Вече трета поредна година броят на завръщащите се в България е по-голям от броя на заминаващите, казват двамата продуценти
Лили Иванова великодушно подмина хъшлашкото ни поведение от миналото, когато я иронизирахме, и сега, докато работим по филма за нея, ни заразява с неизчерпаемата си енергия
- Защо в България? Този въпрос е част от заглавието на кариерните събития, които правите вече 5 години, но и защо поредната голяма конференция на 14 юни ще е в София, а не по света? За какво ще убеждавате хората този път у нас?
Андрей Арнаудов: На 14 юни ние не само ще направим най-голямото събитие на Bulgaria Wants You досега, но и ще отбележим нашия пети рожден ден. Разбира се, фокусът на платформата е насочен основно към българите по света, но многократно сме правили и събития в България. Защото, за да се връщат хора, първо трябва да има смисъл другите да останат.
Реално сега ще изградим мост между усилията ни в чужбина и реалността у нас, като съберем на едно място много успешни българи извън страната с много успешни българи тук. Всички заедно ще мотивираме хората, които са там, но не само – както обикновено ще им предложим конкретни възможности за кариера в България през всички компании, които ще присъстват на форума. Очакваме „България на пет океана" да бъде най-мащабното събитие в историята на платформата – прогнозите ни са за около 3000 посетители.
Иван Христов: Идеята зад Bulgaria Wants You е да представим прекрасната България като възможна алтернатива за достоен живот за всички българи. Възможност за живеещите извън родината си наши сънародници да се замислят дали не е дошло време за прибиране. Шанс за живеещите тук да осъзнаят, че родното ни място е поне толкова добро (а в много отношения и по-добро) от всяко друго кътче по света, и да изберат да останат тук. Да предпочетат България като място за своето развитие. Затова навръх нашата петгодишнина се събираме тук. Затова каним за лектори суперуспешни българи, постигнали нивото си по света, но и такива, които са се доказали у нас. Затова с усмивка казваме, че България е на пет океана.
- Какви са възможностите за реализация в България? Кое ще накара хората да се завърнат?
Андрей: Хората СЕ връщат! Това не е просто надежда, а факт. Вече трета поредна година, включително и преди това, заради пандемията, броят на завръщащите се в България е по-голям от броя на заминаващите. Връща ги първо увеличението на заплатите и подобрените условия на труд, които компаниите в България предлагат, и второ – нестабилният и несигурен живот на Запад, защото много от завръщащите се българи са живели именно в Западна Европа, САЩ или Канада.
Данните показват, че стандартът на живот и покупателната способност в България вече достига около 65% от тези в Западна Европа. Доказано е, че когато този процент стане 70, огромно количество емигранти се прибират. Така е било в редица източноевропейски страни и същото се случва и у нас.
Иван: Възможностите за реализация у нас са хиляди. Няма да ни стигне един брой на „24 часа", за да ги изброим. За шансовете за реализация у нас е важно е да се кажат две принципни неща:
Първо, България като част от ЕС, Шенген и дай боже, скоро на еврозоната, не отстъпва на нито една друга държава по цивилизованост и възможности за личностно и професионално развитие. Второ, за реализацията на даден човек са важни неговите лични качества, характер, целеустременост, интелект, сръчност, ако щете - късмет. И чак тогава идват външните фактори и възможности.
Вижте кои лектори, успели у нас, ще присъстват на събитието ни на 14 юни. Какво в България попречи на г-жа Цветана Манева да се реализира у нас? А на Магърдич Халваджиян или на Ивайло Пенчев? Нека не търсим оправданията и причините за успеха или несгодите извън нас. Нека се вгледаме в себе си и да пробваме да станем по-добри, по-успешни. Това навсякъде е възможно! Включително, дори бих казал, особено у нас!
- Бихте ли направили сравнение с условията у нас преди 5 години, когато стартирахте платформата, и сега?
Андрей: Още преди старта на Bulgaria Wants You направихме проучване, според което
около 35% от българите в чужбина биха се върнали при добро предложение за работа
Това ни даде увереност, че това, което възнамеряваме да направим, има смисъл. Само пет години по-късно виждаме реална промяна. Заплатите както в частния, така и в държавния сектор значително се повишиха и вече няколко поредни години ръстът на доходите изпреварва инфлацията. Условията за работа, които компаниите предлагат сега, са много по-добри от тези през 2020 г., което се доказва и от факта, че все повече хора се прибират през нашата платформа и събитията, които правим.
Иван: Мога да направя следната аналогия. Ако преди 5 години си искал да си купиш имот и не си го направил, защото ти се е сторило, че е скъп - сега съжаляваш, защото този имот вече е станал, дори още по-ценен. Ако си го купиш сега, макар и на по-висока цена, след още десет години ще си щастлив, че разполагаш с ценна инвестиция. Когато и да се прибереш в България - след 5 години ще си щастлив, че преди пет години си постъпил правилно. Само си спомнете (а по-младите нека видят статистика) какви бяха данните за България през 1989 г., какви през 1995-а, 2005-а, 2015-а и сега... Развитието е очевидно и гигантско. Към него прибавете и моментния упадък на европейските държави. Резултатът е очевидното сближаване на нашия и техния стандарт. Това са факти. Усещанията и емоциите са друго нещо. Фактите сочат, че всяка година България се развива.
- Каква е равносметката ви след 5 години - колко българи се завърнаха у нас, вдъхновени от това, което им разказвате на срещите?
Андрей: Точна статистика няма как да дадем, защото хората не се завръщат само чрез срещите ни, а и чрез платформата. Компаниите не са задължени да ни отчитат колко хора са наели, но редовно получаваме обратна връзка – и от работодатели, и от самите завърнали се, че сме били ключова част от решението им да се приберат.
Истинската сила на платформата обаче е не само в това да показваме работни места, а да въздействаме, да сменим перспективата. Затова и сега правим следващата крачка.
От есента ще представим изцяло нова версия на платформата с допълнителна функционалност
Ще дадем възможност на стотици хиляди българи по света да се регистрират и да бъдат директно откривани от водещи работодатели у нас.
Иван: Процесът на „пробуждане" и масово завръщане на българи в България ясно се усеща от десетина години насам. Създавайки предаването „Фермата" и излъчвайки неговия първи сезон, получихме стотици писма от хора, живеещи в чужбина, че имат подобна идея, но с излъчването на това предаване се замислят дори по-сериозно. Тогава с Андрей и Ники Николов много бързо усетихме (това работи продуцентът, усеща нуждите на хората) тази вълна и във всеки следващ сезон развивахме и такава сюжетна линия. „Фермата" беше обичано предаване в България, но за сънародниците ни навън стана нещо повече, превърна се в задължително необходима „доза българщина" . За последните 5 години чрез Bulgaria Wants You ние опитваме да катализираме този процес дори по-силно. Фактите отново показват оптимизъм. Заминаващите българи значително намаляват, а прибиращите се нарастват експоненциално. Е, не смятаме, че се дължи на нас. Вярваме обаче, че имаме доловим принос.
- Какво научихте за българите у нас и в чужбина за тези 5 години?
Иван: Много хубав въпрос. Много неща научихме, но ще изтъкна двете, които ми направиха най-силно впечатление.
Ние
не сме по-различни като качества от средния европеец
Нито по-лоши, нито по-добри. Ние сме достойна част от европейското семейство. В много отношения топлата ни по-югоизточна кръв ни прави дори по-истински и чисти хора.
Доста от българите в чужбина живеят в тотална заблуда за обективното състояние на България, съотнесено към останалия свят. Живеят с убеждението, че нещата са по-черни, отколкото реално са. Слава богу, тази заблуда лека полека се разсейва.
Андрей: Странното е, че най-често
обидите към България и усещането за реваншизъм идват от хора, които не са успели да се реализират в чужбина
Именно те често пренасят разочарованието си върху родината, защото се чувстват обидени и пренебрегнати от нея. И обратно – българите, които са се реализирали добре зад граница, обикновено не говорят лошо за България. Дори напротив, мъчи ги носталгията. Срещали сме много успешни и уважавани хора със страхотна кариера, но в очите им винаги има едно „връщане назад" към корените и дома. Истината е, че всички хора, не само българите, мечтаят да са щастливи. И нашите наблюдения сочат, че по-щастливи са онези българи, които са успели да се реализират именно тук, в България. Защото каквото и да постигнеш навън, празнината от това да си далеч от дома и близките си остава.
- Вашите деца ще останат ли в България? Как ги убеждавате къде е добре да учат и да работят? На Андрей са още малки, но при Иван тези неща вероятно усилено се обсъждат, доведеният му син е абитуриент тази година, нали?
Иван: Моето чувство е, че
три от децата ми ще останат в България, а едно ще предпочете чужбина
С Ирина не ги убеждаваме в нищо по отношение на избора им дали ще се развиват тук или някъде другаде. Да, тази година Спас е абитуриент. Миналата година Ава беше. След две години (живот и здраве) ще бъде Джинджи. По-нататък Сами... В серия от балове сме. Животът неусетно минава. Дай боже да са здрави. Нека учат и работят, където искат. Ние и с Bulgaria Wants You винаги казваме това: Живеем в относително свободен свят. Нека всеки направи своя избор. Никого в нищо не задължаваме, то не е и възможно. Просто искаме да покажем България по обективен (не новинарски) начин. Искаме България да бъде част от опциите за българите.
Андрей: Най-важното ни послание е, че всеки има право да бъде щастлив и може да бъде щастлив там, където намери реализация. Никога не казваме: „Останете и живейте в България на всяка цена!" Това, което се опитваме да внушим, е, че даваме възможност за избор на тези, които не са щастливи далеч от родината, да се върнат.
Личното ми мнение е, че няма нищо лошо младите хора да учат в чужбина, да пътуват. Аз самият се чувствам гражданин на света, въпреки че винаги съм казвал за себе си, че съм дълбоко свързан с България. Смятам, че не губим, а печелим от това младите хора да се обогатяват, като учат навън. Важно е обаче България да им дава възможност после да се реализират кариерно тук и да приложат това, което са научили. Аз няма да имам никакъв проблем, ако децата ми заминат някой ден, за да учат. Няма да съм щастлив, ако останат там, но няма и да им се сърдя.
- Предвиждате ли да превърнете движението Bulgaria Wants You в политическа платформа?
Андрей: Това е въпрос, който получаваме често и отговорът остава непроменен. Не предвиждаме нито Bulgaria Wants You, нито идейният й носител ДНК – Движението за национална кауза, да се превръщат в политическа платформа. Въпреки това вярваме, че можем да оказваме натиск върху институциите да мислят и действат по-сериозно по теми като демография, раждаемост и задържане на българите в страната. Радваме се, че все повече институции ни обръщат внимание и ни разпознават като важна част от тези ключови въпроси.
Иван: Животът обаче е много интересно пътешествие, никога нищо не се знае 100%. Ако решим да направим това, мога да обещая, че ще бъдем подготвени. Когато решихме да влезем в киното, се подготвяхме 8 години. Влязохме... и създадохме най-гледания филм в България след 1989 г. Не най-гледания български филм, а най-гледаният в България, разликата е важна. Ако направим партия, ще е същото. Но да, засега нямаме такива планове.
- Въпреки обществената ангажираност, която показвате от няколко години насам - и за връщане на българите, и за раждането на повече българчета, продължавате да сте много успешни като продуценти. Как ви хрумна да снимате филм за Лили Иванова?
Иван: Благодаря за добрите оценки. Признавам си, че ние с Андрей само сме си говорили за потенциалната възможност „Междинна станция" да продуцира такъв филм, но никога не сме вярвали, че реално това е възможно. Правили сме доста грешки в миналото си – една от тях е, че в доста предавания иронизирахме Лили Иванова, защото имаше някаква такава обща вълна и ние, като пълни глупаци, просто станахме част от хора... Изведнъж чудото се случи. От фондация "Лили Иванова" се свързаха с нас и сами предложиха да обединим усилия и да реализираме филм за кралицата на българската попмузика. В момента разработваме сценарий.
Андрей: Нашата голяма концепция през филмите е да увековечаваме велики личности от българското минало и настояще, както и важни исторически събития. Когато получихме поканата от фондация „Лили Иванова", бяхме изключително щастливи от тази възможност и на секундата се съгласихме. С огромен ентусиазъм се захващаме с реализацията на филма и страшно много вярваме в неговия успех.
- Как й предложихте и тя как прие?
Иван: Първо с нас се свърза г-жа Валерия Велева. Останахме шокирани от нейното предложение. После проведохме конферентен телефонен разговор с цялото ръководно тяло на фондация „Лили Иванова", в който се включи и самата прима. Реално предложението към Лили беше общо, на фондацията и наше. Тя са засмя и просто... прие.
- С какво ви изненада Лили Иванова?
Андрей: Не бих казал, че ме е изненадала, по-скоро потвърди онова, което очаквах от една велика и много успяла личност. Тя гледа трезво на света, здраво стъпила е на земята и много ясно съзнава своята огромна стойност за българската култура, но го прави по прагматичен и разумен начин. Има изключително чувство за хумор, много е приветлива и отворена към нас, а ние сме щастливи, че имаме възможност да общуваме с нея.
Иван: Мен ме изненада с това, че в името на професионализма успя великодушно да подмине нашето хъшлашко поведение от миналото спрямо нея. Откакто започнахме да работим сериозно заедно, ставам свидетел на нейния безкомпромисен професионализъм. Тя е основният двигател и идеолог на всичко, в което се включва, и заразява всички около себе си с неизчерпаемата си енергия (нас включително).
На първата ни среща на живо щях да припадна! Ако питате Андрей – направо съм си припаднал. Виждал съм се, ръкувал съм се и съм говорил с всички важни хора в страната, но
не съм очаквал, че е възможно да се притесня до такава степен, че да започна да заеквам
А това се случи при първата ни среща с Лили. Тогава тя ми каза: „Не се страхувайте чак толкова. Днес вече изядох един човек! Сега не съм гладна, така че сте в пълна безопасност."
- Още на премиерата на филма за Гунди обявихте, че ще снимате филм за Емил Димитров? Лентата за Лили Иванова отмени ли тази ваша идея? Какво се случва с онзи филм?
Андрей: В никакъв случай. Щом сме обявили филм за Емил Димитров, значи ще го направим. Създаването на филми, така както ние го разбираме, е сложен процес с много неизвестни – и не само творчески. „Гунди: Легенда за любовта" ни отне 8 години. Това са мащабни, скъпи продукции, изпълнени професионално и подкрепени с големи маркетингови кампании. Много е вероятно филмът за Лили Иванова да изпревари този за Емил Димитров като време, но и двата проекта ще бъдат реализирани.
Иван: Сценарият за „Емил" е готов и е наистина много добър. Работихме по него съвместно със сина на Емил Димитров, който е страхотен човек и дори се сприятелихме.
В момента се борим за финансиране от Националния филмов център (НФЦ). Механиката по създаването на един филм е изключително сложна – трудно може да се обясни дори в няколко интервюта. Това е дълъг и често непредвидим процес, но накратко – подготвяме се сериозно.
- Филмът за Гунди беше огромен успех, но новите ви идеи вече чертаят тенденция - биографични филми за успешни българи, досущ като патоса на кампаниите ви за връщането на българите от чужбина у нас. Имате ли идеи за други филми и наистина ли работите в тази посока?
Андрей: Да, това е нашата концепция. Всъщност посланието, което носим чрез филмите си, и това на Bulgaria Wants You не се различават – и чрез двете се стремим да внушим, че има причина да сме горди, че сме българи, и че да живееш тук, не е проклятие, а награда. Имаме планове да продължим да се развиваме именно в тази посока – както с истории за изключителни личности, така и със знакови събития от българската история.
Иван: Киното трябва да бъде инструмент, който докосва душите и сърцата на хората. А в момента, поне у нас, то по-често „докосва" банковите сметки на т.нар. „творци". Държавата отпуска милиони за филми, които никой не гледа – претенциозни, недостъпни, без зрителски отзвук. Да, имаме много идеи за сценарии, но паралелно работим и в посока промяна на правилата за държавно финансиране на киното. В този сектор също има нужда от прозрачност и контрол, защото, да, и там се краде.
- Как финансирате филмите си и какво се случва със субсидиите от НФЦ? Бяхте обявили, че ще съдите филмовия център, след като не получихте пари, а и разкрихте в своя подкаст как неясно се разпределят парите там. Докъде стигнахте?
Андрей: Филмът за Гунди беше финансиран изцяло с подкрепата на спонсори и с наши лични средства. Единственото изключение е т.нар. tax rebate – механизъм за възстановяване на част от направените разходи, който се полага на всички продуценти, използвали частно финансиране. От НФЦ не получихме подкрепа, финансиране ни беше отказано два пъти, включително и за проекта за Емил Димитров.
За нас проблемът е двоен – първо, начинът, по който се разпределят държавните средства, и второ, фактът, че
голяма част от финансираните филми стигат до много малък брой зрители
Вярваме, че трябва да се търси открит и прозрачен модел на финансиране, който да подкрепя филми с реален обществен отзвук и публика.
По отношение на НФЦ наистина блокирахме една от сесиите, защото смятаме, че е налице сериозен конфликт на интереси. Двама от членовете на комисията бяха пряко свързани с човека, спечелил две от най-големите субсидии. Според нас е крайно време да се променят основни правила в системата на финансиране. А дотогава – ако не получаваме подкрепа от държавата, ще продължим да разчитаме на частно финансиране, както направихме с „Гунди".
Иван: Понеже „творците" харчат основно държавни пари, правейки филми, няма да се изненадам, ако се окаже, че ние сме единствените български продуценти, усвоили такава държавна помощ за връщане на личните средства. Толкова е лоша системата на финансиране на НФЦ, че направо нямам думи. Делото е в съда. Чакаме.
- Какво се случва с телевизията - все по-малко ангажименти имате там? Вярно ли е, че ви били "уволнили" след ниския рейтинг на последното предаване, което продуцирахте - "Домът на мечтите" с Николета Лозанова и Ники Михайлов, и дори имало съкратени епизоди? Така пишат жълти издания.
Андрей: Ще започна отзад напред – това са пълни фантасмагории. „Домът на мечтите" беше планиран и заснет в 11 епизода по един час и точно толкова бяха излъчени. Нямаше „съкратени серии" или каквито и да било извънредни решения. Това беше ограничен по обем проект и просто приключи.
Телевизията продължава да е част от нашите планове – може би не основен фокус, но определено не е изключена. Планираме нови телевизионни проекти в недалечно бъдеще, но за нас телевизията не е на всяка цена. Ако беше, още тази есен щяхте да ни гледате в ефир.
Иван: „Уволнили" е термин, който ние въведохме, след като приключихме взаимоотношенията си с bTV. Бих искал да поздравя за смелостта всички участници в експерименталния проект с Николета Лозанова. Очаквахме хейт, той дойде и отмина. Човек може да си избере какъв живот да води: активен - създаващ, или пасивен - консумиращ създаденото. Много се радвам, че нашият избор ние сме си го направили.
За да завърша, връщайки се на основната ни тема, бих искал още веднъж да поканя активните, търсещи, и намиращи хора на 14 юни в "Интер Експо Център". България има какво да ви предложи. Елате и се уверете!
