Един професор ми бе казал, че евреите имаме твърде много история и толкова малко география. Можем да кажем същото и за България
Още акценти от интервюто:
- Историята за 50 000 спасени еврейски живота от съюзник на нацистка Германия е забележителна, макар и не перфектна, но много смела
- В Близкия изток трябва да се промени съотношението между силите на мира и силите на войната
- Днес в Европа има много мека сила, имаме нужда от САЩ да води и партнира
- Г-н Харис, в книгата си казвате, че между вас и България е имало химия от първото ви идване тук. Почти любовна история. Разкажете за това.
- Преди това нека да благодаря на Виктор Меламед, когото познавам от 30 г. Идеята за тази книга на български не бе моя, а 100% негова. И той бе човекът, който се свърза с книгоиздателска къща “Труд”. Също така му благодаря за риска, защото всяко издаване на книга носи риск.
По въпроса за химията с България ще дам малко контекст. Произлизам от силно антикомунистическо рускоговорещо семейство. Майка ми е родена в Москва. Затова понякога разбирах или се правех, че разбирам български. Родителите на майка ми са от Беларус. Спомням си омразата им към всичко, свързано с болшевиките, комунизма и Съветския съюз. Това бяха двигателните ми сили като дете на студената война. И когато в края 80-те покрай събитията в Полша със “Солидарност” и другите инициативи от Централна Европа едно по едно частите от съветското домино падаха, за мен бе най-естествено не само да аплодирам, но и да си задам въпроса как можех да мобилизирам Американския еврейски комитет (АЕК) да стане част от тази нова глава в историята. Това е едната част от отговора.
Другата е, че един от резултатите от рухването на комунизма бе възможността да се свържем с еврейски общности, с които имахме тихи и прикрити връзки, и където много често историята на Холокоста бе заметена. Например паметникът на Бабий Яр е за жертвите на фашизма, не е еврейски. Ние бяхме изгубени в историята умишлено по съветски дизайн. Така и историята за спасяването на българските евреи бе загубена.
Това обаче засилваше отдадеността ми към това, което вие в началото нарекохте любовна история. Говоря за чувството на благодарност и дълг как да помогна да не се обърнете към комунизма, болшевизма или руското господство. Историята за 50 000 спасени еврейски живота от съюзник на нацистка Германия е странна, забележителна, макар и не перфектна, но много смела.
- Били сте в много държави по света, но България е единствената, за която сте правили туристическо лого.
- Да, това е луда работа. Аз дори не мога да нарисувам пръчка. Имах чувството обаче, че България е напълно непозната на американците, или ако я знаеха – беше по грешните причини. Например за убийството на Георги Марков през 1978 г. Аз тогава живеех в Англия с бъдещата ми съпруга Джулиета и научих как български дисидент е убит с чадър по улиците на Лондон.
Години по-късно пък имаше опит за убийство на папата, както и спекулации, че България е замесена. Това са негативни истории. Когато дойдох тук, видях нещо различно – красива страна и непозната туристическа дестинация.
И се замислих, че винаги има един тип американци и европейци, които искат да изпреварят всички при намирането на нова туристическа дестинация. По този начин всички спряха да ходят в Италия и почнаха в Хърватия. А когато Хърватия се препълни, ще търсят следващата – в САЩ казват, че това ще е Албания. Но защо да не е България?
Та измислихме постер със следния слоган: “България? Да, България!”. Представихме я като страна с четири сезона, където има от всичко по малко. Един много известен професор в Оксфордския университет ми бе казал за евреите, че имаме твърде много история и твърде малко география. Можем да кажем същото и за България.
- Кога разбрахте историята за спасяването на българските евреи?
- Голяма заслуга за това има историкът Михаел Бар Зоар. Той е автор на много от ранните книги за България - самият той е роден тук, което прави историите много лични. Освен това, когато Елена Поптодорова бе български посланик в САЩ, много ни е говорила за тази история. В един момент обаче се запознах с евреи, чиито родители бяха сред тези 50 000 спасени и вече не беше само абстракция, а стана много лично.
- Спомням си, че през 2017 г., когато Москва заяви, че Съветската армия е спасила евреите, а не България, вие силно възразиха.
- Това бе същата Русия, която бе заявила, че Полша е започнала Втората световна война. Тоест Полша е тази, която нахлула в Съветския съюз на 17 септември 1939 г. Значи сме живели в заблуда, че СССР нахлува в Полша 17 дни след като нацистите нахлуват от запад. И след това така разбрахме, че не българите, а руснаците са отговорни за спасяването на евреите. По същия начин, както разбрахме, че съветското нахлуване в Украйна е всъщност начин да се денацифицира страната, която бе в ръцете на демократично избран президент от еврейски произход, чиито трима прачичовци, освен баща му, са убити в Бабий Яр.
Вие в България знаете достатъчно за руската дезинформация и за нея няма какво да ви науча. Нали помните как за дума на 2016 г. от речника на Оксфордския университет бе избрана думата “постистина”. Това е пример за света на постистината, където Русия, а и не само тя се опитва да се възползва от новия начин на мислене – че няма обективни факти и истини, вие си имате вашата история, ние – нашата. Е, някои неща са пределно ясни – българите са спасили евреите, колкото и да се спори каква заслуга има царят, парламентът или отделна партия. Но аз като ваш приятел няма да мълча, когато Москва си присвоява заслуга за спасените 50 000 евреи.
- Чувствате ли се комфортно с прозвището Външният министър на еврейския народ, което Шимон Перес ви даде?
- За мен бе чест. Той бе една от най-невероятните фигури, които много от нас са виждали, срещали или са си сътрудничили.
- Спомняте ли си точния момент, когато ви го каза?
- Да, беше на държавна вечеря в Йерусалим, а той домакинстваше на президента на Румъния. Аз бях сред гостите. Перес се обърна към президента, посочи ме и каза: “Той е външният министър на евреите”. Беше трогващо.
- 32 години оглавявахте Американския еврейски комитет. С кое голямо постижение сте най-горд?
- Може би с движението за освобождаването на повече от милион съветски евреи. Заслугата е най-вече на Натан Щаранский и други, по-малко известни личности, но с този акт атанахме свидетели на модерен Екзодус и затова съм горд с този факт.
През 90-те години освен Източна Европа се фокусирахме и в Арабския и ислямския свят, покрай конференцията в Мадрид – първия опит за мир след войната в Залива. Ние тихо почнахме да обикаляме и бяхме първите евреи, които посетиха Кувейт. Може би преди това и Кисинджъжр е бил, но ние я посетихме като евреи. След това Саудитска Арабия, Йемен, Мавритания, Пакистан, Индонезия, Малайзия. Това не бяха прости процеси, а рискови, понякога даже опасни. Затова подкрепяме всяко усилие да се вкарат тези страни в кръга на мира, каквито заявки даде новата администрация на Доналд Тръмп за Саудитска Арабия и Индонезия. Това няма да реши нищо в Близкия изток, но ще промени съотношението между силите на мира и силите на войната. Това е целта.
- От 2001 г. насам четирима американски президенти - двама демократи и двама републиканци, си мислеха, че знаят как да се справят с Путин и очевидно грешаха. Какво им убягва на американските лидери в опита им да разберат Русия?
- Мандатът на Джордж Буш малко или много се застъпи с този на Путин. Всички помним срещата им в Любляна. И след тази среща Буш каза, въпреки че го перифразирам: “Погледнах го в очите и видях душата му”. Да гледаш в очите дългогодишен офицер от КГБ и да кажеш, че си видял в душата му? Толкова за Буш.
След това дойде Барак Обама, коeто за някои в САЩ бе като второ пришествие на месията. Преди това обаче през 2012 г. той имаше дебат с опонента му от републиканците Мит Ромни. Попитан коя е най-голямата геополитическа опасност за Америка, Ромни посочи Русия. Тогава Барак Обама по един саркастичен начин му каза: “Мит, 80-те години ти се привиждат”. Сякаш ставаше дума за борец от студената война, който е изгубил смисъла си на съществуване. Толкова и за разбирането на Барак Обама.
Тогава дойде Доналд Тръмп, който си мислеше, че той като господар на преговорите ще е способен да финтира Путин чрез комбинация от ласкателства и заплахи. Този план не сработи особено.
Въпреки това трябва да кажа, че ние - Американският еврейски комитет, заедно с 12 украински, полски, балтийски и други централноевропейски организации призовахме Обама да предостави на Украйна смъртоносни оръжия за самоотбрана. Той отказа. Но Доналд Тръмп предостави тези оръжия.
Така двама демократи, двама републиканци, умни хора, зад които стояха и 17-18 разузнавателни агенции, а също и американското посолство в Москва, всички те сгрешиха. Тук говорим за провал на дипломацията, но аз ще го нарека и провал на въображението - невъзможността да се разбере тоталитарният начин на мислене. Може да се направи аналогия с провала на трима поредни британски министър-председатели – Макдоналд, Болдуин, Чембърлейн, на френския Даладие, канадския Кейн, академици и мозъчни тръстове, големи вестници от миналия век, да разберат Хитлер. Преди почти сто години имаше статия за Хитлер, в която се твърдеше, че се очаква да се оттегли в родната си Австрия. Това се случва 9 г. преди Хитлер да поеме властта. Защо споменавам това? Точно сега твърде много хора не успяват да разберат Путин, уморени са от войната в Украйна, съмняват се в успеха или се изкушават да спрат по средата, без да вземат предвид рисковете.
- Кои са най-големите ви опасения по отношение на геополитическото бъдеще на САЩ?
- Неоизолационизъм. Да не бъда разбиран погрешно – не съм американски триумфалист. Но знам достатъчно история, че да кажа, че в света, в който живеем днес, без американско лидерство и не само дипломатическо, но и военно, не може да убедим нашите опоненти, че сме в състояние да защитаваме себе си и ценностите ни. Аз съм гражданин на ЕС, както и жена ми и децата ни. Ние сме биконтинентални.
Днес Европа има много мека сила и малко твърда сила. И тази мека сила няма да убеди никого в Техеран, Пхенян, Пекин, Москва, че може да се изправи срещу техните различни концепции за международни отношения. Имаме нужда от САЩ да води и да партнира.
Китайският или руският модел не ме успокояват. Без лидерството на САЩ и опитите за нов изолационизъм между два океана и вие сте в беда, и ние.
CV
Дейвид Харис е дългогодишен лидер на Американския еврейски комитет (АЕК). Той е най-награждаваният еврейски организационен лидер в американската история и е възпитаник на Университета на Пенсилвания и Лондонското училище по икономика. Старши сътрудник е в колежа “Св. Антоний”, Оксфордския университет и е гостуващ учен в университета “Джон Хопкинс”. Харис е носител на четири почетни докторски степени, включително от университета “Брандейс” през 2022 г.
