Спектакълът се играе в Северна Македония, а на 28 март открива програмата #СценаБезГраници в Народния театър
За първи път албанска трупа ще играе на българска сцена. Води я у нас Васил Василев - директорът на Народния театър “Иван Вазов”, който обаче прави кратко бягство - да режисира. Именно неговият прочит на спектакъла “Носорозите” на румънско-френския драматург и писател Йожен Йонеско ще открие инициативата #СценаБезГраници, която превръща София в сцена за международни спектакли.
Пиесата е написана през 1959 г., но актуалността ѝ днес привлича Васил Василев да я режисира. Всичко започва миналата година през октомври, когато стартира репетиции с
трупата на албанския театър
в Северна Македония
Премиерата на спектакъла е два месеца по-късно.
Главният герой е Беранже - човекът, който отказва да стане част от тълпата дори когато всички около него го правят. С всеки изминал ден хората започват да губят способността си да обичат и да общуват. Моралът и любовта биват заменени от консуматорското съревнование и борбата за това кой ще се изкачи най-високо в социалната пирамида. Затова силното животно - носорогът, е събирателен образ на всичко лошо в човека.
“Носорозите” е пророческа пиеса как човек с всеки изминал ден започва да губи човешкото и да търси животинското. В едно общество случайно се изкачват в йерархията неподготвени хора, които стават носорози - те ни тъпчат, налагат своето мнение, белязани от гордостта си. Човекът е слаб, но понякога се оказва, че най-слабият може да бъде най-силен”, разказва пред “24 часа” Васил Василев.
Неговият режисьорски прочит превръща пиесата в съвременен размисъл за света, в който живеем – за момента, в който човек трябва да избере между собствената си съвест и удобството да бъде като всички. Този избор прави и главният герой Беранже, който е отхвърлен от обществото, защото има друг морал и ценности.
Впрочем ако българските зрители са гледали другия международен спектакъл на Василев - “Дон Жуан”, ще открият почерка на режисьора да изследва човешката душа, психика и път. В него също показва как най-слабият може да бъде силен. Основните му идеи и в това представление, поставено на сцената на Народния театър в Ниш, е да покаже, че общество се прави от силни хора, които знаят кои са и какво могат. А тълпата приравнява всички.
Затова главният герой в новия му спектакъл крещи към публиката, като моли зрителите да не стават носорози и да не губят човешкото у себе си. Останалите герои подменят ценностите си от желанието за принадлежност към тълпата. Те са готови да се откажат от своята същност, за да станат част от стадото, защото там животът им става по-лек и не се налага да защитават индивидуалността си.
Спектакълът започва като интервю, в което Беранже изповядва какво чувства. Признава, че най-много се страхува, че ще остане в свят, в който няма да разбира езика на тези, които говорят около него, защото светът се променя, а той не иска.
“Носорозите са символ на
негативната промяна, те могат
да те отрекат от това, което
си имал,
и да те вкарат в друга същност. Моят най-голям бунт е на сцената, това е почерк във всеки един мой спектакъл”, обяснява режисьорът. Затова и актьорите правят протест на сцената и издигат транспарант, на който пише “Не ни тъпчете”.
Това е първият проект, който прави на неразбираем за него език - албанския. “Беше изключително труден, много мелодичен е, но е със странна фонетика. На първо четене въобще не познавах този език”, признава Василев. Но противно на очакваното, това много му помага. “За да си го преведа, да знам какво говорят актьорите, направих такова сценично действие, че във всеки един момент да знаят каква е логиката и какво искат да кажат”, обяснява той.
Работи с млади актьори от театъра, за много от които голямата сцена е дебют. В първата си главна роля влиза и Шкелким Ислами, който играе Беранже. “Албанската общност е изключително отворена, много европейска, честна. Изпитват невероятна любов към нас, българите”, казва режисьорът. На премиерата присъства председателят на Народното събрание на Република Северна Македония Африм Гаши, който по-късно благодари публично за спектакъла. Излиза и обективна театрална критика в медиите. Във вестник “Нова Македония” публикуват голям репортаж за спектакъла, осъществен от българския екип. Сценографията и костюмите са дело на Мария Кунчева, хореографията - на Росен Михайлов, а композитор е Милен Апостолов.
“Рушим граници. Това е културна дипломация. Дава възможност на хората да се познават, а не да се разделят. За мен беше огромно щастие да работя този спектакъл в Северна Македония”, казва режисьорът.
Спектакълът у нас
ще се играе на 28 март -
важна дата за Васил
Василев
Тогава печели конкурса за директор на Плевенския театър през 2016 г., и за директор на Народния театър през 2022 г. На 28 март е приключил ремонтът на Народния театър през 1976 г. Без да е планирано, съвпада и с датата на смъртта на автора на пиесата Йожен Йонеско.
С този спектакъл ще започне #СценаБезГраници - програма, в която гостуват чуждестранни представления, а тази година те ще бъдат повече от миналата. Почти всеки месец до края на годината предстои да идват трупи от други държави. “Ще има изключителни изненади за нашата публика. Това е достъп до съвременна култура. Много тежко е за организация, но разчитаме на публиката и нейната подкрепа”, казва Василев.
Да има повече чуждестранни представления, е идеята му от самото начало на поста като директор. Може да се каже, че това е неговият почерк да управлява тази институция. “За мен един от големите приоритети е да създам конкурентна среда. Тя ни дава възможност за тласък напред, да се променяме. Различните режисьори, които каним, промениха трупата, научиха ги на различни творчески театрални стилистики”, казва директорът на Народния театър.
Неговата идея е #СценаБезГраници да прерасне в голям международен фестивал, базиран в София.
