Все повече българи избират екзотични животни за свои домашни любимци
Кучетата и котките отстъпват на гекони, валаби и тарантули
След близо едночасова операция хирурзи ветеринарни лекари от Тракийския университет в Стара Загора ампутираха част от опашката на тежък 9 килограма и дълъг 6 метра питон и така спасиха живота му. Змията била цирков артист. Хирургическата намеса се наложила, тъй като на прибиране от арената невнимателен служител затворил врата върху опашката на животното и счупил няколко опашни прешлена. В резултат на травмата опашката започнала да некротизира и изсъхва и трябвало да се отстранят десетина сантиметра от нея, за да се спре процесът. Направили го с пълна упойка. За разлика от някои гущери, при змиите опашката не расте отново, но това не попречило на питона да се върне на цирковата арена, след като се възстановил от операцията успешно без усложнения в домашни условия.
Това разказа проф. д-р Цветан Чапръзов от катедра “Ветеринарна хирургия” на Ветеринарномедицинския факултет на университета пред “24 часа”. Той
преподава в създадената
през 2017 г. дисциплина
“Хирургия на
екзотичните животни”,
която набира все по-голяма популярност сред студентите, макар че е свободноизбираема и много специфична дейност. Тази година в нея са записани около 30 човека. Прогнозата е, че медицината на екзотичните животни тепърва ще се развива все повече. До момента професорът е издал първия у нас учебник по хирургия на екзотични животни и монография, свързана с образната диагностика при тях, но повечето работа предстои.
Интересът към хирургията на екзотичните животни не е случаен, тъй като все повече българи избират такива животни за свои домашни любимци. Това, за което допреди двайсетина години само четяхме, че е практика в чужбина, вече е реалност и у нас. По онова време в Англия например най-популярни домашни любимци са били гризачите - зайци, хамстери и морски свинчета. Сега тази външна култура се пренася и в България, обяснява проф. Чапръзов.
Според пациентите си той съди, че в дома на българина популярните иначе кучета и котки все повече биват замествани като домашни любимци от носати мечета, миниатюрни гекони - малки гущери, валаби - вид кенгурово животно, тарантули - вид паяци, екзотични птици и даже отровни змии. Допълват ги ловни соколи, жаби, дори крокодили. Все трудни за отглеждане и лечение скъпи животни, които все още не сме свикнали да приемаме като типични домашни любимци. Но които изискват специални условия за отглеждане и пребиваване в домашна обстановка.
Питомците на зоопарковете
също влизат в категорията
на екзотичните животни
Всички те са и ново предизвикателство пред ветеринарната медицина и нейната хирургия. Предизвикателство, защото категорията екзотични животни обхваща много видове с различна анатомия и различен начин на живот и обменни процеси, които трябва да се познават във връзка с анестезиите и операциите, които им се правят. И защото всяко едно от тях е специфично като реакция към медикаменти, пояснява проф. Чапръзов.
И пак се връща към операцията на питона. Първо трябвало да мине през рентген, след това и томографско изследване, вече с пълна анестезия, защото животното остава само в залата с томографа и трябва да е напълно неподвижно. За упойката при змиите не се прави проба за алергия, както при хората, защото се действа по стандартна схема. Но има една характерна особеност при този вид пациенти -
когато бъде
упоена и се
отпусне
достатъчно,
змията диша
веднъж
на няколко
минути
и за да е сигурен, че е жива, анестезиологът трябва да следи непрекъснато сърдечната ѝ дейност, за да се увери, че няма спиране на дишането ѝ заради анестезията.
Питоните не са отровни, но те имат безусловния рефлекс да се увиват около жертвата си, за да я удушат.
Затова и първото, което те правят и в клиниката, е да започват да се увиват около ръката на манипулиращия и да стягат впечатляващо. За да се избегне това, има определени начини как змията да се фиксира, за да е безопасна. Правят го няколко човека, като един държи главата, друг - опашката, други притискат тялото на няколко места. Понякога пациентите са агресивни и хапят. Дори в случая да няма отрова, бактериите, които змията може да имплантира в тъканите на жертвата си, са достатъчно неприятни, поясняват лекарите.
Случвало се е да лекуват и крокодили.
Веднъж им докарали два
огромни алигатора,
също от цирк.
Вечерта се били нахапали взаимно и трябвало да им обработят раните. Направили го с локална анестезия. Това се обяснява с факта, че обмяната при крокодилите е по-специфична, в мускулите им бързо се натрупва млечна киселина и те стават по-малко активни, което позволява да бъдат добре фиксирани. Но и тук правилото е да се започне с главата, след това да се обезопаси опашката. Те се държат постоянно.
“Устата се завива със скоч лента, защото веднъж затворена, той не може да я отвори повече. Но иначе първата им реакция е да отворят широко устата си, което респектира”, разказва още проф. д-р Цветан Чапръзов.
Той се занимава с лечението на екзотични животни от 2003 г. Помни, че първите му пациенти били водни костенурки с метаболитно заболяване, породено от едностранчиво и неправилно хранене.
Лекувал е паяци - тарантули, които все по-често се срещат като домашни любимци. И при тях има травми, откъснати крайници, нарушена хитинова обвивка, което води до кръвотечение, което бързо трябва да се спре, за да не умре животното. За тарантулите професорът казва, че сред тях има и много красиви, но това може да се види само ако се гледат отблизо. Контактът с тях е по същия начин, както с една котка. Грижите - също. “Змия или гущер реагират по същия начин като домашни любимци. Змиите например са изключително умни и контактни животни, винаги търсят добронамерен контакт с човека”, допълва проф. д-р Чапръзов.
Налага му се да се
грижи и за всякакви
птици - от
канарчета и врани
до щрауси и емута
Сред пациентите на проф. д-р Чапръзов и на Университетската ветеринарна болница в Стара Загора са различни видове папагали като хиацинтова ара, синя и червена ара, африкански сив папагал, известен още като жако, различни видове какаду, някои диви птици като бухали, сови, орли и соколи, прилепи и пойни птици. Дори сравнително рядко разпространените в България туканови птици са лекувани в Клиниката за дребни животни. Поради факта, че в процеса на работа не се различават защитените от останалите видове животни, в Тракийския университет са лекувани още диви лисици, язовци, сърни и много други животни, част от които реално представляват така нареченият “вреден дивеч”.
Друго задължение на ветеринарните лекари от Тракийския университет е да се грижат по договор за екзотичните животни от старозагорския зоопарк. Неотдавна със студентите от дисциплината “Хирургия на екзотичните животни” завършили кастрацията на енотите в зоологическата градина, предстои им същата процедура с пекарите - африканските диви прасета.
Наред с това обработват рани и копита, правят кръвни изследвания. Защото грижата за животните винаги е всеобхватна и във всеки един момент лекарят трябва да е готов за изненади.
