През последните седмици в Либия се наблюдават значителни промени в областта на сигурността, които заплашват крехката й стабилност, на фона на нарастващите опасения, че страната може да бъде въвлечена в прокси война. С нарастването на признаците на място възниква един основен въпрос: наистина ли Либия се е озовала в центъра на негласна конфронтация между Украйна и Русия?
Темата за военното сътрудничество между властите в Западна Либия и Украйна отново излезе на преден план на либийската политическа сцена, особено след като бе излъчено журналистическо разследване, в което се говори „за наличието на десетки украински военни в 3 либийски града", след месеци на индикации, че „временното" правителство на националното единство, начело с Абдул Хамид Дбейба, „оборудва силите си с украински безпилотни самолети от август миналата година".
Правителството в Триполи не коментира разследването
на радио „Франс Ентернасионал", в което се говори за присъствието на над 200 украински офицери и експерти в три либийски града в координация с правителството, според два либийски източника; което породи въпроси относно естеството и контекста на това присъствие.
На 3 март тази година Москва обвини украинците и британските разузнавателни служби за нападението срещу руския танкер „Арктик Метагаз" край бреговете на Либия. Този кораб, който беше натоварен с втечнен природен газ и се насочваше към Порт Саид в Египет, е част от руската „фантомна флота", създадена с цел заобикаляне на санкциите.
Повечето източници потвърдиха, че украински безпилотни лодки са отплавали от бреговете на Либия, за да атакуват руския танкер в близост до малтийските териториални води. Това доведе до загуба на 100 000 кубически метра втечнен природен газ, което предизвика пожар и експлозия, докато всички 30 членове на екипажа оцеляха.
Нападението на „Арктик Метагаз" даде възможност на наблюдателите да разберат какво се случва в градовете по западното крайбрежие на Либия, управлявани от военни командири и лидери на милиции, свързани с власти, които се стремят да утвърдят съюзи, за да спечелят време и слаба международна легитимност, която да гарантира запазването на статуквото за години напред.
Разследването на Радио Франс Ентернасионал твърди, че зад нападението срещу руския танкер стоят украински военни сили. Радиото цитира източници от Триполи, че по споразумение с правителството на Дебейба са над 200 офицери и военни експерти от украинската армия са разположени в основни бази, сред които Академията на въздушните сили в Мисрата, където се намират също турски и италиански сили, както и американското командване за Африка (Африком) в този обширен район. Налице е и британски разузнавателен център. Също така има украинци в база, напълно оборудвана за изстрелване на въздушни и морски ракети в град Ал-Зауия, на около 50 км северно от столицата, близо до нефтения комплекс „Мелита", един от най-големите в Либия.
Основателят на центъра за сигурност и стратегически изследвания „Хесперидес" в Лондон, Осама Шхуми, потвърди пред ливанският весник „Ан-Нахар", че е проверил наличието на украински военни „в сътрудничество с заместник-министъра на отбраната Абдулсалам Зуби" в три основни района: лагера на 111-та бригада в Триполи, Военновъздушната академия в Мисрата и базата в Ал-Зауия, предназначена за безпилотни летателни апарати и намираща се в близост до нефтения комплекс в Милита.
Според Шхуми, това присъствие включва експерти и технически персонал, работещ по експлоатацията на безпилотните самолети и модернизирането на съветските системи за противовъздушна отбрана, датиращи от епохата на Муамар Кадафи, като той посочи, че тези действия се извършват под дипломатическо прикритие, ръководено от украинския военен аташе Андрей Байук, който отговаря за Либия и Африканското крайбрежие.
Арена на конфликт или политическо преувеличаване?
Според наблюдатели „украинското присъствие в Либия вече не е просто хипотеза, а се основава на факти от място", като целта е да се използва Либия като платформа в близост до Средиземно море за нанасяне на удари по руските интереси, особено в енергийния сектор, в рамките на по-широка стратегия за разширяване на украинското влияние в Африка и за балансиране на руското присъствие, особено в западната част на континента.
Сٍٍлучващото се според либийски анализатори, независимо дали е с или без знанието на премиера на националното правителство Абдул Хамид ал-Дебейба, води до един резултат: тласкане на Либия по опасен път, който служи на външни сили.
Либийски представители обаче смятат, че „полемиката за широко присъствие на украинци има за цел да създаде нестабилност в западната част на Либия". Те категорично отричат, че атаката срещу газовия танкер е била извършена от либийска територия, като посочват, че „техническият доклад показва, че атаката е била извършена отблизо с помощта на безпилотни самолети и самоубийствени лодки".
Мястото на атаката, пред либийско-малтийското крайбрежие, попада в обхвата на украинските безпилотни самолети, който достига около 2000 километра. Експерти посочват, че това не е първата, а четвъртата поредна атака срещу руски цели в Средиземно море.
Разузнавателни доклади твърдят ,че „западната част на страната е под международно военно наблюдение", което изключва превръщането на Либия в заден двор на конфликта, като подчертават, че правителството на Дебейба отказва да се въвлича в каквато и да е конфронтация и се стреми към укрепване на стабилността в подготовка за предстоящите политически събития.
Между двете противоречащи си версии Либия остава пред деликатен избор: или да овладее тези процеси, преди те да се превърнат в реалност, или да се плъзне постепенно към арена на конфликт в момент на изключителна регионална и международна сложност.
През същия месец март въоръжени лица от структурата „Специални сили за възпиране" успяха да свалят три безпилотни разузнавателни самолета украинско производство, които летяха над военновъздушната база Меитига, което бе счетено за повратна точка на фона на засилващите се признаци за конфронтация в столицата Триполи между „Специалните сили за възпиране" и Дебейба. По-късно се оказа, че тези дронове са били контрабандирани в Либия чрез посредници в Азербайджан. Сделката включвала шест самолета, което съвпада с информацията, публикувана от алжирското списание „Аджабин" за получаването от правителството на Дебейба на безпилотни самолети украинско производство в рамките на неогласено техническо сътрудничество между Триполи и Киев. Списанието поясни, че част от тези дронове са били превозени през азербайджанска територия с помощта на украински експерти, специализирани в експлоатацията и поддръжката на безпилотни летателни апарати, без да бъде направено официално изявление относно това сътрудничество.
Въпросът придобива сериозни измерения, особено след удара по руския петролен танкер край либийските брегове, като поставя страната в рискова ситуация, превръщайки я в арена за уреждане на регионални и международни сметки, особено що се отнася до корабоплаването в Средиземно море и рисковете, пред които то може да се изправи, на фона на явното желание на Киев да нанесе вреда на руснаците в Либия, макар и чрез подкрепата на милиции, терористични и сепаратистки групи, както се случи и продължава да се случва в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и други държави.
30 дни след атаката срещу „Арктик Метагаз" Либийската служба за пристанища и морски транспорт съобщи, че руският танкер, превозващ тонове гориво, е излязъл извън контрол в открито море, след като усилията за неговото теглене и овладяване са се провалили. Властите предупредиха, че танкерът представлява опасност за морското корабоплаване, призовавайки всички кораби да се отдалечат от мястото му на разстояние не по-малко от 10 морски мили, като бъдат максимално предпазливи и докладват незабавно за всякакви развития, особено в случай на изтичане на газ.
