600 минерални извора, 2200 слънчеви часа и природа превръщат страната ни в топ дестинация за здравен туризъм
1 евро, инвестирано в превенция и профилактика, спестява 7 евро от разходи за лечение. А климатолечението и природните ни ресурси са именно средствата, с които можем да защитим своето здраве.
Около това се обединиха държавата, научната общност, кметове и бизнес на дискусията за климатолечението като стълб на превенцията и път към дълголетието. На форума в столичния хотел “Хилтън” във вторник бе представена и първата по рода си книга у нас “Климатолечението в България”.
Здравният туризъм заслужава да бъде подкрепен на ниво правителство. В момента нямаме работещи политики в това направление. Трябва да създадем целеви
програми в курортите, които се финансират от здравните осигуровки,
призова доц. д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм и президент на Европейската спа асоциация.
Климатолечението е тема, която заслужава централно място в здравната и туристическата политика. Природните дадености на страната ни съчетават морски климат с над 2200 слънчеви часа годишно, планински райони с изключително чист въздух, стотици минерални извори – едно от най-големите богатства в Европа, утвърдени балнео- и спа курорти с традиции и експертиза. В съчетание изброените природни дадености дават възможност да развиваме целогодишен туристически продукт, който отговаря на новите тенденции, каза министърът на туризма Ирена Георгиева. И обясни, че световният пазар на здравен туризъм расте с темп от средно 15% годишно. А ние имаме 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени курорти.
Спа столицата на Балканите – Велинград, единствен в Европа, притежава над 80 минерални извора в границите на един град, даде за пример Георгиева. И беше категорична, че развитието на здравния туризъм трябва да е приоритет на държавата: България да бъде разпознаваема не само като красива дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав.
На форума бяха и много кметове, които развиват природните ресурси на своите общини. Те поискаха конкретни решения от държавата - всеки курорт да има определен статут, собствена реклама и ясно
да се разпише в дигитална карта какво лекуват там климатът и водата
Както и държавата да бъде по-добър стопанин и да осигури целева помощ за кадри.
Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов директно отправи 7 предложения. На сайта на Министерството на туризма да се създаде интерактивна карта на климатологичните и балнеокурорти с природните им характеристики.
Да се дигитализират архивите на Министерството на здравеопазването, на специализираните болници, на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация, която е наследник на Научния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация (виж долу).
На базата на информацията от тези архиви общините да актуализират данните си и да проучат спецификите си, предложи още кметът на Кюстендил.
Трябва да има ясна дефиниция какво е курорт от национално значение, какво е курорт от местно значение и какво дава един такъв статут на общините.
Трябва и целева реклама,
която директно да показва какво лекуват водата и климатът на точно това място. Тази книга е чудесно начало, но трябва да продължим. Третата тема са кадрите, които липсват и трябва държавата да има целева помощ, настоя и кметът на Троян Донка Михайлова.
Кметът на Самоков Ангел Джоргов също повдигна въпроса за ангажиментите на държавата към националните курорти. “Боровец е национален курорт, но какво от това? Пътят София – Самоков е път към национален курорт, а хората излязоха на протест заради лошото му състояние”, даде пример той.
Проф. Тодорка Костадинова от Медицинския университет във Варна предложи нова насока, по която браншът може да си сътрудничи – единното здраве. То тепърва започва да се развива в България. Концепцията е, че ако се грижим човекът да бъде здрав, трябва да се погрижим и за природата, животните, растенията и всичко около нас. А МУ Варна е известен с дългите си традиции в климатолечението и балнеолечението, като предлага и магистърска програма по рехабилитация, морелечение, уелнес и спа, подчерта проф. Костадинова.
Министър Ирена Георгиева:
Ключът е в дефинирането на “национален курорт”. Да е ясно какви преференции дава, как се разпределя туристическият данък
Ключът към решенията на много въпроси е точното определяне на понятието “национален курорт”. Вероятно ще изумя донякъде всички ви, но няма дефиниция за национален курорт. Нещо повече - и в двете решения на Министерския съвет от 2005 и от 2012 г. се говори за селища с национално значение, те са общо 9, без никакви изброени критерии. В другото има селища с национално значение или с регионално значение по определени качества. Това обясни на форума министърката на туризма Ирена Георгиева.
Тя призова научната общност да предложи на държавата работещо определение на понятието “национален курорт”. И уточни, че в Народното събрание отлежават два проекта за промени в Закона за туризма, които предвиждат две неща за националните курорти: те да ползват национални преференции и реда за разпределяне на приходите от туристическия данък.
“Но имайте предвид, че определението за национален курорт трябва да бъде такова, че да разрешава препятствията, иначе ще ни сблъска със Закона за устройство на територията, със Закона за публичните финанси, със Закона за местните данъци и такси, а може би и с други закони и тогава отново ще се озовем в същата проблемна ситуация”, акцентира министър Георгиева.
Доц. д-р Сийка Кацарова:
Имаме ресурс - да го развиваме, защото пазарът е за 80 млрд. евро
“Този уникален труд - “Климатолечение в България”, е първото издание по тази толкова важна тема и третата важна стъпка, след като се въведе наредба, която да регулира здравния туризъм и която позволи да привлечем чуждестранни здравноосигурителни каси, с които да работим.” Това изтъкна доц. д-р Сийка Кацарова - председател на Български съюз по балнеология и спа туризъм и президент на Европейската спа асоциация.
Тя даде пример, че през последните четири години Пампорово се налага на европейската карта именно като климатолечебен курорт. Варна, Кюстендил, Хисаря, Троян също много работят в тази насока. Но призова за обединение и да се определи дали е важно за България да развиваме минералния си ресурс и ако да, тази тема да стане един от приоритетите.
Доц. д-р Кацарова изнесе и статистика от Европейската спа асоциация, според която в Европа към 2025 г. има над 1000 регистрирани здравни курорта, които се посещават от 25 млн. туристи годишно, генерира се 80 млрд. евро добавена стойност, а заетите са над 800 хил.
Тя даде пример как Германия през 2021 г. е изготвила проект за лечебните и спа гори - първата държава, която възроди направлението климатолечение чрез лечебни гори на база на научни изследвания и сега привлича клиенти и туристи от цяла Европа.
Цветелина Бориславова:
От години чакаме промени в закона, а туризмът води до по-висок БВП
За нуждата от законодателни промени говори един от големите инвеститори в туристическия бизнес у нас - Цветелина Бориславова, собственик на “Пампорово” АД. Думите ѝ бяха подкрепени от представителите на общините.
Трябва да има последователност, дълбочина в анализите, взаимодействие между институциите и чуваемост. Бориславова припомни, че трите най-големи курорта в България са подготвили законодателни промени, които от години стоят неприети. Подчерта пасивността на депутатите от няколко парламента, които не гласуват Закона за туризма. Затова бизнесдамата предложи на колегите си и на кметовете да обединят усилия и заедно да подготвят писмо до компетентните власти.
Трябва заедно да зададем въпроса - какво става? Туризмът е ключов сегмент, който може да доведе до по-висок БВП. Всички знаем, че имаме уникална природа и климат, но за съжаление, не се случва на държавно ниво, смята Цветелина Бориславова. И тя обърна внимание, че през годините се закриват институти и това води до липса на ценна информация за природните лечебни ресурси.
От десетилетия у нас няма научни данни за лечебните качества на водите
Държавата трябва да събере на едно място и да дигитализира данните за физико-химичните свойства на минералните извори в България и какво точно лекуват, настояват местната власт и бизнесът. Нормативните документи, по които става това, са от соцвремената, изтъкна по време на форума Илия Тасев - директор на дирекция “Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите” в Министерството на здравеопазването.
Наредба №14 към отдавна отменения Закон за народното здраве продължава да действа и задължава събирането на едно място на данните за физико-химичните свойства на минералните води в България.
“Но става така, че ние получаваме от време на време данни от някой концесионер, от здравни инспекции или от някоя община, която е възложила ново изследване. На практика в последните десетилетия няма събрани достоверни данни за лечебните свойства на всеки извор”, обясни д-р Тасев.
Той посочи, че целият хартиен архив е при него, грижливо прибран в метални чекмеджета,
но той съхранява информация отпреди 80 години
Тогава е съществувал Институт по климатолечение и балнеология и специална дирекция в здравното министерство, наречена “Курортно дело”. Правоприемник на тази структура сега е дирекцията, която д-р Тасев оглавява, и той успокои, че е запазил цялата документация, включително и конкретните показатели на всички изследвани навремето води.
“Ако искаме да изградим доверие у потребителите, че тези води наистина лекуват, трябват нови изследвания по утвърдена единна методология и ред, по който данните за качествата се събират. А не просто да идва при нас поредната община и да пише заявление, с което иска да бъде определена за климатичен курорт, посочвайки, че някой авторски колектив е изследвал водата и тя лекува”, добави д-р Тасев.
Думите му бяха подкрепени и от председателката на Българския съюз по балнеология и спа туризъм доц. д-р Сийка Кацарова. “Във Франция бяха похарчени 1 млн. евро само за да се съберат на едно място данните за показателите на лечебните води. А в Чехия кандидатстваха по техния национален план за устойчивост и получиха 10 млн. евро само за възстановяването на исторически извори в Карлови Вари”, посочи тя. Даде пример и с Хърватия, която е заложила в своя план за възстановяване и устойчивост 600 млн. евро за развитие на този сектор.
“Темата е с много голямо значение за общественото здраве и устойчивостта на туризма, защото климатолечението доказано подпомага профилактиката и лечението при редица заболявания, но не трябва да забравяме, че подобрява и качеството на живота. Не си даваме сметка, че
качеството на живот определя нашето бъдеще
и какво ще бъде здравословното ни състояние за години напред. Преди 20 г., влизайки в системата на здравеопазването, темата да намериш партньори бе трудна, но днес Министерството на туризма дърпа напред и здравеопазването”, подчерта д-р Тасев.
От висотата на моите 36 г. практика мога да кажа, че за първи път виждам такава истинска колаборация между министерствата на туризма и здравеопазването, коментира д-р Йордан Гечев - директор на Специализираната болница за рехабилитация в Павел баня. Той също припомни, че преди години към здравното министрество е имало отдел “Санаторно-курортно лечение”, който е включвал 110 санаториума и Институт по балнеология и климатолечение, в който се е развивала наука. Той е основан през 1946 г., а курортите в България са били специализирани. Сандански - за дихателни заболявания, Хасковските минерални бани - за съдови заболявания, Хисаря - за бъбречни. Цялата документация на този институт е някъде в министерството и трябва да се използва и да се надгражда, категоричен бе д-р Гечев.
Първият български гид за дълголетие
“Климатолечение в България” е първата по рода си книга, издадена в България от издателската къща на Медийна платформа “24 часа” в партньорство с Министерството на туризма и Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Нейната премиера бе на дискусията с водещите специалисти в областта.
Освен че представя естествените лечебни ресурси на страната ни, тя дава отговори за специфичните лечебни фактори на всеки от районите. В нея ще откриете например за лечението на кои заболявания помагат фитонцидите, лечебната кал и минералната вода, както и кой курорт за кои заболявания е най-подходящ.
Най-ценното за читателите в книгата е, че в нея са съветите на изключителни лекари, всепризнати авторитети в своята област.
“Това издание се превръща във важен принос за развитието на здравния туризъм у нас. Книгата обединява експертиза от различни области и представя климатичните ресурси на страната, добри практики, насоки за развитие на устойчив и целогодишен туристически продукт”, каза министър Ирена Георгиева.
Тази книга е един учебник за управници, които искат да стъпят на тази основа, коментира доц. д-р Сийка Кацарова. И подчерта, че по създаването ѝ са работили утвърдени имена, давайки своето знание, трупано с години. Няма как без наука и като самозванци да кажем “България е прекрасна страна, елате тук”, добави Кацарова.
За мен е огромно удоволствие днес да срещна тук хората, които са ме учили, и съм изключително щастлива, че това издание ще достигне и до нашите студенти, за да предаваме знанието, каза и доц. Светла Шопова, катедра “Рехабилитационна и морска медицина” в университета “Проф. д-р Ас. Златаров” - Бургас.
Д-р Снежина Лазарова, педиатър и детски пулмолог, изтъкна, че е изключително важно да има такъв пътеводител, за да се насочват на подходящи места и децата, които често боледуват, особено в големите градове с мръсен въздух.
