Докарахме се дотам да вярваме в изборите по-малко от държави, които доскоро гласуваха с камъчета. Партиите започнаха тази битка, те трябва да я спрат
Хората, които се занимаваме с избори, знаем няколко зависимости, доказани от десетилетия практика. Първо: изборите са толкова честни, колкото гражданите вярват, че са честни. Дори най-прецизно организираният вот не може да даде стабилност на един президент или премиер, ако обществото смята, че той е избран нечестно.
Второ: в годините на остра радикализация в САЩ множество изследвания показаха, че гражданите не формират сами мнението си за честността на изборите – те следват позицията на партията или лидера, за когото гласуват.
На този фон преди около година глобалната мрежа “Галъп” публикува изследване, според което
никой народ в света не вярва по-малко в честността на изборите от българите
Пред нас са държави, които доскоро гласуваха с камъчета; държави, които провеждат избори на открито, без електричество; държави, в които политическите партии имат въоръжени крила. Всички те имат по-високо доверие в изборния процес от нас. За последните 15 години
доверието у нас е паднало от 36% на 10% Как стигнахме дотук?
От 2014 г. България не е спряла да променя изборните правила. И с всяка промяна изборите стават не по-добри, а по-лоши. Защо тогава се променят? Защото изборните правила се превърнаха в оръжие за предизборна мобилизация.
Партиите вярват, че най-лесният начин да активизират привържениците си е да ги плашат с “купен вот”, да разпространяват клипове с нарушения, да превръщат всяка процедура в повод за истерия. Така
избирателите бяха превърнати в племена, които воюват в социалните мрежи – за хартията или за машината.
Но изследванията показват обратното: никой не иска да участва в мач, за който вярва, че е уговорен. Почти никъде по света няма комбинация от ниско доверие и висока избирателна активност. С други думи, политическите партии у нас все по-усърдно режат клона, на който седят.
Войната между хартията и машината трябва да спре.
Това е война, започната от политическите партии и само те могат да я прекратят. Тя доведе до серия от спорни промени: вкарване на машините за една нощ, изкарването им за една нощ, видеонаблюдение, което противоречи на добрите изборни практики, сезиране на Конституционния съд за частично повторно броене, влизането на партия “Величие”.
Тази война разяжда всеки елемент от изборния процес и най-вече доверието в него. А демокрация, в която хората не вярват в честността на изборите, не е добра.
За партиите консенсусът не е лукс – той е условие за оцеляване.
Политическите партии трябва да постигнат съгласие по базовия въпрос за метода на гласуване. Доверието между тях е ниско, но именно затова консенсусът е наложителен. Едностранното налагане на изборни правила вече доказа, че е вредно. Изборните правила трябва да са приемливи за всички: както за управлението, така и за опозицията, най-вече да изглежда като нещо разумно за обществото. Изборните правила в почти всички водещи демокрации всъщност са резултат от консенсус. Германия създаде сочената от някои експерти за най-добра в света, но и много сложна избирателна система през 1949 г. в резултат от консенсуса между всички политически играчи. Испанските изборни правила са създадени след падането на Франко, отново след базово съгласие от всички партии. Емблематичният за американската политика електорален колеж всъщност е израз отново на компромиса между големите и по-малките щати.
Войната между хартията и машината в България може да бъде спряна само чрез постигането на подобен консенсус между няколкото основни партийни блока в НС.
Този консенсус не е невъзможен, дори не би трябвало да е толкова труден, защото на този етап той дори не включва избирателната система. А тя винаги е най-сложното нещо в един изборен процес. Не може да е толкова трудно партиите да се споразумеят върху сравнително просто и техническо нещо като метода за гласуване и важните елементи около него (напр. преброителни центрове, секционни комисии и т.н.).
В този смисъл предлаганата в момента технология е едно от
възможните консенсусни решения –хартиена бюлетина и машинно отчитане
Към това, естествено, трябва да прибавят всички онези детайли, които провалиха предишния модел машини за гласуване – цялостна система от проверка, която да доказва на политиците и обществото, че машината работи както трябва. Светът вече има достатъчно модели как да прави подобни проверки.
Нужно е политическо усилие.
Но технологията сама по себе си не създава обществено доверие. Тук е нужно политическо усилие. То включва разбиране, че това е един от последните шансове за постигане на разбирателство, разбиране, че това не може да се прави едностранно, осъзнаване, че прилагането на технологии в изборния процес изисква време и експертиза, готовност да се прекрати войната и да се работи с избирателите за постепенно връщане на доверието в изборите, което ще отнеме време. Това би било проява на отговорност и дори на политическа мъдрост.
