Ще посмее ли Брюксел, по примера на Тръмп, да обяви организацията за терористична
Това е втората част от поредицата ни за организацията "Мюсюлмански братя", след като президентът Тръмп постанови тя да бъде обявена за терористична. В първата ви разказахме за влиянието й в САЩ.
Целта на организацията "Мюсюлмански братя" при миграцията на Запад, особено в Европа, не беше интеграция или приспособяване към ценностите на европейските общества. Истинската цел беше да се създаде нещо, наподобяващо ислямска държава в сърцето на Европа.
Европейските страни изразяват все по-голяма загриженост за нарастващото му влияние в мюсюлманските общности на стария континент. Натрупаните доказателства за организационните мрежи, чуждестранното финансиране и идеологическата роля на групата са накарали страни като Австрия и Франция да предприемат строги мерки, докато Ирландия и самият Европейски съюз започнаха безпрецедентни дискусии за влиянието на политическия ислям върху социалното сплотяване. Неотдавнашното решение на САЩ да обяви клоновете на групата за терористични организации увеличава натиска върху Европа, но се сблъсква с правни и политически усложнения в рамките на Съюза. Общата тенденция сочи към все по-голяма строгост, но все още не е взето цялостно решение на европейско равнище поради липса на консенсус между 27-те държави членки.
За по-малко от седмица американската политическа сцена беше разтърсена от две последователни решения, които поставиха ислямските групи под микроскопа на националната сигурност. Тези решения представляват сурова реакция на републиканците към забележителния политически възход на американските мюсюлмани, особено след войната в Газа, която разкри способността на ислямските организации да мобилизират и да упражняват влияние.
Европа сега е в капан, защото и тя е отбягвала пряката конфронтация с Мюсюлмански братя и политическия ислям, но вече осъзнава огромното влияние на тези групи, които се ползват не само с подкрепата на арабските и ислямските общности, но и на левите и либералните партии и академичните и университетските среди, които през последните две години, от началото на войната в Газа, организираха сериозни протести в знак на солидарност с Газа, което доведе до сблъсъци с полицията и силите за сигурност. Германското правителство е получило достатъчно доклади от службите за сигурност и разузнаване, съдържащи неопровержими доказателства за участието на групировката „Мюсюлмански братя" и други радикални групи от политическия ислям, подкрепени с огромни суми от ислямски и арабски страни и разузнавателни агенции, за да гарантират продължаването на тези протести и да принудят правителствата да вземат политически решения срещу Израел.
Европейско пробуждане
Организацията в Европа е изправена пред безпрецедентен период на политически и силов натиск, след като западните мерки за ограничаване на институционалното и интелектуалното й разрастване се разпространиха от Франция и Австрия до Ирландия в това, което наблюдателите описват като „европейско пробуждане". Целта му е да се противодейства на влиянието на международната организация и нейните трансгранични мрежи чрез ново законодателство и мерки за изолиране на мрежите й или поставянето им под контрол.
Наблюдатели смятат, че организацията "Мюсюлмански братя" е изправена пред една от най-големите си кризи от десетилетия насам, след като самото й съществуване беше поставено под въпрос на фона на едновременните действия на Запада за разбиване на финансовата и организационната й мрежа.
В момент на нарастващ политически и правен натиск от страна на водещи европейски столици, начело с Париж, Берлин и Виена, движението се намира в капан между строгия контрол на дейността му от страна на службите за сигурност и ескалиращата финансова блокада.
С натрупването на разузнавателни доклади и официални разследвания, документиращи проникването на организацията в образователни, културни и религиозни институции, в европейските кръгове за вземане на решения се засилват призивите за затягане на контрола върху организацията и дори за пълното й закриване в някои страни.
В момент, в който официални лица и наблюдатели считат, че организацията е влязла в открита конфронтация с европейските правителства, тя премина от част от плуралистичния пейзаж чрез ислямските асоциации и центрове, които е създала, към субект, изправен пред правни и морални въпроси относно легитимността на продължаващото му съществуване в западните общества. Западни официални лица и анализатори заявиха пред Sky News Arabia, че групата на братята мюсюлмани в Европа в момента е под обсада по редица фронтове, като европейските страни се придвижват към законодателство за нейната забрана или правна класификация, а групата изглежда неспособна да предложи някаква интелектуална или организационна ревизия, която да гарантира нейното оцеляване.
Координирани методи и идеологическа система
В докладите на западните служби за сигурност са разкрити координирани методи за експлоатация на съдебните и политическите свободи в европейските страни с цел създаване на дружества, мозъчни тръстове, благотворителни организации и медийни платформи, които осигуряват правна защита за трансгранични пропагандни и политически дейности. Това накара парламентите и правителствата да преразгледат законите, за да противодействат на това, което се описва като „мека инфилтрация" на Мюсюлманските братя в европейските граждански и институционални сфери.
Политици и експерти, интервюирани от Sky News Arabia, описват тази промяна като „повратна точка в подхода на Европа към Братята, след като свободите, предоставени от демократичните закони, се превърнаха в благодатна среда, в която групата се разрасна под знамената на благотворителността и правата на човека, докато на заден план създаде идеологическа и организационна система с ясен политически характер, която заплашва самите европейски системи".
Според френския вестник Le Monde „влиянието на Братята в маргинализираните квартали е нараснало чрез създаването на мисионерски и благотворителни мрежи, които служат като инструменти за мека инфилтрация във френското общество, което накара Елисейския дворец да опише ситуацията като "реална заплаха за националното единство".
Центърът за изследвания на Близкия изток и Северна Африка във Виена счита, че „групата се възползва от десетилетия от сивата зона, тъй като не е напълно забранена в Европа, нито е обявена за терористична група, но използва гражданските свободи, за да задълбочи влиянието си". Центърът обясни, че в много европейски страни законите позволяват лесното създаване на благотворителни сдружения, културни центрове, религиозни училища и младежки организации, стига дейността им да изглежда „гражданска или ориентирана към услугите", а правната рамка ограничава възможността на властите да ги контролират.
Предупрежденията на Макрон
Политическият анализатор и изследовател във Френския център за външни и политически въпроси Александър Дел Вал счита, че „Макрон е първият политик във Франция, който ясно изрази своята загриженост от дейностите на Братята , след като разбра, че те искат да използват своята организация като инструмент за разделяне на обществото".
Натали Гюле - член на френския Сенат обясни пред Sky News Arabia, че "Мюсюлмански братя" са успели да се възползват от европейските закони, основани на толерантност и човешки права, за да прокарват идеологическата си програма". Тя предупреди, че „законите, предназначени за борба с расизма, сега се използват за оправдаване на тенденции, които противоречат на самите принципи на демокрацията".
Тя посочи, че „моралният хаос в Европа е позволил на Братята да се възползват от либералните правни системи във Франция, Великобритания и други страни, които предоставят косвени правни привилегии на всяка една организация, която се представя като жертва на историята или дискриминацията".
Различни разработки на изследователски центрове във Франция разкриват, че движението е използвало лозунги срещу расизма и религиозната дискриминация, за да консолидира институционалното си влияние в европейските общества. Този подход кара много местни администрации и съдии в Европа да се страхуват да не бъдат обвинени в расизъм, затова издават решения в полза на организациите на Братята, основавайки се на законите за борба с дискриминацията или за социална интеграция. В резултат на това групата често печели съдебни дела срещу общини и местни власти.
Братята са майстори в експлоатирането на съвременната правна система, от антидискриминационното законодателство до законите за положителна интеграция и законите за защита на малцинствата, за да се представят като угнетено малцинство, а не като идеологическо движение, стремящо се към хегемония. Те се представят като изразители на интересите на всички мюсюлмани, така че групата да бъдат третирани като дискриминирано малцинство, подобно на етническите или сексуалните. Истинската им цел обаче е да наложат сепаратистка програма, която използва толерантността на Запада, за да го подкопае отвътре. „Ценностите на толерантността в Европа са се превърнали в инструмент, използван от екстремистите, за да прокарат своята идеология на нетърпимост.
Според Гюле "Европа буквално се самоунищожава с нейните собствени закони. Болезнен парадокс е, че толерантността се е превърнала в оръжие, което проправя пътя за триумфа на екстремизма в рамките на нашата собствена правна система."
Европейският съвет по външна политика твърди в неотдавнашен доклад, че Европейският съюз обмисля нови решения за борба с влиянието на Братята, вариращи от затягане на контрола върху външното финансиране до създаването на списъци за наблюдение на организации, свързани с политически ислямистки движения. Франция и Австрия са начело на движението в рамките на блока за налагане на ограничения върху европейското финансиране на сдружения, обвинени в връзки с политическия ислям.
Идеологическа инфилтрация
В Европейския парламент редица евродепутати повдигнаха въпроси относно влиянието на Братята върху ценностната система на Европа, призовавайки комисията да разработи съвместна стратегия за противодействие на това, което те описаха като „идеологическа инфилтрация" в местните общности, особено в областта на образованието и общностната работа.
В реч пред ирландския парламент сенатор Шарън Киган призова правителството на страната си да започне пълно разследване на влиянието на Мюсюлмански братя в Ирландия, като обясни, че „в цяла Европа групата е строго ограничена и наблюдавана, но тук, в Ирландия, сме изправени пред сериозен риск, защото правителството е позволило на тази идеологическа мрежа да процъфти безконтролно. Преди да обсъждаме регулирането или дори ограничаването на тази организация и нейните клонове, трябва да знаем истината – а в момента действаме на сляпо."
В Германия, която винаги е заемала снизходителна позиция по отношение на дейността на Братята, през последните години се наблюдава ясна промяна в подхода на Берлин към въпроса, като Службата за вътрешна сигурност класифицира групата като една от най-опасните идеологически организации, представляващи пряка заплаха за демократичната система. Това беше последвано от широко наблюдение на редица джамии и културни и образователни сдружения, свързани с организацията, особено в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Берлин, в ход, който получи широка подкрепа от разнообразен политически спектър в германския парламент.
Тайна мрежа на „Мюсюлмански братя" в Европа
Службите за сигурност в цяла Европа са единодушни, че Братята управляват обширна и сложна тайна мрежа, както на национално ниво, така и в цяла Европа, очевидно чрез своята организация-чадър FIOE/CEM и нейните клонове като FEMYSO..
Няма съмнение, че доскоро съществуваше известна раздвоеност в позициите на Европа и Съединените щати по отношение на Мюсюлманското братство. Как можем да повярваме, че организация, класифицирана като „терористична" в някои арабски страни, не подхранва екстремистки идеи в други региони? Експертите питат: защо групата прибягва до тайна инфилтрация, проникване в европейските общества, подозрително набиране на средства и проникване в места за поклонение, образование и спортни дейности? Наистина ли вярвахме, че те се държат като екстремисти в един регион и стават умерени в друг?
Европейската структура на „Мюсюлмански братя"
В сряда Европейският парламент беше домакин на представянето на остър доклад, озаглавен „Разкриване на „Мюсюлмански братя": ислямизация, ислямофобия и Европейският съюз" от изследователите Флоранс Бергау-Блокер и Томазо Вергилий. Докладът разкрива как организации, свързани с групата, като Европейският мюсюлмански съвет и Форумът на мюсюлманските младежки и студентски организации в Европа са проникнали в неправителствени организации, образователни програми и дори инициативи, финансирани от ЕС, за да прокарват „превъзходна" религиозна програма. Тези организации отричат всякакви формални връзки с „Братята мюсюлмани" и настояват, че действат изцяло в рамките на законовата правна рамка.
Как Братята се наложиха в Европа?
Според проучване, публикувано от Австрийския фонд за документиране на религиозно мотивиран екстремизъм през 2021 г., озаглавено „Европейската структура на Мюсюлмански братя", началото на дейността на организациите, свързани с Братята, в Европа датира от 60-те до 80-те години на миналия век.
Разсекретени доклади на разузнавателни агенции показват, че в рамките на няколко години в цяла Европа се появяват мощни ислямски организации, включително Съюзът на ислямските организации във Франция през 1983 г., Ислямската общност в Германия през 1982 г., Белгийската ислямска асоциация за междукултурно разбирателство през 1997 г., Британската ислямска асоциация през 1997 г. и ислямски асоциации във Финландия, Норвегия, Швеция и други места, според списък, публикуван от ОАЕ през 2014 г. Основната движеща сила зад тези процеси беше Саид Рамадан, бивш секретар и зет на Хасан ал-Банна, основател на Мюсюлмански братя.
Наблюдатели считат, че реакцията на Европа е закъсняла и че поколения мюсюлмани, родени или израснали в Европа, са се откъснати от своите общности и живеят в затворени ислямски колективи, състоящи се от училища, сдружения и дори телевизионни канали, насочени изцяло към мюсюлманите.
Щадящите тенденции в Европа са стигнали дотам, че медиите съзнателно избягват при отразяване на насилствени инциденти, извършени от млади хора, подтикнати от екстремистки проповедници, да споменават радикалния ислям, налаган от движението на мюсюлманските братя.
Матю Бойзи, сътрудник в Института за политически изследвания „Хъдсън" във Вашингтон, казва, че обширните мрежи от ислямисти, свързани с групировката „Мюсюлмански братя" , насърчават мюсюлманите да се изолират от културата на страните, в които живеят. Най-очевидните случаи са френските предградия, където ислямистите ограничават взаимодействието между мюсюлманите и останалите жители и насърчават екстремизма. Професорът от Сорбоната Бернар Рожер описва тези райони като инкубатори на омраза към демокрацията, Запада, евреите и други групи и счита, че средата, създадена от „братята салафити", е по-значима от маргинализацията или безработицата като фактор, който тласка младите хора към екстремизъм, тъй като предоставя подходяща система за набиране на джихадисти и обслужва други ислямистки цели.
Европейските служби за сигурност са бдителни по отношение на тази опасност от първото десетилетие на века. След почти две десетилетия предупреждения за сигурността, политиците започнаха да обръщат внимание, като в началото на настоящото десетилетие в Европа се появиха призиви за формиране на общ фронт срещу „политическия ислям", представляван от „Мюсюлмански братя". След голям терористичен атентат на австрийска територия през 2020 г., първият от 1985 г. насам, бившият австрийски канцлер Себастиан Курц призова европейските лидери да сформират общ фронт срещу „политическия ислям". В интервю за германския вестник „Die Welt" през ноември същата година Курц изрази надеждата си, че „всички европейски страни най-накрая ще осъзнаят опасността, която идеологията на политическия ислям представлява за нашата свобода и европейския начин на живот", като добави, че „Европейският съюз трябва да се фокусира по-силно върху проблема с политическия ислям в бъдеще".
Европейските правителства се сблъскват със сериозни правни усложнения при справянето с тези радикални ислямски групи. В коментари за американския уебсайт MediaLine Даниел Гарофало , изследовател, специализиращ в тероризма в Jamestown Foundation, обясни, че „Западът има правни и институционални традиции, които правят класификацията на тероризма по-сложна. Необходими са доказателства, справедлив процес и оценка на въздействието на класификацията върху гражданските свободи и свободата на сдружаването. Това не е лесно, особено когато се работи с широко разпространени групи, които имат частична легитимност в мюсюлманските общности в Запада. "Според Гарофало бързите правни решения са илюзорни, тъй като този тип мрежи са изключително устойчиви и класифицирането им като терористични във военния смисъл не е достатъчно, за да се разбие една мека идеологическа мрежа. По-скоро е необходима комбинация от инструменти, вариращи от финансов надзор и административен контрол до преглед на сдруженията.
Борба с идеологията на първо място
Предвид тайния характер на дейността на организацията „Мюсюлмански братя", в съчетание с европейската правна среда, наблюдателите са склонни да подкрепят борбата срещу тяхната идеология. Юсуф Айед, научен сътрудник в Европейския център за правосъдие и право, твърди, че за да се премахне влиянието на „Мюсюлмански братя", първо трябва да се борим срещу тяхната идеология. Например, „Колективът срещу ислямофобията" беше разпуснат във Франция през 2020 г., но веднага се появи отново в Брюксел под името „Колектив срещу ислямофобията в Европа". Освен това Айед казва, че обвиняването на критиците на идеологията на „Братята мюсюлмани" в расизъм или „ислямофобия" служи като прикритие за политико-религиозен проект, който потиска преди всичко самите мюсюлмани. Истината е, че именно „Братята мюсюлмани" „стереотипират" мюсюлманите и претендират, че говорят от тяхно име. Въпросът не е в забраната на исляма, а в съпротивата срещу политизирането на исляма, което представлява пряка заплаха за основите на западната демокрация. Той обяснява, че в съответствие със стратегията си за дискретно влияние, „Братята мюсюлмани" нямат официална политическа или религиозна структура, която да декларира принадлежността си към групата. Следователно, за да се премахне влиянието им, трябва да се противодейства на самата идеология на Братството и на подвеждащите обвинения в „ислямофобия".
10-етапен подготвителен процес
Стратегията на движението се основава на секретност, стремеж към публична легитимност и обвиняване на опонентите в „ислямофобия". Според доклада на френското правителство тази организация, в която членовете се присъединяват след преминаване на „10-етапен подготвителен процес", има двойна структура – една официална и съобразена с правната рамка, а другата – тайна и съсредоточена около „Сената". По отношение на двойствеността на дискурса, докладът цитира бившия президент на „Съюза на ислямските организации в Европа" (сега „Европейски мюсюлмански съвет"), Шакиб Бен Махлуф, който казва, че европейската правна среда позволява „представянето на уважаван мюсюлмански модел, който се възприема като положителен модел за разпространение на исляма, без да се обръща внимание на факта, че ние ислямизираме Запада".
Британската лейбъристка партия и ислямистите
След като Британската лейбъристка партия се възползва от гласовете на ислямистите по време на изборите през юли 2024 г., е малко вероятно правителството на министър-председателя Киър Стармър да се изправи срещу Братята. Макрон също може да бъде принуден да се съобрази с левицата, която подкрепя ислямистите във френската политика, предвид силните й изборни резултати, въпреки назначаването на консервативен министър-председател.
Според Матео Левит и Майкъл Джейкъбсън,от Вашингтонски институт за близкоизточна политика " Хамас и Мюсюлмански братя са свързани от самото основаване на Хамас, когато уставът на групата от 1988 г. я определя като палестинския клон на организацията. Впоследствие подразделенията на Братята по целия свят, включително в САЩ, създават структури за подкрепа на въоръжения палестински клон. Още през 1988 г. председателят на Палестинския комитет на Братята пътува от Близкия изток, за да се срещне с лидерите на движението в Съединените щати и създава фондация „Свещена земя" за помощ и възстановяване" като основен инструмент в САЩ за събиране на финансова и друга подкрепа за Хамас. През 2001 г. Министерството на финансите на САЩ идентифицира Фондацията като свързана с Хамас, а през 2008 г. американски съд осъди нейните лидери за предоставяне на милиони долари в подкрепа на групата. През 2011 г. Апелативният съд на САЩ за пети район потвърди това решение, позовавайки се на доказателства, че след създаването на Хамас, „Мюсюлманските братя" са наредили на своите клонове по целия свят да създадат т.нар. „палестински комитети" за подкрепа на Хамас от чужбина.
П.П. Очаквайте и анализ на влиянието на Братята на Балканите и в България
