Тибетският будизъм изисква човек да умре без страх, щастлив, за да се прероди на по-високо ниво
На кучетата им било необходимо "само още едно прераждане, за да се превърнат в хора"
В ранна възраст Калушев бил силно повлиян от Кастанеда и магьосника Дон Хуан, който проповядвал как децата да бъдат отделяни от родителите си, за да се научат "да спират" света
Децата ви трябва да знаят истината за преходността, смъртта и широко разпространената лудост, съветвал лама Калушев
Кой човек, решил да се самоубива, се смее така. Това пишеха някои във фейсбук под прякото предаване от пресконференцията на МВР и прокуратурата във фейсбук, когато там показаха запис на тримата, намерени по-късно мъртви, да се сбогуват с думите "За мен беше чест" и "Ще се видим на по-добро място".
Отговорът е - последователите на тибетския будизъм. Според него е много важно, когато умираш, да не се страхуваш, а да се радваш - така ще подпомогнеш прераждането си в по-висше същество.
Ето какво пише достопочтеният Пенде Хоутър от САЩ за умирането в будистка традиция: Тъй като начинът, по който живеем живота си, и състоянието на ума ни в момента на смъртта пряко влияят на бъдещия ни живот, се казва, че целта или белегът на духовния практикуващ е да не изпитва страх или съжаления в момента на смъртта. Хората, които го правят по най-добрия начин, ще умрат, се казва, в състояние на голямо блаженство. Посредственият практикуващ ще умре щастливо. Дори първоначалният практикуващ няма да изпитва нито страх, нито ужас в момента на смъртта. Така че човек трябва да се стреми да постигне поне най-малкия от тези резултати. Само за справка достопочтеният Пенде Хоутър е създал център в САЩ, където помага на желаещите да посрещнат смъртта с радост. И без страх. Именно затова журналистите често го интервюират по всякакви въпроси, свързани с етиката, необходимостта да се пише завещание и др.
Според енциклопедия "Британика" тибетските будисти се подготвят за смъртта чрез практики и вярвания, насочени към улесняване на прехода на съзнанието. Умирането не се разглежда като внезапен край, а като дълбок поетапен преход (бардо) от един живот към следващия, като се подчертава, че умствената подготовка е ключът към благоприятното прераждане. Моментът на смъртта е "врата към освобождението", ако индивидът може да поддържа осъзнатост и се е освободил от всякаква връзка с миналия живот.
Материалните притежания не могат да придружават умиращия, което прави духовната подготовка единственото ценно предимство в края.
Според тибетската традиция мъртвите получават небесни погребения: Физическото тяло, което вече е само една празна черупка, се оставя на открито за животните, което отразява последен акт на щедрост и откъсване. (Това обяснява защо мъртвите тела пред хижа "Петрохан" са оставени на открито след като са подпалили земните си притежания и са умрели с радост.)
Будизмът по принцип отрича самоубийството. То пречи на прераждането в по-висше същество. Което означава, че в случаите "Петрохан" и Околчица най-вероятно един е убил другите двама и после се е самоубил като знак за върховна саможертва в името на другите. Възможно ли е това?
На хижа "Петрохан" Дечо Василев и Пламен Статев са намерени с по един изстрел в слепоочието от пистолет. Ивайло Иванов е с два изстрела в главата - единият с пушка под брадичката, който е счупил челюстта и отнесъл едната буза, но не го е убил. Вторият изстрел е с пистолет в слепоочието.
На Околчица картината е по-ясна. На предната седалка в кемпера е седял 22-годишният Николай Златков. Зад него в жилищната част е бил Ивайло Калушев, с него е и 15-годишният Алекс. Детето е било клекнало в молитвена поза, когато е застреляно в слепоочието, и е намерено подпряно на стената с подвити крака и сплетени пръсти. Николай Златков се е обърнал назад и е бил застрелян в челото - като Ботев. Изстрелите са от револвер "Колт 44", известен и като "Магнум". После със същия револвер в устата се е застрелял и Ивайло Калушев - главата му е била почти отнесена. На кръста си е имал запасан пистолет "Глок", но той не е ползван.
МВР разпространи едно видео от хижа "Петрохан", в което се вижда будистка стая. В нея има будистки книги на английски.
The Way of the Bodhisattva ("Пътят на бодхисатвата") издига саможертвата като най-висша цел на човешкото съществуване. В нея се проповядва отказ от личното благо в името на другите същества. Един от известните пасажи гласи:
"Нека моето тяло стане храна, мост, лекарство...".
Бодхисатва (от санскрит: "същество на просветлението"), е човек, който съзнателно е породил бодхичита (стремеж към просветление) и е посветил живота си на постигане на Буда състояние, за да помага на всички чувстващи същества. Това е висш идеал, символизиращ неограничено състрадание и мъдрост.
Във фейсбук профила си Ивайло Калушев често пише за просветление и сияние Допреди 2-3 месеца, когато в постовете му започва да се просмуква отчаяние. На 1 януари т.г. той отправя следното пожелание: "Нека увереността ви фалира преди сърцето ви.
Нека любимите ви планове се провалят достатъчно бързо, че най-накрая да срещнете реалността, а не сторисборда.
Дано почувствате в костите си, че календарът е учтива лъжа - полунощ е просто още един дъх, умиращ в следващия.
Заровете миналогодишното аз и не стройте светилище за трупа.
Всичко, което обичаш, ще се промени, ще изгние или ще си тръгне - включително и ти. Нека този факт не те смачка, а да те отвори.
Спрете да прехвърляте живота си на следващото постижение, следващия партньор, следващия духовен стикер. Този момент е земята, която продължаваш да избягваш. Вече е свещено, със или без вашето одобрение.
Човекът, за когото се мислиш, е слух. Тествайте го. Нека объркването бъде твой учител, а не враг.
Страдай само от болката, която те събужда; пусни болката, която просто те държи зает.
Търговски мнения за опит. Търговски контрол за внимание.
Обичайте хората така, сякаш вече ги няма - защото ги няма - и се дръжте подобаващо: нежност сега, яснота сега, нула време за губене.
Хванете ума, който замръзва "бъдеще", и се усмихнете - то никога не пристига. Само това острие в момента продължава да реже.
Умри, преди да умреш: нека историята ти изгори до пепел, докато суровото осъзнаване, четене на тези думи, остава светло, ярко и без собственик.
Няма да те помнят дълго. Добре. Добре.
Най-накрая си свободен да бъдеш честен.
При нужда от новогодишно решение вземете това: СПРЕТЕ ДА СЕ ПРАВИТЕ, ЧЕ ИМАТЕ ВРЕМЕ".
Това е превод на фейсбук, тъй като постът е на английски. От известно време писанията на Иво Калушев са на този език. Затова и на български звучат с английската си конструкция - като есемеса към майка му.
Друга книга от хижата е The Hundred Thousand Songs of Milarepa - разказ за Миларепа, който в младостта си убива хора, след което се разкайва и преминава през крайна аскеза (аскетизъм, отричане от тялото, ума и егото). Книгата разглежда смъртта като преход, тялото като временно явление и прераждането като неизбежно. Заложена е идеята, че чрез достатъчно страдание човек може да се прероди в по-добър живот.
Cutting Through Spiritual Materialism се вижда също на етажерката. "Прорязване през духовния материализъм" е серия от лекции на Трунгпа Римпоче (титла на будистки учител, означава скъпоценно бижу на тибетски) и е книга, разглеждаща много често срещани капани на самозаблудата в търсенето на духовност, която авторът представя като духовен материализъм. Основното послание е, че животът няма истинска стойност и трябва да бъде "пуснат" или изоставен. Смята се за сектантска дори в будизма и е свързана с редица скандали.
Във вече сваления сайт на собственото учение на Ивайло Калушев "Небесна Дхарма" пише, че той е учител в Дзогчен линията и произхожда от традицията Нйингма на тибетския будизъм. Коренният учител на Иво бил покойният Негово Светейшество Кябдже Трулшик Ринпоче, последният глава на линията Нйингма.
Според енциклопедия "Британика" Нийнгма/Рньинг-ма-па (от тибетски: "Старият ред") е втората по големина будистка секта в Тибет; там е посочено, че предава оригиналните учения на известния индийски учител на Ваджраяна (тантрически будизъм) Падмасамбхава, който посещава Тибет през VIII век и заедно с Шантиракшита (друг индийски учител) основава в Самье първия манастир в страната около 775 г.
Сектата набляга на мистичните аспекти на традицията на Ваджраяна и широко използва шамански практики и божества, заимствани от местната, предбудистка религия Бон. Монасите по правило не са задължени да спазват целибат (безбрачие). В нея освен върховния Далай Лама има огромен брой божествени същества (всяко със собствено семейство, съпруг и миролюбиви и ужасяващи аспекти), които се считат за символични представяния на психическия живот от религиозно изтънчените.
Ключовите нагласи към смъртта на сектата, според "Британика" са:
Сигурност на смъртта, несигурност на времето. Практикуващите се насърчават да медитират върху смъртта, за да избегнат пропиляването на живота, гледайки на всеки момент като на ценен.
"Знай в сърцето си, че най-висшето съкровище е способността да медитираш. Помнете безкрайните ползи от медитацията за себе си и другите." Това е един от основните завети на лама Иво, който според сваления сайт на "Небесна дхарма" доразвил "стария ред". И наистина - живеещите в хижа "Петрохан" медитирали дълго всеки ден. Ето още от заветите на Камлушев към учениците му:
"Децата ви трябва да знаят истината за преходността, смъртта и широко разпространената лудост.
Докато пазите в сърцето си връзката с върховния учител, бъдете винаги доволни във всяка ситуация.
Не са ви нужни страхове и надежди, можете да се освободите от тях напълно."
Анализът на всичко това обаче изисква отговора на още един последен въпрос: Защо са убити кучетата? Според "Британика" отношението на тибетския будизъм към тях е смесица от дълбоко състрадание, кармични вярвания и практическа употреба. В Тибет кучетата се разглеждат като разумни същества, чийто живот е тясно свързан с този на хората, тъй като имат потенциал за духовно развитие. Вярва се, че кучетата, особено тези, живеещи около манастирите, често са преродени монаси или човешки същества, направили грешки в предишен живот, които сега изкупват кармата си. Поради тази причина те се третират с грижа и уважение, тъй като това е последната стъпка преди прераждането им като човек. Кучетата не са просто животни, а същества, с които сме свързани кармично, затова е важно да се отнасяме към тях с милосърдие (бодхичита) и състрадание. Може би тръгват към свъртта с хората, за да преминат с тях към следващото прераждане....
Освен от будизма Иво Калушев е силно повлиян и от Карлос Кастанеда. Негови съученици разказват, че докато се забавлявали, той сядал сам в някой ъгъл и четял Кастанеда. Авторът по професия е социолог и антрополог от Калифорния и пише поредица от книги с главен герой дон Хуан - индиански шаман от Сонора, Мексико. Пустинята Сонора е много далеч от полуостров Юкатан, където Иво живее и се гмурка в пещери, но идеите на дон Хуан той превъплъщава там. Ето какво пише Кастанеда за поученията на шамана за децата: "Всеки, който влиза в контакт с едно дете, става учител и непрекъснато му описва света, докато дойде моментът, когато детето започва да възприема света такъв, какъвто му е описван. Според дон Хуан ние не си спомняме тоя злокобен момент просто защото никой от нас не би могъл да има каквато и да е точка за сравнение. От този момент нататък обаче детето става член на един колектив. То познава описанието на света; неговото членство в колектива се осъществява докрай, когато то бъде вече способно да тълкува сетивно, като се съобразява с това описание и по този начин го затвърдява.
Ето защо за дон Хуан реалността на нашия ежедневен живот се състои в един безкраен поток от сетивни тълкувания, които ние, лицата, участващи в този специфичен колектив, сме се научили да правим по един и същи начин."
И още: "Веднъж му разказах за един мой приятел и неговите проблеми с десетгодишния му син. Момчето, което през последните четири години живяло при майка си, се бе преместило да живее при моя приятел и изведнъж бе възникнал проблемът: как да се държи той с него? Според приятеля ми детето не вървяло добре в училище: липсвала му съсредоточеност и не се интересувало от нищо. Имало навика да бяга от часовете, да се държи лошо и да не се прибира вкъщи".
Ето какво отвръща дон Хуан: "Ако аз бях на мястото на твоя приятел, щях първо да помоля някой да напляска малчугана. Щях да се помъча да намеря най-страшния на вид човек.
- За да изплашиш момчето?
- Не само да го изплаша, глупчо. Това малко момче трябва да бъде спряно, а боят от баща му не върши работа. Ако човек се опитва да спре подобните си, винаги трябва да бъде извън обкръжението, което ги потиска. По този начин може да се въздейства върху натиска на обкръжението".
"Дон Хуан твърдеше, че за да започне да "вижда", човек най-напред трябва да "спре света". "Спирането на света" беше наистина подходящо за довеждане до известни състояния на съзнанието, в които делничната реалност се променя, защото потокът от възприятия, обикновено протичащ без прекъсване, е бил спрян от комплекс обстоятелства, чужди на този поток", пише още Кастанеда в "Пътуване към Икстлан".
В предговора на тази книга той обяснява: "В двете си предишни книги: "Учението на дон Хуан" и "Една отделна реалност", вече съм описал този период на учение. Основното ми твърдение в двете книги е, че възловите точки в изучаването на магьосничеството са всъщност състоянията на необикновена реалност, предизвикани от поемането на психотропни растения.
Дон Хуан беше специалист в използването на три от тях: Datura inoxia, известно с популярното название джимсънова трева; Lophophora Williamsii, познато като пейот; халюциногенната гъба от рода Psylocibe. Под влияние на тези психотропни растения моето възприемане на света се оказа тъй чудновато и впечатляващо, че бях принуден да призная тези състояния за единствения път да възприема и науча онова, което дон Хуан се опитваше да ми внуши".
Любопитното е, че по данни от мексиканските власти е имало подозрения, че в лагера на Иво Калушев в страната са ползвани психотропни вещества.
Но това не е всичко. "Сказания за силата" е най-поетичната и най-мистичната книга на Кастанеда. В нея той достига ръба на бездната между живота и смъртта.
Дон Хуан изчезва и той остава сам. Ето го края: "Дон Хуан и дон Хенаро се отдръпнаха назад и сякаш мракът ги погълна. Паблито ме хвана над лакътя и ние се сбогувахме. Тогава някакъв странен порив, някаква сила ме накара да се затичам с него към северния ръб на платото. Докато скачахме, чувствах как държи ръката ми. После бях сам".
"В "Сказания за силата" Кастанеда стига до ръба на бездната - едно пътуване в непознаваемото, което представлява смъртта на неговото персонифицирано биографично аз", пише сп. Psycology Today.
Именно оттук започва пътят на Калушев към сектантския будизъм в Тибет.
