Иран е заплаха не само за Израел, но и за света - атаките срещу морските пътища застрашават световната търговия, удрят по икономиките на страни като Египет и Йордания, а България все още има заложници при хутите, които са прокси на Техеран, каза в интервю за "24 часа" посланикът на Държавата Израел у нас
Още акценти:
Основната стратегия трябва да бъде дерадикализацията на палестинското население
Никакъв мир не може да се основава на омраза, промиване на мозъци и желание за унищожение на ближния
Лидерът на "Хамас" - Яхия Синуар, не убит или заловен, затова няма алтернатива, освен да влезем в Рафа
- Г-н посланик, възможно ли е скорошно намиране на решение за кризата в Газа, след като в Кайро започнаха преговори с участието на “Хамас”?
- Зависи от вашето определение на думата “решение”. Преговорите на посредниците са съсредоточени върху освобождаването на заложниците. Фактът, че те продължават, показва, че има надежда за постигане на сделка. Досега “Хамас” отхвърли всички разумни предложения и продължава да прави всичко по силите си, за да осуети сделката – например преди дни те атакуваха от хуманитарни съоръжения в Рафа, убивайки четирима израелски войници – но ние имаме солидно морално задължение към заложниците, които са държани в нечовешки условия в Газа, така че ще продължим да правим всичко възможно, за да ги освободим. Вие най-добре знаете какви са условията на пленниците и съм сигурен, че споделяте нашата надежда, че те ще бъдат освободени възможно най-скоро.
- Изглежда, че преговорите са единствено възможният вариант за освобождаване на израелските заложници, взети на 7 октомври. След половин година интензивни военни действия повече от половината заложници са все още в Газа, а в същото време “Хамас” не се предава, нито пък вие сте успели да елиминирате ръководството му.
- Общите цели на израелските военни действия в Газа бяха главно две: освобождаване на заложниците, държани в Газа, и изкореняване на военните и административни способности на “Хамас” с цел премахване на способността му да атакува Израел и неговите граждани някога отново. За да постигнат тези цели, Израелските отбранителни сили трябва да успеят да унищожат военните активи на “Хамас”, насочвайки се към терористите, лишавайки врага от инфраструктурата и способността му да командва и контролира операции, неутрализирайки обширната мрежа от подземни тунели, използвани за военни цели, и унищожавайки позиции, които застрашават сухопътни сили на Израелските отбранителни сили.
Израел успя да елиминира по-голямата част от военната структура на “Хамас”: голяма част от батальоните им и разузнавателните им способности бяха унищожени, възможностите им за производство на оръжия бяха елиминирани, стотици километри тунели и шахти бяха унищожени и хиляди бойци на групировката бяха убити или ранени, включително висши командири. Вие сте напълно прав, че работата не е завършена: знаем, че все още има хиляди терористи в Рафа и лидерът на “Хамас”, Яхия Синуар, не е убит или заловен. Ето защо смятаме, че няма алтернатива, освен да влезем в Рафа.
- Каква е стратегията на Израел за Газа? Имате ли стратегия въобще? След повече от 30 хиляди цивилни жертви сред палестинското население как бихте могли да очаквате оцелелите хора в Ивицата да приемат вашата визия за бъдещето?
- Израел се бори с жестока и неморална терористична организация, която се крие зад собственото си население, използвайки го като жив щит, криейки се в стотици километри военни тунели, докато оставя цивилните изложени на риск над земята. Както може би знаете, експертите по войни в градски условия заявяват, че тази война ще бъде изучавана от съвременните армии в бъдеще поради безпрецедентно ниското съотношение между терористи и убити цивилни в сравнение с всяка друга война.
Вие посочихте число, което се основава на информация, публикувана от “Хамас”, призната терористична организация. За “Хамас” убийството на цивилни е стратегия поради очакванията им, че то ще доведе до натиск върху Израел за спиране на войната. За Израел като демократична държава всяко убийство на цивилни е трагедия, която правим всичко възможно да избегнем. Наистина Израел полага огромни усилия, за да защити незамесените цивилни и стриктно спазва международното и хуманитарното право.
Когато говорите за стратегия за бъдещето на Газа, бих казал, че всяко бъдещо устойчиво решение трябва да се основава на дерадикализация на населението. Това, което се случи в Газа през последните десетилетия, от подписването на споразуменията от Осло насам обаче, е точно обратното: населението на Ивицата премина през процес на радикализация, основан на изключително фанатични, геноцидни идеи. Сегашното състояние на конфликта ще продължи, докато тази посока остане непроменена.
- А каква е стратегията ви за Западния бряг, след като вече никой не очаква, че незаконните заселнически поселения там ще бъдат премахнати - а това, както знаем, е един източник на безспирно напрежение.
- Основният проблем беше и все още е отхвърлянето на всякакво мирно решение от страна на палестинците. Това бихте могли да го видите дори от факта, че и до днес те са родени да бъдат бежанци и вместо да бъдат третирани от собственото си правителство – палестинските власти, както трябваше да бъде според споразуменията, подписани между Израел и ООП – палестинците се третират от UNRWA, единствената организация на ООН, посветена само на една група хора, която се стреми да увековечи статута им на бежанци. Това може да обясни защо “Хамас”, въпреки че е управляваща сила в Газа, пренебрегна отговорностите си към населението - тъй като международната общност се грижи за палестинците там вместо тях.
Израел, както добре знаете, предприе болезнени стъпки в миналото в името на мира. Такава стъпка беше пълното ни изтегляне от Синай в рамките на мирния договор с Египет или оттеглянето ни от големи територии, дори по-големи от Ивицата Газа, в резултат на мирното споразумение с Йордания. Израел се изтегли едностранно и от Газа, като насилствено премести цялото си население от там, включително и погребаните тела в гробищата. За съжаление, това не доведе до мир с палестинците, напротив – “Хамас” пое управлението и инвестира всичките си ресурси и усилия в превръщането на Газа в терористична бърлога.
Така че още веднъж – основната стратегия трябва да бъде дерадикализацията на палестинското население. Никакъв мир не може да се основава на омраза, индоктриниране, промиване на мозъци и желание за унищожение на ближния.
- Как гледате на обявените от Китай преговори между “Хамас” и “Фатах”?
- Каня ви да се запознаете с условията, свързани с преговорите, споразуменията или помиренията между “Хамас” и “Фатах” в Google. Ще откриете, че този вид процес се е случвал множество пъти в миналото. Заради самите палестинци се надявам, че идеологията на “Хамас” ще бъде отхвърлена, а не възприета или асимилирана от Фатах. Във всеки случай “Хамас” не е релевантен политически актьор, а терористична организация с геноцидни цели и като такава трябва да бъде елиминирана.
- Израел, както по всичко личи, не може да води сам война срещу Иран. Но след като нито САЩ, нито останалите западни съюзници, нито арабските ви съседи, а също повечето израелци не желаят такава война, да се надяваме ли, че заплахата за нова пълномащабна война в региона е отминала?
- Когато анализирате настоящата ситуация в Близкия изток, трябва да признаете, че вече сме изправени пред пълномащабна война в региона. Иран наложи война на Израел на 7 октомври по същия начин, по който го прави в продължение на много години: чрез своите проксита. Израел е атакуван от пет фронта: от Газа от “Хамас”, от Ливан от “Хизбула”, от Йемен от хутите и от Ирак и Сирия от шиитските милиции. Всички те са марионетки, манипулирани, подкрепяни финансово, обучавани и въоръжавани от Иран. Те следват стриктно инструкциите на Техеран и са ръководени от Иранската революционна гвардия. Атаката на Иран срещу Израел беше първата, извършена директно. Израел беше атакуван с повече от 170 дрона, 120 балистични ракети и приблизително 30 крилати ракети.
Иран представлява заплаха не само за Израел, но и за целия свободен свят. Атаките срещу морските пътища например, и особено в протока Баб ел Мандеб, рискуват значителна част от световната търговия и са насочени директно към икономиките на Йордания, най-вече чрез нейното единствено пристанище Акаба, и срещу Египет, който зависи от приходите от Суецкия канал. Техеран застрашава свободата на плаване и е заплаха за човешките животи, като например животите на българските моряци, които все още са заложници на хутите, споменатото прокси на Иран. Светът трябва да бъде ужасен от възможността този фанатичен радикален режим да придобие ядрени способности и всъщност това е въпрос на сериозно безпокойство и за умерените арабски страни. Въпросът как ще бъде спрян Иран е много свързан с действията, които предприема международната общност, като например санкциите, наложени напоследък от Европейския съюз. Това обаче не е достатъчно. Иранската революционна гвардия трябва да бъде обявена за терористична организация.
- А бомбардирането на дипломатическото представителство на Иран в Дамаск какво беше? Добре калкулирана авантюра или чиста провокация?
- Както може би знаете, Израел не поема отговорност за тази атака. От друга страна, самият Иран официално призна, че убитите в Дамаск са висши терористи от силите Кудс, както и от “Хизбула” и Иранската революционна гвардия. Нито един дипломат или гражданин не е пострадал, а тези, които са били набелязани, не са се занимавали точно с дипломация. Това не е първият път, когато Иран злоупотребява с дипломатическите си мисии, използвайки ги за насърчаване на тероризма. Едва миналия месец най-висшият наказателен съд на Аржентина постанови, че Иран е наредил смъртоносната атака през 1992 г. срещу посолството на Израел в Буенос Айрес и атаката през 1994 г. срещу центъра на еврейската общност AMIA, при която загинаха повече от 100 души. Съдът също така постанови, че атаките са извършени от “Хизбула”, иранската марионетка в Ливан. Иран е агресор, а не жертва.
- Всички въпроси дотук са всъщност въпроси, които, както знаете, самото израелско общество си задава в опит да намери отговор за своето собствено бъдеще. Накратко, какво е бъдещето на Израел?
- Израел е еврейска и демократична държава. Като плуралистично и либерално общество не се страхуваме да си зададем най-трудните въпроси. Вярвам в издръжливостта на нашето общество, която бе демонстрирана веднага след най-ужасното нападение, което преживяхме от Холокоста насам. Вътрешният дебат в Израел е знак за сила, а не израз на слабост, и аз съм убеден, че ще преодолеем тази криза, както успяхме да станем по-силни след вече отминали кризи. Наскоро писахте, че не вярвате в способността на нашия регион да намери мирно решение. Но ние не се отказваме. Да, това изисква силно лидерство, болезнени решения и желанието на народите да изоставят историческите спорове. Възможно е в Близкия изток, както беше възможно в Европа - дали някой, скоро след унищожителната Втора световна война, щеше да повярва, че един ден ще съществува Европейският съюз? Не бива да забравяме, че Израел вече има мирни договори с Египет, Йордания, ОАЕ, Бахрейн и Мароко и бяхме на път към нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия, което клането от 7 октомври се опита да осуети.
Както казах, радикализацията не може да допринесе за бъдещо решение. Само дълбока промяна в образованието на младите поколения може да доведе до мир. В противен случай сме обречени да загубим и следващите поколения, както загубихме поне две поколения след подписването на споразуменията от Осло.
CV
Роден на 8 август 1972 г. в Реховот, Израел
Завършил право в Еврейския университет в Йерусалим с магистратура по изследване на конфликтите
Посланик на Държавата Израел в София от лятото на 2023 г.
Бил е генерален консул в Истанбул (2011 - 2017), а преди това шарже д’афер на израелското посолство в Атина
Служил е и като заместник-шеф на израелската дипломатическа мисия в Монтевидео, Уругвай (2007 - 2010)
