- На 7 декември в зала 1 на НДК ще се съберете отново с Алекс Раева за първи път след 21 години, били сте заедно за последно в "Шоуто на Слави", какъв е спектакълът, в който ще участвате?
- Това е заключителният концерт от благотворително турне „Гиздава" 2025, в който се включват над 600 участници, повечето от които деца. В спектакъла ще участват и гост-изпълнителите Любо Киров, Деси Слава и Алекс Раева, с която ще се съберем за първи път от 21 години. И с тримата подготвяме много лични изпълнения. Инициатива «Гиздава» е единствена по рода си като мащаб и идея, тъй като събира средства едновременно за много деца в нужда, но също така им дава реална възможност и сцена за изява. Това са таланти, които се развиват в различни области на изкуството и спорта, както и деца в неравностойно положение, деца от малцинствата и деца със затруднения. През годините доста хора са се свързвали с мен с молба за помощ – където съм могла, съм помогнала. Но, все пак, личните средства са по-ограничени, отколкото една такава мащабна организация. Затова реших да направя нещо публично, което да има широк обществен отклик и да мога да помогна на повече талантливи деца в нужда. Всички събрани средства ще бъдат дарени, по списък и за различни нужди, които включват стипендии, закупуване на костюми, обувки, екипировка, трика, инструменти, уреди и др., покриване такси за участия в национални и международни форуми, подобряване условията за теренна работа и т.н. Това би било стимул да продължат да се занимават с това, което обичат и да се развиват.
- Да, идеята е колкото се може повече млади таланти да се докоснат до голямата сцена. Затова, във всеки концерт каня деца от съответния регион. В 7-те концерта от турнето са включени над 2000 деца - участници от цялата страна. Освен това, в рамките на турнето сме осигурили близо 3000 места за деца и възрастни от социални институции и домове. Много от тях нямат възможност изобщо да посетят такъв спектакъл, а това е прекрасна емоция за тях. Това се случва благодарение на дарения, както от фирми, така и от частни лица. Иска ми се да направя кратък филм за турне «Гиздава», затова снимам документално всеки концерт. А и е хубаво тези кадри да бъдат използвани след това от самите участници за техни цели и изяви. Надявам се тази инициатива да не е еднократна, а да може по някакъв начин да се развие. Като цяло, смятам, че всеки професионалист, който е постигнал някакво ниво, независимо в какъв бранш работи, трябва да подава ръка на по-младите.
- А държавата къде е?
- Разбира се, държавата трябва да поеме грижата за развитието и реализацията на тези млади хора. Най-важното нещо за един народ са децата и тяхното образование и култура. Но, в този сектор определено държавата се затруднява да намери мястото и позицията си, и по тази причина се включваме ние, обществото. Защото ние, хората, сме тези, които променяме средата, в която живеем. Мисля, че в България има будно общество и това се видя при последните протести. В концертите от «Гиздава» участват деца от най-различни сфери, като в предстоящия в НДК, София, ще се включат: Клуб по художествена гимнастика "Левски", Клуб по спортна акробатика ЦСКА, Академия «Инфинити» за въздушна акробатика и цирково изкуство, Мажоретен състав «Мистерия», десетина танцови фолклорни и модерни ансамбли и състави, както и Детски хор на БНР, Хор на Софийски момчета и Народен хор «Жарава», и много други. Каузата ще подкрепи и Гвардейският представителен духов оркестър. Спектакълът е изграден на основата на българския фолклор – шарен и разнообразен като нашата шевица, емоционален и въздействащ като народните ни песни. Минава на един дъх и публиката пее с нас, защото това са едни от най-красивите и обичани български песни, поднесени с помощта на всички тези участници, моя милост и прекрасните музиканти от Лудо Младо Бенд.
- Помагате на деца, а вашата дъщеря Алина тръгна ли по стъпките ви?
- Тя вече е 14-годишна тийнейджърка, музикант и по душа, и по сърце. Свири на пиано, на китара, на ударни и пее. Учи в Музикалното училище. Още през 2019 г. направихме с нея дует на рояла в НДК, а през 2022 г. за първи път пяхме заедно. В турне «Гиздава» тя участва в концерта във Варна и публиката беше много впечатлена.
- Вслушва ли се във вашите съвети?
- Сигурна съм, че това, което й казвам, влиза в главата й, но от друга страна си мисля, че и ние, родителите, трябва да се вслушваме в децата си. Често си мислим, че знаем повече от тях, а всъщност те са напълно наясно кое е добре и кое не.
- В действителност, след началото на турнето през лятото, малко намалих професионалните си ангажименти, защото организационната работа е изключително много. Не ми остава никакво лично време и се надявам да компенсирам догодина с повече внимание у дома. По принцип, работата на един музикант е номадска – всеки ден е на различно място, с различни хора и почивката е много важна за правилното възстановяване. Това важи за всички заети хора. След Нова година съм си взела малко почивка, през която да работя върху дисертацията си.
- След Музикалната академия в София, сте учили и в "Бъркли" в Бостън. Затова ли напуснахте "Шоуто на Слави"?
- Да. Винаги съм искала да видя свят и да се запозная с различни гледни точки и манталитет. Първоначално мислех да кандидатствам в Германия, но пък влязох в НМА «Панчо Владигеров» в София. След това се бях ориентирала към Англия и накрая взех, че отидох в САЩ. Кандидатствах на две места - в "Джулиард скул" в Ню Йорк за след-магистърско 2-годишно обучение и в "Бъркли колидж ъф мюзик" в Бостън за стандартно 4-годишно обучение. Приеха ме и в двете учебни заведения, но в Джулиърд специалността беше нова и имаха недостиг на преподаватели, съответно получих писмо, че началото на 1-ви семестър се отлага с една година. Аз, обаче, съм нетърпелив Овен и реших да започна в Бъркли и то, веднага. Кандидатствах за стипендия с изпити в Консерваторията в Атина, която работи на разменни начала с Бъркли. Взех стипендия и успях да завърша 4-годишното обучение само за година и половина. Това беше възможно благодарение на факта, че взимах по 2 семестъра наведнъж и освен това учих и летен семестър, който се пада 3-ти в годината. После се преместих в Ню Йорк, за да видя този мултинационален «град-държава» и даже работих известно време в една от водещите фирми за недвижими имоти. Беше интересно и бурно – поживях, видях и се прибрах.
- Аз не съм спирала да се занимавам с музика, дори направих дебют в емблематичния джаз клуб The Blue Note, от който са тръгнали легендарни изпълнители като Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Нора Джоунс и т.н. Концертът се състоя на 07 юли 2007 година и беше много вълнуващ и интересен за мен, защото един продуцент ме свърза с водещи музиканти в бранша като Ейб Фогъл, който тогава свиреше в турнето на Мадона, Кърт Стокдейл, който пък записваше албум с Алиша Кийс, и т.н. Бях изключително впечатлена от сромността на тези момчета, както и от предварителната им подготовка и внимание към всеки детайл. С две репетиции цялата програма на концерта беше готова и звучеше така, все едно цял живот сме свирили заедно. Проявиха голямо уважение към българския фолклор, какъвто беше и репертоарът за концерта. Наистина бях във възторг от тях.
- Защо не останахте в Щатите?
- Като цяло, не съм имала намерение да емигрирам. Но, ако питате защо не съм останала да се развивам като певица в САЩ, ще Ви отговоря. Това е геополитически въпрос, който има съвсем просто обяснение. Ако бях родена там, щях да имам много повече шансове да бъда чута, видяна и най-вече забелязана от «големите» като артист. Независимо, че английският ми е на много високо ниво, не съм американка и това веднага проличава в изказа ми. Явих се на всички големи форуми, включително в "Америка търси талант" и "Мюзик айдъл" - навсякъде бях приета, навсякъде имаше блестящи отзиви, но в момента, в който се стигнеше до по-сериозен разговор, се оказваше, че тъй като не съм американка и не спадам към някое малцинство или определена група, няма как да продължа по-напред. Имах шанса да се срещна с големи продуценти в "Бъркли", които изнасяха там лекции – всички ми казаха, че пея разкошно, но не съм американка. Да не говорим, че в последствие самата аз осъзнах, че искам да пея на български и да се развивам в България, където са моите корени.
- Това звучи много обезкуражаващо?
- Не, вече се доказа, че много от песните, направени от млади артисти в България, влизат в европейския мюзик бокс. Може би е въпрос на време и промяна на статуквото, за да се случи това и отвъд Европа. При мен нещата се случват много бързо и ако нещо не стане на момента, продължавам напред към следващото, не го мисля като стратегия. Не съм планирала да стоя в Щатите и да мечтая как ще стана световна звезда. Харесва ми да пея на български, защото пея от сърце. В "Бъркли" имах един учител, който е работил със звезди като Марая Кери, Селин Дион, Уитни Хюстън. Когато ме чу да пея за първи път, ме хареса и поздрави за изпълнението. После, обаче, поиска да му изпея нещо българско. Аз изпълних "Ах, къде е мойто либе". Той ме слушаше със затворени очи и след края на песента ми каза: "Когато започнеш да излъчваш чуждестранната музика (на английски или друг език) така, както когато пееш на собствения си език, тогава можеш да тръгнеш по пътя на славата в Америка или друга държава". Първоначално не го разбрах, но после си дадох сметка. Пяла съм на повече от 15 езика - знам какъв е смисъла на думите, но не ги усещам. Аз нося корените си в душата си, народната песен буквално извира от сърцето ми. Тежа си на мястото тук, в България.
- Искам много неща да променя, особено в сферата на културата и образованието, но сама птичка пролет не прави. Трябва да има съмишленици и цялото общество да стигне до този момент. Затова, тази година правя благотворителното турне «Гиздава» и то не като политик, а като артист. С други думи - променям средата, в която живея, по начина, по който мога.
- С Алекс Раева станахте най-популярните певици от "Шоуто на Слави". Когато постъпихте в екипа, бяхте едва на 20 години, как приемахте тази слава?
- В "Шоуто на Слави" бях три години, от 2001 до 2004 г. Не съм си давала сметка за тази популярност, защото по принцип не осъзнавам нещата в момента на случването им, а много след това. Винаги съм била заета с минимум 5 неща и просто съм нямала време да мисля дали съм известна. Докато бях в предаването, учех две специалности в Музикалната академия - в Теоретико-композиторски и диригентски факултет и в Естрадния факултет. Беше много трудно, защото през първата половина на деня ходех на лекции, а от 16,00 часа нататък застъпвах на работа в Шоуто. Налагаше се да излизам половин час по-рано от лекции, за да стигна навреме на работа и някои преподаватели много се сърдеха. Пишех си домашните по нощите до ранни зори. По едно време живеех направо насън - учех в автобусите, пропусках спирките. Веднъж не бях спала 48 часа, защото се подготвях за изпит по История на музиката. Взех го, а след това отидох директно на работа. Вечерта в "Шоуто на Слави" трябваше да пея "Джелем, джелем", която научих преди самото предаване. На снимката от фотографа на Шоуто съм с яркочервени очи от умора. После даже не помня как съм се прибрала и как съм заспала. Честно казано, сега тези маратони без спане и почивка вече започват да ми тежат. Все пак, годините си казват думата.
- На какво ви научи работата в "Шоуто на Слави"?
- Това е изключителен опит и професионализъм, много ценна е и връзката с колегите. Всеки млад човек трябва да мине през такава школа, ако иска да стане добър професионалист, и трябва да положи усилия. Забелязвам, че в днешно време, една част от младежите седят на кафенце и чакат отгоре да им паднат милиони или нещо да се случи с техния живот. Съдбата подава ръка на смелите и на тези, които полагат основите за пътя пред тях.
- Всеки артист има такива смешни ситуации. Затова и в книгата «Лично и вкусно», която написах през 2021 г., към 87 свои рецепти включих и 87 забавни истории от моя живот. Понякога тези ситуации са шокови в момента на случването им, но после човек се сеща за тях с чувство за хумор. Един път по време на работата ми в «Шоуто на Слави», тръгнах от лекции в 15.30 часа, но имаше студентски протест на Орлов мост и улиците бяха блокирани. Трябваше да тичам с огромната раница от Академията до НДК. Закъснях с 10-15 минути, а тогава имаше много строг режим - Слави беше казал, че който закъснее, ще бъде глобен 100 долара. Това беше сериозна сума в онези времена. Връхлетях в студиото с изплезен език, червена-зелена и паднах на земята. Всички се смяха, че за 100 долара съм останала без дъх. Но Слави ми отмени глобата.
- Значи не е бил толкова строг като шеф, каквато слава му се носи?
- Смятам, че строгостта беше в рамките на нормалното. Все пак, екипът беше голям и трябваше да се поддържа дисциплина. Всъщност, винаги съм го чувствала като приятел. Имаше моменти, в които сме говорили с часове за музика, за изкуство и др. Иначе, се е случвало дори и на него да падне от сцената. На едно от турнетата с Ку-Ку Бенд, Слави носеше в ръкавите си фойерверки, които пускаше нагоре след като излезеше на сцената. Добре, обаче, на излизане се спъна в някакви кабели и падна в тунела на стадиона и цялата охрана се развика: "Ще гръмне, ще гръмне!". Всички скочиха отгоре му, за да го предпазят. Слава богу, нищо не се случи. Но ситуации има, и то какви ли не.
- Мъжкото съсловие трудно свиква с мен. (Смее се.) Разбирам ги напълно, защото това е един постоянен маратон. Трудно е такова съжителство. И годините са малко по-смутни по отношение на тези взаимоотношения. А и всяка по-разпознаваема личност ще потвърди, че е трудно да си намери половинка, защото тя трябва едва ли не да се превърне в негова/нейна сянка. А не всеки иска да живее в сянка и постоянно да се съобразява. Затова старите хора казват: «Да минеш през огън и фанфари», тоест и през трудности, и през слава. Славата изисква труд, усилие, дисциплина, отдаденост, а понякога и жертви.
