Българският екзарх в Цариград Антим след Априлското въстание е получил няколко писма от опустошени краища в България - Пазарджик, Пловдив, Сливен, Велико Търново и др. Мнозина от по-просветените цариградски българи пък изпращат дописки до в. “Дейли нюз” в опита си да привлекат вниманието върху извършените зверства. Според сведения от онова време избити са около 15 000 души (после нарастват над 30 000, но вероятно тук се имат предвид и жертвите от Старозагорското въстание и националноосвободителните борби – б. а.), над 200 села и градове са опожарени.
Първата публикация в английския вестник излиза на 23 юни 1876 г. от кореспондента му в Цариград Г. Пирс, който пише: “През миналий месец в Цариград са се шушукали тъмни слухове за ужасни свирепости, извършени в България.” Това слага началото на поредица от дописки. В Англия, според Иречек, стават 450 събрания, на които се защитават българите. Глас в тяхна защита надига във Франия Виктор Юго, който в серия публикации описва зверствата в Батак. В Русия активна дейност в защита на българите развива Славянско благотворително общество, в което членуват Тургенев, Достоевски, Толстой, Менделеев и др., което настоява императорът да помогне на българите.
В края на юли екзархът извиква Марко Балабанов и му казва: “Никой още не знае за това, което ще ти кажа, но ти трябва да ме послушаш този път. Не чакам нищо от молби и прошения до турските власти, нито от редовни и извънредни събрания на българите в града. Те се опитват да месят Екзархията в тая работа, а това е опасно за всички.”
После му казва, че е решил да изпрати двама души из Европа, за да разкажат какво се случва в България. Определено е Балабанов да е единият, а вторият Драган Цанков.
В името на конспирацията те поемат по различни пътища – първият с кораб към Атина и Триест, а вторият- към Виена, където трябва да се срещнат, с кораб през Варна и Русе.
Екзархът преди изпращането им из Европа се е анжажирал да уведоми руския посланик граф Игнатиев, а той пък от своя страна - руските посланици в големите европейски столици да съдействат българите да бъдат приети от управляващите династии. За тази цел екзархът щял да им изпрати препоръчителни писма. Срещите трябва да започнат във Виена, но писмата не са пристигнали, затова заминават за Лондон и пристигат на 17 септември. Те се срещат с главния редактор на “Дейли нюз”, който им казва, че без препоръки нищо няма да направят и това важало и дори за защитника на българската кауза Уилям Гладстон.
Озовават се в Манчестър, където се срещат с няколко български търговци и отново пристигат в Лондон. Писмата вече са пристигнали. Първата им среща е с граф Шувалов, а след това с италианския посланик Луиджи Менабрея, от когото намират пълна попдкрепа. Държат речи в Хайд парк, срещат се с либерала лорд Ръсел и Уилям Гладстон.
В края на октомври са отново при Шувалов, а след това са приети от министър-председателя Бенджамин Дизраели. Той им съобщава, че по настояване на Русия Англия била съгласна да даде на България автономия. Лорд Дерби пък ги уверява, че Англия не е сама в решаването на Източния въпрос и имало и други държави, които също били заинтересовани от него.
След това са в Париж и се срещат със журналиста Жирарден и министъра на външните работи Деказ. Двамата ги питат дали в България ще се намерят хора, на които може да се повери самостоятелно управление. Цанков бодро отговаря, че образованието у нас се е променило, а търговията създавала будни и опитни хора.
Министър Деказ им обяснява и принципите на автономията и казва, че България трябва да получи такава, но след това да има местни избори и съвети за самоуправление, местни съдилища, областна милиция и местна полиция. На втора среща старият държавник и бивш министър-председател им заявява, че им симпатизира, но често симпатиите не хармонизират с интересите на държавите.
В Берлин ги приема външният министър Фон Бюлов и им казва, че ако останели 4-5 дни и канцлерът Бисмарк ще ги приеме. Това става и той заявява официалната германска позиция по българския въпрос: “За Цариградската конференция се е изработила една програма във ваша полза”.
В Петербург ги посреща княз Горчаков, който им казва, че още преди четири месеца бил уведомен от граф Игнатиев и в прав текст заявява, че задачата им е прекалено проста – делото им било спечелено тук и нямало нужда да го защитават пред когото и да било. И завършва: “Руският император е по Божията промисъл и по предание покровител на всички без разлика християнски народонаселения, на всички християни, а не само на славяните.”
Какво казва канцлерът Бисмарк на двамата български делегати?
"Германия наистина ви съчувства и германското правителство, мога да ви уверя повторно и аз, вършим всичко, що е възможно да докараме работата до добър край. Това е една голяма печалба. Вие ще имате управител и съдии християни.”
По-нататък продължава, че Германия няма интереси на Балканския полуостров, но Австро-Унгария има по-големи и по-преки, та затова канцлерът гледал “да ги съгласи с Русия, която е напълно на ваша страна. Възгледите на Австрия в Балканския полуостров не съвпадат с възгледите на Русия по тая страна и аз се трудя да ги примиря, доколкото ми е възможно. Австрия не е против вас, но тя гледа инак на работата в случая, а Русия държи на вас. Ние като приятели на Русия не можем инак, освен да одобрим онова, което върши тя и ще върши за вас в тоя случай. Аз ще ви кажа открито, ние ви съчувстваме и в кръга на дипломатическите действия ще направим каквото можем, за да се измени вашето положение, но ние няма да обявим за това война. Ако войната стане необходима, тази война ще я направи Русия, а както ви казах, ние сме приятели с Русия. И доколкото зная, Русия се занимава с мобилизирането, още отсега, на три корпуса.”
