Тези мнозинства овластяват партиите, а не хората.
Обратното видяхме с двете решения - за оръжие за Украйна и за връщане на хартиената бюлетина
Това заглавие вероятно няма да удовлетвори никого в настоящата безпътица на парламентарния ни живот, но ще осмисли генералното функциониране на институцията. Ще се опитам да обясня.
Идеята зад парламентарната форма на управление е разбирането, че консенсусът е единственият възможен гарант решенията, които се вземат от името на всички ни, за да бъдат те съобразени първо с нашите интереси - на гражданите. Когато има монолитно мнозинство в парламента обаче, консенсусът е заключен между едни монолитни участници, дефиниран спрямо партийната принадлежност на народните представители. Това мнозинство, веднъж създадено, не се променя и
тук е грешката в системата,
която посочвам от много време. Настоящата политическа конюнктура може би по-добре от всякога показва това.
Народното събрание, по смисъла на конституцията, представлява сбора от гражданите. В сърцевината на тази политическа система е идеята, че парламентът представлява всички нас, гражданите, и ние вземаме колективно решение за цялото общество, следвайки логиката, че математическото мнозинство трябва да има превес над малцинството. Това е “демократичният начин” за взимане на решения. Чл. 67 от основния закон гласи, че народните представители представляват своите избиратели и сборът на депутатите представлява, логично, сборът на всички нас.
Така монолитното мнозинство реално транслира идеята, че една група граждани, представляващи 50% + 1 гражданин,
веднъж събрала се, решава за цялото общество
Но реална ли е идеята, че гражданите могат да се съберат веднъж около едно “мнозинство”, ПО СИЛАТА НА МАТЕМАТИЧЕСКАТА ЛОГИКА, ЧЕ СА 50%+ 1, и да останат в същата делба за четири години напред - какъвто е мандатът на едно редовно правителство?
Разбира се, че не, но това е конституционната логика. Това е дефект на представителния характер на нашата демократична система. Истината е, че гражданите никога не представляват монолитен сбор на една група от хора срещу друга. Обществото е сбор от индивидуални
граждани, чиито възгледи се менят според темата
Актуалният контекст, когато няма монолитно мнозинство, добре илюстрира проблема. Нека вземем пример от събитията в парламента от тези дни: да изпратим ли оръжие за Украйна? Да върнем ли хартиената бюлетина? Правилата на демокрацията диктуват, че мнозинството има повече тежест от малцинството и изисква да приемете решенията днес, независимо дали това съвпада с вашите възгледи.
Но за разлика от нормалната политическа практика, мнозинствата днес са се създали спрямо дневния ред на парламента, а не преди време, когато се е съставял кабинет. Доказателство за това е, че двете решения се формират благодарение на различни парламентарни групи, които създават различни мнозинства.
Това прави решенията от гледна точна на представителния характер на институцията много по-легитимни.
Това са тъй наречените плаващи мнозинства и политиците масово денонсират тази институционална логика именно защото контролът им убягва. По силата на решенията
днес се обявяваме за изпращане на оръжие за Украйна
и за връщане на хартиената бюлетина. Вероятно двете решения, взети заедно, няма да удовлетворят никого поотделно. Но взети заедно те представляват решения на мнозинството сред нас, гражданите, по силата на математическата логика, че мнозинството тежи повече от малцинството.
А ако не ви харесва, значи или не сте демократ, или не вярвате, че мнозинството има превес пред малцинството, което пак е същото.
В този ред на мисли парламентаризмът в състояние на редовен кабинет, подкрепен с монолитно мнозинство, което никога не се цепи, функционира въз основа на сгрешен фундамент - оттам и провалът на политическата система: народът не е монолитен в решенията си.
Парламентаризмът в състояние на редовен кабинет и монолитно мнозинство е провален и не функционира съобразно променящата се воля на гражданите. Но когато няма редовен кабинет, а
на министерските банки седят служебни министри, които нямат мнозинство, парламентаризмът работи
С това искам да илюстрирам, че балансът в системата е сгрешен. От много години говоря, че трябва да се преосмисли тази система точно в това направление. Оставете парламента да решава самостоятелно, без тежестта на монолитните мнозинства, защото те овластяват партиите, а не вас, хората.
Изпълнителната власт трябва да бъде прерогатив на един пряко избран от народа човек, овластен по линия на мажоритарния плебисцит, а не да зависи от мнозинството в парламента.
В този ред на мисли парламентаризмът може да възкръсне само и единствено в
балансиран президентски режим
За мнозина това твърдение изглежда парадоксално, но то е правилно, ако следваме институционалната логика, че народният представител представлява избирателите си, а не партията, която го е поставила в листата.
Свалянето от власт на Борисов, дело на протестиращите и на Радев през 2020 г., трайно промени политическата карта на България. Сетне са необходими кураж и визионерство от политическия елит да осмисли написаното тук. В това отношение имам доверие единствено на президента.
Дотогава ще продължим да нищим на пръв поглед неуловимата логика на парламентаризма, който продължава да бъде неразбран за мнозина дори сред опитните ми колеги политолози.
