- ПП-ДБ разбират, че такъв нов играч при предсрочен вот ще е техен естествен конкурент. Ще навлезе и в поле, където “Възраждане” са монополист
- Влизането ни в еврозоната от 1 януари не може да бъде променено. Опасността е да се разклати доверието в новата валута
- Борисов очевидно се опитва да тушира предварително настроения на партньорите в управлението срещу определени параметри в бюджета
- Важно е да видим ще има ли рестарт на протеста след 4 януари
- При партиен проект на Радев най-малко ще пострада "ДПС-Ново начало", защото имат хомогенен и мобилизиран електорат, който няма да припознае новия играч като някаква форма на алтернатива
- Рестартирана ли е политическата криза след протестите и обрата с бюджета, г-н Ганев?
- Тези протести като профил, като характер и мащаб ни връщат в моментите на политическа криза от летните недоволства на 2013 и 2020 година.
Протестът на 1 декември бе доминиран от либералната градска общност в столицата и лидерите на ПП-ДБ бяха припознати като легитимните им водачи. Трябва да се отбележи силно разширеният географски обхват на протеста - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново и др. Това говори за недоволство, което излиза извън рамките на традиционната либерална градска общност в столицата.
Важно е да проследим дали сегашните протести ще покажат същата устойчивост и интензитет, какъвто бе през 2013 и 2020 г. Вече е дадена заявка за протест следващата седмица. Но по коледните и новогодишни празници ще има естествено туширане на протестните настроения, поне за две седмици до 4 януари. Ако има рестарт на протеста след това със сходен мащаб, това ще постави властта под много тежък натиск, защото всяка законодателна инициатива, всяко назначение ще предизвиква протестна реакция.
При такова развитие властта ще бъде поставена в неудържима ситуация.
- Президентът Румен Радев призовава за предсрочни избори, докато ПП-ДБ говорят по-скоро за оставка на кабинета, защо?
- Това са важни нюанси. Първо лидерите на ПП-ДБ говориха “Ние искаме да се изтегли бюджетът”. Ивайло Мирчев го казваше на протеста. Тук се получи едно разминаване с исканията на улицата. Отдолу се чуваше оставка, а от трибуната - изтегляне на бюджета. Ако лидерите на ПП-ДБ не се бяха съобразили с тези искания, това щеше да ги дистанцира от протестиращите. Затова дойде инициативата за вот на недоверие и по-острата реторика от тяхна страна.
А президентът казва: оставка и предсрочни парламентарни избори. Тази разлика в позициите идва от простата сметка, която си правят лидерите на ПП-ПБ. Оставка и предсрочни парламентарни избори закарва Радев на партийния терен. Той говори за оставка и предсрочни парламентарни избори преди президентските. Това означава оставка на Радев като държавен глава, Илияна Йотова става президент, а той оглавява самостоятелен политически проект и се явява на изборите.
ПП-ДБ разбират, че тогава нов играч навлиза на полето анти-Борисов, анти-Пеевски, антистатукво и се явява естествен конкурент на Мирчев и Василев.
- Каква е възможността след оставка на правителството да не се стигне веднага до избори?
- Конституционната процедура е следната. След оставка се връчва мандат на първата политическа сила, която да формира ново правителство. Може да се направи опит за рестарт на кабинета, като се смени част от кадровия му състав или като се смени премиерът с нов мандат, но аз не виждам това недоволство да е свързано с фигурата на министър-председателя.
Другият вариант е ново мнозинство, но какво би могло да е това алтернативно мнозинство? Това е опция, но ми се струва много трудно постижима. Не виждам как ПП-ДБ биха могли да се прегърнат изведнъж с ГЕРБ например.
- При варианта предсрочни избори не трябва ли от проект на Радев да са притеснени и “Възраждане”, “Меч”, “Величие”?
- Да, защото той навлиза в полето на антистатуквото, а те са там. “Възраждане” например бяха монополист на анти-евро темата, на темата за войната в Украйна, а той влиза в това поле. “Меч” и “Величие” са типични антистатукво партии, Радев е там.
БСП и ИТН без съмнение също ще пострадат. Най-малко ще пострада “ДПС-Ново начало”, защото имат хомогенен и мобилизиран електорат, който няма да припознае Радев като някаква форма на алтернатива.
Но най-голям потенциал за Радев има сред негласуващите - тези българи, които по принцип са политически активни и гласуват, но на последните няколко избора си останаха вкъщи. Радев би разчитал, давайки заявка за политическа алтернатива, че ще изкара част от тези хора до урните в изборния ден.
- Този протест и полето “антистатукво” дава ли някакви очертания на бъдеща управленска сглобка, да речем, след предсрочни избори?
- Това трудно може да се прогнозира, защото не знаем какъв може да е мащабът на проекта на Радев. По-вероятният сценарий е на него да му трябват коалиционни партньори. Сега той ще се качи на вълната на антистатукво мобилизацията срещу ГЕРБ и на ДПС. На база на тази антистатукво позиция той ще тръгне в посока преговори с партии отвъд двете споменати. “Възраждане” също е на терена, обаче това пък ще му създаде проблеми със западните партньори, което не съм сигурен, че той иска. Но пак казвам, трудно е да се прогнозира отсега, защото сценариите още са много хипотетични. Съдейки обаче по посланията на Радев особено в последните седмици, ми се струва, че той няма да остане безучастен към евентуални предстоящи парламентарни избори.
- Има ли риск в цялата тая политическа нестабилност да се дискредитира влизането ни в еврото?
- Влизането ни в еврозоната от 1 януари е сигурно, това не може да бъде променено. Смятам, че това правителство ще посрещне 1 януари. Опасността е, че може да се създадат настроения срещу еврото, което да разклати доверието ни към новата валута.
- Как четете посланието на Борисов към партньорите в управлението: без популизъм или отиваме на избори?
- Опитва се да консолидира подкрепа, сочейки ясно, че ако не се съобразят с ГЕРБ, алтернативата са нови избори. Това със сигурност звучи като много тежък сценарий за партньорите му, защото за тях рисковете от нови избори са сериозни. Очевидно се опитва да тушира предварително настроения срещу определени параметри в бюджета, с които някой от тях би бил несъгласен.
CV
Роден е през 1986 г. във Варна.
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Доктор по политология
Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там.
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход.
Съосновател на Изследователски център “Тренд”
