Библиотеката "Казанатенсе" е бароково съкровище, което пази хиляди редки томове
Само на няколко крачки от Пантеона и площад “Венеция”, където със сигурност са били всички посетители на Вечния град, се намира едно от най-очарователните и мистериозни места за любителите на знанието. Става дума за библиотеката “Казанатенсе” - истински храм на книгите и бароково съкровище, което от над три века пази тайните на европейската култура и наука.
Историята започва с кардинал Джироламо Казанате (1620-1700) - учен, колекционер и страстен любител на книгите. Роден в Неапол, той посвещава живота си на знанието и събира впечатляваща частна библиотека.
През 1698 г. кардиналът решава да направи нещо необичайно за времето си: дарява по-голямата част от богатството си на доминиканските монаси от манастира “Санта Мария сопра Минерва” в Рим с една ясна цел - създаването на обществена библиотека, достъпна за учени и изследователи. В завещанието си дава разпореждане, че
всеки ден поне по 6 часа тя трябва да бъде на разположение
на интересуващите се. Освен това трябва да бъде център за разпространение на томистката философия, учението на св. Тома Аквински. Самият Казанате поставя важно условие: неговата лична колекция от книги трябва винаги да бъде достъпна за обществеността.
Само година след смъртта на кардинала, на 3 ноември 1701 г., новата библиотека е тържествено открита. Сградата е проектирана от архитекта Антонио Мария Бориони и е изградена върху част от стария манастирски двор на “Минерва”. Строежът е подпомогнат и от лекаря и приятел на кардинала Джовани Мария Кастелани, който дарява внушителната сума от 12 000 скуди.
Първото съкровище на библиотеката е личната колекция на Казанате от над 25 000 тома. Сред тях има ръкописи, инкунабули (книги, отпечатани преди 1501 г.), редки издания от XVI и XVII век.
Още през XVII век тази колекция впечатлява учените. Един от тях - Карло Бартоломео Пиаца, я описва като “сборник на всички науки”, защото отразява идеала на бароковата универсална библиотека.
Сърцето на библиотеката е величественият салон, дълъг над 60 м и широк повече от 15 м. По стените му се издигат два реда дървени лавици, свързани с балкон-галерия, която позволява на библиотекарите да достигат до най-горните книги. В тези лавици някога са били подредени около 60 000 тома, организирани в 27 тематични класа.
Тринадесет от тях са посветени на религиозните науки: Светото писание, патристика, история на съборите, църковна история, жития на светците, богословие, литургична литература. Библиотеката съдържа
текстове на много езици, включително на библейски еврейски, арменски, коптски, арабски, китайски, японски и др.
До религиозните дисциплини стоят и книги, свързани с други науки, като право, философия, медицина, математика, литература и естествени науки.
Още през 1717 г. доминиканските монаси осъзнават, че салонът вече не може да побере растящата колекция. Библиотеката активно купува книги от цяла Европа, следвайки амбицията да създаде универсална библиотека. Архитектът Бориони е повикан отново, за да изготви план за разширение. Работите обаче се забавят заради съдебен спор, тъй като йезуитите от “Коледжо Романо” се противопоставят на размера на новата сграда. След години на прекъсвания строежът е завършен едва през 1725 г., а през 1729 г. папа Бенедикт XIII лично посещава библиотеката - символичен момент, който бележи окончателното завършване на проекта.
В центъра на величествения салон стои изключителна скулптура - статуята на кардинал Джироламо Казанате, дело на Пиер льо Гро-младши. Тя е изработена от карарски мрамор, или същия прочут материал, използван от Микеланджело за неговите шедьоври. Скулпторът успява да постигне нещо изключително:
твърдият камък изглежда като мека тъкан
Най-поразителният детайл е дантеленият мерлет на одеждите на кардинала. Той е издялан с такава прецизност, че дупките в дантелата са пробити една по една. Нишките са толкова тънки, че създават илюзията за истински текстил, а светлината преминава през мрамора почти като през плат. Посетителите често се приближават, убедени, че това е истинска дантела, поставена върху статуята, докато не разберат, че всичко е изсечено от един-единствен блок мрамор.
Съдбата на библиотеката се променя през 1873 г., когато италианската държава приема закон за премахване на религиозните корпорации. Така библиотеката преминава под държавно управление.
За известно време тя се управлява съвместно с Националната библиотека “Виторио Емануеле II”, а между двете сгради дори е построен специален мост, който ги свързва. След съдебен процес доминиканците окончателно губят правото върху библиотеката през 1884 г. и тя става автономна държавна институция.
През следващите десетилетия редица директори модернизират сградата. Архитектурата се променя според новите принципи на библиотечното дело - има отделни помещения за съхранение на книги, просторни зали за четене, големи прозорци, които пропускат естествена светлина. В края на XIX век е построено и ново стълбище на “Виа ди Сант Иняцио” 52, което става официалният вход на библиотеката такъв, какъвто е и днес.
Днес библиотека “Казанатенсе” съдържа над 400 хиляди тома, около 6000 ръкописа и е една от държавните публични библиотеки на Министерството на културата на Италия. Тя разполага с каталожна зала и няколко читални и продължава да привлича учени от цял свят.
Дантелата на мраморната статуя изглежда като истинска.
