Трима мъже на различна възраст в студиото на “24 часа” говорят в какъв град искат да живеят
Акценти от интервюто:
- “Машинният” скандал само ще повлияе на вярващите в конспирации
- Само в 5 български града има енергия, бизнес и си струва да живееш там
- 10% - време е да вкараме корупцията в рамките на западния мащаб
- Петъчният казус с отмяната на машинното гласуване ще окаже ли влияние върху крайния резултат и доверието на избирателите за изборния процес?
Георги Лозанов: Вече бяха направени коментари от част от политическите лидери - че това е нещо като “Костинброд 2”, което има за цел да понижи определен изборен резултат, като стовари известни обвинения върху участници в изборите. И може да се предполага, защото костинбродската афера спомогна за идването на правителството “Орешарски”, което пък доведе до протести. Всичко това създава известни хипотези кой може да стои зад сегашната организация и кампания, довела до отпадането на машинното гласуване. Ние всъщност никога не сме имали машинно гласуване, защото то отпадна и беше сведено до нещо като използване на машините за принтер.
Не съм сигурен, че ще окаже влияние върху гласоподавателите. Върху тези, които са склонни да вярват на конструирани събития и афери, може би ще окаже влияние. Но за избирателите, които са по-просветени, ще е обратното - ще ги мобилизира.
Андрей Арнаудов: Според мен хората, които искат да гласуват и които имат активна позиция, ще отидат да гласуват, независимо дали е с машини, или с бюлетини.
- Г-н Арнаудов, вярвате ли в социологическите проучвания и успяхте ли да се ориентирате? За човек, който казва, че е аполитичен, това би трябвало да е нещо важно.
Андрей Арнаудов: Местните избори не са точно национална политика - навсякъде има частен случай, който трябва да бъде изваден от общото. Покрай многото събития, които организираме с Bulgaria wants you в България, съм станал свидетел как общините работят по абсолютно различен начин и това не зависи от коя политическа партия е представен кметът. Или е добър мениджър, или не е - кметове от една и съща партия могат да се справят страхотно или недобре.
В България социалният и икономическият живот, за съжаление, е в София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора и донякъде Благоевград и Русе. Това са местата, където има наистина енергия, икономика, социален живот и като цяло какво да правиш. Почти всички българи, които се връщат, за които се тупаме в гърдите и се гордеем, че сме ги върнали обратно в България, почти всички са се върнали по тези градове.
- Казват, че специално за София малкото социологически проучвания, които видяхме преди изборите, са малко, защото техните поръчители не са харесали резултатите. Склонен ли сте да се съгласите с това точно в контекста на всичко, което казахте за хаоса и объркването, доц. Лозанов?
Георги Лозанов: Да, склонен съм. И заедно с това мисля, че и социолозите се пазят, защото теренът в момента е неравен. Специално за София според мен много хора се колебаят. Като почнем от десните. Те са поставени на много сериозно изпитание - първо, с биографичното тежнение на кандидата на ПП-ДБ и второ, с появата на алтернативата Вили Лилков. Второ, тук има една огромна бомба със закъснител, която е страшно важна - доколко руската пропаганда е поникнала на софийска територията. Тук най-важният маркер е колко ще вземе “Възраждане” в София. Между другото, те извадиха един кандидат, който не прилича много на лидера си - по-умерен и готов да говори диалогично и да го адресират към по-питомния електорат.
- Във вашата лична социология къде е “Възраждане” в София?
Г. Л.: Не съм добър автосоциолог, защото докрай не се отказвам от политическите си надежди. Още от големия митинг на Орлов мост аз стоя зад същата надежда, независимо какви разочарования десният избирател среща по пътя. Нека не забравяме, че “Възраждане” влезе с една конспиративна теория на антиваксърството в парламента, докато се ваксинираха част от членовете на същите тези пропагандатори. Сега влизат мощно и с немалък успех през друга тема - че американците са виновни за войната в Украйна, а не руснаците. Виждам, че това вече почва да пониква. Ще стигне ли до центъра на София този бурен?
А. А.: Аз също бях на големия митинг през 1990 година, бях тогава на 10 г. Но ето, аз съм от онези, които са минали пътя от това да са били на митинга и сега да съм сравнително равнодушен към политиката. Мисля, че има едно голямо разделение, особено в София. В столицата има млади и икономически активни хора и за разлика от останалите места в България тя не е град, в който възрастното население е повече от младото. Първо, тези млади хора в огромната си част са аполитични и второ, за огромна част от тях темата, която вълнува хората от моето поколение - ДС, изобщо не ги засяга. Ако има проблем с кампанията на Васил Терзиев, той е в това, че аз не виждам никакъв смисъл и логика да се издига един кандидат три-четири месеца преди другите. Това е тотален нонсенс и грешка. Хората между 18 и 40 г. чистата политика не ги вълнува. Темите от миналото - комунизъм, антикомунизъм, ДС, Русия, анти-Русия, са много далече от тях.
Г. Л.: Далече са, но ако почнат да падат бомбите, ще станат близки.
А. А.: Аз просто казвам, че има младо поколение, особено в София, което грам не го интересува това.
- Да поговорим тогава как София да стане по-добра. Къде виждате проблемите на София и къде виждате възможност новият кмет, който и да е той, да удари едно рамо?
Г. Л.: София може да стане по-добра, макар че аз не искам да подценявам и много неща, които са направени през тези 30 години.
Центърът на София вече не прилича на социалистически град. Не беше никак лесна тази работа, но повече го има останало в имената на улиците, отколкото в общото усещане за центъра. И е много важно този център да се съхрани и съхранява, защото голямото поражение бе това, че в посткомунистическия период си отидоха немалко къщи от Третото българско царство с архитектурна стойност.
- Всъщност комунистите се нанесоха в тези къщи и живяха дълго. След това новият ни бизнес елит построи на тяхно място големи жилищни блокове.
Г. Л.: Комунистите и свързаните с тях олигарси продължиха поражението върху тази тъкан на стария град, който не е кой знае каква архитектурна ценност в сравнение с другите европейски столици. Но е бил такъв и е запазил характеристиките на човешки и уютен град с едно усещане за приятно всекидневие. Това нещо трябва да се запази, но как? Първо, не трябва цяла София всеки ден да идва в този център, защото той няма как да го понесе.
- За регулация ли говорим?
Г. Л.: Не. Трябва да се строят нови центрове, които да имат собствен живот и там да отиде част от администрацията. Например в началото на “Цариградско шосе” има няколко високи сгради, които са добър модел. Такова нещо трябва да се появи на различни точки из кварталите и там да се инвестира и постепенно София да стане град със стар център и няколко нови центрове. Освен това трябва да има квартал на удоволствията, какъвто няма - в който да има хотели, заведения, особено за обществено хранене, но и нощни. Но всичко това да бъде на едно място. И ние имаме такова място - около Женския пазар. Тоест в района, където се е населила една доста пъстра мултикултурна общност, в което няма лошо - това е най-мултикултурното място в целия град, там са и трите религиозни храма. Всичко това трябва да стане квартал на удоволствията и това е въпрос на политика на кметството.
- Женският пазар е наистина софийският “Маре” (еврейският квартал в Париж - б.р.). През 50-те години той е точно такъв коптор, какъвто през годините е бил и Женският пазар.
Г. Л.: Но ако се вгледаш във всяка сграда, тя е красива.
- Но олющена. А това, което са направили в Париж, за да стане най-скъпият, най-модерен и желан за удоволствия, инвестиции, разходки квартал, е политика.
Г. Л.: Да не забравим и нещо много важно - непременно трябва да се премести Паметникът на Съветската армия, независимо какво мислят младите. И то по следната причина - няма как най-високата точка в един съвременен евро-атлантически град да е върхът на съветски шмайзер. Ако не друго - да го свалят долу на терена и там да ходят да го гледат и да се покланят. Но това да стои като един еректирал исторически фалос над стария център на София от Третото българско царство, ми се струва гавра с паметта.
А. А.: Първо, по отношение на това да има места за удоволствия - има такъв пример и това е Пловдив. Там има обособено място за удоволствия и демографията е нещо, по което много се разбира кои градове се развиват добре. Ако погледнете демографските данни, ще видите, че Пловдив е от градовете с положителен прираст в последните години благодарение на “Тракия икономическа зона” и много други неща, които се случиха в града. Някои от тях се дължат и на управлението на града, но винаги преди всичко това тръгва от бизнеса. По демографията се разбира дали е желан от младите един град, дали отиват там, дали правят семейства и раждат деца. Винаги се дразня, когато българи от чужбина казват: “Ще се приберем, само оправете тротоарите и съдебната система”. Очевидно тези битови и ежедневни неща имат голямо значение. Затова, като погледнем, градовете се различават чисто демографски, ако се случват правилни неща.
- Как си представяте София, г-н Арнаудов?
А. А.: Аз съм човек, който винаги гледа на нещата, които се случват или променят, с положителна нагласа. И ще дам пример - аз съм израснал точно на ул. “Граф Игнатиев” между “Славейков” и “Гарибалди”. Там един ремонт продължи много дълго. В моите очи се случва нещо хубаво - той може да не е много добре извършен и може да е един от най-критикуваните, но когато видя, че се прави нещо ново и чисто, е хубаво. Разбира се, ако дойдат сега трима души, които са по-информирани от мен, ще ми кажат 100 причини защо ремонтът не е направен както трябва. Но аз го виждам от позитивната страна.
- А и все пак беше завършен. Докато този на “Шишман” не завършва.
А. А.: София се преобрази и не само тя. Големите областни градове - Стара Загора, Бургас, Пловдив, всички те наистина се преобразиха. Трябва да си много черноглед, за да не забелязваш, че се променят към по-хубаво.
Г. Л.: Проблемът с ремонтите е по-общ социален проблем освен битовите удобства и естетическите въпроси. Аз например мога да кажа някаква причина, поради която смятам, че има естетически проблем - голяма шарения е. Като погледнете настилките, все едно сме на мостри на магазин. Може на някои това да им харесва, но на мен ми се струва, че ако беше по-минималистично, щеше да бъде по-лесно и по-евтино. Така стигаме до втория въпрос.
Усещането, че има ремонт след ремонт, както и ремонт на ремонта, е, че субсидиите, които се дават за това, не стигат и затова няма достатъчно хора и възможности да го направят един път завинаги хубаво. А те не стигат, защото някъде потъват и така се създават корупционни подозрения. И това е най-големият проблем на всички управления в България, не само на София. Навсякъде стои тази сянка на корупцията. Трябва да вкараме корупцията в западния мащаб, който се счита за 10%, а не 30 - всъщност разликата е това, което ни е отнето. Този проблем обаче няма да се реши на местно ниво, а ако полека изчезнат белезите на стария съветски режим в днешните социални отношения.
А. А.: Аз мисля, че нашата балканска автентичност прави цветни градовете ни. Но това е и сравнително тежка съдба за тези градове, тъй като хората, които ги обитаваме, не сме свикнали да спазваме твърде много правила, да пазим чисто и т.н. Това дава по някакъв начин цвят, но при всички случаи е и форма на тежест. Ето например как да бъдем превъзпитани, особено хората в София, да бъдем отделени по някакъв начин от колите си. Ние, балканските хора, сме много свързани с двигателите си с вътрешно горене, а вече има и електрически коли. Когато бъдем научени, че трябва да слезем от колите си и в един по-широк периметър от центъра да не се движим с коли, това ще направи големите градове едно много по-приятно място.
Г. Л.: Но ето, Георги Милков се движи с тротинетка. Ти правиш ли го?
А. А.: Не, не го правя.
- Аз се движа с тротинетка и с велосипед. И мога да поискам от бъдещия кмет, който и да е той, да подобри тази мрежа. Бях писал една статия в “24 часа” преди време, че София е град, който мрази хората, които карат велосипед.
А. А.: Това е навик и можем да бъдем превъзпитани. Но дори да не се превъзпитаме, а да свикнем, че в някаква точка си оставяш колата и оттам нататък не се движиш с нея, е достатъчно.
Г. Л.: Аз живея към кв. “Надежда”, където има буферен паркинг за 300 коли и винаги има около 298 свободни места.
- Доц. Лозанов, имате ли любим град в провинцията?
Г. Л.: Пловдив ми е много любим по фамилни причини. Но той е чуден, защото има култура, която влиза вътре във всекидневието и прави отношенията между хората съвсем различни. Според мен Бургас пък е най-добре поддържаният град през последните години. Но искам да кажа друго, не за градове, а за т.нар. селски туризъм. Имам чувството, че той, ако не е катастрофирал, започна да буксува около някакви фондове за къщи за гости, които бяха източвани и използвани за друго. А това е голяма перспектива. Аз обикалям немалко из България, виждам страхотни места и интерес към тях. В това има много голям потенциал, но спря да се говори за него. Но това зависи от кметовете на по-големите населени места, към които в близост са тези по-малки градове с къщите за гости, и да има проекти. Там освен всичко друго има много история и трябва да може да се съчетаят природата, историята и съвременният начин на живот. И да няма нужда всичко да се струпва в големите градове.
А. А.: Ние сме правили социология за това как хората си избират работа. Оказва се, че вече не е важно само каква заплата ще получиш. По-важно за младите хора е има ли къде да спортуват, има ли мол, има ли опера, театър и кино. Социалният живот и всичко, което е около кариерното развитие, е точно толкова важно, колкото парите, които ще получават. Така че това, което прави местната власт, е от изключително значение.
