В своето проучване, озаглавено „Мюсюлмански братя в Америка", Лоренцо Видино, директор на Програмата за екстремизъм в Университета „Джордж Вашингтон", посочва, че макар много хора да не знаят и да не обсъждат историята на Братята в Америка, има достатъчно доказателства, че групата е активна там от края на 50-те години на миналия век. Присъствието й е било силно и по-добре организирано в сравнение с европейски страни като Франция и Великобритания, където Братята имат ярко изразено и ясно влияние.
Подписът, който американският президент Доналд Тръмп постави миналата неделя върху меморандума за националната сигурност, с който се дава ход на процеса по обявяване на Мюсюлманското братство за терористична организация, не беше просто наказателна бюрократична мярка, нито политическа реакция, изолирана от контекста на големите международни промени. По-скоро ние сме свидетели на исторически поврат, който може да бъде описан социологически и политически като настъпление към сивите зони. Това решение, което има за цел да определи конкретни клонове на групата като чуждестранни терористични организации, представлява фундаментална промяна в традиционния американски подход, който преобладаваше в продължение на десетилетия и който правеше разграничение между интелектуалното теоретизиране и физическото насилие. Решението на Тръмп следва хода на губернатора на Тексас Грег Абът, републиканец, който по-миналата седмица определи организацията и Съвета за американо-ислямските отношения (CAIR) като „чуждестранни терористични организации и транснационални престъпни организации" и призова за официално разследване на това, което той нарича „шериатски съдилища". В писмо, изпратено до прокурори и полицейски комисари, в което призовава за разследване, Абът пише: „Религиозната защита в Конституцията не дава на религиозните съдилища правото да отменят федерални или щатски закони, просто като носят тоги и произнасят присъди, които са в противоречие със западната цивилизация." Той предположи, че мюсюлманите тайно изграждат паралелна правна система. В Диърборн, Мичиган – град с една от най-старите арабски и мюсюлмански общности в Съединените щати – се разпространяват слухове, че градът е „превзет от шериата". Тази ситуация се е разпространила в различна степен във всички щати на САЩ, а влиянието ѝ се е разпростряло в цяла Европа и на Балканите
„Коранът е нашата конституция, джихадът е нашият път, а смъртта в името на Аллах е най-висшия ни стремеж".
Измина почти век от основаването през 1928 г. на Джамият ал-Ихуан ал-Муслимин – буквално „Общество на мюсюлманските братя", наричано по-кратко Мюсюлманско братство или Мюсюлмански братя. През цялото това време организацията остава затънала в идеологията на „жертвата" и „чуждестранния заговор". Въпреки това, те никога не са спирали да напредват, да набират членове и да мобилизират по всички фронтове, използвайки различни арабски и мюсюлмански каузи, независимо дали са политически, културни, социални, здравни или природни. В „Ню Йорк Поуст" писателят Дейвид Адисник обяснява, че Мюсюлмански братя като глобално движение, се основава на три ясни принципа: „Коранът е нашата конституция, джихадът е нашият път, а смъртта в името на Аллах е най-висшия ни стремеж". Той посочва, че „сред армиите на движението е Хамас, а сред най-известните му възпитаници е убитият от американците лидер на Ал Каида Айман ал-Зауахири".
Авторът обяснява, че републиканците в Конгреса от десетилетие се опитват да класифицират групата като терористична организация в нейната цялост, чрез резолюция, която включва всичките й клонове по света. Според автора обаче Тръмп „категорично отхвърли този подход", предпочитайки да се занимава с всеки клон поотделно. Заповедта обаче отваря вратата за официална глобална проверка, насочена като начало към три клона: в Ливан, Египет и Йордания. Администрацията счита, че тези случаи могат да бъдат доказани с документи. Въпросът, който се повтаря, е: защо Турция и Катар не са включени? Според Матю Левит, бивш служител на администрацията на Буш и автор на книга за Хамас, причината е, че „клоновете в тези страни не извършват явни насилнически дейности, които да оправдаят определянето им като чуждестранни терористични организации". Той обаче пояснява, че организациите в двете страни могат да бъдат обект на финансови санкции, а не на определяне като терористични. Той казва:
„Вземете например организацията(IHH) Humanitarian Relief Foundation в Турция, която от години е под наблюдение заради връзките си с Хамас."
Американският експерт по стратегически въпроси Ирина Цукерман обаче счита, че указанието на Тръмп да се проучи възможността за забрана по отделно на клонове на Мюсюлмански братя от гледна точка на сигурността е структурна грешка. Според нея частичните мерки са част от проблема, тъй като показват, че западните режими продължават да се колебаят да се изправят срещу транснационалните играчи, давайки им повече време и свобода да усъвършенстват тактиката си и да се вкоренят по-дълбоко в гражданската и политическата структура на обществата, към които са насочени.
От основаването си в Египет през 1928 г. досега, организацията „Мюсюлманско братство" е обект на глобални спорове, като някои я разглеждат като реформаторско движение, което се стреми да възроди исляма в мюсюлманските общности, където и да се намират те, а други я считат за транснационален политически проект, който заплашва стабилността на всички държави чрез тайните си мрежи и радикалните идеи.
На 23 ноември 2025 г. Тръмп обяви в интервю за Just The News, че неговата администрация подготвя „окончателните документи" за обявяване на групата за чуждестранна терористична организация (FTO), като подчерта, че въпросът ще бъде разгледан „по най-строги и сурови начини". Според наблюдатели, обявяването идва вследствие на неотдавнашното посещение на саудитския престолонаследник в Белия дом и след натиск от съюзниците от Персийския залив .
Глобална мрежа - световна заплаха
Американските анализатори отричат тази версия като твърдят , че този процес е започнал още от първият мандат на Тръмп , но беше прекратен от администрацията на Байдън. Съвместното съществуване с Братството вече не е опция; пряката конфронтация и пресушаването на източниците му на финансиране са се превърнали в официалния курс на действие. Централният въпрос е: това решение ограничава ли се до майчината организация в Египет или разширява кръга, за да включи глобалната мрежа, простираща се от Близкия изток до Западна Европа, Африка и Южна Азия, прекроявайки по този начин глобалния ислямски пейзаж?
Съгласно американското законодателство (чл. 219 от Закона за имиграцията и гражданството), определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация (FTO) означава незабавно замразяване на всички нейни средства и имущество в Съединените щати и навсякъде под тяхна юрисдикция, в допълнение към криминализиране на всякаква материална или логистична подкрепа за нея, с наказания до доживотен затвор, ако подкрепата доведе до смъртни случаи. То също така забранява завинаги на членовете или поддръжниците на групата да влизат на територията на САЩ и отваря вратата за закриването на свързани с нея асоциации или религиозни центрове. Това правно измерение не е теоретично; предишни такива определения, като например тези срещу Хизбула и Хамас, са довели до конфискацията на милиони долари и закриването на десетки организации.
Решението за Мюсюлмански братя ще включи нейната глобална мрежа, организации в Запада като Съвета за американо-ислямските отношения (CAIR), Ислямското общество на Северна Америка (ISNA) и Islamic Relief International (IIA), които бяха обвинени в доклади на Конгреса от 2018 г., че са „прикритие" за Братята. Това ще засегне и студентските асоциации в американски и европейски университети и културни центрове във Великобритания и Германия, където групата се счита за техен източник на вдъхновение. От политическа гледна точка решението отразява втората стратегия на Тръмп (2025-2029) за борба с „радикалния ислямски тероризъм", подкрепена от доклад на Държавния департамент на САЩ, в който Братята се описват като „майка на много терористични организации" като Ал Кайда и Хамас , ИДИЛ ,Талибаните и много други. Решението обаче е изправено пред правни предизвикателства, тъй като държавният департамент по време на първия мандат на Тръмп (2017-2019 г.) отхвърли определението поради опасения от „негативни ефекти върху демокрацията в региона", но днес то се подкрепя и от близки съюзници на Съединените щати.
Организацията е в черния списък
В арабския свят обявяването предизвика вълна от задоволство в страни като Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Йордания, които от 2013-2014 г. класифицират Братята като терористична организация, считайки я за източник на нестабилност и тероризъм след Арабската пролет. В Египет, където след свалянето на Мохамед Морси Братята се считат за „вътрешен враг", президентът Абдел Фатах ал-Сиси приветства решението като „международно потвърждение на позицията на Египет", подчертавайки, че то ще улесни борбата срещу „външното финансиране на тероризма". Саудитска Арабия и ОАЕ, които са отделили милиони за подкрепа на кампаниите срещу движението, виждат в това победа за своя съюз с Вашингтон срещу „политическия ислям". Мунир Адиб, египетски изследовател, специализирал в екстремистките движения и международния тероризъм, заяви пред лондонския вестник Asharq Al-Awsat, че решението да се определи "Мюсюлмански братя" като терористична организация не се ограничава до Съединените щати, а се разпростира и върху присъствието на организацията в други региони, включително Близкия изток и Европа .Той обясни, че решението е в естествен контекст, съгласуван с обявената стратегия на Вашингтон за разбиване на мрежите, които заплашват сигурността на Съединените щати и техните съюзници. Що се отнася до натиска върху самата глобална организация, той каза: „Включването на организацията в черния списък на терористичните организации може да спомогне за разбиването на структурата на организацията в арабския регион и да допринесе за нейната изолация и в Европа", като посочи, че решението на САЩ придава международна тежест на усилията за ограничаване на движението в световен мащаб, което може да доведе до увеличаване на броя на страните, които забраняват организацията, или до затягане на примката около нея.
Що се отнася до Катар и Турция, които предоставиха убежище на лидерите на движението след 2013 г., решението ги поставя в затруднено положение. Анкара, която е домакин на редица лидери на групата, може да се сблъска с непреки санкции от страна на САЩ.
Катар, който финансира различни информационни канали, обвинени в подкрепа на движението, може да разглежда това като заплаха за инвестициите си в САЩ. На партийно ниво решението поставя под подозрение движения като партията Еннахда в Тунис, Партията за справедливост и развитие в Мароко, Партията за реформи в Йемен, Фронта за ислямско действие в Йордания и Движението за общество на мира в Алжир, тъй като те се считат за идеологически продължения на Братството, въпреки политическите си различия.
Вълна от разследвания на Мюсюлманските братя по света
Въздействието на решението не се ограничава до арабския свят, а се простира до Южна Азия и Европа. В Пакистан Джамаат-е-Ислами (основана от Абу ал-Ала ал-Маудуди през 1941 г.) се счита за идеологически съюзник на Братята. Това е важно политическо движение, което е участвало в правителства и парламенти и е повлияло на формирането на външната политика на Пакистан спрямо Афганистан. Доклад на Държавния департамент на САЩ от 2024 г. описва групата като „част от глобалния спектър на Братята", което може да доведе до санкции при подкрепа за нея, особено предвид участието ѝ във финансирането на екстремистки училища Деобанди. В Афганистан талибаните не са пряко свързани с Братята (корените им са в деобандистката школа), но през 80-те години на миналия век те се възползваха от интелектуална и логистична подкрепа чрез ислямските мрежи на Братята в Пакистан, както потвърждава доклад на Конгреса от 2023 г. Решението може да увеличи натиска върху Исламабад да се бори с тези мрежи, което ще се отрази на стабилността на афгано-пакистанската граница.
В Европа решението отваря вратата за съдебни производства. Великобритания, която е позволила да действат сдружения като Европейски мюсюлмани (свързани с Братството), може да се сблъска с натиск от страна на САЩ да преразгледа законите си, особено след като доклад на британското правителство от 2024 г. предупреди за „влиянието на Братството в мюсюлманските общности". Във Франция, където Братството се счита за „заплаха за секуларизма", решението може да засили кампанията на президента Макрон срещу „политическия ислям". В Германия то ще засегне организации като Централната ислямска асоциация, която е обвинена, че получава финансиране от Братята.
Решението на Тръмп отразява радикална промяна: Братята вече не е само местна египетска група, а глобална мрежа, простираща се от Близкия изток (където контролира партии в Тунис и Мароко) до Запада чрез организации като CAIR и ISNA, и Южна Азия (Ислямската група в Пакистан). Това определение сигнализира за промяна в политиката на Вашингтон от „съвместно съществуване" след Арабската пролет към „пресушаване на източниците", подкрепено от разузнавателни доклади, свързващи Братята с 80% от глобалните ислямски политически движения. Но историята на групата доказва нейната адаптивност: след като беше забранена в Египет, тя промени името и структурата си и използва благотворителни асоциации като прикритие. Определянето от страна на САЩ ще затрудни препозиционирането, като финансовите санкции възлизат на замразяване на милиарди долари в свързани сметки и натиск върху глобалните банки.
Решението на Тръмп да определи Братята като терористична организация е насочено не само към египетска група, но и към глобална мрежа на политическия ислям. За вземащите решения посланието е ясно: Братята не може да се третират като явление от миналото, нито може да се пренебрегне ролята им в оформянето на бъдещето. Според мнозинство експерти и анализатори на политическият ислям Братята е транснационална мрежа, която включва арабски партии, западни организации държави и и движения в Южна Азия. Това определение ясно показва, че борбата вече не е локална, а глобална, и че политическият ислям на Братството сега е изправен пред най-тежкото си изпитание от основаването си преди почти век. Дали това ще отслаби групата или ще доведе до появата на нова група ? Само времето ще покаже, но днес бележи началото на нова глава в борбата срещу транснационалните мрежи.
Клоновете на „Мюсюлмански братя" се опитаха да се възползват от западната демокрация, особено от различията между Запада и режимите в Близкия изток, представяйки се като умерено опозиционно движение. Западът се възползва от тяхното съществуване и от факта, че са жертви и превърна организацията в средство за натиск върху режимите. Изглежда обаче, че разликата започва да намалява и че Западът оттегля подкрепата си от групата.
Опасни центрове на влияние
Проблемът придоби по-голямо, по-широко и по-сериозно измерение сред центровете на влияние и политиците с протестите в подкрепа на Хамас по време на войната в Газа. Асоциации и организации, свързани с движението на Мюсюлманските братя, или близки до тях, или припокриващи се с тях, преминаха червената линия, като се започнаха да горят американски знамена и вместо тях издигнаха знамената на Хамас и Хизбула.
Независимо дали официалните кръгове ще открият пряка връзка между Хамас и някои от тези групи, бунтът на американските университети срещу Израел е дал тревожен сигнал в краткосрочен и дългосрочен план и Америка е призована да разформирова нововъзникващото лоби, преди то да се укрепи, да стане по-силно и да се превърне в източник на напрежение и заплаха за баланса на силите.
Очаква се решението за разформироване на лобито да отвори очите на американските кръгове на влияние в официалните институции за същността на организацията „Мюсюлмански братя" и да ги подтикне да се вслушат отново в предупрежденията на съюзните и приятелски страни в Близкия изток за стратегическата заплаха, която групата представлява за американската национална сигурност.
Американците няма да приемат никаква заплаха за вътрешния баланс и националната сигурност под никакъв претекст, дори ако Братята се обявят за формулиране на умерен дискурс, фокусиран върху интеграцията в обществото, подготовката на компетентни и влиятелни кадри в рамките на техните институции.
Институтът за изучаване на глобалния антисемитизъм и политиката е издавал многократни предупреждения относно Мюсюлмански братя. През 2023 г. институтът твърди, че Мюсюлмански братя представляват интелектуалната основа за повечето съвременни ислямски движения и техните джихадистки разклонения, включително ИДИЛ, Ал Кайда и Хамас, и заявява, че сунитските джихадистки групи се основават на принципи, разработени за пръв път от водещи мислители на Братята през 20-ти век.
През ноември институтът публикува доклад, озаглавен „Стратегическото навлизане на Мюсюлманските братя в Съединените щати", в който се твърди, че поколения наред групата се стреми да преобразува западните общества (особено Съединените щати) отвътре чрез „цивилизационен конфликт", представен като форма на джихад.
Братята съюзници на Обама и Байдън
В доклада се посочва, че тази стратегия, за разлика от тази на традиционните екстремистки групи, използва свободите и демократичните институции за постигане на антидемократични цели и представлява усъвършенствана форма на ненасилствен екстремизъм, насочен срещу западните демокрации. По време на администрациите на Обама и Байдън имаше членове от Братята назначени на ключови позиции в администрацията.
Фондацията за защита на демокрациите публикува през октомври доклад, озаглавен „Търпелив екстремизъм: многото лица на Мюсюлмански братя", в който се твърди, че САЩ се нуждаят от по-систематична стратегия по отношение на Братята. Фондацията заяви, че идеологията на Хамас е вкоренена в основните идеи на „Братята".
Това са примери за радикална промяна в нагласите на американците към Братята мюсюлмани като пряк резултат от про-Хамас и анти-израелското движение в момент, когато американското общество става по-твърдо по въпросите на идентичността и имиграцията и подкрепя решителната политика на Тръмп „Америка на първо място", което означава изграждане на вътрешна сплотеност по външнополитически въпроси. Ислямските организации и структури, които имат пресечни точки с Братята, може да бъдат първите жертви на избора за американизация на вътрешната политика и намаляване на многообразието.
Ако американците продължат с варианта да определят групата като терористична организация, последиците бързо ще се почувстват в цяла Европа, особено в страните, които се колебаят или заемат половинчата позиция. Това, което ще помогне за вземането на решение, е наличието на дясното крило на власт в страните, съюзени със Запада. Това ще окаже натиск върху Великобритания да преразгледа прекомерната си гъвкавост в отношенията си с групата, без да взема предвид политическите промени в Европа и Близкия изток, както и вътре в самата Великобритания по въпроса за Хамас и Израел.
1 милиард долара годишно от мрежи
Без съмнение, решение от такъв мащаб ще засегне позициите на страните, които приютяват групата или някои от нейните символи в Близкия изток. Въздействието може да не е незабавно или публично, но ще бъде приложено зад кулисите и съобразено с предпочитанията на Вашингтон, особено по отношение на наблюдението на финансовите мрежи, бенефициентите и дейностите на действителните лидери, които не се появяват пред обществеността.
Класифицирането на Братството като терористична организация от Вашингтон не е лесна стъпка в рамките на самите американски институции, тъй като Братята са изградили силни мрежи от ислямски центрове, благотворителни организации, образователни институции и изследователски центрове в Съединените щати. В продължение на десетилетия групата се е възползвала от пропуските в американското законодателство, което прави разграничение между „религия" и „политика" и между „благотворителна дейност" и „идеологическа дейност". Следователно ще има вътрешен дебат за това как да се приложи решението и дали Вашингтон наистина е готов да прекъсне връзките си със съюзник, който е служил на интересите му в продължение на десетилетия. Коментирайки последствията от последните мерки срещу Братята, Бенджамин Бейрд, директор на програмата MEF Action в Middle East Forum във Вашингтон и един от водещите експерти по ислямистките групи, заяви: „Последната изпълнителна заповед на президента Тръмп, която е насочена срещу конкретни клонове на това движение , представлява важна стъпка към преосмисляне на начина, по който САЩ се отнасят към политическия ислям."Той добави: „Това решение, ако бъде приложено в голям мащаб, ще разруши мрежата от ислямистки нестопански организации в Съединените щати, които според оценките на Близкоизточния форум получават над 1 милиард долара годишно от мрежи, свързани с Братята." Той добави: „Подходът на настоящата администрация показва ясно желание да се направи разграничение между американските мюсюлмани като граждани и политическите и идеологически организации, свързани с Братята, които според нас действат в Съединените щати, използвайки меки методи, но с програми, които не се различават съществено от тези на екстремистките движения."
П.П. Това е първият от поредица материали, които проследяват проникването на Мюсюлманските братя по света и опитите им да наложат исляма отвътре в много държави. Очаквайте анализ на влиянието им в Европа и докъде се простира ролята им в България.
