Само за година ръстът на локърите е 122%
Куриерът все по-рядко идва на адрес. От няколко години все по-масово човек си взема пратката от шкафчето на фирмата.
Все по-често ще чуваме думата “локър”, с която наричат автомата за предаване и приемане на пратки.
Казват им още куриерски
шкафчета,
а Комисията за регулиране на съобщенията категорично ги нарича автоматични пощенски станции.
В англосаксонската традиция произходът на името е по-скоро от ключар, но в днешно време става дума за шкафче.
Още една дума от английски, транскрибирана на български, се натрапва. Тя е “фулфилмънт” ( Order fulfillment) и изразява процеса на получаване, съхранение, опаковане и доставка на поръчки до клиента. Този процес е критичен за ефективната работа на онлайн магазини, като помага за спестяване на време и разходи чрез използване на логистични партньори.
Пазаруването онлайн променя куриерските услуги, а в доставките на стоки вече влизат и логистичните фирми с техните услуги.
У нас в последните месеци се наблюдава раздвижване на пазара, навлизане на нови играчи, промени в услугите, които предлагат някои от големите доставчици на пратки.
Най-голямата куриерска фирма - “Еконт Експрес”, по последните данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които са от 2024 г., държи 40,2% от пазара. Наскоро собственикът ѝ Николай Събев обяви, че се отказва от пратки до адрес или от услугата врата до врата в по-малките населени места.
На 7 април той написа в профила си във фейсбук: “В следващите седмици ще спрем част от доставките до адрес в малките населени места и
ще преминем към обслужване
чрез офиси и еконтомати”
Събев, който е и бивш министър на транспорта, от началото на годината заряза постването на морските снимки от яхтата си, с която обикаляше света.
Собственикът на куриерската фирма явно отново е поел управлението, защото коментарите му са обърнати към клиентите.
От един от тях от началото на годината става ясно, че компанията се отказва от лиценза за универсалната пощенска услуга и я оставя на “Български пощи”. Оставят си пощенския паричен превод и наложения платеж чрез пощенски паричен превод.
Фокусират се върху логистиката на стоките и личната грижа с висока скорост. Мотивът е скок в обемите от 4 млн. на 5 млн. пратки месечно, заради което проектират 3 нови логистични центъра и разширяват два, като в същото време отчитат 3% забавяне на пратките.
На 14 април пък
в пазара на куриерите навлезе
амбициозно нова компания
- пловдивската “Пигеон Експрес”, която се обяви с 200 офиса в страната, с намерение до месец да станат 800. От Търговския регистър става ясно, че управител е Александър Апостолов, а собственик - Елена Петлешкова.
Преди повече от месец КЗК одобри сделка на компанията “Австрийски пощи”, в която над 52 на сто са на държавата. Австрийците купуват мажоритарен дял в русенската логистична компания “Еушипмънтс. ком”. Холдингът и неговите дъщерни компании са представени като доставчици на фулфилмънт и логистични услуги в Европейския съюз, включително в България. Групата предлага логистични решения, специализирани за търговци на дребно, извършващи електронна търговия и притежаващи платформи.
“Австрийски пощи” притежава в България куриерската фирма “МиБМ Експрес” (под бранда на Express One BG). Тя оперира на пазара на универсалните и куриерските услуги, както и на пощенски парични преводи. Сега австрийците се насочват у нас към логистиката. КЗК коментира, че
“Австрийски пощи” иска да
разшири своето портфолио в България,
като предложи на електронните търговци и удобни логистични и доставни решения.
Втората в класацията на куриерите по приходи - “Спиди”, която има 30% дял от пазара, отчита за 2025 г. нетна печалба от над 51 млн. лв. при 40,2 млн. за 2024 г., от тях 33 млн. са разпределени като дивидент. За момента тя е единствената публична компания и затова има по-актуални данни за дейността ѝ. Приходите за миналата година да над 379 млн. лв., с 22 млн повече от предходната.
От “Спиди” отчитат забавяне на темповете, като основен фактор за това виждат в онлайн търговията. Освен забавяне на потреблението значителен бил ефектът от прякото навлизане на китайски и други онлайн магазини с ниски цени, които печелели дял от местни и регионални играчи. Те търсели максимално ниски цени на доставка без оглед на качеството. “През последната година навлязоха и нови конкуренти, които чрез мрежа от автоматични станции и агресивно ценообразуване се стремят да заемат пазарен дял”, анализират от “Спиди”. Компанията също
се фокусира върху автоматичните
пощенски станции,
като през миналата година общият им брой е 1215, другата тенденция е увеличаване на дела на пратките през офис.
Данните на КРС показват, че към края на 2024 г. има двойно увеличение на автоматичните пощенски станции в страната - с ръст от 122% спрямо 2023 г., достигайки 3142 броя.
Вероятно броят им рязко се е увеличил и заради скока на цените на горивата.
Експертът Андрей Вишкрабка коментира, че при традиционен куриерски маршрут се обработват около 100 доставки на ден, докато при консолидираните доставки до локъри броят на пратките може да надхвърли 500 на ден. Изчисления на сектора показвали, че това
може да намали разхода на гориво
на пратка с до 70-75%
Той прогнозира, че докато през 2022 г. доставките чрез локъри са съставлявали около 4-5%, през 2026 г. може да достигнат 25-30%.
България все още е в начален етап на този преход. Според настоящите оценки съотношението е около 35% доставки извън дома и 65% доставки до дома, което показва, че има значителен потенциал за по-нататъшно развитие, заявява експертът.
51 нови фирми са се
регистрирали за 16 месеца
46 нови куриерски фирми са се регистрирали през миналата година, сочат данни на КРС. Това е близо три пъти повече спрямо новорегистрираните 16 пощенски оператори през 2024 г. До момента новорегистрираните за 2026 г. са пет.
Приходите от куриерския бизнес за 2024 г. са 875 млн. лв., което представлява 93,3% от пазара на пощенски услуги.
Основната част от тях при куриерите за 2024 г. се формира от конкурентите “Еконт Експрес” с 40,2% и “Спиди” с 32,8%. “Еконт Експрес” запазва положителната си тенденция, увеличавайки пазарния си дял с 0,3 процентни пункта. Вторият по големина “Спиди” отчита спад с един процентен пункт спрямо 2023 г. На трето място остава “Ди Ейч Ел Експрес България”, чийто пазарен дял бележи спад с 0,9 процентни пункта, намалявайки до 6,7%. За 2024 г. делът на всички останали оператори бележи ръст с 1,6 процентни пункта.
Според КРС дигитализацията и глобалната интеграция на електронната търговия, включително и нарастващото присъствие на китайски онлайн платформи, водят до нови предизвикателства и възможности за пощенските оператори.
Наблюдава се и навлизане на нови участници на пощенския пазар – фирми, предоставящи услуги на онлайн търговци, и логистични компании, извършващи и превоз на пратки.
