Как правят политически инженеринг с националния празник
Попаднах на една любопитна социология, която не видях да е широко обсъждана в публичното пространство, а изводите от нея заслужават внимание. Като цяло мнения и интерпретации всякакви, но ако си демократ по убеждения – каквито се пишат политици, коментатори и други публични личности с отношение към политическите процеси, си длъжен да се съобразиш с мнението на мнозинството. Когато мнението не ти изнася, се правиш, че не си го чул. В крайна сметка разбирам. Да коментираш неудобни за властта заключения, означава, в конкретния момент, да скочиш едновременно на Борисов, Пеевски и Петков/Василев, а за много хора това са прекалено много мишени. Трудна работа. На мен обаче не ми се подминава.
Изводите от социологическото проучване на “Галъп”, проведено между 14 и 19 юли 2023 г., показват, че “създаденото правителство се приема като неизбежна опция, макар и с много критики и без ясни очаквания на фона на по-скоро положителни възприятия за периода на служебните правителства. Правителството събира очаквания за бюджет, който да е едновременно стабилен и социален. По невралгичните геополитически въпроси на деня обаче
липсва попътен вятър.”
Първо прави впечатление, че оценката на служебните кабинети от последните две години (така е формулиран въпросът) е по-висока от тази на настоящия редовен кабинет, който е в началото на своя мандат.
Само тези социологически данни са достатъчни, за да си обясня намерението на управляващите премахнат служебните кабинети чрез обявения тази седмица проект за промени в конституцията. Както и да го обясняват, хората трябва да знаят, че бъркайки дълбоко в основния закон управляващите искат да намерят пряк и сигурен път да бетонират тяхната власт, премахвайки риска от служебна президентска власт.
Ако постигнат това, на практика властта на тази коалиция никога няма да падне, освен ако не се намери една партия да измести друга или избори да им пренаредят мандатите.
Колкото и да се карат коалиционните партньори, кабинет винаги ще има и той винаги ще принадлежи на същото мнозинство, което го е избрало сега. Коалицията се разпада, но кабинетът си седи до следващото коалиционно споразумение или сглобка. Министрите си седят, областните управители си седят, далаверата е вечна, а
президентът повече никога няма да може да им попречи
Това е антидемократично, антидържавно, върви против всякаква логика за баланс и равновесие между властите и против духа на конституцията.
В заключенията на Галъп прави впечатление и едно друго изречение - „По невралгичните геополитически въпроси н деня липсва попътен вятър“. Това е доста конформистки начин да кажеш, че общественото мнение се разминава с външната политика на кабинета.
Всички знаем, че правителството беше сглобено с общия знаменател на „евроатлантическите ценности“. Събраха се непримиримите врагове не за друго, а най-вече, за да защитят евроатлантическия път на България – сякаш е имало опасност за него – впрочем първата от поредица лъжи, които се създадоха, за да накарат хората да преглътнат тази противоречаща на всякаква логика коалиция.
Сглобката стана всъщност възможна благодарение на външнополитическия наратив свързан с Украйна. На българския избирател бе зададен риторичния въпрос - има ли свободно мислещ човек, който да не е за Украйна в тази ужасяваща война? И последва естественият отговор - няма. Продължението на тази логика е, че който е срещу Украйна, разбирай коалицията, мнозинството и правителството на Денков, е против НАТО, против европейските ценности, против един от малкото национални консенсуси, а именно европейския път на България. Защото само Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, и от време на време Делян Пеевски, са легитимните лица на „западните ценности“, всички останали са тяхната противоположност. Логиката придобива елементи на фашизъм – щом си против това евроатлантическо правителство, си против европейските ценности,
тоест ти си путинист, агент на Кремъл тоест, политически опасен.
Това е политически инженеринг на много дълбоко ниво, тъй като вкопава дълбоко политическо разделения в недрата на обществото. Създава се враг, плашило, противник, за да се легитимира контрапункта на този враг – евроатлантическото правителство, което да осмисля неговото неестествено, противно на всякаква логика съществуване. А през това време схемата, корупцията се връща – тази седмица кабинетът плахо обяви, че тъй наречените „инхаус“ процедури за пряко договаряне със строителните фирми, които заобикалят Закона за обществените поръчки, ще продължат да работят по модела измислен от третото правителство на Бойко Борисов. Впрочем, тази практика беше спряна от служебните кабинети на Радев.
И понеже тази моторика изисква народът да вярва и да се придържа към черно-белия наратив, от време на време е необходимо да се създават изкуствени дебати, които да разделят обществото още повече, за да не се тласне то в противоположната посока.
Колкото по-надълбоко бръкнат в символите
на България и ги свържат с Русия
– понеже тя е врагът, - толкова по-трайно разделят българите помежду им. След като Русия е врагът в тази война, трябва всякакви връзки с нея да се прекъснат. Кулминацията към днешна дата е конституционната реформа, която включва смяната на националния празник - Трети март. Аз подобен политически цинизъм, малодушие и откровена антибългарска и антидържавна политика в едно управляващо мнозинство досега не бях виждал.
Има една известна фраза на президента Линкълн: “Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време”.
Резултатът от това правителство, неговите вредни за държавата политики, да не говорим за елементарната корупция, заради която то всъщност съществува, е, че ще консолидира истинските лидери в страната, които ще изникнат като контрапункт на тази антидържавна политика, която се води на най-високо ниво.
