Изкуственият интелект ще засили неравенствата
Вероятно сте чували за „часовникът на Страшния съд". Това е символ, който представя вероятността от глобална катастрофа, причинена от човека. Създаден е през 1947 г., малко след края на Втората световна война. Всъщност, този часовник е една метафора, а не предсказание, за заплахите за човечеството от неконтролирания научен и технологичен напредък. Това е статистическа метафора за хипотетична глобална катастрофа, която е представена в полунощ на часовника. Колко близо е светът до такава, представено от определен брой минути или секунди до полунощ, се оценява през януари всяка година. Основните фактори, влияещи върху часовника, са ядрената война, изменението на климата и изкуственият интелект. Впоследствие се включват и други фактори, вкл. демографията.
Първоначалната настройка на часовника през 1947 г. е била 7 минути до полунощ. Оттогава е върнат назад 8 пъти и напред 17 пъти. Най-отдалеченото време от полунощ е било 17 минути през 1991 г., а най-близкото е 89 секунди, установено през януари 2025 г.
В светлината на последните събития по света изглежда, че този часовник ще става все по-актуален. Но нека обърнем внимание не на опасността от ядрена война, която заема ключово място в него, особено в краткосрочен период, а на друг фактор – демографията. Демографията в дългосрочен план има потенциал да промени изцяло „правилата на играта", дори да доведе до изчезване на човешкия род.
Ако приемем, че започваме да броим от ок. 50 000 г. пр. н. е., времето, когато модерният Хомо сапиенс се е появил на земята, като вземем предвид, че всички данни за населението са груба оценка и като се приеме постоянен темп на растеж, прилаган за всеки период до съвремието, е изчислено вече от учените, че приблизително 106 млрд. души са родени от зората на човешкия вид. Това означава, че живото население на Земята в момента е приблизително 6% от всички хора, живели някога на тази планета въобще. Но нека погледнем в детайли.
Населението на Земята за първи път достига 1 млрд. души едва през 1804 г. Необходими са били хиляди години за достигането на такъв тип еволюция, която да позволи едновременното съжителство на 1 млрд. души по света. За сметка на това, следващите малко над 200 години изцяло променят динамиката, най-вече поради индустриалните революции, дигитализацията, глобализацията и урбанизирането на градовете.
Така например, за достигането от 1 млрд. души до 2 млрд. души население на планетата, са били необходими едва 126 години. Това се случва през 1930 г. След това са били необходими едва 30 години за достигане до 3 млрд. души (през 1960 г.), едва 14 години за достигане до 4 млрд. души (1974 г.) и едва нови 12 години след това за достигане до 5 млрд. население през 1986 г. До тук изглежда сякаш експоненциалния ръст на населението на света няма край, но всъщност 1986 г. е годината след която положителният темп на ръст спира да расте и изпада в т.нар. „плато". Доказателство за това са данните, че за достигане от 5 млрд. души до 8 млрд. души в периода 1986 – 2022 г., са били необходими точно по 12 години за всеки нов милиард население (През 1998 г. – 6 млрд. население, 2010 г. – 7 млрд. население и 2022 – 8 млрд. население).
Според прогнозите на ООН за ръста на населението, това 12-годишно „плато" в което сме изпаднали от близо половин век, ще свърши и процесът на събитията ще се обърне, като постепенно ще се увеличава времето за увеличаване на планетарното население със всеки следващ милиард. Прогнозите са, че на Земята ще са й необходими 15 години за достигане на 9 млрд. души население (през 2037 г.) и 23 години за достигане на 10 млрд. население (2060 г.). Всичко това ще се дължи на намаляващия положителен темп на прираст, който в средата на 20-ти век е бил ок. 2 – 2,5% годишно, докато в момента към 2025 г. е ок. 0,8% годишно. Говорим за три пъти намаление в темпа на прираст на глобалното население. Към края на 21-ви век, всъщност, за първи път в човешката история откакто е налична демографска статистика, човечеството ще отбележи отрицателен естествен прираст от ок. 0,1% – 0,2%, според последните прогнози на ООН. С две думи, когато станем 10 млрд. души, ще започнем постепенно да намаляваме. И това предстои до края на 21-ви век.
На фона на тези прогнози, много от икономическите теории в областта на демографията изглеждат отхвърлени. Така например, през 1798 г. Малтус публикува своето „Есе за законите на населението". Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото то се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Ами Малтус не е бил прав. Или ако е бил прав, то това е някъде до ок. 2100 г. След това бърка, защото не взема предвид техническото и икономическо развитие на човечеството. Този просперитет от своя страна, създава предпоставки за глобална поляризация на демографските тенденции и в крайна сметка до обръщане на кривата.
Дигитализацията ще доведе до спад в глобалната раждаемост и отрицателен естествен прираст на планетата след 2100 г. Истината е, че четвъртата индустриална революция е първата, която няма да доведе до експоненциален ръст на населението, а вероятно до неговият спад.
На този фон, какво ще се случи в регионален план?
Фигура 1: Световното население по регион 1950 – 2050 г. Източник: ООН, 2025 г.
⦁ Както се вижда на Фигура 1, делът на световното население живеещо на континента Европа, ще намалее драстично от 22% през 1950 г. до едва 7,3% към 2050 г.;
⦁ На другият полюс е континента Африка, където към 2050 г. ще живеят 25,5% от населението на планетата спрямо едва 9,1% век по-рано;
⦁ Към 2050 г. Над 80% от световното население ще живее на континентите Африка и Азия;
Фигура 2: Прогнози за изменение на населението по региони в първата половина на 21-ви век
Фигура 2 ясно показва, че ако погледнем само 21-ви век, то е налице положителен естествен прираст на населението във всички континенти, освен Европа, където за 50 години не се очаква почти никакво изменение и като абсолютна бройка и като темп на прираст. За сравнение, населението в Африка от 2000 г. до 2050 г. се очаква да нарасне с 212%.
На този фон, средната възраст на населението в континента Азия е 31 г., като 24% от това население е под 15 годишна възраст. Средната възраст на континента Африка е 18 г., като там цели 45% от населението към 2025 г. е под 15 годишна възраст. В Северна Америка средната възраст е 35 г., в Южна Америка – 31 г., в Австралия и Океания е 32 г.
А Европа ли?
Средната възраст в момента на континента Европа е 42 г., като едва 16% от населението е под 15 годишна възраст. Прогнозите на ООН са до края на този век, средната възраст в Европа да достигна 48 – 50 г. Така освен, че сме най-бързо намаляващия континент спрямо останалите и единствения, който още в края на 20-ти век спря да отчита положителен естествен прираст, но Европа се оказва и най-възрастния континент.
Защо казвам всичко това?
Защото за да просперира икономически една държава или регион, от демографска гледна точка, са необходими две условия или поне едно от тези две условия да е налице, както следва: 1) положителен естествен прираст от ок. 2% на населението годишно и/или 2) средна възраст на населението под 40 г. Има и изключения, но статистически вероятността за иновации и нови открития намалява, ако поне едно от тези условия не е налице. За съжаление, Европа не отговаря на нито едно от тези условия, като няма и математическа вероятност да отговори в близките 100 години.
Защо е важно една нация да е млада?
⦁ Томас Едисън изобретява през 1876 г. крушка с жичка от въглерод, която свети 40 ч. Той е бил тогава само на 32 г.
⦁ Джеймс Уат на 29 г. подобрява модела на парния двигател и дава тласък на цялата индустриална революция през 1765 г.
⦁ Еудженио Барсанти създава нещо наречено „двигател с вътрешно горене" през 1853 г., когато е бил на 32 г.
⦁ Гутенберг изобретява „Печатната преса" на 39 г.
⦁ Александър Бел изобретява телефона през 1876 г., когато е на 29 г.
⦁ Никола Тесла изобретява електрическата система с променлив ток и безжичното радио на 37 г. Няколко години по-рано, когато е на 31 г., Тесла изобретява и индукционния двигател (1887 г.).
⦁ Чарлз Гудиър открива процесът за вулканизиране на чугуна на 39 годишна възраст.
⦁ Алберт Айнщайн – създава Теория на относителността (1905 г.) когато е бил едва на 26 г.
⦁ Д. Менделеев – създава Таблицата на химичните елементи (1869 г.) на 35 г.
⦁ Нилс Бор – открива Модела на атома през 1913 г. когато е бил на 28 г.
⦁ Дж. Уотсън и Фр. Крик – откриват Структурата на ДНК (1953 г.) съответно на 25 г. и 37 г.
⦁ Блез Паскал – Принцип на хидравликата (1647 г.) – едва на 24 г.
⦁ Майкъл Фарадей прави своите открития в електромагнетизма през 1821 г. на 30 годишна възраст.
⦁ Гулиелмо Маркони – Изобретяване на радиото (1895 г.) – 21 г.
⦁ Джон Атанасов започва на 36 г. работа по първия компютър. На 39 г. вече го е изобретил;
⦁ Робърт Опенхаймер създава атомната бомба от 36 до 40 годишна възраст.
Всъщност, всички научни и технически открития, които движат светът напред към прогрес и го тласкат от едно икономически чудо към друго през последните няколко века, са извършени от хора до 40 годишна възраст. Не казвам, че това е правилно, казвам че любопитно натрупване на емпирична информация.
На този фон, континентите Африка, Азия, Южна Америка, Северна Америка и Австралия отговарят на поне едно от условията – средната възраст на населението им е под 40 г. Африка отговаря и на двете условия, тъй като отчита и над 2% годишен естествен прираст.
Всички тези числа ни карат да си зададем следния въпрос. Всички знаем на кого принадлежи настоящето, но на кого принадлежи бъдещето? Обратим ли е този процес и каква ще бъде ролята на изкуствения интелект до края на този век? За сравнение Глобалният БВП към 2025 г. е оценяват на ок. 110 трлн. долара от които ок. 38 трлн. долара са концентрирани в САЩ и ЕС-27. Простата математика показва, че по-малко от 10% от световното население в момента притежава 36% от световния Брутен вътрешен продукт, като само всичките 2700 милиардера по света комбинирано притежават ок. 14 трлн. долара, което е ок. 12% от този световен БВП.
Ако вземем предвид официалните прогнози за броя и структурата на населението на планетата Земя до края на 21-ви век, то може да се каже с висока степен на убеденост, че към 2100 г. ок. 5-6% от световното население ще притежава ок. 45% от световния БВП. Това означава все по-голяма концентрация на капитали в ръцете на все по-малко хора, регионални и глобални неравенства и засилване на противоречията и конфликтите от всякакво естество.
Не трябва да вярваме и сляпо на идеята, че изкуствения интелект, например, ще облагодетелства всички. Големият икономически растеж или поредното „икономическо чудо" се случват само в специфични условия. Не се случват там, където конкуренцията между работодателите е недостатъчна, работниците имат малко или никаква власт, а дигитализацията е непрестанна и повсеместна, без предварително планиране. Тези които най-рано могат да си позволят достъп до нови технологии, ще имат конкурентно предимство пред всички останали.
В заключение, различното ниво на икономическо развитие на отделните континенти ще доведе до промяна в демографската структура между тях в глобален план. А континентът Европа, ако разчита само на собствен човешки капитал, е със затихващи функции към края на този век, за сметка на Африка и Азия. Това от своя страна, създава риск от мигрантски и икономически кризи, включително военни конфликти.
