването, като кюрди, белуджи, азери и други малцинства се стремят да се защитят в условията на вакуум във властта в страната.
Много страни в Близкия изток със сигурност биха се радвали да видят края на Ислямската република, не на последно място Израел, който вече нанесе тежки удари на иранските пълномощници в региона и се опасява от екзистенциалната заплаха, която представлява съмнителната ядрена програма на Иран.
Необходимо е да се спрем за момент на някои неща, публикувани от американския новинарски уебсайт Axios, който през последните два дни е един от най-информираните. Той цитира американски и израелски официални лица с точни позиции за атмосферата, свързана най-вече с възможността САЩ да започнат по-голяма атака срещу Иран.
В публикуван вчера анализ за подхода на САЩ и Иран към войната Axios пише, че ключова промяна в нестабилните отношения между двете страни е желанието на президента Доналд Тръмп за смяна на режима. Всяка нова военна операция може да излезе извън рамките на традиционните цели, най-съществената от които е разрешаването на спора за ядрената програма между двете страни. Процесът на военна мобилизация на САЩ изглежда по-различен от преди. Бе съобщено, че американската армия е уведомила президента, че е приключила подготовката и е готова за провеждането на въздушна кампания срещу Иран в продължение на няколко седмици. Това означава, че намерението е не толкова за възпиране, колкото да се разруши самият режим и да се стигне до свалянето му при едно съкрушително и продължително настъпление!
Вашингтон рискува съкрушителна война
Според Али Хамада, анализатор във вестник „Ал-Нахар", не може да се пренебрегне реалността, че регионът наистина е навлязъл в етапа на последните стъпки, които водят до една от двете вероятности:
Първата е двете страни да сключат по-голямо историческо споразумение, основано на дълбока промяна в иранския режим, която да премести Техеран от прегръдката на руския съюз с Китай в прегръдката на Съединените щати, като по този начин промени облика на Близкия изток за десетилетия напред.
Вторият вариант е Вашингтон да рискува съкрушителна война, целяща свалянето на режима, като по този начин отвори вратата за по-скъпа и радикална промяна.
Информацията, която идва от Иран в съседните държави, показва, че в коридорите на режима се води задълбочена дискусия, основана на размисъл за етапа след настоящия лидер Али Хаменей.
Крила в режима искат политическа сделка с Тръмп
Според Хамада тази информация не се основава на фантазии, а на засилващото се реалистично мислене сред надигащите се течения в самия режим, които са се убедили в краха на отбранителната доктрина, формулирана от лидера и близкия му екип преди три десетилетия. А оттам и в изостаналостта на стила на преговорите, под управлението на лидера и неговото близко обкръжение като Али Лариджани, Али Акбар Велаяти, Али Шамхани и стълбовете на твърдолинейната религиозна върхушка, които са предимно възрастни и не схващат промените, настъпили в региона. Те преговарят с Америка с нагласите от миналото, независимо дали става въпрос за спирането на ядрената програма или за унищожаването на балистичните ракети, или за милициите в Ирак, Ливан и Йемен, които ще бъдат смазани по един или друг начин.
Сега границите са се свили значително и много ясна разликата между мобилизацията на военни сили от президента Доналд Тръмп към региона, която според военните експерти е безпрецедентна след войната за освобождение на Ирак през 2003 г., и военното плашило, размахвано от бившите президенти на САЩ Барак Обама и Джо Байдън, които не съчетаваха заплахите с действия.
Този път е различно. В Белия дом седи Доналд Тръмп, а регионът се е променил силно с отслабването на иранското влияние на всички „арени", които Техеран използваше. Ето защо прегледът на сценариите на следващия етап не показва, че има възможност иранският режим да успее да излезе от кризисната ситуация, в която се намира.
