„Всяка американска администрация, която си спомням, е идвала с някаква идея, че ще презаредят – всички използват тази дума – отношенията с Русия. Че имат възможност да обърнат страницата и да започнат отначало. И винаги са грешали." – подчертава Сам Грийн, директор на програмата „Демократична устойчивост" в Центъра за анализ на европейските политики (CEPA)."
Всяка американска администрация, която влиза в Белия дом оставя впечатлението, че започва да гради отношенията си с Русия от нулата. Започва с безпричинна добронамереност и великодушни подаръци, за които Кремъл дори не смята за необходимо да благодари. Всъщност, тази странна политика, която започва най-малкото от Бил Клинтън след края на Студената война (всъщност, доста по-рано) и завършва - засега - с втория пореден флирт на Доналд Тръмп с Путин, не е продукт на незнание - неинформираност, а на устойчив навик - инструмент за правене на външна политика "на парче" и с краткосрочна перспектива, докато бъдат решавани други, остри проблеми на американското международно присъствие. Повече от три десетилетия политиката спрямо Русия е тази "празна консервна кутия", която може да бъде подритвана надолу по улицата - "за да се заемем с нея в по-добри времена". ("To kick the can down the road...") Буш-младши видя душата в очите на Путин и тръгна да води война с тероризма. Обама предложи на Москва великодушно "презареждане" (re-set) - без условия и ангажименти. Тръмп гледаше Путин в Хелзинки с поглед на тийнейджър, изправен пред първата си любов.
Във всичко това може да има и наивност, може да има и незнание, може да има и принципна добронамереност, която в ежедневния живот не бива да отказваме на нито един нов познат. Но преди всичко има позиция на краткосрочност - на ситуативност, на отсъствие на дългосрочна визия за отношения с може би най-трудния партньор на Вашингтон в международните дела - Кремъл. Този подход не се изчерпва с отношението към Русия. Той е в заначителна степен характерен за цялостната външна политика на Америка. В началото на 80-те години администрацията на Рейгън започна въоръжаване на режима на Саддам, който воюваше с Иран на аятоласите. Целта бе обезкръвяване на ислямисткия режим в Техеран, чиято революция заплашваше дълбоко да дестабилизира Близкия изток. Паралелно с това Вашингтон оказа активна подкрепа на разрастващото се ислямистко движение на муджахедините, сражаващи се със съветските войски в Афганистан. В единия случай - срещу ислямския радикализъм. В другия - в полза на ислямистките милиции, обезкръвяващи съветските агресори в Кабул. И в двата случая - реализация на американска краткосрочна-средносрочна политическа стратегия от типа "клин клин избива, но вторият остава..." Вторият клин след напомпването мускулите на Саддам се оказа превръщането на Ирак в мощна регионална сила и нахлуването през 1990-та в Кувейт. На Саддам трябваше да се "подрежат крилцата" - и затова бе проведена първата война в Залива... След прогонването на съветската армия от Афганистан, вторият клин се оказа разрастналото се ислямистко движение на муджахидините, прерастнало в терористичните мрежи на Ал Кайда и Ислямска държава. Този втори клин предизвика "войната с тероризма" след 11 септември 2001 г.
През 30-те години Америка индустриализира сталинистка Русия, а през 40-те й предостави неограничен ленд-лийз за войната с нацистка Германия. През следващите 40 години Америка изхарчи четири трилиона долара за Студената война. Клин, втори, трети... През последните 40 години Америка инвестира в Китай гигантски ресурси за неговата стопанска модернизация и развитие - финансови, технологични, организационни. Днес Доналд Тръмп кове втори клин в защита от превърналата се във втора свръхсила "поднебесна империя" ... като ударно и безусловно засипва Путин с благата на американската добронамереност, услужливост и великодушие. Е, да ... за сметка на Украйна. За сметка на източна Европа, над която е надвиснал кремълския експанзионизъм. За сметка на цяла Европа, която е много виновна за това, че Америка при Тръмп иска да се оттегли от системата на контрол върху европейската сигурност, която сама създаде и поддържаше през последните 80 години. Всеки втори клин се забива с поредна краткосрочна перспектива, без оценка на това, колко ще струва забиването на трети клин - за отстраняване на щетите, предизвикани от втория... Колко ще струва на самата Америка - да не говорим за другите - "колатералните щети". Днес колатерална щета е Украйна... Утре - кой знае, Балканите или Балтика.
В определен смисъл, подобно поведение на една велика сила не е нещо ново под слънцето. Империите не осведомяват по-малките народи около себе си кога и как смятат да се отнесат с тях при различни обстоятелства. Проблемът с политиките на Pax Americana обаче е свързан точно с тази краткосрочност и непредвидимост в логиката на имперско поведение. Империите обикновено имат дългосрочна последователност и устойчивост на своите стратегии, независимо дали проектират експанзия или временно въздържание. Американската непредвидимост произтича от обстоятелството, че Америка не е империя в класическия смисъл на думата. Америка комбинира в един дълбоко противоречив и конфликтен модел своята политическа идентичност на република с неизбежните приоритети на глобална империя, в каквато тя се превърна през втората половина на 20 век. От една страна Америка проектира огромна власт в защита на своите глобални интереси, а от друга - във Вашингтон продължава демократичната политическа игра на полиархията (множествеността на центровете на власт), наследена от конституционното устройство на Републиката. Сменят се партиите, сменят се стратегиите, сменят се приоритетите. Дотам, че Доналд Тръмп намира за напълно легитимно да заяви - "Тази война е на Обама... Тази инфлация е на Байдън..." Къде е приемствеността на държавата и нейните отговорности...?
В Кремъл - и не само там - добре познават тази краткосрочност на американската политика, нейната подвластност на ситуационни съблазни. Затова за режима в Кремъл, притиснат в ъгъла от резултатите на своята авантюра - агресия в Украйна, настроенията за помиряване и сдружаване между "големите лидери", идващи от Вашингтон са просто джакпот. Вярно е, този джакпот ще звъни и ще пуска кеш само докато стане пределно ясно, че за пореден път Москва си е изтъкала платното и злорадо е подритнала кросното на тръмпистки Вашингтон. Тогава през океана ще прелетят бурите на височайшия гняв, но ще бъде късно. Поражения ще претърпят не само тези, които от векове са принудени да понасят имперската наглост на Кремъл. Поражения ще претърпят и дългосрочните стратегически позиции на Вашингтон. Защото за Кремъл Доналд Тръмп е нещо много повече от усмихнат дядо Коледа. Той е на път да реализира най-съкровените мечти на имперския връх в Москва след 1945 г. - мечтите Америка да си отиде зад океана, а Русия да бъде оставена да се разпорежда в Европа. Е, вече не в цяла Европа - Русия не е това, което беше. Може би и Европа ще се събуди, ще види, че вече няма нужда от американската протекция... Ще види, че вече няма общо бъдеще с Америка... Единственото нещо, което аз някак си не успявам да видя в цялата картина, е къде във всичко това е дъгосрочният интерес на самата Америка? Или Америка се е самоосъдила да няма дългосрочен интерес. И да рита празната консерва надолу по улицата - стъпка по стъпка, клин след клин...?
(От фейсбук)
