Надявам се Трифонов да направи крачка назад за правителство с БСП, ИБГНИ и ДБ
Политическата ситуация след провала на първия проучвателен мандат, изглежда, достига върхова точка на кипене. Страстите са нажежени, виновници има на всеки ъгъл, а консенсусът изглежда все по-недостижим. През това време народът очаква решения, които са свързани с редовно, работещо правителство. Проблемите чукат на вратата с все по-голяма сила, имигрантската криза с предстоящото превземане на столицата на Афганистан Кабул от талибаните и задаващата се четвърта COVID вълна са само два от примерите, които ще изискват сериозен финансов и управленски ресурс, за да може България да не попадне в капана на тези предизвикателства. Такъв може да се осигури само от едно редовно правителство с работещ парламент.
Но това, изглежда, няма (скоро) да се случи и причината е структурна. Много наблюдатели, политолози, депутати и партийни лидери подчертават липсата на диалог и оттам несъществуващия консенсус, но почти всички не желаят да погледнат по-мащабно, за да идентифицират корена на проблема.
Истината е, че
българският
парламентаризъм
не работи
В конституцията - чл. 67, пише, че “народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ”, но това на практика не е така. Българският парламентаризъм не работи, защото народните представители представляват своята партия и действат като частица от партийната стратегия, от която не могат да се отклонят, защото ще засегнат интереса на организацията, която ги е поставила там.
Илюстрация за реалните измерения на тази проста, но недостижима за повечето наблюдатели истина е излизането на парламентарната група на ИТН от зала при дебатите около оттеглянето на неуспешния кандидат-премиер Пламен Николов. Председателят на Народното събрание последва своите колеги и логиката е, че тя не може да не покаже лоялност към партията, която я е издигнала за депутат и за председател на камарата на депутатите. От политическа гледна точна тя е права. Но от гледната точка на хората, включително тези, които не са гласували за ИТН, тя е трябвало да остане на президиума. Коя логика е водеща?
Българският
парламентаризъм
не работи,
защото вменява шизофренна роля на депутатите, които по подобието на Ива Митева - която е един безспорен експерт и професионалист – трябва да избират кое да отстоят. Партийния интерес или националния?
И така цялата българска политика се превръща в един фарс, чиято първа жертва парадоксално е самото Народното събрание. Одобрението на неговата дейност показва най-ясно този феномен.
На този фон непоколебимата позиция на ПП “Има такъв народ” и езикът на ръководителя на нейната парламентарна група – г-н Тошко Йорданов, който гори мостове всеки ден, са ясни. Изборът е предимство на партийната логика пред национално отговорната такава. Този избор е всъщност изборът на огромното мнозинство от случаите в българския парламентарен живот през последните 31 г. Почти всички политици са избирали партиен интерес пред национално отговорния такъв, защото това повелява чисто партийната логика, а тя е тази, която им позволява да стигнат до властта.
Докато този шизофренен проблем не се оправи, българската политика ще остане на същото ниво. Решението е едно – преосмисляне на функциите на Народното събрание и депутатите, за да може изпълнителната власт да не зависи от консенсуса на партийно ниво. Единственото решение е
народът пряко
да излъчва
изпълнителната
власт чрез
пряк избор,
а това означава президентска република. Знам страстите по темата, но от тази истина бягане няма. Готов съм да участвам в дебат с всеки един експерт по темата.
Сегашната политическа конюнктура, след провала на първия проучвателен мандат, вещае два сценария в краткосрочен план и един в дългосрочен. Първо, подходът на ИТН ще продължи да гори, вместо да изгражда мостове в НС. Курсът може да се обърне единствено ако г-н Трифонов разбере, наблюдавайки от своята тъмна стаичка, че неговата парламентарна група трябва да започне да представлява интереса на мнозинството български граждани, а не тясно партийния му такъв. Аз лично смятам, че това е възможно.
Ако това не се случи, а продължат с основната линия “всички останали са виновни” и “те ни предадоха” – последствията за “Има такъв народ” няма да са добри.
Ако обаче г-н Трифонов осъзнае и направи правителство с третия мандат, с цената на голям компромис, много по-голям от оттеглянето на Петър Илиев преди две седмици, той ще се превъплъти в спасител и победител. След вторите парламентарни избори тази година, народът отдавна е спрял да гледа тяснопартийните интереси на отделните формации, а иска решения от властта. Осъзнаването на тази истина може да спаси ИТН от фиаско. Единият от тези два сценария ще се разиграе, а изборът е на г-н Трифонов.
Дългосрочният сценарий вещае загатнатото преди малко преосмисляне на политическата ни система, защото човешките нрави и страсти, които ръководят представителите на нашата политическа класа, няма да се променят. Партиите и лидерите им винаги ще предпочетат избора на партийния интерес пред националния такъв и Народното събрание винаги ще бъде обречено да бъде доминирано от коалиции, които раждат корупция – 43-и и 44-и парламент, или от вечни препирни - следствие на нестихващо политическо его на партийни ръководители – 45-ти и 46-ти парламент. Този проблем ни води към дъното на всички европейски класации вече 31 години. Време е политическите лидери да загърбят тяснопартийния им интерес и да започнат диалог по темата за промяна на политическия модел, защото изходът от тази и всички следващи кризи се крие там.
А дотогава се надявам Трифонов да направи още една крачка назад и да направят правителство с БСП, ИБГНИ и ДБ. Защото така е казал суверенът.
