Плевнелиев се обърна към Радев,
политологът Слави Василев с контратези
В статията си “Моментът на истината за президента Радев - следващите 10 дни са решаващи за България”, специално за “24 часа”, Росен Плевнелиев прави анализ как може да се реши проблемът със Скопие заради ветото, което налагаме на съседите за начало на преговорите с ЕС.
Според президента на България 2012-2017 г. страната ни има исторически шанс да влезе в еврозоната и в Шенген, но преди това трябва да постигнем споразумение със Северна Македония.
Така ще се отключи двигателят на интеграцията и ще се намали значително руското влияние, като се даде статут на държава - кандидат за ЕС, на Украйна, и започне процесът на евроинтеграцията на Македония и Албания, пише авторът.
Плевнелиев вижда решаваща роля в този процес на френския президент Макрон, който да е гарант на предварително споразумение между двете държави. Но според Плевнелиев именно президентът Радев е дръпнал “килимчето” на премиера Петков, като е дал отпор по този въпрос и на Макрон, и на германския канцлер Шолц.
Ще благодаря на Радев публично, ако изкове компромис, пише Росен Плевнелиев. Той също така смята, че проевропейските сили трябва да намерят формула за правителство в този парламент. Войната в Украйна променя всичко, включително и бъдещето на България.
За нас има само два сценария. При позитивния сценарий България ще се възползва максимално от геополитическата ситуация и ще ускори своята интеграция с демократичния и проспериращ Запад. Това означава влизане в самото сърце на европейския проект, а именно еврозоната и Шенген. Има и негативен сценарий, в който България се позиционира като изключение, остава сама, бедна и изолирана, и се движи на бавна скорост в периферията на ЕС и НАТО, потънала в популизъм и криворазбран национализъм.
Дали ще тръгнем по позитивния, или негативния сценарий за близкото бъдеще на България, се решава на 23 юни 2022 г., когато е срещата на върха на ЕС която може да отключи следващата фаза на интеграция на България в ЕС и НАТО, както го направи президентът Петър Стоянов.
Ето и текста на Слави Василев:
Правителството на Иван Костов не отвори
границите за бежанци от Югославия. Това бе
последната достойна постъпка на България
да защити интереса си пред цял
свят. Президентът Плевнелиев
апелира за обратното
В събота (11.06.) прочетох отвореното писмо на Росен Плевнелиев по отношение на българското вето към присъединителния процес на Северна Македония.
Текстът отразява гледната точка на някои политически среди в България, които приравняват достойнство на държавата ни като функция на нейната лоялност към съюзници и стратегически партньори. Сякаш България не може да има, камо ли да защитава, собствени интереси и виждания, когато те не съвпадат с тези на ЕС и НАТО.
Ако на теория тази мисъл предизвиква възмущение у всеки един свободомислещ българин, то на практика трябва да призная, че
в голяма степен това
отразява неприятната
истина
България е загубила огромна част от своя суверенитет. Не защото външните сили ни забраняват да виждаме света със собствени очи, а защото ние на практика вече нямаме собствен периметър на интереси.
България разполага с все по-малко собствена външна политика, особено откакто сме членове на НАТО и ЕС, не защото суверенитетът ни е отнет насила, а защото ние доброволно се отказваме от него.
А още по-страшното за нас е, че ние се отказваме от собствена външна политика, не защото не си искаме суверенитета, а защото не знаем какво да правим с него. И това е процес, в който редица български политици, коментатори, анализатори и други публични личности участват с активна, движеща роля. Такъв е и текстът на Росен Плевнелиев.
В контекста на тази гледна точка, бившият президент предлага
България да вдигне ветото
на предстоящия европейски
съвет на 23 юни,
което по същество означава доброволен отказ от собствен суверенитет, в последния възможен казус от значение за международната общност, в който България има тежест и влияние.
Първо, Росен Плевнелиев вижда присъединителния процес на Северна Македония като исторически шанс България да вземе “правилното решение”. Ако вдигнем ветото авансово, аргументира усърдно позицията си, държавата ни ще може да се възползва от предварително подписано двустранно споразумение със Северна Македония, “чието изпълнение да се следи от ЕК”.
Отварям скобата, че такова споразумение към ден днешен на съществува. А ако съществува, то се държи настрана от цялата българска общественост.
Без значение дали такова споразумение съществува, или не, Росен Плевнелиев въобще не се притеснява да защитава гледната точка България, страната на която беше президент, да предава суверенитета си по ключов за нея въпрос на трета страна - била тя свръх демократична като ЕК, вместо
да се бори със зъби и нокти
българските власти да
бъдат гарант за защита на
българските интереси
Това за съжаление, не прави впечатление на никого, дори се радва на известна доза аплодисменти от определени среди.
Казано иначе, не е важно дали България ще защити своя национален интерес, важно е съюзниците ни да решат вместо нас, независимо какво е тяхното решение.
Отвореното писмо продължава с дълбок интелектуален финт, ползвайки войната в Югославия, за да очертае “историческата стойност на момента”, свързан с предстоящия европейския съвет.
Убеждението, че България е изправена пред съдбовен момент, както беше през 1999 година,
цели да внесе максимално
напрежение преди 23 юни,
за да може обществото да
преглътне горчивата
лъжица
Ползвайки този съвършено различен исторически и събитиен контекст, Росен Плевнелиев на практика се опитва да дискредитира действията на Румен Радев, който цели да запази суверенитета в София, вместо да го предаде на Брюксел. Действия, които се тълкуват от страна на бившия президент като популизъм, русофилство и други подобни ереси, спрямо водещото му политическо убеждение – Западът винаги е прав, дори когато е за сметка на България.
Отварям само една скоба, за да споделя, че паралелът, който Плевнелиев прави, ползвайки войната в Югославия, е неуместен и заблуждаващ, защото през 1999 г. България не само не се отказа от своите интереси, за да започне начало на преговорите с НАТО, но и ги защити въпреки противоположните виждания на северноатлантическия алианс. Правителството на Иван Костов едностранно и без да се съобразява с чужди интереси и виждания, заяви, че няма да отвори границите на България, за да приема бежанци от Югославия. Това е по мои наблюдения последната достойна постъпка на България, която намери сили да защити собствените си интереси, пред целия свят. Днес президентът Плевнелиев прави апел да направим точно обратното.
Ако четем написаното от Росен Плевнелиев, ще разберем, че България не разполага с национални интереси извън тези, които съвпадат с останалите ни съюзници. По същество, тази гледна точна, напълно възприета от част от политическия ни елит, изяжда малкото от останалия ни суверенитет. Северна Македония не е просто съседна държава. Тя е била част от България. Историческата истина говори, че непосилни за нашата страна събития са причината България и Северна Македония да се разделят на две държави, а не отделната македонска идентичност. Ако двама братя, раждани от една майка, са разделени като невръстни, впоследствие отгледани от различни семейства, говорещи различни езици, имащи различни навици и разбирания, се срещнат един ден, те ще са братя раждани от една майка, независимо дали се помнят или не. Биха се прегърнали ако узнаят истината. Редица политици в България и Северна Македония предпочитат да остават порасналите роднини да не гледат един на друг като на братя, а като живеещи в един квартал.
Призовавам президента Плевнелиев, както всички останали политици да разберат, че в живота, както в политиката, съюзници и врагове мерят и уважават според силата и тежестта, която им покажеш. Враг да те пренебрегва защото си слаб, е също толкова опасно, колкото и съюзник да го направи. Ако България приеме да свали последния периметър на своя национален интерес във външната политика и да защити собствената си история пред съюзници и приятели, тогава България ще бъде с право смятана и приемана като безгласна буква в сложния ребус на международната политика защото за великите сили, колко повече безгласни букви има, толкова по-добре за тях.
