С навлизането във втората седмица на войната на САЩ срещу Иран се увеличават въпросите относно способността на САЩ да свалят иранския режим само чрез въздушни бомбардировки, тъй като според разузнавателни оценки елиминирането на режима може да налага широкомащабна сухопътна интервенция, която е политически и военно скъпоструваща авантюра. В светлината на това сложно уравнение администрацията на Доналд Тръмп изглежда търси варианти, които са по-малко скъпи и същевременно по-въздействащи.
Контролиране на остров Харк
Един от сценариите, които се разпространяват във Вашингтон, е контрол върху остров Харк, който е перлата в короната на иранската петролна индустрия. Подобен ход би допринесъл за икономическо задушаване на иранския режим, тъй като би ограничил способността му да финансира военните действия или да компенсира икономическите си загуби, което би ускорило отслабването му и би ускорило свалянето му без дълга сухопътна война,
Разположен в северната част на Персийския залив, остров Харк е парче земя, дълго само пет мили и по-малко от половината от площта на Манхатън. Но той е основният икономически портал на Иран към света. Близо 90 % от иранския петрол преминава през него към международните пазари, особено към Китай и Индия. Островът разполага с гигантски пристанища, които могат да приемат големи танкери, както и с мрежа от тръбопроводи, свързващи го с петролни находища в Иран, така че контролът над него би дал на Вашингтон голямо стратегическо предимство.
Според Axios ръководството на САЩ вече е обсъждало идеята за завземане на острова и прекъсване на достъпа на режима до ресурсите му, но изпълнението на тази идея би изисквало изпращането на войски на място, а Тръмп все по-често изразявал резерви към този вариант. Напоследък обаче президентът на САЩ изглежда по-отворен към идеята за разполагане на ограничени сухопътни войски.
Бившият консултант на американското министерство на отбраната Карим Абдиан заяви пред Independent Arabia, че завземането на остров Харк се обсъжда, въпреки че позицията на Белия дом е да се избягва нанасянето на щети на петролни съоръжения, защото цените на петрола като силно чувствителна стока могат да скочат до 150 - 200 долара за барел.
През миналата година, при най-лошите условия и при санкциите, износът на ирански петрол беше около 3 млн. барела на ден. При подходящи условия той би могъл да нарасне до 4 или 5 млн. барела дневно, което би наводнило пазара и стабилизирало цените, за което Тръмп проявява усилия преди междинните избори.
Ограничена, но сериозна намеса
Когато беше попитан за вероятността за наземна интервенция за изземане на обогатения уран в Иран, Тръмп каза: "Може да го направим в някакъв момент... Но не сега." Това изказване може да бъде тълкувано така: Вашингтон не иска да се подхлъзне в дълга война, както се случи в Ирак, но може да е готов да разположи ограничени сили за постигане на конкретни цели, когато иранският режим е близо до точката на разпадане, така че цената на интервенцията да бъде намалена.
В този контекст остров Харк е на първо място сред потенциалните цели. Ако САЩ успеят да го контролират, иранският режим ще бъде лишен от най-съществения си източник на финансиране. Както казва бившият съветник на Пентагона по време на управлението на Буш, Майкъл Рубин, ако иранците „не могат да продават петрола си, те не могат да плащат заплати", което може да предизвика народния гняв и да отслаби хватката на режима.
Дори ако Съединените щати се задоволят с отслабването на режима, без да го свалят, за да избегнат дълга война, остров Харк може да се окаже средство за американско влияние върху Иран. Президентът на Eurasia Group Иън Бремър смята, че контролът на САЩ върху острова може да даде на Тръмп силна карта за натиск върху всеки ирански режим, без да е необходимо да разполага войски в иранските градове, за да контролира правителството, а да контролира основния му източник на доходи.
Въпреки че Иран има и други експортни пристанища, нито едно от тях не може да приема супертанкери. Дори да се опита да пренасочи износа си към по-малки пристанища или железопътен транспорт, той няма да може да замени обемите, преминаващи през Харк.
С влошаването на военновъздушните и военноморските способности на Иран, Бремер заявява, че САЩ имат уникална възможност да завземат острова, който няма укрепления и се намира на изолирано място, което улеснява американските ескадрени миноносци и близките системи за противовъздушна отбрана да създадат ефективен отбранителен кордон, особено след като САЩ вече разполагат със значителни военноморски средства в региона, включително кораби, оборудвани за справяне с мини и атаки с дронове.
Остров Харк, който има капацитет за пренос на петрол от около 7 млн. барела дневно, никога не е бил имунизиран срещу войни, тъй като е привлекателен за военните плановици като точка на икономически натиск, а през 80-те години на миналия век иракските самолети не се поколебаха да го атакуват в опит да отслабят иранския режим.
В тази война САЩ изключват възможността да се опитат умишлено да унищожат острова. Изследователката от Атлантическия съвет Елън Уолд заяви, че подобен ход може да доведе до ирански ответни мерки срещу енергийната инфраструктура в региона и да повиши цените на петрола в световен мащаб. Но контролирането му би означавало да се контролират всички възможности на иранския режим, независимо дали за възстановяване на армията и съживяване на ядрената му програма, или за финансиране на регионалните му съюзници.
Тръмп и петролната мания
Тръмп разглежда политическите въпроси с търговска логика, всяка външна битка и взаимодействие той свързва с най-съществения за него въпрос - какво ще получи Америка в замяна. Ето защо той остро критикува войните на своите предшественици в Близкия изток. Тръмп не се противопоставя на войните от морална гледна точка, а заради невъзвръщаемите им разходи. При драматичната му намеса във Венецуела, за да арестува нейния президент, петролът беше най-значимият елемент в неговата сметка.
Иран е на трето място по големина на петролните запаси в света, като разполага с над 200 млрд. барела суров петрол, или близо 12 % от световните запаси. Въпреки това в реториката си Тръмп се фокусира върху „злия", „победения" и „предадения" Иран, но не говори за петролния Иран.
Както посочват Вивиан Салама и Джонатан Мемър в статия в The Atlantic, изземването на петрола или ценните природни ресурси като компенсация за американската кръв е един от основните принципи на светогледа на Тръмп още преди да дойде в Белия дом. И все пак, докато бомбите падат върху Техеран и напрежението между Вашингтон и Близкия изток ескалира, Тръмп не повтаря прочутата си фраза „трябва да вземем петрола".
Това, че Тръмп не говори публично за иранския петрол, не означава липса на стратегически сметки. Изваждането на Иран от китайската орбита е важна цел в съревнованието между двете свръхсили. Китай, основният съперник на Америка, разчита в голяма степен на иранския петрол, който е около 13% от общия му внос.
Докато Тръмп проявяваше предпазливост в изказванията си, някои от съветниците му бяха по-ясни относно интересите на САЩ. „Това, което искаме да направим, е да запазим огромните петролни резерви на Иран извън ръцете на терористичните групировки", заяви съветникът на Белия дом Джарод Игън в интервю за Fox Business. Игън сравни Иран с Венецуела, която според него в крайна сметка е предала контрола върху петролния си сектор на американски енергийни компании. Несъмнено контролът върху иранския петрол, заедно с този от Венецуела, ще засили доминацията на САЩ на енергийния пазар, като същевременно лиши Китай от много съществения източник на икономическия му растеж.
Официално САЩ говорят за засилването на натиска върху иранския режим и отслабването му. За петролните калкулации и конкуренцията с Китай, Тръмп избягва да обяви публично, за да не раздразни Пекин и да го подтикне към намеса.
Тръмп обаче подчертава, че следващата фаза на операциите може да бъде по-сурова спрямо Иран и, че може да паднат още американски войници, което е индикация, че планира и стъпки отвъд въздушната кампания, която вече е унищожила по-голямата част от военното ръководство и инфраструктурата на Иран.
Няколко доклада посочват вероятността за изпращане на специални части за изпълнение на конкретни задачи, като например унищожаване на ядрени обекти или транспортиране на обогатен уран. По време на брифинг в Конгреса миналия вторник държавният секретар Марко Рубио беше попитан за осигуряването на обогатения уран за иранския режим, на което той отговори: „Някой ще трябва да отиде и да го вземе", без да уточнява кой ще го направи.
В този контекст не е изключено, това да бъде съпроводено с действия за контрол на точките за икономически натиск в Иран, включително на стратегическия остров Харк.
