Уважаема госпожо Гочева. Уважаеми господин генерален директор на Българската телевизионна агенция. Уважаеми господин генерален директор на Българското национално радио. Уважаема госпожо генерален директор на Българската национална телевизия. Уважаема госпожо началник на кабинета на президента на Република България. Скъпи колеги. За мен е голяма част чест и огромно вълнение да видите препълнена тази най-висока зала в България с толкова много колеги на толкова чакан празник. Да видя хората, които посветиха себе си на словото. Хората, които избраха за своя професия това да ни разказват света с думи и с образи.
И всеки ден да острят перото като коректив на власти и всеки ден да ни дават и показват новините, и хора, които умеят не само да бъдат регистратори на събития, но и хора, които могат нещо много рядко - да говорят с бъдещето. Уважаеми дами и господа, днес в тази зала се опитахме максимално да разчупим нашия протокол. Обикновено на процедурата, която се връчва почетния знак на президента присъстват много малко хора. Днес обаче тази зала е пълна, защото искаме да покажем уважението си към всички вас. Към всички, които със своя почерк сложиха облика си върху "24 часа" - върху многобройните издания цели 35 години и продължават да го правят с всички издания и всички платформи и форми. Вестник "24 часа" и вестниците в тази група тръгнаха в началото след промените. Запечатаха върху своите страници едни от най-големите ни вълнения, мечти, очаквания, надежди.
И днес се питаме дали това е един много добре смазан часовников механизъм, който безпощадно отразява годините, дните, часовете, миналото и бъдещето, или е нещо друго? Нещо, което можем да видим в една от безсмъртните творби и картини на Салвадор Дали. Спомняте ли си, уважаеми колеги, онези разтопени часовници? Един от най-хубавите символи на субективната природа на времето - пак в миналото и пак за бъдещето. Чрез писаното слово ние можем да прочетем за себе си във времето. А то времето пише част и от нашата биография. Минаха много години, но вие, уважаеми колеги, устояхте на всички предизвикателства и на всички турбуленции на времето. И продължавате да се развивате - с професионализъм, с кураж, със смелост, с много упорство. Нека тогава да си спомним за наистина упорството на паметта която е нарисувал Дали.
Защото зная, че днес не ви е леко. Във време на толкова много вражда, толкова много разделение и противопоставяне в скарания свят, в който живеем, на една все по-претендираща, и взискателна аудитория, на конкуренцията на изкуствения интелект - вие се справяте блестящо. Защото тази аудитория наистина е много сложна и много взискателна, и много искаща. Но тази аудитория чрез вас търси и успокоение.
Поздравявам ви за това, че сте изключително гъвкава медия. Вие бяхте едни от първите и най-успешни от хартията да преминете дигитално. И да изградите този мост между хората, които бяха свикнали всяка сутрин да прелистват хартията. Впрочем, аз и досега обичам това да правя и сигурно не съм единствената. Да изградите този мост между хартиеният "24 часа" и другите издания и мобилното приложение.
А затова, че осъзнавате своята обществена роля и че даже се наслаждавате на успеха, който постигате в това отношение, говорят многобройните инициативи, които имате, мисиите, които преследвате и с които успявате - и сред лекарското съсловие, научните съсловия, университетските среди, местната власт, и неправителствените организации, и малките, и средните предприемачи, и тези, които сега прохождат. И тук оставам на открито, защото тези инициатив са много повече.
Сигурна съм, уважаеми колеги, че имате толкова много енергии, че 24 часа не ви стигат. Имате толкова много, че да пишете всичко, което искате, от което вие сте любопитни, което искате да предадете на нас, не по-малко любопитните ваши читатели, 24 часа наистина не стигат. В днешния ден искам да ви пожелая преди всичко да бъдете здрави.
И ако един ден някой реши да напише нашата почти нова история след промените, нека да отправим това предизвикателство към него - да я напише, взимайки вашите страници, по вашите страници. Сигурна съм, че тази история ще бъде много по-любопитна и правдива, но всеки случай много емоционална.
А на вас и на нас си пожелаваме да напишете и един друг летопис - на модерна и развита България, с една чудесна хроника, в която всеки да се чувства доволен, че живее в тази страна. И както винаги да привличате едно по-добро бъдеще. Бъдете здрави и на добър час.
