Дори когато са безплатни, те развалят и най-чистата дружба
Преференциите удвоиха купуването на гласове, но дори там, където не се купуват, те всяват лют разкол. И най-уязвима на тяхната отрова, се оказва, е гордата обител на индивидуализма - т. нар. дясното пространство.
Неговият електорат е принципен и изключително ревностен в избора на лидери. Дай му инструмент да ги кадрува и им гледай сеира. Например вътрешният скандал между ПП и ДБ май отива към развод - първо заради подреждането на листите, после заради разместването, а накрая и заради вождовете, които по принцип седят върху две листи - от коя да станат и върху коя да останат седнали?
Когато се бракосъчетаха, “Продължаваме промяната” дишаше във врата на ГЕРБ с някъде между 20 и 25 процента от националния вот, докато “Демократична България” гледаше в бездната с опасните 6-7%. Но бързо се разбра, че малкият електорат на ДБ е като онези 300 спартанци при Термопилите.
Преди последните избори ПП и ДБ си поделиха избираемите места 55:45 в полза на ПП, но след изборите ПП се оказа с едва 16 депутати срещу 21 за ДБ. И най-много взе най-старата и закалена ДСБ - ЦЕЛИ 12! Естествено, че активистите на “Промяната” ще се усъмнят в ползата от партньорството.
Всъщност партньорите им не са виновни, просто електоратът им е по-закоравял. Оказва се, че 75-85 на сто от фенклуба на ДБ гласуват с преференции, докато едва 20-25 на сто от привържениците на ПП се сещат да подкрепят своя герой. И ето че стана тази неприятна за ПП рокада, но тя се случи естествено и от само себе си. Не бих повярвал, че някой от сините герои е купувал гласове. А и тяхната сила е в центъра на големите градове, а не където мнозинството е от малцинството.
Просто малкият електорат на ДБ е обучен, той има богат опит и от други разпаднати коалиции. Виж, ако изборите бяха мажоритарни в 2 тура, ДБ щеше да е като костилката на прасковата, ПП щеше да е сочната и месеста част, а двете заедно щяха да са една голяма зряла партия с широка периферия, която притегля прогресивните българи с мощна проевропейска гравитация. Но при вота за листи с преференции братските партии не могат да станат едно цяло, а са принудени да се канибалстват една друга, защото хем партийните листи действат центробежно, хем преференциите раздухват и най-малкото въгленче в унищожителен пожар.
Ето защо големите електорални вълни, подобни на цунамито на Радев, винаги тръгват със съвсем нови партии, водени от един-единствен харизматичен вожд. И обратното – коалициите с по няколко вождове са като надгробните плочи на бившите електорални вълни и цунамита.
За първи път коварството на преференциите лъсна при изборите за евродепутати през 2014 г. Тогава “България на гражданите”, начело с Меглена Кунева, се бе коалирала наивно с “Демократи за силна България” на Костов в мощния за няколко месеца “Реформаторски блок” (РБ). Кунева бе първа в общата листа и сигурна в евромандата си, тъй като тя бе най-популярният политик на момента и още не подозираше какъв нож в гърба е електоралното нововъведение.
Уви, макар и много популярна, тя взе едва около 20 хиляди преференции, докато по-малко известният Светослав Малинов от консервативния кръжок на Костов - 30 хиляди. И естествено, Кунева веднага си намери друг висок пост, РБ осиротя, ДСБ се спаси в нова коалиция, а на следващите избори през 2017 г. съвсем изпадна от парламента. Сложна драма беше тая, завъртяха се над 10 сини и синкави партии, но повечето днес нямат поне надгробни плочи.
На последните избори може би най-живописен се оказа скандалът с Асен Василев, който седеше на върха на две листи, както си му е редът, като си вожд. Добре, но коя от тях да освободи от тежестта си? От този въпрос зависеше депутатството на две видни фигури в ДБ – огнедишащия Манол Пейков от листата в Пловдив и по-умерения Владислав Панев от листата в Хасково. Естествено, че електоратът на ДБ държеше на шумния Манол. Асен обаче предпочете по-големия град, тъй като там имал много повече преференции.
За кибик като мен този избор изглежда принципен, не забелязвам някакво коварство, но вътре в коалицията той разпали взаимен братски огън като между Русия и Украйна. Обадиха се все видни фигури - от пловдивския районен зам.-кмет Тони Стойчева до лидера на “Да,България” Божидар Божанов, самия той преференциален шампион - не дай боже, да ти е отдолу в листата. Изказа се нравоучително и педагогът от “Правосъдие за всеки” Велислав Величков, не премълча и пожертваният Манол - както се оказа, той сам се прецакал, като помогнал на третия в листата да събере повече преференции и да го измести от второто място. Щедър човек, затова сините го обичат.
Най-спонтанно, но пък откровено наля маслото в огъня Мирослав Иванов, верният съпруг на Лена Бориславова – той обвини коалиционните партньори в “нетърпимо лицемерие” и посочи корена на злото: вместо да се борят за общия успех на коалицията, партньорите от ДБ са се заели да изместват колеги от ПП чрез преференции, раздухвайки разкола в общия син храм. ПП, намекна той, постоянно правят компромиси, но този път червената линия е прекрачена!
Ето как преференциите развалят и най-чистата политическа дружба дори когато са безплатни. Скандалите заради купените вътрешнопартийни предпочитания ще оставя за друг път, но преференциалният канибализъм няма нужда от пари.
Всъщност истинският канибализъм стана още на словесно ниво. Поначало преференциите се въведоха, за да залъжат народа, който искаше мажоритарни избори в 2 тура, както се избират президентът и кметовете. Затова първо грантоедните “експерти”, а после и политиците, и говорещите глави, и братята журналисти започнаха да наричат преференциалния вот “мажоритарен”, което на български ще рече “с мнозинство”. Да, ама преференциите са точно обратното – те са минимално малцинство, дори наномалцинство, с помощта на което местните барони могат да си купят депутатско място срещу дребни пари.
Да вземем например прословутия район №1 в Благоевград, където коалицията ГЕРБ-СДС е получила общо 36 712 гласа. Чисто хипотетически и математически последният може да измести втория със 7 на сто от вота, или 2562 преференции. По сто лева – около 200 хиляди, нищо работа за хипотетичния местен милионер. Избиват се за месеци само от депутатските заплати, без да броим по-сериозните изгоди.
Виж, ако по днешния закон се кандидатирам в същия район индивидуално, за да стана депутат, ми трябват около 14 хиляди гласа, или 1 милион и 400 хиляди лева, ако приемем, че вървят по сто. Това вече са пари, с тях в Благоевград може да си купиш имение със замък и лозе.
Е, ако съм местен бизнесмен, как да не инвестирам в преференциите? То направо те мами неудържимо, както песента на сирените подлудява вързания за мачтата Одисей!
Но за песента на сирените – друг път.
