Това е третата част от поредицата ни за ислямистката организация Мюсюлмански братя, която Тръмп обяви за терористична. В първите две ви разказахме за влиянието им в САЩ и в Европа
Европа обърна повече внимание на Балканите като източник и таен път на мигранти и пренебрегна факта, че те са резервоар на религиозен екстремизъм и нарастващо влияние на политическите ислямски течения, подкрепяни от Турция и Катар. В резултат на това нейната стратегия за противодействие на ислямския екстремизъм беше твърде слаба, за да я защити от трансграничния ислямски тероризъм.
Балканските държави играят ключова роля в международната програма за подпомагане на движенията за политически ислям, тъй като са слабото звено на Източна Европа. Особено османската колониална история е допринесла за укрепването на влиянието на Анкара и нейния съюзник Доха, които играят ключови роли в културната и социалната сфера в региона, което пък повдига въпроси относно независимостта на вземането на решения на Балканите. Външното финансиране, предоставено от Турция и Катар в балканските държави, играе много важна роля в разпространението на политическия ислям на Стария континент до такава степен, че мнозина са започнали да разглеждат тези страни като задния двор на екстремизма в сърцето на Европа.
Според редица експерти по ислямските движения, началото на Движението на мюсюлманските братя се поставя в Босна и Херцеговина и в Източна Европа, с основаването на Асоциацията на мюсюлманската младеж от бившия босненски президент Алия Изетбегович. Впоследствие влиянието на групата се разраства и в останалата част от Балканите.
Трите най-големи мюсюлмански групи са концентрирани в Босна и Херцеговина, като повечето от мюсюлманите там са от славянски произход, които са приели исляма през последните векове, има и редица хора от турски, арабски и друг произход. Босненските мюсюлмани наброяват около два милиона от общо четири и половина милиона души население.
Втората по големина мюсюлманска общност е в Косово, с общо население от около 1,2 милиона души, а третата е в Македония, разделена между македонски мюсюлмани, които наброяват около 100 000 души, половин милион албанци и 100 000 турски мюсюлмани. В допълнение към тези големи групи има и други мюсюлмани, разпръснати из Черна гора, чийто брой се оценява на няколко десетки хиляди, и около 100 000 други мюсюлмани от ромски и други етнически групи, разпръснати из различни региони, градове и села на бивша Югославия.
Както Турция, така и Мюсюлмански братя се опитаха да разширят влиянието си в Косово и на Балканите като цяло, на фона на чувството за несправедливост, изпитвано от мюсюлманското мнозинство в Косово. Десетки джамии бяха разрушени по време на войната и не са възстановени, докато огромна католическа катедрала беше построена без никакви проблеми, въпреки че християните съставляват едва 3% от общото население на Косово.
Чувството на горчивина и религиозно преследване, изпитвано от мюсюлманите в Косово, помогна на определени сили, които се представят като защитници на правата на мюсюлманите по целия свят, да постигнат политически и икономически ползи за сметка на интересите на балканските народи. Култивираната религиозна и етническа омраза и недоволство проправиха пътя на Мюсюлмански братя да установят силно присъствие в Косово, което групата считаше за нова стратегическа дълбочина и тил, в който да се оттегли в случай на криза и неуспехи.
Групата засили присъствието си там по време на годината, в която беше на власт в Египет, като изпрати членове на Мюсюлмански братя да работят и да стартират инвестиционни проекти и благотворителни и хуманитарни организации, а имаше и обмен на посещения между имами от Косово и проповедници от Братята.
Косово, съседна на Турция страна, се превърна в готова арена за приемане на бегълци от Братството и издирваните му лидери, благодарение на присъствието и влиянието на групата там, тъй като тя вече беше положила солидна основа, която им осигуряваше безопасно убежище и добри възможности за работа.
България: Дълбоката тайна
България като една от важните балкански държави, където има голямо мюсюлманско население от турски произход и помаци или както ги наричат хората български мохамедани ( около един милион общо) не може да не заема значително място в глобалните планове на Мюсюлмански братя и другите организации от политическия ислям. Различни български експерти, които изследват тази тема, цитират доклади на специалните служби, които потвърждават присъствието на клетки, свързани с британския център на тази група. Братята имат и други такива в много европейски страни, най популярните са в Австрия и Германия и към тях са прикачени много други организации в отделни провинции.
В повечето анализи на българските и европейските служби за сигурност се подчертава, че групите на политическия ислям увеличават своя потенциал и територията на своята дейност. Според доклад на американския държавен департамент от средата на 90-те години Мюсюлмански братя правят опити да пробият в християнски държави с компактни маси от мюсюлманско население. Като пример се посочва Босна, но същият модел беше приложен и в България, Косово, Албания и Македония.
Мюсюлмански братя създават чрез арабските студенти редица благотворителни фондации и започват своята дейност по привличане на младежи сред мюсюлманското население. Създават се и културни центрове предимно с цел да се привличат тийнейджъри и младежи за изучаване на арабски език и история и на ислямския шериат в някой от арабските страни, предимно в Йордания , Саудитска Арабия и Кувейт. Тези институции са под контрола на Мюсюлмански братя.
Таен доклад на американското посолство в София от 2005 г. подготвен от тогавашния посланик Джон Байърли и изтекъл в Wikileaks разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България. Докладът добре обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, "потурчени" роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната "таргет група" за ислямските фундаменталисти е именно общността на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста "по-европейски" от турците и ромите "заради техния външен вид на светлокожи европейци". Докладът сочи, че помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на посланика. Докладът му обяснява границата между традиционния толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински "културен шок". "Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии" - нови, финансирани от чужбина, се състезават за молещи се с традиционните места за молитва." – пише американският посланик. Докладът препоръчва на властите да субсидира ислямското образование, защото това ще намали влиянието на ислямския екстремизъм в България.
Нашествието на ислямистите
Първите групи емисари от различни ислямски фондации , повече от които принадлежат към Мюсюлмански братя, пристигнаха в България след демократичните промени. Голяма част от тях са свързани с благотворни ислямски фондации от Кувейт - Обществото за социални реформи, което се финансира от клон на Мюсюлманското братство в Кувейт, Фондацията за ислямска помощ (Саудитска Арабия), Ислямското общество „Уакф ислами" и други, Те се възползваха от политическия хаос след падането на комунизма да се установят в градовете и селата с мюсюлманско мнозинство, за да разпространяват ислямска пропаганда, да формират клетки на братството. Те раздават финансови дарения на бедните, за да привличат поддръжници и членове, създават религиозни групи под прикритието на културни и благотворителни дейности.
Първите им дейности бяха съсредоточени в организирането на курсове по арабски език и изучаване на Корана в районите, населени с български мюсюлмани. Раздават се големи суми за строеж на джамии и купуване на сателитни приемници, даващи възможност да се гледат телевизионни програми от мюсюлманските държави. Само в Родопите са изградени повече от 1000 нови джамии, като общият им брой значително надминава този на църквите. Повечето от тези секти са настроени крайно екстремистки и проповядват джихад срещу неверниците. Емисарите им успешно се внедряват в областните джамийски настоятелства и вербуват голям брой имами. Някои от тях са финансирани от фондацията на Управлението по религиозните дела на Република Турция "Дианет Вакфъ". В края на 1993 г. регистрираната през същата година фондация "Ал Уакф Ал Ислями" сключва договор с Главното мюфтийство на мюсюлманите в България за "съвместна дейност в сферата на образованието на духовните мюсюлмански училища". Фондация "Иршад" също се появи по това време и започва да издава фундаменталистка религиозна литература, провежда курсове за изучаване на Корана и се опитва да изземе функциите на официалните органи на мюсюлманското вероизповедание.
Радикални ислямистки сайтове
Радикалният ислям според Проф. Симеон Евстатиев няма сериозна почва в България. Той коментира съществуването преди години на радикални ислямистки сайтове. По думите му България наред с много други страни е обект на различни ислямски групи които имат активна дейност в социалните мрежи, защото българските мюсюлмани са част от една по-глобализирана, транснационална мрежа от връзки, не само с близкоизточните мюсюлмани, но и със своите европейски единоверци", обяснява Евстатиев и допълва, че част от мюсюлманските религиозни виждания в Европа са доста радикални. Затова и, според него, едно от основните предизвикателства пред съответните български институции е да засилят своя контрол в мрежата, за да бъдат нашите граждани по-малко податливи на радикални течения. По думите на Евстатиев това е един положителен модел, който България може да даде на Европа, тъй като в нашата страна единното лидерство в религиозните общности "все още го има", докато европейското мюсюлманско пространство е фрагментирано.
Въпреки че няма достатъчно конкретни доказателства и индикации за присъствието на Братството в България, тъй като то действа много тайно, далеч от погледа на службите за сигурност, въпреки това е отбелязано, че чуждестранни организации и институции, свързани с международната организация „Мюсюлмански братство", поддържат отношения с други институции и сдружения, които оказват значително влияние върху политическия и религиозния контекст в страната. Във всички дискусии е доказано, че Турция и Партията на справедливостта и развитието оказват значително влияние върху ислямските организации, както е случаят и в други балкански страни и в Европа. Експертите описват влиянието на Турция върху мюсюлманите в България като институционално и систематично.
Сложна и обширна мрежа
Мюсюлманските братя са изградили сложна и обширна мрежа в Балканите и Източна Европа, които все още са обременени от интелектуалното и културно наследство на османския колониализъм, превръщайки балканските държави в ключови участници в международните програми в подкрепа на политическия ислям.
Турция, която се стреми да разшири влиянието си в повече от една посока – от южната част на Кавказкия регион до Източна Европа и Балканите, играе важна роля под прикритието на хуманитарни, социални и свързани и строителни дейности, за да консолидира влиянието на политическите ислямистки групи в този регион, на който Европа не е обърнала достатъчно внимание, за да спре възхода на екстремизма, който се засили значително през последното десетилетие и беше особено очевиден в Ирак и по време на войната в Сирия, където въоръжени групи от Балканите се присъединиха към ИДИЛ и Ал Кайда.
Анализатори твърдят, че финансовата подкрепа, предоставена от Турция и Катар на тези групи на Балканите, е изиграла много важна роля в разпространението на политическия ислям на Стария континент и че тези страни са се превърнали в „задния двор за разпространение на екстремизма в сърцето на Европа".
Анкара е проникнала успешно в институциите и общностите на Балканите, като се е възползвала и от колониалното наследство на Османската империя в региона, за да подкрепи политическите ислямистки движения и да укрепи присъствието си.
Страни източник на мигранти
Европейските институции и агенции третират балканските държави като източник на мигранти, въпрос, който заема голяма част от вниманието на Европа, като пренебрегват факта, че те са голям резервоар и източник на екстремизъм и антидемократична идеология.
Европейският отговор на трансграничния екстремизъм не разполага с ясна и решителна стратегия, въпреки че изследователски центрове, специализирани в ислямски групи и екстремизъм, са предупреждавали за предстояща заплаха от Балканите и че Турция работи за укрепване на политическите ислямистки движения в тези страни.
Европейските изследователски центрове многократно са предупреждавали, че очевидната опасност, която представляват салафитските джихадистки групи, може да бъде преодоляна, защото е известна и защото тенденцията е разкрита. Според тях обаче най-опасната заплаха е политическият ислям, воден от Мюсюлмански братя, който се крие зад фасадата на сдружения и благотворителни организации и използва лицензирани джамии като платформи за разпространяване на реч на омраза и насърчаване на екстремистка идеология. Те също така подчертават, че тези групи използват дискурс, характеризиращ се с двуличие.
Експерти и изследователски центрове представиха проучвания за възникването и развитието на политическите ислямистки движения на Балканите, по-специално в Босна и Херцеговина и Източна Европа, през последните десетилетия, с появата на интелектуален център за Мюсюлманското братство с повече от един фронт и повече от едно име.
Едно от тези сдружения е Асоциацията на мюсюлманската младеж, основана от бившия босненски президент Алия Изетбегович, която впоследствие разшири влиянието си в останалата част от Балканите. Босненските мюсюлмани наброяват около два милиона от общо четири и половина милиона души население.
Хуманитарни организации или тероризъм
Най-голямата мюсюлманска общност е в Косово, с общо население от около 1,2 милиона души. Третата е в Македония и е разделена между македонски мюсюлмани (около 100 000), половин милион албанци и 100 000 турски мюсюлмани, докато други групи са разпръснати из Черна гора и различни югославски региони, градове и села.
Уебсайтът Eurasia Review подчерта разпространението на политическия ислям и религиозните групи и тяхното проникване в социалната структура на балканските държави под прикритието на общностна и хуманитарна работа и партньорства за развитие, добавяйки, че целите са чисто политически и че обявените заглавия са само прикритие.
Уебсайтът посочва, че Сърбия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и България са страни на значителни опити за укрепване на присъствие на ислямски политически групи, подкрепяни от Катар и Турция, като тези екстремистки групи се възползват от дълбоката икономическа криза и политическите напрежения, които преобладават в бивша Югославия през последните две десетилетия на миналия век (20-ти век), особено условията след войната в Босна и Херцеговина и Косово.
Анализът отбелязва, че неправителствените ислямски хуманитарни организации по-късно са били идентифицирани като центрове за финансиране на тероризма. Те са инвестирали милиони долари за създаване на мощна пропагандна инфраструктура, която улесни разпространението на радикална идеология и положи основите на дискурси на насилие и омраза, като допринесоха за подклаждане на различни религиозни конфликти в Босна, Косово, Албания и Северна Македония.
Активистите, наети и финансирани от тези организации, се фокусираха върху организирането на религиозни курсове и лекции в различни държави на Балканите с мюсюлманско население, като използваха университети и места за поклонение, за да разпространяват екстремистка реторика.
Тези дейности се засилиха през последното десетилетие с появата на екстремистки организации в Близкия изток, по-специално в Сирия и Ирак. Например, през юли 2012 г. ислямската общност в Косово разпореди организирането на седмични лекции в джамиите в страната, доминирани от такфиристка реторика и призиви за „джихад" в Леванта.
Според циркулярно писмо, издадено от групата, 800 имами в Косово изнесоха лекции на тема „Левант". След тези лекции нова вълна от доброволци от Косово се отправи към войната в Сирия, „за да освободят святата земя или да умрат в името на Бога".
През този период на преден план излезе и реториката на Ислямския форум (движението на Мюсюлманското братство в Косово), което продължи да подклажда и разпространява екстремизма, доктрина, обща за Братството като цяло.
Асоциацията за култура, образование и спорт (AKOS), която има връзки с Федерацията на ислямските организации в Европа (FIOE), организация на Братството със седалище в Брюксел, имаше най-значително влияние, въпреки че е сравнително малка организация.
Чрез своето онлайн присъствие на уебсайт, посещаван от няколко хиляди души, тя служи като портал за привличане на хора към радикални ислямски течения и разпространяване на идеологията на политическите ислямистки групи.
Проучване, изготвено от Европейския център за борба с тероризма и публикувано в края на миналата година, се позовава на усилията на Турция да проникне постепенно на Балканите чрез икономически споразумения и инвестиции в различни области, включително енергетика, военни въпроси, недвижими имоти и образование. През април 2020 г. албанският парламент одобри споразумение за военно сътрудничество между двете страни, което включва значителна финансова подкрепа за въоръжение и изграждане на албанската армия.
ِАнкара се фокусира върху социалните, образователните и културните аспекти в контекста на проникването и подкрепата на проекта на Мюсюлманското братство на Балканите, който е една от вратите за проникване в социалната структура на страните в региона.
Най-известният от тези портали е строителството и реновирането на исторически джамии. През 2019 г., с огромна финансова помощ от Турция, Босна отново отвори джамията Аладжа почти 30 години след като тя беше разрушена по време на войната за отделяне от Югославия през 90-те години. През 2015 г. турският президент откри огромна джамия в албанската столица Тирана, чието строителство е струвало около 30 милиона долара.
В резултат на бурната дейност на политическия ислям с подкрепата на Турция и Катар, съюзът между религията и политиката се засили повече 20 години след края на войната в Босна, като духовниците придобиха значително влияние върху политическата елита и политическите решения на балканските правителства.
Освен това Анкара има по-пряко политическо влияние чрез партията „Беса", център-дясна политическа партия, създадена през 2014 г. Тази партия отрича да е финансирана от Турция.
Последни проучвания показват, че турското влияние на Балканите е предоставило и жизненоважни възможности на катарски неправителствени организации да използват своите инструменти, за да получат достъп до региона. Катарската благотворителна организация Qatar Charity, например, играе тази роля от десетилетия чрез своите дейности в региона и от 2002 г. има главни офиси в Албания и Косово. Офисът на Qatar Charity в Косово е най-големият на Балканите и осигурява вътрешни инвестиции на стойност 68 милиона долара. Религиозните и културни центрове получават най-голямата част от подкрепата за различни каузи, като помощ за бедните или осигуряване на вода, храна и основни продукти от първа необходимост.
Крайните елементи в Косово са били активни в насърчаването на жителите на Косово да участват във войната в Сирия и Ирак. Затова през юли 2012 г. ислямската общност в Косово разпореди да се проведе проповед (седмична петъчна лекция) във всички джамии в Косово. Според потвърдени данни 800 имами в Косово изнесоха лекция на тема „земята на Шам". След тази лекция нова вълна доброволци от Косово заминаха да се сражават там . Дори синът на муфтията на Косово отправи публичен призив да се отиде в Сирия, „за да се освободи святата земя или да се умре в името на Бога".
Сред дъщерните организации на „Братята мюсюлмани" в Косово е Ислямският форум на Косово, който подклажда омраза и религиозна нетърпимост и развива очерняща пропаганда срещу известни национални личности. Според някои анализатори Ислямският форум на Косово представлява идеологията на Мюсюлмански братя в Косово.
Ислямското движение „Обединени – ЛИПСА" е „първата фундаменталистка ислямска партия на Балканите". Доклад, публикуван от съвместен проект между GLOBSEC и Counter Extremism Project (CEP), изготвен от Андрей Маринович, Мартина Валочякова и Виктор Сакс, разглежда дейността на Мюсюлманското братство и неговите клонове в Босна и Северна Македония. Докладът сравнява напредъка, постигнат от политическия ислям в двете европейски страни, където положението на мюсюлманите е напълно различно: малко мнозинство в едната страна и голямо малцинство (около една трета) в другата.
Северна Македония:„Ислямът в Европа - опасност или спасение"
Една от видните организации в Северна Македония, свързана с мрежата на Братята, е Форумът на европейските мюсюлмански младежки и студентски организации (FEMYSO), чиято добре известна подгрупа е Форумът на ислямската младеж (FRI) със седалище в град Тетово. Младежкият форум има много последователи в социалните мрежи, особено в YouTube, Facebook и Instagram. Организациите се опитват да бъдат предпазливи в отношенията си с Братството. Например, както обясняват авторите, „уебсайтът на Форума на ислямската младеж съдържа само една статия за живота и делото на основателя на Мюсюлманското братство Хасан ал-Банна. Дейността на Форума на ислямската младеж е насочена предимно към образование и хуманитарна помощ, както личи от материалите, които публикува в социалните мрежи".
Ислямския младежки форум, колкото и да крие връзките си с братството, не може да скрие принадлежността си към политическия ислям като цяло. Това е очевидно от организираната конференция през август 2011 г. под надслов „Ислямът в Европа - опасност или спасение".
