Една от мерките, върху които работим, е търговците на дребно да нямат право да поевтиняват продуктите си с повече от 35% от стойността, за да се избегнат неоправдани цени, казва министърът на икономиката и индустрията
- Министър Дилов, защо се наложи спешна среща на Министерския съвет в почивния съботен ден, за да се регулират цените на храните?
- Правителството предприема конкретни мерки за цените на храните, като целта ни е да осигурим по-справедливи условия в цялата верига – от производителя до крайния потребител. Мерките, които ще предложим, ще балансират обществените отношения и ще търсят честно ценообразуване, като същевременно няма да доведат до изкривяване на пазара. Предвиждаме конкретни законодателни инициативи, които ще бъдат внесени в Министерския съвет, а след това и в парламента.
Искаме да постигнем яснота какво се случва по цялата верига от производителя до потребителя, като основната цел е да се съкрати веригата на доставки. Идеята е да бъдат предложени и конкретни мерки за подкрепа на малките и средните търговци, така че да се регулира агро-хранителната верига в България. Ще защитим производителите, като осигурим по-добро заплащане за тяхната продукция, а от друга страна, ще насърчим и по-устойчивото и здравословно хранене. Законодателството, което ще предложим, ще балансира отношенията между производители, преработватели и търговски вериги, за да създадем по-стабилни и справедливи условия на пазара.
- Стана ясно, че се работи върху законопроект, с който да се намали броят на посредниците между земеделските производители и крайния потребител.
- Да, в момента работим активно върху такъв законопроект. Европейският опит показва, че подобни инициативи могат не само да защитят доходите на фермерите, но и да регулират договорите във веригата на доставки, което е изключително важно за създаването на справедливи условия за всички участници.
Основната ни цел е да осигурим справедливост и прозрачност в търговията с храни, като едновременно с това защитим както интересите на производителите, така и на потребителите. Добре регулираната верига на доставки може да гарантира по-добра сигурност и стабилност, като намали излишните надценки, които увеличават цените за крайния клиент.
Важно е да отбележим, че в някои случаи текущите вериги на доставки не отговарят на реалността на българския пазар. Затова активно търсим решения, които да отразяват специфичните нужди на нашата икономика, и ще продължим да работим за създаването на нормативни условия, които да осигурят баланс и ефективност в целия процес – от производителите до потребителите.
- Какви мерки по-конкретно ще бъдат предложени в този законопроект?
- Сред мерките, върху които работим, са например ограничаване на отстъпките - търговците на дребно няма да имат право да намаляват цената на продуктите си с повече от 35% от стойността, за да се избегнат неоправдани цени и нарушаване на пазарните отношения. Ще има ограничение за продажбата на повече от 25% от обема на продукта в промоционални оферти, което ще гарантира, че намаленията не подкопават дългосрочната стабилност на търговията. Обсъждаме възможност за препродажба на правото на производителите да продават стока в обектите на търговците на дребно, които често изискват високи входни такси.
Искаме да заложим таван за тези такси или ще създадем механизъм, който да позволява на притежателя им да ги продаде при желание. Стремим се да ограничим и практиката на връщане и замяна на непродадени стоки, което ще намали ненужните разходи. По отношение на отложените плащания от страна на търговеца към производителя се предвижда те да бъдат намалени от сегашните 30 дни, а при искане за по-ранно плащане да не се налага допълнителна такса от 0,5% на седмица. Обмисляме възможността да намалим тази ставка при извънредни плащания и/или да редуцираме срока. Законопроектът предвижда още ограничаване на т. нар. силов маркетинг, като търговските вериги няма да могат да налагат задължителна реклама. Освен това маркетингът ще бъде ограничен до определен процент от оборота, за да се избегнат прекомерни разходи.
Министерството на икономиката и индустрията се ангажира с предложените мерки, които ще осигурят справедливост и прозрачност в търговията, като същевременно ще защитят интересите на малките и средните търговци. Тези стъпки са част от нашата по-широка стратегия за създаване на стабилен и конкурентоспособен пазар, който ще бъде изгоден както за производителите, така и за потребителите.
- Кога се очаква тези проекти да бъдат внесени в Министерския съвет?
- Вече е сформирана работна група, която включва представители на Министерството на икономиката и индустрията, на земеделието, на финансите, както и на Държавната комисия по стокови борси и тържищата, на КЗП, НАП и други органи. Надяваме се, че възможно най-скоро тя ще е готова с промените в закона.
- Как са урегулирани тези отношения в другите европейски държави, ще черпите ли опит от тях?
- Европейският опит показва, че подобни инициативи могат не само да защитят доходите на фермерите, но и да регулират договорите във веригата на доставки, което е изключително важно за създаването на справедливи условия за всички участници. Това, което ни прави впечатление, е фактът, че България е една от малкото европейски страни, в които няма такъв тип законодателна инициатива. Други европейски държави са въвели сходни мерки за защита на производителите, намаляване на нелоялните търговски практики и осигуряване на прозрачност във веригата за доставка на храни.
Ние събрахме подробна информация за практиките в останалите държави чрез търговските ни представители. Фокусирахме се основно върху опита на европейските страни, от който да заимстваме добри идеи. Например търговците на дребно нямат право на отстъпки с повече от 34% и да продават повече от 25% от обема на продукта в промоционална оферта. Там има минимални изкупни цени, които търговците не могат да нарушават. Това е защита за производителите, че няма да бъдат принудени да продават продукцията си на цени, които не покриват дори производствените разходи. Забранени са нелоялни търговски практики като късни плащания, едностранни промени в договорите, които са строго регулирани, така че да осигуряват яснота относно условията на продажбите и цените.
- Вие подкрепяте ли идеята за таван на цените?
- Изкуствената намеса на държавата и опитът да възпре нарастването на цените чрез въвеждането на пределни надценки на основни хранителни продукти като резултат може да доведе до картелни споразумения, засилен натиск от страна на търговците към производители за намаляване на техните цени. На този етап ни липсва правно основание и правомощия на държавните органи за въвеждане на пределни надценки на продукти или на каквито и да е други мерки, свързани с ценообразуването. Освен това няма орган на изпълнителната власт, който да разполага с правомощия, както и с човешки и финансов ресурс, за да осъществява подобен контрол на надценките.
Фиксирането на еднакъв таван на надценките би представлявало проблем и от гледна точка на различните особености и характеристики на съответните продукти, като например дълготрайност, условия за съхранение.
Освен това опитите за въвеждане на пределни надценки в други държави-членки на ЕС, показват, че не е постигнат положителен ефект от подобна мярка, а само са създали допълнителни изкривявания на пазара.
- Ще се засили ли контролът от страна на Комисията за защита на потребителите?
- Държавата трябва да засили контролните си въздействия, за да осигури защита за потребителите срещу неправомерни действия и да подкрепи създаването на прозрачни условия на пазара. Чрез ефективен контрол ще се гарантира, че ценовата информация е ясна и точна, което ще помогне на потребителите да правят информирани избори, ще се следи по-стриктно дали промоциите се обявяват и прилагат правилно, както и дали се прилагат нелоялни търговски практики.
- Действително последните данни на НСИ за инфлацията за януари показват поскъпване на цените на храните с 2,5% на месечна база. Общата инфлация е 2%. На този фон очаквате ли да покрием критерия за влизане в еврозоната?
- Приемането на България в еврозоната ще бъде естественият завършек на един важен и дълъг път, а именно присъединяването ни към Европейския съюз, Единния банков надзор и валутния механизъм II (ERM II). Ако това се случи, за страната ни би имало само позитиви, съдейки по опита на вече присъединили се държави. Членството ще ни даде по-висока икономическа стабилност и подобрено управление на макроикономическата политика, което пък води до повишаване на доверието на инвеститорите и съответно нарастване на преките чуждестранни инвестиции. За това ще допринесе и намаляването на валутния риск. С приемането на общата валута отпада необходимостта от обмен и разходите за трансакции между страните в еврозоната намаляват. Освен това към момента компаниите от еврозоната са облагодетелствани от ниски лихвени проценти и добър достъп до финансиране, което също е предпоставка за подобряване на конкурентоспособността и привличане на повече вложения.
- Какви ще са вашите приоритети като министър на икономиката?
- Най-важната задача пред мен и екипа е да се възстанови доверието към България като надежден икономически партньор и перспективна локация за инвестиции и бизнес. За да се случи това, трябва да се гарантира икономическа и финансова стабилност, да се повиши конкурентоспособността на икономиката, както и да се осигури стабилна бизнес среда и подкрепа за малките и средните компании.
Един от фокусите ни ще е да продължим да развиваме индустриалните ни зони и да ги направим привлекателно място за нови компании. В изготвената Програма за управление на Република България е обърнато специално внимание на конкретни мерки за намаляване на бюрократичната и регулаторна тежест, което е една от основните спънки, които виждат новите инвеститори. В тази връзка търговските ни аташета по света ще са на разположение на всички фирми, за да подпомогнат намирането на партньори. Както и на българските малки и средни компании, на които помагат да се представят в чужбина и по този начин да засилим българския износ.
Присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е сред основните външноикономически приоритети на България. За 11 от 25 прегледа, които организацията трябва да направи на страната ни, официални становища или са приети, или са в процес на подготовка. Два от тях са на Комитета за потребителска политика и Комитета по стоманата, които са под отговорността на Министерството на икономиката и индустрията.
- Вие сте най-непознатият министър в кабинета, разкажете малко повече за себе си ?
- Вярвам, че ролята на министъра на икономиката не е да бъде публичен образ, а да създава условия за развитие и стабилност. Това, което ме мотивира да поема тази отговорност, е желанието да подобря икономическата ситуация в страната и да улесня живота на българските предприемачи и граждани. Аз съм практичен човек, който се фокусира върху реални решения и действия. Не обичам да говоря много за себе си, моят фокус винаги е бил върху изпълнението на конкретни задачи и постигането на добри резултати.
CV
Роден е през 1984 г. в София
Завършва Университета за национално и световно стопанство
Завършва магистратура по европейски бизнес и финанси във Великобритания
От 2011 г. започва работа в БНБ, където достига до позицията на водещ експерт по процеса на сътрудничество с Европейската централна банка
Назначен е за министър на икономиката и индустрията в правителството с премиер Росен Желязков през януари 2025 г.
