Собствениците на кемпери и каравани бяха изненадани - при комшиите вече има забрана да спреш, където поискаш. У нас шесто лято този регламент не влиза в сила
Собствениците на кемпери, каравани, палатки и прочее пособия за туризъм сред природата в Гърция бяха неприятно изненадани наскоро. Гърците, както и хората от околните държави, свикнали да почиват на открито в южната ни съседка, масово са проспали промяна в местен закон, приета през зимата. Според нея не само паркирането, но дори спирането на такива превозни средства извън официалните къмпинги се наказва с глоба от 300 евро.
Научили са за ограниченията чак през април, когато полицията в Пелопонес глоби трима души само затова, че
са спрели караваните си на обществен паркинг
За тяхно успокоение, а и за спокойствието на българските любители на outdoor туризма, у нас няма такива драстични забрани и няма изгледи скоро някой да наложи. За първи път можем да дръпнем от гръцкия туристопоток - само някой да разгласи, че ако искаш да къмпингуваш диво, можеш да заповядаш в България.
Де юре у нас също има глоби за разполагане на кемпер, където ти падне, дори звучат по-страшно - стигат до 3 хиляди лева. Но де факто няма как да се наложат, защото в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, където са въведени, пише, че това става със специална наредба.
Тя обаче още не съществува
Това лято ще бъде шестото поред, в което няма сила, която да забрани да спреш някъде - стига теренът да не е частен, да разпънеш палатка, да запалиш огън, да сготвиш и след това да оставиш отпадъците.
Промяната в закона бе приета през 2019 г., но докато мине 9-месечният срок да се издаде съвместна наредба на регионалното, земеделското и туристическо министерство, кабинетът “Борисов 3” падна и на власт почнаха да се изреждат служебни кабинети.
При кабинета “Петков” се появи нов проект на такава наредба, а ДБ дори организира дискусия в парламента по темата, но
времето пак не стигна за приемането ѝ
При кабинета “Главчев” се появи още по-нов проект на наредба, която щеше да сложи край на дивото къмпингуване, и започна обществено обсъждане. После проектът тихомълком бе оттеглен с мотива, че текстовете ще се прецизират, защото имало много забележки.
Проблемът и у нас, и в Гърция е един и същ – outdoor преживяванията са процъфтяващ вид туризъм, който съвсем не е масов и евтин. Но разполагането на кемпери и каравани на всеки общински терен или още повече –
върху дюни и други защитени територии,
без никакви правила, съвсем не е окей.
От години кметовете на черноморските общини се оплакват от подобни набези, защото къмпингуващите извън определените за това места оставят след себе си тонове боклуци. Те товарят общините финансово, без някой да ги компенсира.
А къмпингуващите така не допринасят с нищо за местната икономика, те не консумират местния туристически продукт, купуват храна от търговските вериги или носят със себе си.
Освен това не плащат и никакъв наем,
защото в повечето случаи това не са урегулирани терени.
Истината е, че по нашето море няма и много официални къмпинги с течаща вода и други удобства. Но докато всеки може да спре и паркира, където си иска караваната, няма и как да има инвеститорски интерес да се изграждат такива.
Не може да се отрече, че някои кметове по морето
решиха да действат,
вместо да четат на всеки девет месеца публикации със заглавие “Край на дивото къмпингуване”.
Засега има поне три публично известни случая, в които морски общини са се опитвали да въведат правов ред в къмпингуването, но различни екологични организации
надделяха чрез съда
Например община Бяла преди време наложи забрани за къмпингуване извън туристическите обекти на нейната територия. Глобите за нарушаване на забраната бяха между 100 и 500 лв.
Варненският административен съд обаче я отмени след жалба на гражданската група “Да спасим Карадере”, като нито мотивите на съда, нито искът бяха по съществото на спора. Единият мотив беше, че
се нарушава конституцията,
защото управлението на изключителната държавна собственост, каквато е плажът, е в компетенциите на областния управител, а не на общинския съвет.
Съдиите посочиха още, че мотивите на общинския съвет за забраната не отговарят на изискванията - не били изложени причините, налагащи приемането на наредбата, не са разкрити целите, нямало разчет за очакваните резултати, липсвал анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
През 2008 г. община Несебър издаде аналогична забрана. Тогава Бургаският административен съд я отхвърли, след което общината обжалва пред ВАС,
но изгуби делото
И община Шабла подходи по подобен начин срещу дивото къмпингуване, като реши да обособи места и правила за временно бивакуване. Бяха определени общо 195 дка за палатки и каравани на север от Дуранкулак, край къмпинг “Крапец”, бункера на Езерец, Тюленово, местността Ашалък и другаде. Бе въведена и такса от 2 лв. за 10 кв. м на денонощие. Тези разпоредби обаче също бяха отменени от съда, пак по формални причини.
Така че дори да се случи някакво чудо и към закона след 6-годишно чакане най-после се създаде наредба, нищо чудно природозащитниците да я атакуват в съда. При това успешно.
