Храните и горивата изобщо не помпат инфлацията - без тях индексът е по-висок, казва собственикът на социологическа агенция ЕСТАТ
- Г-н Желев, представихте своето национално представително проучване на бизнес средата в България (BBCI, Bulgarian Business Climate Index) с акцент върху търговския сектор. С какво се промени за една година тази сфера?
- През 2024 г. търговският сектор беше оставен на мира да работи. Инфлацията се успокояваше, покупателната способност нарастваше. Когато една пазарна икономика или дори само отделен отрасъл бъде оставен да се развива спокойно, резултатите идват.
Най-сериозната промяна беше, че покупателните възможности на хората се повишиха през 2024 г., а търговията е в пряка зависимост от доходите. Хората получиха импулс да придобиват нови блага, така че ръстът на индекса за тази една година е съвсем обоснован и логичен.
Да погледнем и макроикономическите данни: ръстът на БВП е приличен на фона на доста европейски държави и се движи около 2,2-2,3%. Безработицата остава изключително ниска.
Лично на мен ми прави впечатление, че хармонизираният индекс на потребителските цени, когато махнеш от него храните и горивата, е по-висок и достига 2,9%, при 2,4% с всички стоки и услуги. С други думи, храните съвсем не помпат инфлацията.
Търговията се оказва на второ място сред отраслите с най-голям растеж и с най-голям принос в националния БВП. На първо място са транспортът, логистиката и IT, на второ е търговията, а на трето – добивната промишленост.
На другия полюс са селското стопанство и операциите с недвижими имоти, които са с отрицателна стойност на индекса.
- При имотния бум, който наблюдаваме и който все още продължава?
- Броят на сделките значително намаля към края на 2024 г., макар че това все още не се отразява на цените и те не падат. Това обаче не са резултатите на строителството, индексът му е с една средна стойност от над 11 пункта. Но в посредничеството с продажбите на имоти не е така. Домакинствата все още са активни на имотния пазар, но не както преди, а и офисният пазар е слаб. Очевидно идва краят на имотния бум.
- Казвате, че жизненият стандарт влияе пряко върху търговията. Да не би заради това мениджърите в търговските фирми да се страхуват най-много от обедняването на населението наред с обичайните си страхове от конкуренцията?
- Това в никакъв случай не е паника, а е резултат от трезва и реална преценка на предприемачите в търговията и особено в големите търговски вериги. Това са изключително добре осведомени за тенденциите хора, не са едновремешните наши доморасли бизнесмени. Те знаят много добре, че едно обедняване на населението или поне въздържането от покупки ще доведе до влошаване на техните финансови резултати, а оттам надолу по веригите ще се отрази и на много други дейности.
А наред с това изострената конкуренция в търговията на дребно допълнително би могла да потисне финансовите резултати на компаниите.
Големият проблем у нас не е просто в това, че имаме бедни потребители, а и че те намаляват и по чисто демографски причини.
Ние непрекъснато губим хора, а това изправя пред риск не един или два бизнеса, търговския - също.
- Засилват ли се опасенията от липса на персонал? Във вашето изследване прочетох, че в ритейла са готови да инвестират във високотехнологични иновации, които да заместят най-нежеланите работни места.
- Липсата на кадри е много определящо нещо за състоянието на бизнеса в момента.
Преди време участвах в един проект за вноса на работна ръка от трети страни и проведох редица интервюта с мениджъри по човешки ресурси по въпроса, включително и в големи търговски вериги.
Може да звучи банално, но липсата е повсеместна. Малките компании обаче имат малки проблеми с кадрите, а големите – големи. Защото едно е да търсиш един човек, а съвсем друго – над 200 души.
Смятам, че България като дестинация на пазара на труда има все още потенциал за икономическа активност сред определени групи. Като например ромското население, младите, които тепърва навлизат в трудоспособна възраст, а също и сред групата 50+. Защото много фирми са предубедени спрямо по-възрастното поколение, а пък то е и многобройно, защото това са хората, родени по време на бейби бума след Втората световна война.
С една подходяща политика за привличане на тези хора към пазара на труда – и държавна, и корпоративна, би могло да се изстиска още доста от нашия трудов пазар.
Чак след това идва вносът на работници. Засега у нас това е развито предимно в туризма, но ритейлът също прави вече много стъпки в това отношение. Разбира се, трябва да се внасят хора от държави, в които има добра работна култура и нейните граждани могат да се интегрират.
- Нима ще видим хора от Казахстан или Непал да работят в супермаркетите?
- Не съвсем. Но аз и вие няма как да влезем в една складова база на голяма търговска верига, за да видим кой точно работи в тях.
Тъй че големите вериги няма да оставят празно и няма да стигнат до затваряне на магазини в събота и неделя или примерно да съкратят работното време, защото няма кой да работи. Това е пазар - той ще се саморегулира и ще намери изход от ситуацията.
- Точно работата до късно и в събота, и в неделя е едно от големите конкурентни предимства на големите супермаркети.
- Имайте предвид, че за малките населени места големите търговски вериги са особено добър и предпочитан работодател. Билбордовете, които описват заплатите на една или друга позиция в тези вериги, ги има вече навсякъде из България. Пък и веригите са известни с многобройните социални придобивки, които дават на служителите си.
- А защо така се увеличава средната стойност на кражбите от магазините – от 19 хиляди през 2023 г. на 32 хиляди лв. годишно средно на магазин?
- Може би на този въпрос по-точно ще може да отговори някой мениджър по сигурността в търговска верига. Но моето допускане е, че ако средният брой на кражбите остава същият, а расте стойността, значи се крадат все по-скъпи неща.
- А как ще коментирате идеите за мерки, които ще вземе правителството, за да се отговори на онези, които обявиха бойкот заради цените?
- Потребителят винаги е прав да претендира за по-качествен продукт на възможно най-ниската цена. Двете неща е трудно да се съчетаят, защото по-качественото винаги ще струва по-скъпо.
Защитата на малките производители, разбира се, е задължително нещо, защото това е гръбнакът на всяка икономика.
Колкото до сравненията, които прави всеки пътуващ в Западна Европа на един или друг продукт, който се продава по-евтино там, трябва да кажа, че мениджърите на търговските вериги са интелигентни и аналитични хора, които се съобразяват с всички данни. И са напълно в състояние да балансират между различните групи. Знаят много добре, че ако отидат на свръхпечалба, ще убият пазара, а след това ще убият и самите себе си, защото на този пазар има голяма конкуренция.
И когато държавата взема някакви мерки, това е като да прави един бюджет. Което прилича на правенето на дантела – ако скъсиш от едната страна, ще се скъса от другата. Това е голямо изкуство.
Мисля, че държавата не бива да се държи като слон в стъкларски магазин. Защото, ако направи много резки интервенции, ще облагодетелства едни за сметка на други. Това е азбучна истина.
Колкото до сравненията с цените – ако гледаме Италия, Испания, Германия, това са държави с по над 50 млн. потребители. Няма как малък пазар с 5 милиона потребители, при това с ниски доходи, да се сравнява с 50 милиона богати.
В България се продават пряко сили 35 хиляди нови коли годишно, включително автомобилите за полицията, линейките и такситата. Няма как да сравняваш този пазар с германския, където на всичкото отгоре сами си произвеждат колите.
CV
Роден е през 1970 г. София в семейството на журналисти
Работил е във вестниците “Континент”, “Пари”, “Банкеръ” и агенция “Бизнес Дата”
През 1996 г. завършва социология в СУ
В периода 1999-2002 г. е зам.-директор на НЦИОМ при Народното събрание
През 2002 г. основава изследователската и консултантска компания ЕСТАТ, специализирана в проучванията на публичния сектор, политическите нагласи и икономическите изследвания
Семеен, има син
