В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме Институт за развитие на публичната среда. Той работи за увеличаване на гражданското участие в управлението, ограничаване на влиянието на парите в политиката и за осигуряване на честен изборен процес. Мисията му включва и разработването и прилагането на механизми за отчетност на публичните институции и граждански контрол върху дейността им.
Сдружението е учредено на 4 април 2003 г. в София и обединява усилията на лица с богат практически и теоретичен опит в областта на публичната администрация, местното самоуправление и гражданското участие.
- Много от партиите опитваха да мобилизират избирателите си, като поставяха под съмнение честността на вота, а това не работи в полза на обществото
- Не допускайте скептицизмът да прерасне в отказ от участие, защото тогава решенията продължават да се вземат, но без вашето присъствие
- Предизвикателство за институциите е да говорят на достъпен език и на младите
- Г-жо Лазарова, отново предстоят предсрочни парламентарни избори. Как оценявате доверието на българските граждани в изборния процес в момента?
- В последните години се наблюдава спадаща избирателна активност, която е ясен показател за намаляващото доверие в изборния процес. Това е обяснимо с оглед на дългата поредица от избори и натрупаната умора у хората. Политическата реторика за съжаление също не помогна - много от партиите се опитваха да мобилизират избирателите си, като поставяха под съмнение честността на вота, а това не работи в полза на обществото като цяло.
Въпреки това напоследък виждаме все по-критичното отношение на гражданите, които настояват за повече прозрачност и отговорност от институциите. Именно там се крие сериозен потенциал за поетапно възвръщане на доверието.
- Според някои социологически проучвания избирателната активност ще бъде рекордно висока - над 50%, но според други тези очаквания няма да се оправдаят. Какво показват данните и наблюденията на Института за развитие на публичната среда?
- Прогнозите на социологическите агенции показват, че ще има по-висока избирателна активност спрямо последните избори. Дали това ще е така, предстои да разберем и в много голяма степен зависи от формациите, които ще се явят на изборите. Важно е дали в техните кандидати и програми, доколкото ги има, избирателите ще видят надпревара на различни визии за управлението, или пък повтарящ се сценарий от последните пет години. Да, наблюденията показават, че има граждани, които усещат по-висок залог на тези избори, но една негативна кампания без ясни послания и ангажименти може да откаже колебаещите се и да затвърди усещането им, че участието им няма да промени нещата.
- Какво може да стимулира повече хора да гласуват?
- Най-силният стимул би бил гражданите да осъзнаят, че от изборите зависи качеството на демократичния процес. Ако повече хора разбират, че от вота им зависи дали институциите ще работят прозрачно, дали депутатите ще взимат решения в интерес на обществото, това ще повиши и активността. Този процес може да се засили и чрез информационни кампании, каквито провеждаме и ние. Например, в платформата “Аз гласувам”, поддържана от института, може да бъдат открити полезни материали и важни крайни срокове, свързани с изборите.
Много важно е каква кампания водят и политическите формации. Те също носят отговорност за информираността на избирателите относно правата им. В допълнение, кампаниите би следвало да са сблъсък на различните идеи за управлението на страната - много важно е този път да видим такъв, защото през последните кампании, за съжаление, това не се случва.
Не на последно място, изборите са само първата крачка от този процес. Наша отговорност е да държим институциите отговорни и след изборния ден - чрез участието в различни граждански инициативи, обществени обсъждания и други. Само така можем да постигнем високи нива на отчетност и прозрачност.
- Виждате ли разлика в поколенията относно политическата им активност?
- Разлика има и това е напълно нормално. По-младите хора проявяват висока степен на нетърпимост към това, което намират за несправедливо. Различни са и каналите за комуникация, които използват гражданите от различни възрасти. Това е своеобразно предизвикателство за институциите и политическите партии, които трябва да започнат да говорят на достъпен за всички тях език.
Все пак е важно обаче да не свеждаме разговора за гражданската активност единствено до поколенческите различия. По-полезно е да обърнем наратива върху това, което ни свързва, върху общите ценности - отчетност, прозрачност, управление с принос към обществото. По този начин можем и да насърчим участието не само на избори, но и в рамките на управленския цикъл.
- Какво бихте казали на младите хора, които са скептични към изборите?
- Скептицизмът сам по себе си не е проблем, важно е да го има като знак за критично мислене. Само не допускайте скептицизмът да прерасне в отказ от участие, защото тогава решенията продължават да се вземат, но без вашето присъствие. Изборите невинаги предлагат идеален избор, но са прекият начин човек да заяви позиция и да не оставя други да решават вместо него.
- Кои са най-големите заплахи пред честните избори?
- Има три основни риска, както и в предишните кампании в последните пет години. Най-значимият според нас е нарушеното доверие в изборите, усилено от политическата реторика по темата за честността им. Вторият е организационен - вече видяхме до какво води ниският партиен ангажимент по линия на осигуряване на нормалното протичане на изборния ден през кадрите си, които пращат като членове в изборната администрация. И третият са устойчивите изборни нарушения, за които има сигнали и са постоянна тема в публичното пространство.
- Как се променя мисията и работата на Института през годините?
- Мисията ни в същината си не се е променила - да работим за по-прозрачна, по-отговорна и по-отворена публична среда. Променят се обаче инструментите, темите и начините, по които достигаме до хората. През годините натрупахме опит не само в наблюдението на избори, но и в това как да превръщаме сложни институционални и изборни данни в достъпна, полезна и разбираема информация за гражданите.
- Как платформата “Отворен парламент” помага на българските избиратели да направят информиран избор?
- “Отворен парламент” помага, като прави видима работата на институциите, най-вече на Народното събрание, по начин, който е едновременно достъпен и аналитичен. В платформата представяме данни, визуализации, проследяване на парламентарната дейност и анализи, които дават на гражданите по-ясна представа както за политическото поведение на партиите и представителите им, така и за по-широката картина на публичното управление.
- Каква информация може да бъде открита в сайта “Аз гласувам”?
- “Аз гласувам” е насочена пряко към избирателите и събира на едно място най-важната практическа информация за участието във вота. Там могат да се намерят срокове, правила и разяснения за различни групи избиратели - хора в чужбина, студенти, ученици, хора с увреждания, както и информация за кампаниите, социологическите проучвания и инструменти като политическия компас, които да помогнат на хората да се ориентират по-добре.
- Кои са най-значимите проекти, които институтът реализира през последните години, и как Фондация “Америка за България” ви помага да сбъдвате целите си?
- Сред най-значимите ни проекти са дългосрочното независимо наблюдение на изборите, развитието на платформите “Отворен парламент” и “Аз гласувам”, както и анализите ни, свързани с изборния процес, публичните институции и медийната среда. Подкрепата на Фондация “Америка за България” е изключително важна за нас, защото тя не просто прави възможно реализирането на конкретни инициативи, а ни помага да изграждаме устойчивост, капацитет и дългосрочна перспектива в работата си.
- Къде откривате повод за оптимизъм в българското общество?
- Откривам повод за оптимизъм в това, че въпреки умората, разочарованията и натрупаното недоверие в българското общество продължава да има чувствителност към несправедливостта и желание за смислена промяна. Все повече хора не приемат безкритично случващото се и търсят информация, задават въпроси и настояват за отговорност - а това е важна основа за всяка демокрация.
