- Ето всички промени в Конституцията, които предлага ПП/ДБ
- Президентът няма да издава указ за шефовете на ВКС и ВАС и главния прокурор
- ПП-ДБ предлагат и намаляването на мандатите на висшите магистрати
Редовното правителство да продължава да работи и като служебно, но с ограничени правомощия, а президентът да няма право да назначава главния прокурор и шефовете на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Този вариант за промяна в конституцията предложиха от “Продължаваме промяната” - “Демократична България” в неделя. Те са вторите след ДПС, които показаха проекта си за отварянето на основния закон.
Изненадващо освен предложенията за правосъдна реформа се появиха и такива за ограничаване на мандатите на кметовете, както и за промяна на националния празник от 3 март на 24 май.
След 17 месеца на управление на служебните кабинети, излъчени от Румен Радев, партиите започнаха да мислят за ограничаването на правомощията му. Сега от ПП-ДБ предлагат, ако партиите не се разберат за съставяне на редовен кабинет, президентът да назначава правителството в оставка за служебно.
Предсрочните парламентарни избори ще се провеждат до един месец след разпускането на Народното събрание. По този начин
служебното правителство ще управлява и по-кратко
Досега предсрочните избори се насрочваха както и редовните - до 60 дни след разпускането на парламента. Ако идеята им се приеме, старото правило ще важи само за редовния вот.
Такъв модел на служебен кабинет, при който президентът назначава изцяло дискреционно, по своя преценка правителство, премиер и министри няма дори в президентските републики. Обръщам внимание на това - няма такъв модел на служебни кабинети другаде, каза правосъдният министър Атанас Славов. И обясни, че най-честата практика при парламентарните републики е правителството в оставка да се назначава за служебно.
Тази идея правосъдният министър лансира и в началото на юли, но срещна отпор. Тогава от ГЕРБ и ДПС коментираха, че е
несериозно да се бетонира кабинет, който е свален и не се ползва с доверие
Отпада обаче друга идея на Славов, която също не се хареса на останалите две формации - да няма избори в първата една година на парламента. Тогава мотивът им бе, че по този начин ще се избегне нова въртележка от вотове.
Необходимостта да се преразгледа статутът на служебния кабинет изниква буквално в последните две години или месеци, обясни в неделя Христо Иванов.
Другият удар по Радев е изборът на шефове на ВКС и ВАС - и занапред те ще се избират от Висшия съдебен съвет, но отпада правото на президентски указ.
Тази промяна е насочена към нещо много важно - да няма пряка политическа намеса в процеса по назначаване на висшите ни магистрати, обясни Славов.
А самата съдебна реформа предвижда разделянето на ВСС на две, като прокурорите ще имат свой съвет. Това предложение се подкрепя напълно и от ДПС и ГЕРБ. От движението обаче предлагат досегашните членове по право на ВСС да не участват в новите два съвета.
Новият ВСС ще се състои от 15 души - шефовете на ВКС и ВАС, осем съдии (избрани от съдилищата), а петима ще се излъчват от парламента с 2/3 мнозинство. Избраните от депутатите членове обаче ще са “обществена квота” - уважавани експерти или университетски преподаватели с поне 15 г. стаж. Това
не са политици, които ще бъдат избрани и ще сменят парламентарната скамейка със столчето във ВСС,
обясни правосъдният министър.
Съдиите във ВСС, избрани от съдии, ще могат да продължат работата си, но с намалена натовареност.
Основните проблеми в момента в кадровото израстване - това, което прави ВСС, е, че за продължителен период се отделят членовете на ВСС от практиката. Това дава възможност да бъдат обвинени, че се превръщат в нещо като съдебна номенклатура, каза Славов. Практиката бе такава до 2007 г. и е препоръчано да се върне от Венецианската комисия.
Прокурорският съвет ще се състои от 10 душишестима ще се избират от НС с мнозинство 2/3, двама - от прокурорите, един - от следователите, а главният прокурор остава член по право. Заседанията им ще се водят от правосъдния министър, но той ще е без право на глас.
Целта е прокурорският съвет да има отчетност и отговорност, поради което парламентаната квота ще е по-голяма от тази на прокурорите. Тя ще е толкова голяма, че да не може прокуратурата изцяло сама без ролята на обеществото да определя своите ръководители, обясни Славов.
Коалицията намалява дължината на мандатите на постовете на висшите магистрати. Тази на шефовете на ВКС и ВАС ще се изравни с тази на останалите съдилища - 5 години вместо досегашните 7. Същото е планирано и за главния прокурор. Животът на ВСС и прокурорската колегия пък пада от пет на четири години.
ПП-ДБ намалява правомощията на главния прокурор, като става по-скоро административен ръководител на Върховната прокуратура. Предложения кой да заема поста могат да правят поне трима от членовете на прокурорския съвет, както и министърът на правосъдието. И са разписали механизма за разследването на обвинител №1, който вече бе приет от парламента.
Недвижимите имоти на съдебната власт се връщат обратно под опеката на Министерството на правосъдието. Този текст идва, след като стана ясно, че бившият главен прокурор Иван Гешев е живял в Регентската къща в Боровец. Мотивът е, че не е работа на прокурорите да правят обществени поръчки за поддръжка на сградите.
Предлага се и всеки гражданин да има право на индивидуална конституционна жалба. До момента това можеха да правят само главният прокурор, 1/5 от депутатите, шефовете на ВКС и ВАС, Министерският съвет или президентът.
Проектът ще бъде внесен в парламента до 31 юли, а амбицията е
да бъде приет най-късно до Нова година
Това и е срокът, за който са се разбрали заедно с управленските си партньори от ГЕРБ, потвърди лидерът им Бойко Борисов в сряда. Но партията му все още не е представила своя проект.
Ако се съберат 180 гласа за бързата писта, промените могат да са факт още наесен, ако ГЕРБ, ПП- ДБ и ДПС разчитат само на своите 168 депутати, то срокът се измества за догодина.
Парламентарната група на ГЕРБ-СДС участва в общите законодателни инициативи и гарантира 69 гласа за необходимото мнозинство за приемането на промените в българската конституция, които са получили одобрението на трите парламентарни групи, написаха в своя позиция от ГЕРБ-СДС, след като ПП-ДБ обявиха проекта си за промени. А по-късно зам.-председателят на партията Даниел Митов коментира пред Нова тв, че не трябва да има служебни кабинети, понеже президентът злоупотребявал с тях.
Общите линии между трите партии са разделянето на ВСС, намаляването на правомощията на главния прокурор и въвеждането на индивидуална конституционна жалба.
Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност да стане национален празник и да замени сегашния 3 март. Това е едно от предложенията на ПП-ДБ за конституционни промени.
Първи идеята за смяна на националния ни празник лансираха от ГЕРБ-СДС. Миналата година на 25 май те внесоха и промени в Кодекса на труда, които не бяха подкрепени. Контекстът тогава бе празнуването на 3 март непосредствено след нахлуването на Русия в Украйна и обидните към България коментари, направени от посланичката на Москва у нас Елеонора Митрофанова. Тогава обаче идеята събра подкрепата едва на 77 народни представители, повечето от които от вносителя ГЕРБ, а ПП и част от ДБ гласуваха “въздържал се”. 14 популярни историци от различни университети у нас изпратиха и писмо до депутатите, в което настояваха именно 24 май да е национален празник. Сред подписалите го тогава бяха професорите Милко Палангурски, Петко Петков, Пламен Павлов, Даниел Вачков, Петър Стоянович, доц. Георги Лозанов и др.
Сега Христо Иванов специално благодари на хората на Бойко Борисов и уточни, че десните само я доразвиват, като я качват на конституционно ниво.
Предлагаме 24 май да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата и на кирилицата, каза премиерът акад. Николай Денков. И обясни, че никой от другите празници не променя статута си - те остават официални. В глава 10 на основния закон, където са описани герб, химн и флаг, трябва да поставим логично и мястото на националния празник, каза Денков.
Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява, каза той. И обясни, че е направил това предложение и миналата година с доклад на министерството на образованието, което той оглавяваше. Този доклад бил внесен на оперативно заседание на правителството, на което бил обсъден със съответните мотиви, че това е добра идея. За съжаление, политическото противопоставяне - ако си спомняте, тогава вече се говореше кога ще пада правителството, кой ще го сваля и всякакви други неконструктивни идеи, в края на краищата ни попречи да обединим усилията си и да вземем правилното решение, каза Денков.
3 март заменя 9 септември като национален празник след решение на Държавния съвет през февруари 1990 г. Окончателно решение това да е датата, а не 24 май, е взето от VII велико народно събрание няколко месеца по-късно.
Кмет само два мандата! ПП-ДБ: Край на феодализма. Местната власт: Чистят успешни
Евентуалната промяна обаче няма да засегне предстоящия наесен вот
Лимит от два мандата да имат кметовете на общините, за да не се превърне някой в местен феодал. Тази промяна в конституцията предложиха от “Продължаваме промяната - Демократична България”. Тя обаче няма да важи за вота наесен.
Темата периодично се лансира в навечерието на местни избори. Последно през юни миналата година я повдигнаха от “Промяната”. Тогава тя вървеше и с окрупняване на броя на общините у нас, но сега те са се отказали от тази идея. Скоро след това обаче правителството падна, а Народното събрание се разпусна и до напредък и сериозно обсъждане на идеята така и не се стигна. А и тогава тя срещна сериозен отпор от местната власт.
Изключително важна стъпка към дефеодализацията на цели региони в България. Знаете, че редица общини се обезлюдяват заради това, че
кметът държи или контролира половината работни места и местния бизнес,
не допуска конкуренция в съответните общини. Това трябва да престане, иначе България или по-скоро регионите не ги чакат добри времена, хората ще бягат не само в чужбина, ще бягат и към по-големите общини, които се управляват по-добре, каза съпредседателят на ДБ Владислав Панев.
Според него мандатността на кметовете е важна гаранция в посока на дефеодализация, “така че неравенствата в България да намалеят, така че България да се развива на една скорост, а не на няколко, включително и на задна”.
Кандидатът им за кмет на София Васил Терзиев също подкрепя мандатността, но според него трябва да са повече. Аз лично съм за три мандата - в тях могат да се реализират големите проекти, каза той пред БНР.
На друго мнение обаче е местната власт, която видя в това опит да се отстранят успешните кметове.
Зависи от това колко е активен човек. Ако един кмет е спринтьор, за 2 мандата може да свърши повечето неща, заложени в програмата му. Но ако се случат непредвидени форсмажорни обстоятелства като COVID пандемията например може да се окаже с вързани ръце за определен период от време, коментира пред “24 часа” кметът на Бургас Димитър Николов, който управлява вече 4 мандата.
Според независимия кмет на Пазарджик Тодор Попов това предложение е противоконституционно. По конституция всеки има право да избира и да бъде избиран. Да ограничаваш правата на някого - това е смешно. И за президента в конституцията е записано, че може да бъде два мандата. Второ,
дори да се приеме - то ще бъде оттук нататък два мандата, т.е. законът няма обратно действие, а се въвежда за в бъдеще,
обясни кметът, който също кара 4-и мандат.
Според колегата му от Карлово - д-р Емил Кабаиванов целта е отстраняване на успешните градоначалници. Мисля, че няма да успеят, защото намеренията им са противоконституционни, каза още Кабаиванов. Той уточни, че това не е само негово мнение, а и на Националното сдружение на общините, и припомни, че са реагирали още миналата година на идеята. Тази теза застъпи и кметът на Елена Дилян Млъзев. В местното самоуправление хората си познават най-добре кой върши работа и кой - не. Практиката показва, че има колеги и с по 6-7 мандата, които не са омръзнали на хората и продължават да си ги избират. Това предложение цели партии, които нямат достатъчно представителство на местно ниво, да им се разчисти чрез служебно отстраняване на силни кандидати, каза Млъзев.
Кметът на Провадия Жоро Илчев пък е на мнение, че мандатите трябва да са три. Причината е, че всичко в общините се случва много бавно. Те са едни от най-проверяваните институции и е нужно време да реализират обещанията си, обясни той.
А кметът на Девня Свилен Шитов подкрепя предложението на ПП-ДБ, но и според него мандатите трябва да са три: Така се дава възможност на кмета и неговия екип да знаят, че има начало и край да си свършат работата в определен срок.
Това е една прибързана идея, която трябва да се обсъди с Националното сдружение на общините и с другите партии, за да не се стигне до разрушаване на най-стабилната система в държавата - местната власт, коментира и кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. И е категоричен, че ако някой кмет се е превърнал в местния феодал, има достатъчно контролни органи, които да проверяват работата му. Хората много бързо разбират дали един кмет работи за развитието на общината, за себе си или за някой друг и на местните избори могат да го “накажат”. Защо на местни избори излизат да гласуват повече хора? Защото имат по-голямо доверие в местната власт, отколкото в централната, допълва Москов. Той е и рекордьор сред кметовете на общини у нас и управлява Гоце Делчев от 1995 г. - 7-и мандат. При областните градове Златко Живков е първенец като кмет на Монтана - шести мандат. А колегата му в Кърджали Хасан Азис държи местната власт 5 последователни мандата. Толкова начело на Симитли е Апостол Апостолов, наричан от всички в общината Поли. От 2015 г. е единственият кандидат-кмет там, зад него застават едновременно ГЕРБ, БСП, СДС и др.
Явор Говедаров пък е управник на смолянското село Търън неизменно от 1985 г. - общо 13 мандата. Така надминава по стаж като управник Тодор Живков. Издиган последователно от всички основни политически сили, последно - от ГЕРБ. Подобно е постижението на рекордьора на последните местни избори през 2019 г. - кмета на хасковското с. Брягово, който спечели 14-и пореден мандат. Делчо Митев е селски управник от 1976 г. и оттогава не е работил нищо друго.
