Наскоро сърфирах из социалните медии и попаднах на карта, изобразяваща всички държави с БВП на глава от населението, който е по-висок от този на Полша през 1990 и през 2018 г. Разликата беше поразителна. И докато преди 35 години имаше доста такива страни не само в Европа, но също и в Южна Америка, Азия и Африка, то с времето броят им значително е намалял. На картата за 2018 г. вече няма отбелязани южноамерикански или африкански държави.
Към 2025 г. групата се е смалила още повече. Съгласно данни на МВФ БВП на Полша през 1990 г. се е равнявал на едва $ 6690 в сегашни долари. До 2024 г. той е нараснал почти 8 пъти до $ 51 630. И всичко това само в рамките на три десетилетия – едно поколение. И това не е всичко. По прогнози на Европейската комисия в периода 2024-2025 г. полската икономика ще бъде най-бързо развиващата се голяма икономика в Европейския съюз.
Как се случи това? Освен усърдната работа на нашите граждани два фактора – или по-точно две институции – допринесоха за икономическия успех. НАТО и Европейският съюз.
Първата, към която Полша се присъедини през 1991 г., даде гаранции за сигурност и помогна за преодоляването на продължилото десетилетия наред разделение между Източна и Западна Европа. Втората, към която се присъединихме пет години по-късно, даде допълнителен тласък на процеса по изглаждане на дългогодишните неравенства. Новите държави членки получиха достъп до т. нар. “кохезионни фондове”, но най-вече до общия европейски пазар.
Източници на успех
След падането на комунизма в Полша през 1989 г. и завръщането на хаотичните демократични политики, въпреки ежедневните политически пререкания едно нещо остана като константа независимо кой беше на власт – решителността на Полша да се присъедини към двете гореспоменати организации. Защо?
Ние сме велика нация, но средна по големина страна. Ценим нашата богата история – тази година отбелязваме цяло хилядолетие от коронацията на първия ни крал – но населението ни е много по-малко от това на Пекин и Шанхай, взети заедно. Полша се нуждае от съюзници, които да насърчат потенциала ѝ на международната сцена.
Това, което е важало за Полша, която през 1990 г. беше една бедна страна, излизаща от четири десетилетия на руска доминация и лошо икономическо управление, може да важи в еднаква степен и за много от т. нар. “средни сили” в Азия, Африка и Южна Америка, които търсят възможности за развитие.
Често тези страни се нуждаят от това, от което Полша отчаяно се нуждаеше преди 35 години и от което все още печели: добро управление, чуждестранни инвестиции без условия, но най-вече политическа стабилност, върховенство на закона и предвидима международна среда, в която съседите нямат желание да започват войни, а да работят заедно на принципа на взаимната изгода. На практика всяка държава може да извлече полза от тези фактори независимо от нивото на нейното БВП.
Днес
международният ред е подложен на изпитания на много фронтове
Понякога напълно оправдано. Стари институции – в това число ООН и Съветът за сигурност – не са представителни за световната общност и не могат да се справят с предизвикателствата, пред които сме изправени. За тях е необходимо да бъдат изцяло реформирани, а не напълно отхвърлени.
Империалистки илюзии
За онези, които отчаяно искат промяна, силовият метод може да изглежда привлекателен. Но това би било грешка. С напускането на форумите за международен диалог и прибягването до насилие няма да стигнем далеч.
Пример за това е непровокираната агресия на Русия срещу Украйна. Съгласно пропагандата на Кремъл това е оправдана реакция спрямо западния империализъм, за който се твърди, че заплашва сигурността на Русия. На практика обаче това е съвременна колониална война срещу украинския народ, който подобно на нас, поляците, преди 30 години иска по-добър живот и осъзнава, че никога няма да постигне целта си, като се върне в подчинено на Русия положение. Ето защо той бива наказан - заради усилията си да се освободи от контрола на бившия метрополис. Агресията на Кремъл представлява отчаяна борба на проваляща се империя да възстанови обсега на влиянието си.
Руската победа - дано тя никога не се случи - няма да доведе до по-справедлив световен ред. Няма да донесе ползи на страните, които не са доволни от текущото положение. Няма дори да доведе до по-справедлива и просперираща Русия. Достатъчно е да споменем, че в момента има повече политически затворници в Русия, отколкото през 80-те години на ХХ век, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан. Жертвите също са много повече.
Войната съвсем не е прекият път към просперитета. За едно хилядолетие Полша е преживяла редица инвазии и бунтове срещу окупационните сили. Това, което ни донесе напредък, бяха три десетилетия на мир, предвидимост, международно сътрудничество и политическа стабилност.
Ето защо при поемането на председателството на Съвета на Европейския съюз Полша ясно заяви своя приоритет – сигурността в многото ѝ измерения – от военна през икономическа до цифрова. Безопасната, проспериращата и
отворената за бизнес
Европа ще бъде в полза
не само на европейците, но и на световната общност. Точно както беше в помощ на Полша през последните три десетилетия.
Може да звучи скучно, но това проработи. Числата говорят сами за себе си.
