На Рождество Христово е подходящ момент да кажем на тези, за които се молим в сърцето си, че не сме ги забравили, казва завеждащият Отделението по гастроентерология в "Пирогов"
- Д-р Данов, сигурно всеки поне веднъж се е питал защо е роден на този свят. Преди Рождество Христово не е ли редно да си зададем и въпроса: защо се роди Исус Христос?
- Документирано е, че антични мислители от времето преди Христос и извън юдейския свят са записали в свои съчинения, че човекът трябва да се помири с Бога и да стане възможно човек да живее вечен живот с Бога. Прави впечатление, че това са разсъждения на прорицателка, за които юдейската култура е непозната, а християнският свят все още не съществува. И ако трябва да се позовем на Писанието, за да бъде Спасителят на човечеството, да ни открие Божията любов, да изкупи греховете и да даде възможност на човеците да живеят вечен живот с Бог, изпълнявайки пророчествата за идването на Месията.
- Защо имаме толкова голяма нужда от Рождество Христово, че даже и невярващите. Празник на надеждата и радостта ли е това?
- Човек има нужда от надежда. Често не осъзнаваме в какво вярваме и на какво се надяваме. Ако се замислим, колко хора могат да обяснят, че това е празник на въплъщението на Божия син? Вероятно много малко са хората, които могат да го артикулират, но това не пречи да чакаме празника с надежда за едно имагинерно добро, което ни кара да помислим някъде в себе си за тези, които обичаме, за тези, които сме загубили на този свят, за тези, които пазим в сърцето си. Това е зрънцето вяра, което ни носи надежда и ни подсеща какво е любов.
- А как се говори за радост, когато човек работи с болни и страдащи?
- Работата с болни хора е човешко и емоционално предизвикателство. Не може да се отговори еднозначно на такъв въпрос. Радост може да донесе както удовлетворението от добре извършената манипулация или операция, така и от самото общуване с пациента. Радост носи винаги достигането до благоприятен резултат, но и самият път до постигането му. За всичко изброено са необходими повече от един човек. Лекарят никога не е сам, той е част от различен по големина екип. Най-ползотворно е, когато пациентът става част от този екип.
- Какво ви прави силен във вярата? И как въобще лекар като вас, човек на науката, стига до религиозна отдаденост?
- Често чувам този въпрос и отговорът не се е променил много с времето. Нуждата от упование и вяра я видях благодарение на пациентите ми през годините. Контактите с различни хора, споделените им мисли през годините ме убедиха, че механичният подход не е достатъчен. Що се отнася до науката, имаме сериозни примери - Нютон, Грегор Менделеев, Пастьор, Френсис Колинс, Николай Пирогов, проф. Валентин Феликсович, който дори става епископ в толкова трудни и тежки времена с името Лука Войно-Ясенецки. Тази година една пациентка възкликна пред мен и мои колеги: Вие сте луди, които Господ ги праща. Често мисля върху смисъла на тези думи, вероятно и поради това, че човекът, който ги изрече, беше различен в много отношения.
- Кое послание на Рождество на вас лично ви е най-близко - надеждата, смирението или любовта?
- Как да отговоря, като ми е трудно да ги отделя едно от друго? Ние сме хора именно защото познаваме надеждата и любовта. Това са екзистенциални категории. За смирението мога да попитам, Боговъплъщението не е ли неизмеримо смирение? Не мога да си представя точно този празник без смирение, още повече че традиционно като хора именно това е нещото, което най-много ни липсва. Бих стигнал и по-далеч, ако се опитаме поне малко да се смирим, няма ли по-лесно да разберем какво е надежда и какво е любов? Мисля, че да.
- Има ли конкретен текст от свещеното писание, към който често се връщате в трудни професионални ситуации?
- Ако помисля по-дълго, сигурно ще се сетя поне няколко подходящи текста, но ако трябва да отговоря веднага, то се сещам за два. "Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия" (Пс 90:1) и "кога съм немощен, тогава съм силен" (2Кор 12:10). Имам и един особено любим цитат от Еклисиаст: "Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето."
- А имало ли е момент, в който сте усещали Божие присъствие или помощ в работата си? Нали така беше казано в Стария завет още, че лекарят е десница Божия?
- Малко са професиите, за които се говори още в Книгата на Исус син Сирахов. Аз обаче ще ви дам един по-съвременен пример. Винаги казвам на пораснали деца, че дядо Коледа съществува. Кой е Дядо Коледа? Свети Николай, и той всъщност не е оставял подаръци под елхата, той е намирал начин да помогне на хора в нужда съвсем анонимно. Това, че ежедневно се справяме с толкова много предизвикателства и понякога дори не можем да посочим как сме успели, не е ли една невидима помощ, която получаваме. Нещо като подаръци, но не само на празника. Щом имаме сили да продължим, значи има и за какво да сме благодарни.
- Помага ли ви вярата да вземате тежки решения в лекарската практика? И какво място има молитвата в професионалното ви ежедневие?
- Някой беше казал, че атеизмът приключва с първата турбуленция в самолета. Едва ли ще се намери някой, който да каже, че никога не е възкликнал: "Слава богу!" в тежка инфарктна ситуация, която намира своето решение. Не мога да кажа за други професии, но при нас тези ситуации са ежедневие. Не мисля, че съществува човек, който да не прояви емоция или някаква слабост и обратно да не се радва на добре свършената работа.
- Срещали ли сте случаи, в които надеждата и духовната подкрепа са били толкова важни, колкото и точно предписаното лечение?
- Ежедневно. Хората често са притеснени, дори агресивни поради своето здравословно състояние. Лекарят също е човек и комуникацията изисква усилия. Но когато се направи опит за човешки разговор, случаите, които остават без резултат, са единици. Естествено, за да има подкрепа, за да има диалог, са необходими двама. И когато и всички участници в тази ежедневна ситуация са готови да признаят нуждата от подкрепа и човечност, тогава няма нужда да се чука на отворена врата. Както виждате, всичко върви ръка за ръка.
- В свят, пълен с толкова тревоги и разделение, как да запазим вярата, че "светлината в мрака свети, и мракът я не обзе"?
- Не знам дали мога да посоча рецепта. Убеден съм, че вяра има, когато има дела. И все пак човек трябва да се стреми винаги, когато може делата му да са сякаш не е от този свят, ако мога да направя паралел с Евангелието. Затова ако позволим тревогите и разделението да ни завладеят, то ще ни е особено трудно да имаме вътрешния мир, който всеки търси и за който обикновено се сещаме именно на такива големи празници. Тогава ще ни е много по-лесно да вникнем в смисъла на всичко, за което говорим сега с вас.
- Какво е пожеланието ви за предстоящите празници?
- В духа на нашия разговор бих пожелал вяра, надежда и любов. И тъй като делата са израз и на трите, бих казал, че сега е подходящ момент да покажем на тези, за които се молим в сърцето си, че не сме ги забравили.
