Правителството реформира механизма за разследване на главния прокурор със законодателен пакет
Правителството прие пакет от законодателни промени, целящ ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор. С него се въвежда и задължителен съдебен контрол и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.
Промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост в Стълб „Справедлива България", Компонент „Бизнес среда", буква „г" Реформи и инвестиции, Реформа 2: „Противодействие на корупцията", където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес.
Целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.
Законопроектът не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.
В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)", включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма. С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.
Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.
Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.
Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.
Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.
Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол.
В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.
Президентът, върховните съдилища, адвокатурата и Народното събрание ще избират членовете на новата антикорупционна комисия
Нов начин за формиране на Комисията за противодействие на корупцията, съсредоточаване на дейността й върху същинската антикорупционна дейност и други новости предвижда проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, одобрен днес от Министерския съвет (МС). Целта е създаване на ефективен орган за противодействие на корупцията, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес.
Създаването на новия закон е и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на препоръките на Европейската комисия с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по НПВУ. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро.
Новият закон предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете й ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще е пет години, без право на преизбиране, а председателят й ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.
Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на МС, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и ред други.
Работата на комисията ще е в няколко направления - превенция на корупцията (чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки), разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. На следващо място комисията ще проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и ще установява конфликт на интереси на същите.
Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще се извършва при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.
Законът урежда също настъпилите последици след конституирането на Комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в Комисията.
Одобрено е Споразумение с Международната банка за икономическо сътрудничество
Със свое решение правителството одобри Споразумение с Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) за уреждане на взаимните задължения във връзка с оттеглянето на страната ни от Споразумението за организацията и дейността на банката и от членството си в нея. То ще осигури изплащането на внесения от България капитал в банката в контекста на прекратяването на членството и защитата на интересите на страната.
Министърът на финансите е упълномощен да подпише Споразумението от името на правителството в условията на последваща ратификация от Народното събрание.
Членството на България в МБИС беше прекратено на 17.08.2023 г. съгласно приетия от Народното събрание Закон за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество.
България открива почетно консулство в Мапуто, Мозамбик
Министерският съвет прие днес решение за откриване на почетно консулство в гр. Мапуто, Република Мозамбик, и назначаване на Борис Атанасов за почетен консул със седалище в Мапуто и с консулски окръг, обхващащ територията на цялата страна.
Двустранните отношения между България и Мозамбик се основават на традиционно приятелство и историческа свързаност, но пречка за тяхното пълноценно развитие е липсата на дипломатическо или консулско представителство на България в Мапуто. Откриването на почетно консулство ще допринесе за цялостното развитие и активизиране на двустранните контакти, за разширяване на търговско-икономическите връзки и улесняване на контактите между бизнеса и институциите, а така също и за оказване на подкрепа на българските граждани, пребиваващи в страната.
Г-н Атанасов е широко уважавана и разпознаваема фигура сред местната и българската общност в Мозамбик. Утвърден е като експерт в областта на устойчивото развитие, енергетиката и социалната ангажираност. Притежава широка мрежа от контакти и доказан капацитет и авторитет сред местните власти, дипломатическия корпус, бизнес средите и академичната общественост, които ще допринесат за успешното изпълнение на функциите на почетен консул.
Утвърдено е измениение на споразумението с Виетнам за премахване на изискването за визи за притежателите на дипломатически и служебни/официални паспорти
Министерският съвет прие решение за утвърждаване на Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Социалистическа република Виетнам за изменение и допълнение към Споразумението за премахване на изискването за визи за притежателите на дипломатически и служебни/официални паспорти, подписано в гр. София на 7 юли 2010 г.
То бе подписано на 24 октомври 2025 г. чрез размяна на ноти между министъра на външните работи Георг Георгиев и Ле Хоай Чунг, и.д. министър на външните работи на Социалистическа република Виетнам, която се състоя в рамките на официалното посещение в София на Генералния секретар на Виетнамската комунистическа партия, ген. То Лам.
С премахването на визовите изисквания за притежателите на дипломатически и служебни/официални паспорти ще бъде даден тласък за активизиране на политическия диалог и контактите между Република България и Социалистическа република Виетнам.
Социалистическа република Виетнам е наш важен партньор в Азиатскотихоокеанския регион. Дългогодишните отношения между двете страни се характеризират с традиционно приятелство, взаимно уважение и широкоспектърно сътрудничество. Виетнам е сред държавите в Азия, с които България поддържа най-активен политически диалог, включващ редовни посещения на високо и най-високо равнище.
Правителството прие решение за откриване на консулство на Република България в град Измир, Република Турция
Министерският съвет на Република България прие решение за откриване на консулство на Република България в Република Турция, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, със седалище в гр. Измир и с консулски окръг, обхващащ територията на районите Измир, Сакария, Биледжик, Ескишехир, Коджаели и Кютахия.
Функциите на почетен консул ще бъдат изпълнявани от г-н Хасан Акгюн. В качеството си на почетен консул г-н Акгюн ще съдейства на българските институции и гражданите на Република България при техните взаимоотношения с институциите на Република Турция, ще защитава на интересите на гражданите на изпращащата държава в държавата на пребиваване, ще оказва съдействие за установяване на трайни отношения на сътрудничество между дейци на образованието и културата между Република България и Република Турция.
Град Измир е третият по големина град в Република Турция и един от водещите индустриални, логистични и пристанищни центрове в страната, ориентиран към Егейско море, Средиземноморския басейн и европейските пазари. Градът е естествен мост между Балканите, Близкия изток и Северна Африка, което го превръща в център на многовековно съжителство между различни етнически и религиозни общности. Това многообразие създава благоприятна среда за развитието на културната дипломация, образователният обмен и популяризирането на българската култура.
Правителството се разпореди с имоти
Министерството на вътрешните работи получава управлението върху имоти - публична държавна собственост. Те представляват два самостоятелни обекта в сграда на ул. „Дравски бой" № 6, район „Надежда" в гр. София. С решението на Министерския съвет управлението на двата имота, както и това на едноетажна сграда на същия адрес се отнема от Националната агенция за приходите поради отпаднала необходимост.
Променя се статутът на два поземлени имота в гр. Бургас от публична държавна собственост на частна държавна собственост. С решението на Министерския съвет терените, намиращи се в местност Ъгъла, кв. „Сарафово", се предоставят в собственост на Община Бургас. Те ще бъдат използвани за общинска инфраструктура, благоустрояване и изграждане на укрепителни съоръжения по крайбрежната алея. При нереализиране на предвиденото до 5 години от придобиването на имотите общината ще трябва да ги прехвърли на държавата. Областният управител на Бургас трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условия, при които се прехвърлят терените.
Правителството взе решение да промени статута на имот в гр. Варна от публична държавна в частна държавна собственост, и да го предостави на Община Варна. Теренът с площ 7 101 кв. м се намира в район „Одесос", ул. „Никола Кънев", като до момента е бил с предоставени права за управление на Висшия съдебен съвет. Имотът е необходим на общината за изграждане на ново детско заведение. Съгласно правителственото решение, при нереализиране на предвидените дейности до 5 години от придобиването на имота общината ще трябва да го прехвърли на държавата. Областният управител на област Варна трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които се прехвърля теренът.
Министерският съвет прие също Решение за обявяване на част от имот-частна държавна собственост за имот-публична държавна собственост. Предмет на Решението е самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.53.1.388, намиращ се в област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, с предназначение, свързано непосредствено с отбраната. Обектът е придобил качества на имот-публична държавна собственост, поради което, на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е прието решението на Министерския съвет.
Кабинетът прие Решение за безвъзмездно предоставяне на част от имот-публична държавна собственост за управление на Министерството на отбраната за нуждите на Централното военно окръжие - Военно окръжие II степен - Благоевград. Предоставената част от имот-публична държавна собственост се намира в област Благоевград, гр. Благоевград и представлява самостоятелен обект в сграда. Обектът е необходим за изпълнение на функциите на Централното военно окръжие - Военно окръжие II степен - Благоевград.
С решение на правителството се отчуждават имоти - частна собственост в землищата на с. Воднянци и с. Извор, община Димово, област Видин за изграждането на участък Видин - Медковец и нова гара Воднянци от жп линията Видин - София. Обектите са част от проект „Проектиране на строителството на железопътна линия Видин - София: Актуализация на проекта и подготовка на железопътен участък Видин - Медковец". Железопътната линия „Видин - София" е част от трансевропейски транспортен коридор „Ориент/Източно Средиземноморски" и железопътен товарен коридор „Ориент коридор" от TENT-T мрежата и е част от железопътна магистрала „Мездра юг - Руска Бяла и Мездра - Видин (държавната граница с Румъния)". Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура". Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Одобрен е проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър"
Министерският съвет прие доклад за одобряване на проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор (LOA) BU-B- UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър".
Предлагането на допълнения и изменения към действащи договори по Програмата за чуждестранни военни продажби (Програма FMS) е стандартна практика на Правителството на САЩ, когато се изискват корекции в тяхното съдържание.
Предложеният проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор (LOA) BU-B-UCR намалява стойността на договора с $12 580 030, както и предвижда промени в неговото съдържание (коригиране на времеви параметри, промяна схема на плащане, добавяне на уточняващи текстове и други).
Одобрен е Меморандум за разбирателство между правителството и инвеститор в Шумен, който открива 100 нови работни места
Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между правителството и „ЕНПАЙ Трансформър Компонентс България" ЕООД. Той е за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект "Изграждане на ново производство на Трансформаторен борд и разширяване капацитета на съществуващото производство на компоненти за трансформатори". Инвестицията се осъществява в Шумен. С решението се създава и междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на инвестицията.
Размерът на инвестицията е 60 млн. евро. Очаква се разкриването на 100 нови работни места. Проектът е част от стратегията на компанията за разширяване на производството и утвърждаване на България като център за изолационни компоненти за трансформатори.
Глобалният пазар на силови трансформатори расте бързо, воден от енергийния преход, развитието на възобновяеми източници и подмяната на остарели трансформатори. В отговор на нарастващото търсене „ЕНПАЙ" ще добави 10 000 тона производствен капацитет за трансформаторен борд за високоволтови и HVDC трансформатори, подсигурявайки както нуждите на индустрията, така и увеличението на капацитета на съществуващото производство.
Приоритетни инвестиционни проекти са тези, които имат значимо въздействие върху икономическото развитие на страната или на регионите, съгласно Закона за насърчаване на инвестициите.
Кабинетът отпуска над 7,5 млн. евро за строеж и ремонт на детски градини и училища, спортна база и студентски общежития
Кабинетът одобри с 7 576 869 евро да се финансират извършени дейности по Програмите на МОН, насочени към осигуряване на повече места за деца и ученици в градини и училища, подобряване на спортна база и студентски общежития през 2026 г.
С част от средствата ще се покрият разходи на училища и общини по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища и по Програмата за спортни площадки и физкултурни салони.
Изплатените до момента средства по Програмата за разширение на образователни институции са в размер на 26 210 391 евро. За физкултурни салони и спортни площадки са изплатени 81 286 952 евро. До момента са изградени 64 нови физкултурни салона и 237 площадки.
Одобрени са и трансфери за висши училища, които обновяват студентски общежития също по Програма на МОН.
Кабинетът коригира решението за приема за магистри в НАТФИЗ
Министерският съвет коригира грешка в утвърдения прием за магистри в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов".
В академията се обучават 50 студенти в магистърски програми след завършена бакалавърска степен. В решението за утвърдения прием за учебната 2025-2026 г. от 18 юни 2025 г. 50-те места са били вписани в колоната за придобиване на образователно- квалификационна степен „магистър" след средно образование. След изменението те са отразени правилно в колоната за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър" след придобита степен „бакалавър".
Приета е Национална програма за превенция на туберкулоза в Република България 2026-2030 г.
Министерският съвет прие Национална програма за превенция на туберкулоза в Република България 2026-2030 г.
Целта на Програмата е да осигури предоставяне на услуги за ранна диагностика на туберкулоза, скрининг сред рисковите групи и други лица, които са уязвими или в уязвими ситуации, лечение на всички лица с туберкулоза, включително с резистентна и латентна туберкулоза, превенция на заболяването, както и провеждане на информационни кампании.
Националната програма е продължение на основните дейности, които до момента са били реализирани в четири последователни програмни периода: 2007-2011 г., 2012-2015 г., 2017-2020 г. и 2021-2025 г. Основният фокус на програмите е намаляване на заболелите и на починалите от туберкулоза, което е в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН, Стратегията на СЗО за край на туберкулозата до 2035 г., плана за действие на Европейския регион на СЗО за намаляване на туберкулозата до 2030 г., както и националните здравни приоритети, заложени в Националната здравна стратегия 2030.
Правителството одобри Споразумение в рамките на Конвенцията на ООН по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции
Правителството одобри Споразумение в рамките на Конвенцията на ООН по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции (Споразумение BBNJ към Конвенция UNCLOS), подписано от Република България на 20 Септември 2023 г., и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон споразумението по реда на Закона за международните договори.
Споразумението в рамките на Конвенцията на ООН по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции е подписано от Европейския съюз на 20 септември 2023 г. и ратифицирано на 28 май 2025 г. Споразумението BBNJ е подписано от всички държави членки на ЕС в периода 20 - 22 септември 2023 г., като към момента е ратифицирано от 18 от тях, а останалите са дали заявка за бърза ратификация. Споразумението влезе в сила на 17 януари 2026 г. (120 дни след депозиране на 60-ия ратификационен инструмент, което се осъществи на 19 септември 2025 г.), като първата Конференция на страните (BBNJ СоР 1) следва да се проведе в срок до 1 г. (17 януари 2027 г.). Към момента Споразумението е ратифицирано от 88 държави, като продължава да се ратифицира както от държавите членки на ЕС, така и от трети страни.
Конвенцията на ООН по морско право представлява правната рамка за всички дейности, свързани с моретата и е централна част от основаната на правила международна система. Договорът BBNJ предоставя първата всеобхватна глобална рамка за защита на биоразнообразието в открито море и на морското дъно извън националните юрисдикции, като има за цел да гарантира опазването и устойчивото ползване на морското биологично разнообразие чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право и чрез продължаващо международно сътрудничество и координация. Тази цел се подкрепя от разпоредбите на Споразумението за засилване на международното сътрудничество и насърчаване на всеобхватно и публично управление на океаните.
Споразумението BBNJ се състои от четири основни направления: морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, заедно със справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване; мерки и инструменти за управление на отделни зони, включително създаването на защитени морски зони; оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС); изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.
Договорът укрепва многостранните институции и международното сътрудничество за постигане на общи екологични цели; позволява създаването на инструменти за управление на територии, включително морски защитени зони, за справяне със специфични заплахи за морското биоразнообразие; запълва съществуващите пропуски в глобалното управление на океаните и насърчава сътрудничеството с регионалните органи за управление.
Приблизително две трети от океанската повърхност на Земята се намира в райони извън националните юрисдикции. Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин- Монреал към Конвенцията за биологичното разнообразие включва цел за защита на 30% от световните океани до 2030 г. (CBD/COP/DEC/15/4, Цел 3). Предвид настоящия ограничен капацитет за създаване на морски защитени зони в райони извън националните юрисдикции, тази цел не може да бъде постигната без влизането в сила и ефективното прилагане на Споразумението BBNJ.
За пълноценното прилагане на Споразумението BBNJ са необходими известни законодателни промени в националното законодателство на България. Към момента в ЕС се разглежда „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в райони извън националните юрисдикции". След приемане на тази директива тя ще бъде транспонирана в законодателството на страната (Закон за биологичното разнообразие, Закон за опазване на околната среда) в рамките на период от поне 6 месеца, чрез което ще бъдат изпълнени и правните ангажименти на страната за Споразумението BBNJ.
Очаква се Споразумението BBNJ да влезе в сила след транспониране на директивата.
Понастоящем експертите по морско биологично разнообразие разглеждат отделните солени водни басейни като част от т.нар. Световен океан, като екологичните проблеми на открития океан оказват пряко влияние върху всички отделни морета и океани (в т.ч. и Черно море) и имат пряко отражение върху климата на планетата. В тази връзка усилията на международната общност за опазването на Световния океан, ще допринесат дори и за дейностите по опазване на морската среда на Черно море.
Споразумението за BBNJ е най-значителният успех в усилията на държавите за опазването на морската среда след Парижкото споразумение относно климатичните промени от 2015 г. Чрез него се създава една правно-задължителна рамка за опазване на морските биологични ресурси и екосистеми на открития океан.
Правителството одобри Стратегия за развитие на българската отбранително-технологична индустриална база
Министерски съвет одобри Стратегия за развитие на българската отбранително-технологична индустриална база (БОТИБ).
Необходимостта от разработване на нова Стратегия, която да замени съществуващата такава, е обусловена от несъответствието между действащата стратегическа рамка и бързо променящата се международна среда за сигурност, актуалните приоритети в отбранителната политика на страната ни и съвременните тенденции в развитието на отбранителните индустриални и технологични капацитети на национално, европейско и съюзническо ниво.
Новата Стратегия има за цел да осигури актуална, последователна и дългосрочна рамка за развитие на държавната политика по отношение на сектора. С концепцията се предвижда подобряване на взаимодействието между държавата, индустрията и научно-изследователските среди, засилване на интеграцията на българските предприятия в европейските вериги за създаване на стойност, както и подкрепа за модернизацията на Българската армия чрез националния индустриален и иновационен потенциал.
В рамките на стратегията ще се стимулира трансферът на технологии, развитието на индустриалното сътрудничество и участието на БОТИБ в съвместни европейски и инициативи и проекти. Целта е да се повиши предвидимостта, последователността и ефективността на държавната политика, да се укрепи конкурентоспособността и иновационният капацитет на сектора и да се създадат условия за дългосрочно развитие и международно сътрудничество.
Одобрено е доплащане на помощ на кандидатите по програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна
Министерският съвет прие Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на доплащане на помощ на кандидатите по „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България", приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 на Министерския съвет от 2023 г. и Решение № 115 и 201 на Министерския от 2025 г., съгласно списък № 33 и проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на финансиране на Министерство на туризма за 2026 г. Доплащането е за отчетни периоди от 01 юли 2024 г. до 30 април 2025 г., в резултат на преразглеждане на проектните предложения по списък № 33.
С приемането на настоящия акт плащанията към одобрените за финансиране кандидати са в размер на 32 229 евро с ДДС, съгласно приложения Списък № 33, неразделна част от Решението на Министерския съвет.
Прието е Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация
Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Приетите изменения и допълнения са свързани с изпълнение на препоръка от окончателен Одитен доклад № 0300201223 на Сметната палата за определяне на ред и организация за работа с предложения и сигнали. Предвиждат се изменения и допълнения, свързани с промени в структурата и функциите на дирекции и отдели от администрацията на Министерския съвет. Целта е оптимизиране на организацията на работа, както и прецизиране на отделни разпоредби с оглед привеждането им в съответствие с актове от по-висока степен.
Изплащане на еднократна допълнителна отстъпка в размер на 0,09 евро/литър върху газьола за земеделските стопани
Правителството одобри Програма за еднократна допълнителна отстъпка от стойността на акциза, използван в селското стопанство по схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" за кампания 2025 г.
Предложената мярка предвижда изплащане на еднократна допълнителна отстъпка в размер на 0,09 евро/литър върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство за кампания 2025 г.
Създава се Междуведомствена работна група за индустриално сътрудничество в отбраната
Правителството одобри създаването на Междуведомствена работна група за координиране на индустриалното сътрудничество в проекти за придобиване на отбранителна техника и продукти за нуждите на Въоръжените сили на Република България. Тя ще подпомага формирането и провеждането на държавната политика в областта на индустриалното сътрудничество и ще гарантира устойчиво развитие на отбранителния ни сектор в контекста на новите геополитически реалности, европейските приоритети и националните ангажименти към НАТО и ЕС.
През последните години се наблюдават съществени промени в глобалната и европейската среда за сигурност, значително нарастване на разходите за отбрана и повишени изисквания по отношение на индустриалната устойчивост и технологичното развитие на отбранителните сектори. България провежда ускорен процес на превъоръжаване на българската армия, в рамките на който се изразходват значителни финансови ресурси. В този контекст индустриалното сътрудничество все повече се утвърждава като важен инструмент за развитие и модернизация на националните отбранително-индустриални капацитети, трансфер на технологии и ноу-хау и интеграция в европейските и световните вериги за създаване на стойност.
Междуведомствена работна група ще спомогне по-добра координация и ангажираност на компетентните национални институции в процеса на придобиване на отбранителни способности и ще допринесе за по-целенасочено развитие и модернизация на националния производствен и технологичен капацитет.
Одобрена е българската позиция за Неформалното заседание на Съвета на ЕС по транспорт
Правителството одобри позицията на България за участие в Неформалното видеоконферентно заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (част „Транспорт"), което ще се проведе на 21.04.2026 г. Основната тема, която министрите ще обсъдят, е „Кризата в Близкия изток: координация и мерки за реакция в транспортния сектор".
Българската страна ще изрази позиция, че транспортът е сред най-засегнатите от кризата в Близкия изток и поради ключовата си роля за икономиката оказва влияние върху цените на редица стоки и услуги.
В контекста на настоящите икономически и политически предизвикателства е необходимо да се постави акцент върху цялостното подобряване на инфраструктурата, включително модернизацията и иновациите в сектора. Същевременно следва да се развиват ефективни транспортни коридори, които улесняват свързаността в рамките на вътрешния пазар и извън него.
С оглед смекчаване на последиците от кризата в Близкия изток и укрепване на устойчивостта на транспортната система на ниво ЕС страната ни счита, че е необходимо да се предприемат последователни мерки, насочени към сигурността на доставките и ценовата стабилност.
