Премиерата на "Дарителите" е тази вечер по БНТ 1 от 22,30 ч. Излъчва се с подкрепата на фондация "Лъчезар Цоцорков"
"Смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас" - тези думи концентрират дарителската и житейската философия на баща ми, казва Димитър Цоцорков
- Г-н Цоцорков, подготвя се документална поредица за дарителството в България в периода от средата на XIX век до 1944 година, инициирана от фондация “Лъчезар Цоцорков”. Как се роди идеята и каква е мисията зад този проект?
- Идеята за филма възникна след първата година на успешна и интензивна дейност на фондацията, в началото на 2021 г. Като новопрохождаща семейна фондация търсихме насоки и подкрепа от съмишленици, но бързо стана ясно, че броят на българските фондации, които даряват, е изключително ограничен. Това прави ролята ни в обществото още по-предизвикателна. Не просто искаме да постигнем промяна в ключовите области, които сме избрали, но и често трябва да го правим сами.
Това е и основната причина да се вгледаме в историята на страната ни. Така установихме, че пионерите на дарителството в България са подкрепяли щедро и последователно същите направления, които подпомагаме и ние. Но имената и делата на малцина от тях са познати днес. Най-разпространената асоциация за филантропия в България е с братята Евлоги и Христо Георгиеви. Редом с тях обаче са живели и много други крупни дарители, които са променили историята на България и са издигнали националния ни дух.
Филмът е поклон пред техния завет и израз на желанието ни да възродим паметта именно за тези ярки личности, които са източник на национална гордост. Той ще разкрие и потенциала на филантропията като двигател за израстването на всяко общество.
Вярвам също, че четирите епизода на поредицата “Дарителите” ще вдъхновят самите зрители към дарителство. Защото най-хуманното е да бъдем съпричастни един с друг и така да правим живота си по-смислен и пълноценен.
- Поредицата е фокусирана върху 4 основни области – образование, социална помощ, здравеопазване и култура. Това ли трябва да са приоритетите днес в България?
- Областите, в които са дарявали предците ни, са фундаментът на всяко развито общество. В този смисъл благодетелите от Възраждането и годините на следосвобожденска България могат с пълно основание да се нарекат съвременни строители на нацията.
Не е възможно обществото ни да просперира, без да се пазят и надграждат достиженията в образованието, социалната дейност, здравеопазването и културата. Те са белег за цивилизационното издигане на един народ, за неговата колективна ценностна спойка, за перспективата му да върви напред и да израства духовно. Споделените ценности и равните възможности за достъп до образование, здравеопазване и социални грижи са от съществено значение за сигурността, устойчивостта и прогреса ни в реалността, в която живеем. Във времето на глобална нестабилност, технологични трансформации и изкуствен интелект
е много важно да пазим човечността, духовността и ценностите, които ни сплотяват
- Зрителите ще научат за дейността на дарители като Васил Априлов, хаджи Ненчо Палавеев, Димитър Кудоглу, Пенчо Семов и други. Това ли са имената, които всеки българин трябва да знае, когато говорим за благотворителност в онзи период?
- Българските дарители от XIX век до 1944 година са хиляди. За много от тях вероятно никога няма да узнаем. Други обаче са останали в общата ни памет, а добрите им дела са надживели превратностите на времето и съзнателните опити да бъдат заличени. Филмът разказва за някои от най-значимите български частни дарители.
За тях научаваме на първо място в енциклопедията “Дарителството”, източник на голяма част от разказите в поредицата. Тя е издадена благодарение на филантропските усилия на Българския дарителски форум и на основаната от живеещи в САЩ успешни българи Американска фондация за България. Постарахме се във всеки епизод да откроим по няколко емблематични личности, които са дарявали мащабно за значими обществени каузи. Това в никакъв случай не е представителна извадка на дългия списък от благодетели, впрегнали усилията и богатството си в полза на отечеството. Историите на националните герои, защото за мен това са истински български будители като Васил Априлов, Ненчо Палавеев, Димитър Ценов, Александър Георгиев - Коджакафалията, Йорданка Филаретова, Димитър Кудоглу, Печно Семов и Мария Влайкова,
разкриват духа на епохата и характера на българското дарителство
Затова съм убеден, че всеки българин трябва да знае имената им и техните дела, за да бъде продължен заветът им.
- Кога ще е премиерата на поредицата и къде ще бъде излъчена?
- Премиерата на “Дарителите” е на 27 май (днес - б.р.), когато Българската национална телевизия ще излъчи първия епизод. Поредицата ще може да се гледа от 27 до 30 май, всяка вечер от 22,30 ч по БНТ 1. Тук е мястото да благодаря на творческия екип, който реализира този проект, и специално на режисьора и сценарист Ема Константинова, на оператора Румен Василев и на научния консултант проф. Росица Стоянова.
- Вашият баща - проф. д-р Лъчезар Цоцорков, беше един от най-големите дарители у нас. Благодарение на неговите усилия бяха реализирани големи проекти като спортната зала „Арена Асарел”, МБАЛ “Уни Хоспитал”, а и връщането на Панагюрското златно съкровище в града. Кой е най-ценният урок, който винаги ще помните от него?
- Ще отговоря с един негов цитат, в който е концентрирана цялата мъдрост на неговата дарителска и житейска философия: “Смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас”.
- С какво от постиженията на фондацията, основана преди 4 години, се гордеете най-много? До колко хора стига подкрепата?
- На първо място успяхме да изградим успешна благотворителна фондация, която за кратко време и в трудни обстоятелства постигна значими резултати.
От създаването си досега сме подкрепили над 65 проекта с повече от 4 милиона лева и сме достигнали до хиляди хора
За нас по-важни от тези числа са човешките съдби, до които се докосваме. Всеки проект, който подкрепяме, е споделена кауза за нас, без значение от размера на дарената сума.
Гордеем се, че изпълваме със съдържание нашата мисия и допринасяме за благополучието на българското общество чрез подкрепа на множество културни проекти, насърчаване на иновациите и постиженията в образованието и здравеопазването, както и подпомагане на деца в неравностойно положение. Инициативите ни са многобройни, но все пак не мога да не откроя системните ни усилия за превенция и ранно откриване на едно от най-смъртоносните онкологични заболявания в България - рака на дебелото черво. Успяхме да организираме и в момента провеждаме първата по рода си национална скринингова кампания, благодарение на която само за един месец над 30 хиляди човека се тестваха напълно безплатно.
Друг много значим проект е оповестеното наскоро първо по рода си проучване за социално-емоционалните умения на българските ученици и това, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи глобалните резултати именно у нас.
Никой не може да стигне далеч сам и затова искрено се надяваме все повече дарители да вземат активно участие в изграждането на обществото ни. Смятам, че би било прекрасно, ако някой ден се създаде фондация “За България” или фонд за съвместно финансиране, който да обедини финансовия капацитет на повече големи дарители със споделени ценности. Това би било знаково постижение за едно иначе разединено общество и би представлявало реална възможност за още по-осезаемо въздействие.
- Има много “скрити герои”, които вършат добри дела, но никой не говори за тях. Фондацията обаче разказва всяка година истории на обществото. Кой е по-верният път - да “рекламираме” добрината, защото е заразна, или максимата, че благотворителността трябва да е тиха?
- Нашата философия е, че най-добре можете да ни опознаете чрез каузите, които подкрепяме - те са нашият най-добър говорител. В рамките на кампанията “Окрили доброто” ние
всяка година отличаваме именно десетки “скрити герои” за техните вдъхновяващи истории
за безвъзмездно добротворчество. Това е олицетворение на чистата филантропия и невероятната щедрост, на която всички сме способни, независимо от средствата, с които разполагаме.
След смъртта на баща ми неговият архив ни разкри безброй “тихи” дарения и добрини, които е правил, без изобщо да е оповестявал това.
Когато създадохме фондацията, искахме да пресъздадем този подход, чрез който работим за системна и устойчива промяна, без да забравяме за ежедневния принос на “скритите герои сред нас”. Смятам, че сме го постигнали.
- Много хора смятат, че държавата отстъпва от свои задължения - било за здравеопазване, образование или хора в неравностойно положение. Сякаш се разчита, че обществото и неправителственият сектор трябва да бъдат водещи в набирането на средства и благотворителни инициативи. Трябва ли обаче да е така?
- Дори това да е така, не намирам тази линия на мислене и противопоставяне за особено градивна. Все пак България е млада демокрация, която все още се изгражда. Демокрацията не е пасивен процес, а зависи от активното участие на всички нас. Напълно нормално е частният капитал да бъде инициатор на иновативни подходи за преодоляване на най-належащите проблеми, но това не трябва да изолира държавния сектор.
Докато не осъзнаем, че става дума за споделена отговорност, трудно ще
напреднем като общество Пътят напред е чрез изграждане на ефективни модели за сътрудничество между частния, правителствения и гражданския сектор, и осъзнатостта, че всички те са взаимносвързани и зависими един от друг.
- Управлявате огромен бизнес - “Асарел-Медет” е една от най-големите и структуроопределящи компании в страната. Избрали сте да се върнете в България, вместо да градите кариера в чужбина. Някога съжалявали ли сте?
- Аз съм от хората, които са непоправими оптимисти за България. И винаги съм бил такъв, така че не съм имал съжаления. Напротив, смятам, че страната ни има голям напредък, и съм убеден, че тя ще става все по-привлекателно място за живот и кариера за младите хора. Мисля, че като общество можем да направим повече, за да виждат възможностите, които имат тук, и да са убедени, че с почтен труд и предприемчивост могат да постигнат своя успех в България.
- Как “Асарел-Медет” гради устойчив бизнес днес? Кои са инициативите, с които променяте средата в регионите, където инвестирате, и как помагате за благосъстоянието на местните общности?
- Бизнесът може да бъде успешен само ако е социално отговорен и се управлява с дългосрочна визия. За мен - като председател на Надзорния съвет на “Асарел-Медет” и на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН - е важно да имаме значим, измерим и конкретен принос към глобалните цели за устойчиво развитие, защото това означава, че всички заедно вървим в правилната посока.
В община Панагюрище ние сме най-големият работодател и осигуряваме близо 40% от собствените приходи в местния бюджет. Важни за местното благосъстояние са не само стабилната заетост и високите доходи, но и социалните ни инвестиции. С модерната си болница Панагюрище излезе на второ място по брой лекари на глава от населението у нас, посещаемостта на музея ни е седем пъти над средното за страната и сме най-големият инвеститор в местния туризъм. Много значима е подкрепата ни за дуалното обучение в професионалната гимназия в Панагюрище, където сега завършва нашият шести випуск абитуриенти. Подкрепяме децата с изявени дарби по инициативата “Звезден клас” и развиваме програмата “Образование за всички”, с която помагаме на младежи в уязвимо социално положение. Визията ни е да създаваме нови възможности за хората от региона и да помагаме на повече младежи да видят Панагюрище като привлекателно място за своя житейски и професионален успех.
